Иво Величков: Страхът спира развитието на човек

08.07.2020 г.
13333
Добавена от: Драгомира Иванова
Иво Величков е психотерапевт с повече от 20-годишен опит, автор на „Тайните на хипнозата“. Председател e на Българска Асоциация по Хипноза. Завършил е философия в СУ, психология в НБУ и клинична хипноза в London College of Clinical Hypnosis, Лондон. Преподава клинична хипноза на психолози, стоматолози и медици. Води семинари в сферата на работата с трансовите състояния, дихателните практики, използването на психофизическия ни потенциал и др. Подходът му е насочен към отключване на неподозираните знания, умения и естествени механизми, заложени във всеки от нас. Години наред посещава Индонезия, и по-специално о-в Бали. Казва, че практиките, които са запазени там, са едни от най-ефективните, които е срещал. В една определена школа те се преподават под формата на бойни изкуства, но истинската същност е работа с вътрешните органи, вибрационните честоти на мозъка, дишане, т.нар. безконтактно въздействие. И макар на пръв поглед всичко това да звучи мистично, всяка от тези практики намира своето неврофизиологично обяснение в съвременната медицина, наука и психология.

„Необяснимите на пръв поглед способности могат да бъдат до голяма степен осветлени с помощта на техники за контролираното използване на адрелина в тялото ни, безконтактното въздействие – с работата на огледалните неврони в мозъка и т.н. Към подобни екзотични теми и неща човек трябва да подхожда много отговорно и трезво. Защото екзотичното лесно очарова и създава различни вярвания. А сляпата вяра не е вяра. Тя е слепота”, казва психологът.



Иво, казвате, че днес мислите ни са замърсени от всичко, което ни се поднася като информация. Как да отсяваме житото от плявата и да сме бдителни, така че енергията ни да не изтича на неправилни места?

На първо място с критично мислене, да търсим истината. Нашето съзнание е като антивирусна програма. То трябва да преценява и филтрира коя информация да вземе и коя да отхвърли. Ако една антивирусна програма приема всичко, тя не си върши работата. Сега е времето на най-големия достъп до информация и най-малко знание. Илюзията за знание е по-лоша дори от липсата на знание. Всичко прелива от фалшиви новини и псевдомислене. Седемдесет процента от литературата, която се издава, е „как да направим еди какво си, за еди колко си дни”, тоест - по една рецепта човек може да научи всичко. Това унифицира мисленето и хората.

Важно е да проверяваме фактите, когато търсим истината. Освен това трябва да се върнем към интуицията си, да имаме усещане за фалша.

Днес е пълно с учители, гурувци, но да не забравяме, че навсякъде, където се парадира с духовност, тя обикновено не е там. Неслучайно в Библията се казва, когато се молим, да се затворим в една стаичка и никой да не ни вижда какво правим. Само фарисеите го правят публично. Демонстрацията на духовност винаги е показател за обратното, а когато видиш и лукса, в който живеят тези гурувци, трябва наистина да ти светне лампичката.

Как да развиваме интуицията си и чувствителността си към истината?

Ние я имаме в себе си. Тя ни е дадена и ни е присъща, но е потисната от неправилната работа на съзнанието. Колкото е по-спокойно съзнанието, толкова по-голям достъп ни се дава до потенциала на подсъзнанието, а потенциалът на подсъзнанието е чувствителност, сензитивност, емоционалност...

Когато съзнанието ни е объркано, то изгражда много по-големи бариери между себе си и подсъзнанието. Така че е важна  правилната работа със съзнанието, смиреното познание така да го наречем. Нарича се още дзен поведението - гледай всичко да ти е правилно – работата, отношенията с хората. Това успокоява съзнанието и дава достъп до интуицията.


Това значи и да култивираме любов – тя изключва всички отрицателни емоции. Не може да има любов и омраза, не може да има любов и страх, не може да има любов и завист, не може да има любов и ревност, не може да има любов и страдание.

Споменахте за законите на внушението, които ръководят живота ни, кои са те?

Има три закона на внушението, формулирани от френския терапевт Емил Куе, който става популярен с метода на самовнушението. Той доказва с научни факти, че ако всеки ден човек си повтаря по няколко пъти положителна фраза, това ще доведе до промени в характера и цялостното му отношение към живота. Куе е смятан за бащата на положителната мисъл в научния свят, допринесъл за развитието на автогенния тренинг, визуализацията и плацебо ефекта.

Негова е фразата: "Всеки ден, по всякакъв начин, ставам все по-добре!".

Той определя внушението като вкореняване на определена мисъл в съзнанието на друг човек. Трите закона за внушението, които той формулира в миналия век, са валидни и до днес. Първият закон е – една лъжа, повторена сто пъти, става истина. Вторият закон на внушението е за доминиращия ефект – по-силната емоция измества по-слабата. 

