Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Изследователи твърдят, че са разгадали смисъла на геоглифите в Наска. Екип от учени, водени от Роза Лазапонара от Института на методологии за анализ на околната среда в Италия е открил доказателства, които предполагат, че целта на спиралите-дупки, облицовани с камъни, наречени puquios издълбани в земята в район, в близост до геоглифите Наска в Перу, са били част от древна система за разпределение на водата. Еекипът описва тяхното проучване на структурите, благоадрение на използвани сателитни технологии.Хората от Наска са живели в района някъде преди 1000 г. пр.н.е. до приблизително 750 г. пр.н.е., а това, което е отбелязано от историците, е че районът е един от най-сухите на планетата. Учените са открили, че спиралните дупки са част от гормна система за осигуряване на целогодишен достъп до вода. Интересното е, че системата използва вятъра и въздуха на региона за да се образува естествен вид налягане и изпомпване на водата до определени канали и водни ями.
Фигурите на Наска са открити през 1926 г. от археолозите Алфред Кроебер и Тотибио Мехиа Ксепсе. Първоначалните предположения за тяхното предназначение са, че са част от древно напоително съоръжение. През 1941 г. при полет Пол Късък от Университета на Лонг Айланд забелязва освен линиите и множество спирали, абстрактни форми и стилизирани рисунки на животни, врязани в каменистата повърхност на пустинята Наска. Той смята, че в определени моменти Слънцето застава на края на линиите и според него това е най-големият астрономически календар в света.
По-късно германската математичка Мария Райхе се заема с проучването, картографирането и измерването на линиите и това се превръща в цел на живота ѝ в продължение на 50 години! През 1968 г.Ерих фон Деникен привлича вниманието на обществеността с тезата, че странните рисунки са всъщност древни хангари и писти за приземяване на летателни апарати на извънземни. И до днес археолози, астрономи и геолози продължават да изследват геоглифите в различни университети по света.
Фигурите в Наска:
Колибрито е с дължина 50 метра, паякът — 46, кондорът се простира от клюна до опашката на почти 120 метра, гущерът е 188 метра, маймуната 110 м, косатката 65 м, пеликанът 285 м. Човекоподобните фигури са сравнително малко и са разположени по склоновете. Най-известната от тях е Астронавтът, дълъг 32 м, и Извънземното, открито през 1982 г. Почти всички рисунки са в огромен мащаб и направени по един и същи маниер - контурът е очертан с една единствена непрекъсната линия.
Истинската форма на изображенията може да се наблюдава единствено от въздуха. На по-голяма височина обаче рисунките почти не се забелязват и се превръщат в непонятни „цапаници“. Самите линии представляват бразди с ширина 135 сантиметра и дълбочина до 40-50 сантиметра, при което се образуват бели линии на фона на червеникавата пустиня, която дължи цвета си на железния окис.