Истинската жена следва желанията си и позволява на емоциите да бушуват (ИНТЕРВЮ)

Когато жени се събират в кръг, се случва магия. А когато жените от кръга започнат да танцуват, магията става още по-завладяваща и има силата да променя света. Кръгът на женския мандала танц се завихри във Велико Търново, в уютното пространство на Happy Mums. Това до скоро забравено тайнство, непознато за много от нас днес, бе водено от Елена Матеева. Тя ни поведе по пътя към себе си, който за много от нас е тъмен, неясен и дори страшен. Елена ни помогна да стигнем до нашата женска същност, провокира ни да изразим забранени емоции и да си позволим да ги усетим до пълно осъзнаване.

Защо имаме нужда и е съвсем в реда на нещата да изследваме сексуалността си? Как жените и мъжете да общуват така, че да успяват да се разберат и да творят? Как да овладеем и боравим с женската енергия в нас? По тези и още по-интересни теми Портал12 разговаря с водещата на мандала танц - Елена Матеева. От 10 години Елена се занимава с йога, различни форми на медитация, енергийни практики за отключване на женската енергия и свързване със себе си. Посетила е редица семинари и тренинги на различни теми -  женственост, щастие, сексология, пробуждане на любовта, партньорски и интимни взаимоотношения... и много други.



Защо се получава така, че и жените, и мъжете са откъснати от истинската си същност, към която принадлежат и която ни е дадена от Твореца по рождение?

Нашите майки и бащи не са били научени на това да бъдат свързани със същността си, нямало и как да го научат. Историята ни е такава, че не е позволявала. Ние си носим товар от нашия род, от нашите баби и дядовци. Физически погледнато, яйцеклетката, от която сме произлезли, е била в тялото на баба ни, когато е била бременна с майка ни. Със сигурност сме поели от емоциите, през които е преминавала тя, а по онова време те не са били леки.

Имали сме детство с недостатъчно осъзнати родители, които са направили каквото са можели, но не са имали информация, ситуация, енергийно поле за това. Мисля, че в момента живеем в много хубаво време, което е и малко сложно, защото нямаме хора, които да ни покажат пътя съвсем ясно. Нямаме ролеви модели, на които да се опрем, защото сами трябва да си ги измислим и извоюваме.

Донякъде е трудно, но пък от друга страна имаме уникална информация като количество и качество, и толкова много подкрепа можем да си намерим, ако решим! Нашите родители не са имали този “лукс”.



Могат ли двата пола в партньорство да се върнат към женското и мъжкото начало и да постигнат баланс, в който да творят?

Само в партньорство може това да стане. Пътят не е лесен. Нямаме този пример, с който да сме израснали, да го виждаме още от детинство, когато най-ярко се отпечатва светът. Повечето от нас не са видели как става това.

В момента в повечето ситуации първата стъпка е на жената. Мъжете са много отворени, с много голямо удоволствие ни следват, ако им позволим и ако ние знаем кои сме и какво искаме. И ако споделим това с тях по един открит начин, те са готови. В нас са капацитетът, дарът и отговорността да направим първата крачка.

А как ние самите да разберем какво искаме и за какво сме родени?

Това пак е път, защото и на това не сме научени. Аз самата много дълго време не знаех какво искам. И бях много учудена като видях, че не само не съм сама - защото много дълго време си мислех, че аз нещо не съм наред - но и повечето жени не знаят наистина какво искат и ги е страх дори да отидат там. Ако почнат да напипват какво искат, след това ги е страх да споделят.

Първата крачка от пътя да разберем какво искаме е да почнем да отсяваме какво не искаме. Втората крачка: да си позволим да излезем от всички емоции, които са свързани с това, че досега не сме знаели какво искаме и не сме живели живот, който наистина чувстваме като наш. А това е свързано с много емоции, които са “некрасиви” и “неприети”.

Така сме възпитавани и обществото е все още така настроено. Гоним един идеал за жена, която е силна, красива, магнетична, излъчва спокойствие и любов… Обаче на тоя етап пътят натам не е като замажем всичко, което е “отдолу” и то да си кипи, а ние да се правим на идеални. Пътят наистина е да отидем навътре и да изкараме от там всички емоции. И да потърсим, да си създадем защитено място, където да направим това.



Как можем сами ние жените да възстановим връзката със Свещената жена?

Като потърсим подкрепа. Ние имаме голям капацитет да помагаме, обаче първо трябва да поискаме помощ. Когато си позволим да се променяме - в тази минута искам да ям сладко, в следващата - солено, в тая минута искам да живея в града, в следващата - на село - това не е признак, че нещо не е наред с нас, а че наистина такива сме!

