Индивидуалните ограничения в мислите и чувствата се пренасят в обществото

В официалното образование днес има много проблеми. Стане ли дума за провалите на обществените училища, политиците обикновено посочват за причина липсата на финансиране или недостигът на качествени учители. Истината е, че никаква парична сума, нито политизиране или стандартизиране не биха могли да разрешат проблемите в образованието.

Една от големите грешки в образователната система е тази, че да научиш децата да се справят добре с тестове, всъщност не означава, че ги подготвяш адекватно за живота извън класната стая. Учениците днес са заставени да учат как да минават контролни. Това пречи на учителите да си вършат работата ефективно, спира или забавя развитието на учащите и затруднява целия образователен процес.

Стигаме до извода, че целта на системата е да създаде самодоволни индивиди, които не са в състояние за сложно и рационално мислене, а не “да ги подготви за университет и професионална реализация”.

Ако трябва да посочим у кого е вината за плачевното състояние на училището и обществото като цяло днес, дали това е Министерството на образованието и науката, което желае да унифицира учащите и да ги превърне в послушни служители, не и лидери със самостоятелно мислене? Дали пък не са виновни учителите, които са оставили системата да унифицира и тях самите?

Причината може да е у децата, които са принудени да се натъпчат в един калъп, да стоят мирно и тихо, да не излизат от сградата на училището, за да не се изцапат или да не пострадат. И понеже този товар им идва твърде тежък, те ежедневно намират различни, предимно неподходящи начини да избълват натрупаната творческа енергия, а учебниците са им твърде скучни, за да ги отворят.

Дали причината не е у родителите, които са избрали да вярват, че животът се живее възможно най-трудно и мъчително, че трябва денонощно да заработват колкото може повече пари, независимо от изобилието, което предлага Вселената, и в следствие на това нямат време и сили да обърнат внимание на децата си?

Всъщност вината е на всеки, който е избрал да вярва, че животът е труден и тъжен, че училището и работата са досадни и скучни, че държавата или съседът са виновни за нищетата и грозотата наоколо. Изход от подобни привидно безнадеждни ситуации има и към него водят не една или две врати.

Такива врати се отварят от хора, които са осъзнали свободата на избора си - да ги наречем “ключари”. Тези хора се доверяват на Вселената и Тя ги подкрепя, посочва им пътя, вратата и им дава ключа. След това всеки има достъп да определена врата - която си избере. Остава само да повярва, че има право да се радва и да расте в училището, в живота, в Творението.

В случай, че четящият се окаже от онези, тъжните хора в безизходица - нека си потърси другарче с ключ. С любов, доверие и споделено знание се градят доброто общество и доброто образование.