Исак Лурия: Бог е породил съществата, за да породи Себе Си в тях

20.02.2020 г.
3976
Добавена от: Портал12
Представяме ви част от лекция на Елеазар Хараш за Исак Лурия:

ИСАК ЛУРИЯ
 
Един от най-големите кабалисти:
 
За да създаде света, Бог е трябвало да му даде място в себе си. Трябвало е да се оттегли навътре в Себе Си (понеже всичко е Бог). Той е трябвало да Се сгъсти, да Се свие и да Се събере в т.н. цим-цум, т.е. в една точка. Скрил Се е в една точка, центъра на окръжността. Бог е направил движение вътре в Себе Си. Той е ограничил самия Себе Си, за да могат другите да съществуват. Той се е отделил от Своето дълбоко уединение и излязъл навън в изгнание, в Битие. Така Бог се е разпръснал на множество, на много части. Той е създал Битието, вселената и света, т.е. Той е отделил нещо от Себе Си, изгонил е нещо от Себе Си навън.

И казва Исак Лурия:

Всичко създадено е акт на самоограничение на Бога.


Той е създал творение от Нищото, като е излязъл навън и го е облякъл в материя и плът. Това е Негова Божествена Тайна. После Той е допуснал строгостта, за да може след време всичко да се завърне при Него. Някои наричат това жестокост, това е неправилно. Той е допуснал строгостта, за да може всичко след време да се завърне при Него.

След създаването на Творението, първичната субстанция е останала скрита, най-отгоре, както каймакът стои над млякото. Вътре в Себе Си Бог е оставил едно друго предвечно сияещо пространство и там в него влизат Синовете, избраните същества, след като Той им изпуска лъч светлина от Себе Си и им дава откровение за Себе Си. В това предвечно пространство всичко се лее, като най-първична светлина, наречена още Прасветлината на Бога. И според Василид, това е сферата на плерома, т.е. Великата пълнота, или гностичното място, мястото на откровението.
От това предвечно място, чрез еманация, т.е. излъчване, е възникнал първичния човек – Адам Кадмон, предвечния човек, т.е. същество преди вечността. Адам Кадмон е първото излияние на прасветлината. Той е изтекъл от т.н. Ен Соф или друго Име на Абсолюта, което означава още Безпределността, безпределната пълнота.

Адам Кадмон е първична висша форма, чисто духовна форма, в която Божеството е изляло Себе си. От тази субстанция на Адам Кадмон, Кабала казва: от неговите очи, уста, уши, ноздри е излизала голяма светлина, потоци от светлина. Това е било древното, духовното и безсмъртно тяло. То се е разпръсквало непрестанно като малки точки бяла светлина. По-късно, при грехопадението, човекът се отделя от тази прасветлина, от тази цялостна светлина и тогава тази светлина се скрива от него, но в човека остава една скрита бяла точка, чрез която след време той ще се завърне в целостта си. Тази точка е Искрата.

По-късно били създадени много същества, казва Исак Лурия, същества-чаши (така ги нарича той – чаши), върху които се е изливала тази прасветлина – серафими, херувими – най-различни видове чаши, и т.н. до човека. Но чашите, наречени хора, не издържали на тази прасветлина и се разбили на парчета, на множество. И това е наречено човечеството.

Разбира се, има и много същества, освен сефиротите, които приемат тази светлина и устояват на нея, включително и хора-чаши, които устояват на нея. След като хората-чаши не понесли тази прасветлина, което означава висшите светове, те слезли в сътворение. Така бил създаден външния съществуващ космос, докато преди това той бил несъществуващ, т.е. неограничен. Но е трябвало да стане външен, съществуващ, ограничен, т.е. заключен.

Зохар обяснява тази агада (т.е. легенда или предание), за създаването на сътворен и ограничен външен космос, като действие на сефиротата Гебура – т.е. сферата на Строгия съд, строгите същества. И хората били разрушени и станали външни чаши, съдове, с тела, поради голямата строгост.