Също да си позволим да си изразяваме емоциите, да си позволим да чувстваме гнева, и да поемем отговорност за това как го изразяваме. Да поемем отговорност, че когато се свържем с това, което искаме наистина, понякога това означава да направим радикални стъпки. И да си кажем, че може би имаме нужда от време, но знаем какво трябва да направим.

Какво значение имат женските детеродни органи като проявление в живота ни, освен зачеване, износване и раждане на рожба?

Там се зачева, износва и ражда всичко останало в живота ни. На нас ни е дадена уникална сила, която в някакъв момент сме забравили. Сега отново с малки стъпчици започваме да се докосваме до нея. Наистина, когато сме свързани с матката си, можем да материализираме всичко, което пожелаем. Можем да се докоснем до отговора какво наистина желаем.

Това включително означава и физически да се свържем с матката. Тя е директно свързана с вагината - да не се страхуваме да си изучим вагината, да не се страхуваме да пипнем вътре какво е, какво се случва там. Какво става, когато се свия? Какво става, когато се отпусна? Мога ли да съм отпусната? Защо не съм отпусната, от какво ме е страх в момента?

Вагината е пряко свързана с първа чакра, а тя е пряко свързана с чувството на безопасност. Това при нас жените е много голям казус. Затова се отделяме от телата си, защото чувстваме, че е опасно да сме жени. Отделяме се от матките си, идва момент, в който не правим секс - не ни се прави, защото не сме свързани. И тогава идват всичките болести. Когато се откажеш от един орган - той какво да прави там? Той почва да се разрушава.




Какво означават на емоционално ниво здравословните проблеми с детеродните органи при жената?

Проблемите на емоционално ниво показват, че ние сме се отрекли да бъдем жени. Някъде душата ни не се чувства в безопасност, че е в това женско тяло. “Не се чувствам ценна, не се чувствам приета такава, каквато съм, не се чувствам видяна…” В нас има много болка, много гняв - към мъжете, към майките и бащите, към живота и в повечето случаи се чувстваме, сякаш нямаме право да изразим този гняв.

Ежедневието е бурно, различно, предизвикателно… Няма как да не излезем от строя понякога! И понеже не знаем как да се справим с тези емоции, защото ги отричаме и ни е страх от тях - или търпим и накрая ни избухват бушоните, или пък се появяват някакви автоимунни болести, които ни саморазрушават.

Къде започва пътят към освобождение и изцеление?

Пътят започва с това да си позволим грешки и да не чувстваме вина, ако се разкрещим на мъжа си или децата си. И след това да започнем да търсим начини да изкараме тези емоции по здравословен начин. Това са най-различни женски практики, женски кръгове…

Ние жените, ако си позволим да експериментираме малко с това да се отворим една към друга - това също не е много лесно, защото има страх, конкуренция, сравняване, пак идва това чувство на недостойност - но когато си позволим да се отворим в такива кръгове, когато се събираме с жени и оставим тези емоции да излязат, а другите да ги видят без да ни осъдят, това е невероятно освобождаващо!

Има практики, които помагат за това. Част от тези практики е да изкараме гнева и болката, да извикаме, да крещим, да плачем - каквото излезе! След това очите на жените светят с такава любов! Нас ни е страх, че ако влезем в тези емоции, сме лоши и нямаме любов, а то е точно обратното.

В нас има голям набор от емоции и идеята не е да ги притишим и да станем супер дзен, и да имаме само една емоция - на мир и любов. Идеята е да можем да боравим с всичките. Тогава включваме тази наша възможност да лекуваме хората около нас, да се свържем с мъжа.

На мъжете това не им е толкова лесно. Те са добри в това да имат фокус, да ни държат пространство и рамка за нашата така наречена лудост. Но за нас е нужно понякога да си позволяваме да сме ураган, иначе губим много - трудно отиваме и в момента да сме магнетични, защото нещата вървят заедно.



Чувството за несигурност го пренасяме и в отношенията си с мъжете, често обвиняваме тях. Как да разрешим този проблем?

Точно така е. Но всъщност и те имат пръст в това - може би не конкретно мъжът, който е в момента в живота ни или тези, които виждаме около нас. Но на ниво ДНК или духовно ниво - душите ни помнят. Тук е моментът, в който трябва първо да си признаем това и да си позволим хубаво да ги пообвиняваме за половин час.