Третият закон е за обратния ефект - колкото повече се опитва човек да направи нещо, толкова по-трудно то се случва. Колкото по-голямо е усилието на съзнанието, толкова по-трудна е реакцията на подсъзнанието. В този смисъл - колкото повече нашето съзнание се опитва да контролира нещата, толкова по-трудно това се получава, тъй като се използва само потенциала на съзнанието, което е много малка част от нашата психика. Всеки стремеж към контрол е израз на страх.

В по-голяма или по-малка степен всички сме подвластни на тези три закона. Затова във времената на информационно пресищане, добре е критично да пресяваме твърденията, които ни внушават всяка секунда.

Заради ситуацията с коронавируса психиката и нервите на много хора пострадаха, как да си помогнем в моменти на депресия и панически атаки?

Това става, когато нещата се случват само в мислите ни. Ницше е казал, че ако гледаш дълго време в бездната и бездната започва да те гледа. Ако работят ръцете – съзнанието си почива. Затова съветвам да се върши повече ръчна и физическа работа, по възможност на открито. Работи ли човек с ръцете, главата е свободна и има възможност да мисли, не просто да следва разни шаблони. Затова най-важното е да върнем усещанията за ежедневието, за реалността и за материалността на нещата. 

В момент на паническа атака, човек може да провежда различни дихателни упражнения и практики за работа с тялото и съзнанието, като всеки сам трябва да намери това, което работи за него.  Най-важната задача е да се запази балансът на мисленето, защото в непозната ситуация човек лесно се накланя към апокалиптично или утопично мислене. Така или иначе и двете са нереалистични и винаги ще доведат до проблеми. Внимавайте и в какво вярвате. Вярата е важно психологическо качество, но няма общо със суеверието. Суеверието е „вяра всуе”, т.е. – празна вяра. А всяко  празно и кухо нещо е крехко и лесно се чупи.

През настоящата криза можем да минем с минимални щети само като воини, със самодисциплина, а не като роби на страха и капризите си


Страхът ли ни пречи най-много в живота и има ли лекарство за него?

Страхът спира развитието на човека. Той се случва във въображението ни и винаги е по-голям от реалната опасност. Преодолява се само след като човек се прежали. Не като влезе в контролирана кабинетна игрова ситуация, а като тръгне към това, от което го е страх. Ако те е страх от мечка, отиди в гората. 

Какво в живота на човек може да е толкова травмиращо до степен да отключи заболяване?

Травмиращо може да бъде много дребно нещо, тъй като в подсъзнанието няма мащаб за нещата. Има хора, които са преживели ужасни мъчения, тормоз, изгубвали са всичко, но са продължили напред, уверени, или хора родени без ръце и крака, които са пълноценни, щастливи и помагащи на другите. Има и такива, които заради това, че нещо дребно не им се е случило, като да получат определена рокля за бала, изпадат в дълбока депресия, фобии и паники.

Всичко зависи от възпитанието на съзнанието. То се възпитава чрез граници и дисциплина, докато чувствата трябва да са свободни.

Може ли всичко във Вселената да се обясни, всичко ли е материално, всичко ли е рационално и въпрос на причина и следствие, има ли и други закономерности, освен тези, които науката предлага?

Не вярвам, че Вселената е ограничена в нашето триизмерно пространство. Вселената е много по-широка, но нашето съзнание има потенциал, който може да поема и нищо повече. Тоест - има сфера на познатото, непознатото и непознаваемото. Нашето съзнание не може да възприеме това познание. Това е все едно в чаша от сто грама да налееш един тон вода. 

Срещали ли сте хора, които са истински феномени?

Да, срещал съм и се оказва, че това са най-обикновените, най-нормалните, дори най-незабележимите хора. Такъв е дядо Хасан Алиосман, който е на 90 години и всеки ден приема стотици хора. Чакръкчия е, работи от десетгодишен. Помага на хора и животни – за две-три минути оправя нелечими неща. Прекрасен, чист човек, истински лечител. Не се сеща за пари. Работи така, както са работили преди стотици години у нас. Имал съм шанса да срещна хора, които са смятани за учители, но никой от тях не може да стъпи на пръста на този човек от това селце – Долно Големанци, Хасковско. 

Уникалната книта на Емил Куе - Съзнателно самовнушение може да закупите онлайн от книжарница Портал 12



Това може да Ви заинтересува


Драгомира Иванова Драгомира Иванова
Драгомира Иванова е журналистка. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише статии в печатни и интернет издания, свързани с духовното развитие.  Вярва, че мисията ѝ е да е полезна с тях. Стреми се да развива духовното в себе си и да има хармонични отношения. В словото на Учителя Петър...

Свързани публикации

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай

Спонсори на Портал12