Великото състрадание не е могло да смекчи тази строгост, но въпреки това светът се крепи на хармонията между състраданието и строгостта. Исак Лурия казва: Злото се явило, когато чашите-хора неса приели пълната светлина на Бога, за което в последствие били изгонени и паднали в празнота, т.е. в нисшите слоеве на Бездната.

В древността тези хора били наричани „драматичните частици светлина”, т.е. изгонените частици светлина.


Така хората-чаши са пропаднали във външния космос, за да могат да израснат отново. Сещам се, за малко се прекъсвам: попитали Учителя, защо Бог не оправи света и хората? Учителят отговаря: - Защото Бог е Любов! Ако не беше Любов, щеше да оправи света. Друг път ще се спра повече на този въпрос, ще ви го обясня. ...за да могат да израснат отново и да се върнат в първичната светлина и тогава те вече могат да изпълнят своето първично назначение.
 
ИСАК ЛУРИЯ
 
Бог е породил съществата, за да породи Себе Си в тях. В съществата Бог иска да разгърне Себе Си и затова ги е родил, за развитие. Разбира се, има такива – Боян казва за църквите – на тях им е отнето развитието, отнето. Но след време Бог, понеже е Любов, ще им даде условия. Това е толкова велика любов, че тя мисли за всичко. Макар всичко това да е разтеглено в много прераждания, за Бог това няма значение, Той си остава Велика Любов.

Бог става личност, казва Исак Лурия, само в истинския човек или само в собственото си богоподобие. Значи, само в собственото си богоподобие Бог става личност. Например, както е в Мелхиседек, след време ще говорим и за него – един от най-древните учители на Атлантида.
Исак Лурия казва още: Божествената река тече нагоре. Ще обясня: Божествената енергия, истинската енергия в човека тече нагоре, в посока на Ен Соф или Безпределността. Когато тази енергия тече нагоре, тя се трансформира от енергия в субстанция.

Идването на месия, как го обяснява Исак Лурия? Идването на месия, пришествието на месия е символ. То означава: моментът, когато човек се е завърнал напълно и устойчиво в Божествения живот – това означава идването на месия. Когато човек се е завърнал напълно и устойчиво, става въпрос за принципно установяване в Божествения живот. Тогава ти живееш в Бога и разбира се, месия е дошъл. Иначе другите колкото и да чакат външния месия, той няма да дойде.

Учението за тикун, което изнася Исак Лурия: тикун, означава учението за възстановяването, т.е. природата на избавлението или възстановяването е мистична и няма нищо общо с очакване на Христос. Казано по-ясно: който се е завърнал в Бога, за него месия е дошъл. Всички други ще бъдат разочаровани, всички други, които очакват месия, а не са заживяли в Бога, ще бъдат разочаровани. Избавлението е завръщане в изначалното, в самия Бог, а не в някаква си гола вяра.
Исак Лурия казва нещо много важно за молитвата: Молитвата е бавно и постепенно пробиване на опасния път на мрака, който е преграда към Бога. Значи, постепенното натрупване на молитвата е пробиване на опасния път на мрака към Бога. Молитвата е събиране на духовна сила за пробиване на мрака. Молитвата е в сила, казва Исак Лурия, да променя дори решения на Самия Бог.

Злото съществува кармически в света и то има право да съществува, за да не се подкопае вярата в Божествената справедливост. Злото е просто чистото Божие въздаяние върху съществата и в това няма никакво противоречие.

Прераждането е дадена възможност на душата да си изработи самоосвобождение, тъй като царството Божие е вътре в нея.

Човечеството е едно всеобщо преселение на душите, за да изкупят себе си.

Върху човека властва зло от миналите му прераждания, а това зло може да се съкрати чрез много дейности, събрани в едно: усърдни молитви, чисти действия, разумно мислене, покаяние и много духовни усилия, старания и упражнения.

Изгнанието от рая и завръщането в рая са дълбоко мистични символи. Това е нещо, което се извършва вътре в Самото Божество. Злото съществува, защото е избор на Бога, казва Исак Лурия, т.е. Бог е избрал да бъде строг. С тази огромна, строга сила в Себе Си, Бог е преобразувал Луцифер от голяма светлина в голяма тъмнина.