Като се успокоим от обвиненията, хубаво да се ядосаме от това, че ги обвиняваме, да се ядосаме от това, че се чувстваме така. И вече да осъзнаем, че ситуацията в момента е вече различна от тази в миналото. Че може би дори баща ми нещо е направил в детството ми - не говоря за тежки травми - но тогава, когато той не е можел да реагира по друг начин и може би му е липсвало нещо, и тази липса е довела до конфликтен момент. Мъжът в живота ми или други мъже около мен може да са се отнесли зле с мен, защото и те са минавали през някакви тежки за тях процеси. И да видя аз какво да направя със ситуацията каквато е.

Ние често оставаме на ниво “обвинявам” и не минаваме по-нататък. Или пък си казваме “аз няма да обвинявам”... и се правим, че не обвиняваме. И тогава става каша, защото мъжете всичко чувстват. Те са много интуитивни за това какво ние чувстваме към тях и отношението им към нас е в отговор на тези наши чувства.

С какво бижутата помагат на жената в проявлението на нейната женска енергия?

Те помагат като всяко нещо, което разкрасява. С тях обръщаме положително внимание на някаква част от нас. Както когато си украсяваме някакво място, което ни е скъпо или си правим олтар, или се грижим вкъщи да ни е подредено. Това е проява на някаква любов. Ние сме различни и го проявяваме по различен начин - с бижута, с маникюр, с прическа, със стил на обличане… Но това винаги е някаква проява на внимание и обич.

Това е което много често искаме и от мъжете. И когато го направим сами към себе си - осъзнато или не - винаги е много хубаво. Дори има практики, в които жените с временни татуировки или хена рисунки украсяват вагината си, за да изразят любов. Например когато имаме много важно събитие, в което трябва да се чувстваме силни и в себе си, и в цялата си прелест - по някакъв начин да разкрасим вагината си много помага. Чувстваме се силни и другите също го чувстват!
Дългата пола и дългата рокля са много важна женска дреха и са задължителни в мандала танц.



Виждаме дълга пола и при танца на дервишите. Какво е влиянието на роклята и полата - защо танцът не би бил ефективен без тях?

Самата форма на дългата пола, когато се движим или завъртим, много помага да се събере енергията от земята, да се вдигне нагоре и да се задържи. За нас жените е много важно каквото и да правим, да започнем от там - да си върнем баланса в 1-ва и 2-ра чакра. Това се изтърва в много голяма част от източните практики, които идват насам. Там често се концентрират от сърце нагоре.

А основата е много важна, защото 1-ва чакра е чувството за безопасност, грижата към себе си - към основните ни нужди; 2-ра чакра - цялото богатство на това какво сме ние като жени! Земната енергия ни помага да отворим 1-ва чакра. Оттам ние се напълваме с енергия, която можем във 2-ра чакра да разпалим, да засилим и да се вдигне нагоре.  

Също така, когато сме отворени през 1-ва чакра и взимаме енергия от земята, тя обира каквото е ненужно и се връща към земята. Панталоните спират това, процесът не е толкова свободен. Когато сме с пола е по-лесно да си отпуснем максимално и разтворим вагиналните мускули.
Ако носим пола в ежедневието, има още един хубав ефект - забавяме темпото. Не става да бързаш с дълга пола! И като забавиш, ставаш по-плавна, усещаш полата как те гали… И се връщаме отново към тая наша чувственост.



Казано е, че жената ще оправи света чрез нейния магнетизъм, чрез нейното проявление на Божествената любов. Но какво означава това на практика в ежедневието, което водим днес?

Това, че женската енергия е много важна и жените трябва да се грижат за нея не означава, че сме нещо повече от мъжете. Не означава, че женската енергия е по-важната, по-силната и без нея светът ще рухне. Вярно е, че без нея светът ще рухне, но без мъжката - също. И двете енергии са абсолютно равностойно важни. Всяка от тях има различни дарове и подходи. Ако ние жените се научим да приемаме своите, много по-лесно ще видим и оценим тези на мъжете. Ще разберем, че това толкова ни подкрепя нас и ни прави живота толкова по-хубав! А всеки от нас може да намери баланса вътре в себе си между мъжка и женска енергия, като си следва желанията.

Много е важно да се разбере, че има вид женска енергия, която е по-остра, по-борбена, по-забързана и енергична, която въпреки това не е мъжка. Има такива жени и се случва когато решат да се свържат със себе си, да се опитат да избягат от тази своя остра женска енергия. Опитват се да станат твърде нежни или нещо, което пак не е тяхното.

Затова - свързваме се с матката и питаме: “Кое е моето?” Нито една книга няма да ни даде най-добрия път.

Това е най-верният показател. Той ще завихря след себе си всичко друго. Хората, семейството ще започнат да те подкрепят. И в един момент голямата картина е наредена.