Илиян Генов: Днешните клети деца не познават магията на Книгата. Страдат от болни амбиции и дигитална зависимост!

Екипът на Портал12 решихме да посветим този материал за важността на книгите към съвременните деца. Подрастващите днес са обградени от модерните дигитални технологии и информационен поток и нямат възможността за усамотяване и размисъл, които дават миговете в четенето на една книга. В анализ на съвременното общество, художникът Илиян Генов споделя своите мисли за кризата във възпитанието на децата.


 

За детската книга и децата, чрез нас

Чудото в детската книга започва, когато въображението у малкия човек (слушател или четец) съумява да я употреби. Книжовното послание върви с всевъзможни въздействия, в диапазон от приказката до съвременния сюжет в интернет. И в този смисъл детската книга застава между приказността и онова, което мониторът предлага.
 
Тя е авторски разказ в книжен формат
 
Почти всички от значителните ни писатели имат творчество за деца. Интересът ли? Детската книга е въпрос на особена инвенция, с приспособяването на света към значимости за съзнанието в малките очички. Към това, илюстрацията оплита особената природа на самата художествена тъкан, която властно предизвиква авторската същност у писателя. В този смисъл художествения свят за малкия читател е сериозен и трудно податлив.


 
Детската книга не изчезва, а се изменя със самия живот
Тя отстъпва толкова, колкото изобщо хартиеният носител в нейно лице се озовава на заден план. Книгата изостава с крачките на електронно технологизирания съвременен живот. Изостава още и с промяната в състоянието на човека въобще. Всичко се мени.

Пример: По съветско време бликаха Альошовци и Сергейовци отвсякъде. В наши дни пък е ред на Майкъловци, Алексовци и Кристофъровци разни... А по-преди това формите на българския живот произтичат от австроунгаро-германските контури върху ориенталската идилия на трета България. Искрен или недотам, но във всеки случай разбираемо пропаганден, патриотично-националния дух на ония години, заветря тиха благодат на българския дом, който се отлага в нагласите към живота в детските души. Малко хора помнят вече списание „Детска радост” с цветните приложения на Щъркелов, Емил-Кораловите фантастики за деца или романовия сборник приключения под заглавие – „Палавците от кантона”. В този план на живота, българския дом бил крепост, дори в универсално-домакинския смисъл по мерки на тогавашното списание „Модерна домакиня” да речем... или детското стихотворение за поход в планината: „Дайте ми чорапи и обуща. Колко е добричка мама, че ме пуща...” И нататък още: „...Шаро, ти се връщай, дириш си белята! Само хора ходят горе в планината...” Какъв императив?! Човек  да се чуди по каква логика куче не трябва да се качва по планина. Има предизвикателност в добряшката нелепост на такава забрана. Че е безпрекословна няма и спор, но самодоволството в нежността на подобен абсолютизъм, ще е предизвикало зверска злоба в революционните отрицатели на тази сита за ония години категория хора из българския живот. Както и да е..., защото иде друго време, когато Социалистическата трансформация в националната идилия поставя българския дом в руслото на политическия интернационализъм. И патриотизмът в тази нова платформа изтънява. Обобществяването на живота в политически план създава друг тласък в детското книгоиздаване. То става далеч по-мащабно.

Незабравимите детски книжки и списания
Незабравими са за нас богато илюстрованите списания – „Славейче”, „Дружинка”. Активно тръгва и детския филм все в тези години със световните си персонажи в анимацията: Батуриновият „Ну погоди!”, Дисневия „Мики Маус” и „Пиф”. Световната Заедност, в мерките на различни политически системи премина в годините към наши дни през идеологическите ожесточения на „завесата” към ширналия се терен на трансхуманизма днес, с едно впечатление за свиване на целия сегмент в книжовността.


 
Той обаче само се преиначи. Просто мониторът предостави други условия
И в посланието към детското въображение се вмести електронната игра. Тя нахлува с безкрайните възможности на сегашния момент, със всички времена в ръката на участника в новата забава. Ефектът е интелектуално-педагогически и познавателен. И понеже става дума за това, чрез детската книга, трябва да се има предвид нейния вклад в почти безграничните възможности на – така да се каже, компютърната ситуация, където тя се самоумножава в неизчерпаеми варианти във всевъзможни посоки. Безброй книги за деца в просто ужасяващо самоумножаване. А като прибавим и необозримата свобода на еманципирания оператор е вече разбираема основата за друг подход внушения към светоразбиране, с разрастващата се зависимост от удоволствието във компютърната игра – болест, с название компютърна зависимост...



Тези похвати на развлечения имат и книжни аналози, в нещо като авангардни четива за детската публика в наши дни – фентъзи. Но то е не само жанр, а и литературен похват, който си служи със средновековния магизъм (среда и персонажи) в производство на поведенчески внушения. При това, не толкова заради романтическо минало, колкото посредством разновременните потенции на конкретно сюжетно време и неговите непрекъснати магични трансформации. Внушава се разбиране, че то го има и възпроизвежда като други възможни, откъдето следва абсолютната му меродавност.
 
Ето новия момент на преход в друга мярка, когато ще се подражава нещото извън човека. Като някога, но не посредством вътрешно усилие (по нравствен път, като в средновековната религия на християнството), а посредством една не съвсем ясна още практика на „корекции” върху подражателя... „Властелинът на пръстените” тика изводите към подобна педагогика, макар и все-още не в безпощадните правила на „силиконовите” стандарти за смътното ни бъдеще... Далеко е тази вълшебна среда от топлотата в света на детинските ни познайници из незабравимия анимизъм на Елин-Пелиновите тилилейци или една „Работна мецана” по Леда Милева, с незабравимите рисунки от Лазаркевич.



Традиционните герои от детските книжки, пълнят кошовете за боклуци днес
За какво внимание да пледира днес Пинокио или Палечко, Снежанка или Червената шапчица, пък и който и да било от Братя Гримовите приказки?!... А плеадата мечовци, зайовци и кумици, наедно с поучителната лошота на добрите Кумчо-вълчовци?!... Отминали герои са те, в сияйни дни с радушната почтителност и трепет към живота в малките очички. В своя кукленски вид те пълнят кошовете за боклуци, в знак на неумолима раздяла, защото в детинската ръчица се загнезди синята светлина на монитора. Тревожна е неясната ситуация, в която навлиза живота.
 
Какво може да означава трансхуманитарната среда за съвременното дете?
Най-напред, че го обличат като възрастен човек и го подстригват шикарно. Възрастни деца, повлечени по партита и подиуми, в името на приза и някаква неясна педагогика на личния успех... Клети дечица, обгърнати от съсъка в латиниците от юстиции и инцести, и амбиции към утробното им предопределение по „силиконовите” правила на благоразположените Чичковци (с парите и сладките приказки) обезпечили безжалостния край на всяко саморазвитие...

Някога Христос е казал на хората да са като децата – нещо повече от непосилно за потребителския звяр на нашето съвремие. Достоевски е по-снизходителен, с поканата да ги обичаме, защото те били – казвал той, за умиление наше... Дали ще можем да се справим с умилението?!

Илиян Генов, Портал12