Изкуството в ръцете на Огуст Роден - Запечатани образи от невидимото (СНИМКИ)

15.08.2019 г.
1071
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Роден (Огюст Роден) бе самотен преди славата си. А когато тя го споходи, това го направи може би още по-самотен. Защото всяка слава е всъщност само въплъщение на всички заблуждения, които се струпват около едно ново име.

При Роден те са твърде много и за да се разсеят, биха се изисквали продължителни, мъчителни усилия. Но това не е необходимо; заблужденията обграждат името, а не творчеството му, далеч надхвърлило известността и границите на това име и станало безименно, както е безимена една равнина или както морето носи название единствено на картата, в книгите и за хората, ала в действителност е само шир, движение и дълбочина.

Кой е този човек? Той е един старец. И животът му е такъв, за който трудно се разказва…
Ще се разказва за едно дете, което често забравяло да се храни, защото му се виждало по-важно да издълбава върху просто дърво с примитивен нож различни фигури; ще се узнае за някоя среща от младежките дни, предсказваща бъдещо величие, едно от онези по- късни предвещания, които са толкова народности и вълнуващи.



Като природата Роден дръзна да дари живот на могъщи дървеса. Той започна от зародиша
току под земята. И зародишът проникна дълбоко, разпростря корени, укрепи се и най-
после на повърхността се показа малък леторасъл. За това бе нужно много време „Не бива
да се бърза“.

Роден знаеше, че всичко зависи най-вече от безпогрешното познаване на човешкото тяло.
Бавно, проучвайки повърхността му и ето че към нея се насочи ръка, която определяше и
ограничаваше тази повърхност отвън също така точно, както тя бе очертана отвътре.
Дълги години Роден следваше пътищата на живота като покорен ученик, с чувството, че е
начинаещ. Никой не знаеше за търсенията му, той нямаше довереник и малцина бяха
приятелите му.


По времето, когато работеше над себе си, до него не достигна чужд глас – нито
похвала, която да го обърка, нито укор, който да го смути.
Както израства Парсифал,
така неговото дело растеше в чистота, само със себе си и с възвишената вечна
природа. Едничка работата му беше събеседник. Тя го заговорваше сутрин, когато се
пробудеше, а вечер гласът ѝ дълго отзвучаваше в ръцете му като струните на инструмент,
оставен настрана. Неговото творчество бе така непобедимо, защото се бе появило не като
тепърва разгръщащо се и умоляващо за признание, а като реалност, която се е наложила,
която присъства и изисква да се съобразяват с нея.



Както владетел, комуто съобщават, че в царството му ще се строи град, а той размишлява
дали да се отнесе благосклонно към тази привилегия, колебае се и най-после отива да
огледа мястото; пристига и вижда голям, могъщ град, завършен, възвисяващ се, възправен
там сякаш от веки веков със своите зидове, кули и порти – така множеството, призовано
в последния миг, пристъпи към делото на Роден, когато то беше вече завършено.

Райнер Мария Рилке

„Писателят въздейства със слова… а скулпторите – с дела.“ – Помпоний Гуарикус, из съчинението му „De scluptura“(около 1504г.)


 


Борислав Борисов Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България. Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на з...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай