Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
В края на лятото преди старта на новата учебна година в Стара Загора се проведе празникът “Играй с приятели офлайн!”. Лайънс клуб Стара Загора - Августа организираха празника с идеята да върнем игрите на открито на нашите деца и да им покажем, че без електронни устройства светът е интересен, а общуването с приятели - безценно!Празникът беше много динамичен, сърдечен, спонтанен и се събраха близо 200 деца. С
весела музика, рисунки на асфалта и внимателно подбрани щури игри малчуганите намериха нови приятели и разбраха колко по-забавно е да бъдат заедно извън мрежата. “Така се случват нещата - това е нормалният път”, коментира за Портал12 Николай Колев - член на клуба. Прочетете цялото интервю с г-н Колев, за да се запознаете с проблема в общуването между деца - родители, деца - връстници, както и за да станете част от решението.
Защо проведохте кампанията Играй офлайн, какво ви провокира?
Месец август е месецът на младежта според концепцията на Лайънс клуб Стара Загора - Августа. Идеята ни е да правим неща, които да помагат на децата от града. Така и организирахме събитието в края на месеца. Интересно е, че точно преди да започнем, намерихме една група от 6 деца на възраст малко над 10 години, които, седнали на една пейка, си играеха с телефоните. Децата днес не си говорят, нямат речево общуване, те комуникират по електронни устройства.
Това е все едно да имате възможност да си говорите на въздух, а да се гмурнете и да си говорите под вода. Оказва се, че децата това го приемат за съвсем нормално, а всъщност не е.
Децата, когато са наведени, натоварват гръбначния стълб. Не стига, че носят тежки раници, след това на училище по 6-7 часа стоят наведени в неестествена позиция, ами и през малкото им свободно време отново заемат тази стойка, защото си чатят или си правят някакви неща онлайн. Това провокира ние да направим точно такъв тип мероприятие - “Играй с приятели офлайн” - т.е. реално, а не по електронно устройство.
Проучванията в последните години показват, че децата не само не играят помежду си, а и максимално са ограничили общуването. Как се отразява това на детската психика, според вашата организация, в която има и изявени лекари?
Според здравните инспекции в много страни се оказва, че това е заболяване. Това е вид пристрастяване, подобно на другите пристрастявания, но е - така да се каже - “по-малкото зло”. Но какво означава “по-малко зло”, ако едно зло не се контролира и ако не провокираме у нашите деца не просто импулс, а да внедрим система да играят по начина, по който са играели техните родители?
Комуникацията чрез реч развива у децата много важни центрове, които ние родителите пренебрегваме. Колкото повече комуникират чрез електронни устройства, толкова повече им се забавят функциите в мозъка, които влияят и на двигателната система.
Ако може да направим паралел между състоянието на децата преди и след игрите, какъв е изводът и към какво трябва да ни провокира той като родители?
Това може да го видите по снимките. Накрая направихме една обща снимка не с всички деца, но с тези, които имаха желание, и можете да видите по лицата им. Ефектът беше поразителен, подейства им като магия. В началото видяхме едни деца, които си бяха забили главичките в електронните устройства, а 2 часа и половина по-късно, след един щур купон с игри видяхме позитивно заредени деца и родители. И самият факт, че родителят вижда детето си щастливо - това беше голямата награда на празника.
Каква е ролята на родителите, за да не оставят децата си напълно да потънат във виртуалната реалност?
Ролята на родителя е огромна. Вината е изцяло наша. Ако на едно детенце не му кажеш, че котлонът пари, то ще се изгори, нали? Това е като условен рефлекс - ние трябва да им подскажем, че това наранява, преди те да се изгорят. Може да е бавно, но сигурно това наранява.
Ние като общество трябва да алармираме не когато е започнал пожарът, а да вземем крути мерки преди това. Всички нормални общества реагират по този начин, а не когато проблемът вече е факт. Работата ми е такава, че общувам със семейства и мога да си направя някаква статистика - 90% от децата над 10-годишна възраст имат електронно устройство. Това е огромен проблем за нашето общество. Не можем да спрем технологиите, но трябва да намерим баланс.
Има ли според вас зависимост между силните връзки в едно семейство, доброто общуване в него и изолирането на детето в света на технологиите?
Зависимостта е явна. Ако детето не среща разбиране от страна на родителите, ако те нямат време да му обърнат внимание, както се случва все по-често, децата бягат - те имат много лесен портал да избягат.
Те имат прозорец, но не знаят той къде ще ги отведе. Ако родителите не следят какво правят децата, понякога за съжаление може да се стигне до неспасяемо положение. Затова трябва много да говорим с нашите деца.
Ние все едно пускаме децата по едни ски, по една непозната писта, и те тръгват надолу необорудвани, необучени… Вероятността да им се случи нещо недобро е голяма. Това се случва, когато в едно семейство не се говори за проблема.
Какви други дейности организирате?
Нашият клуб получи признанието на “Международна Асоциация на Лайънс Клубове” /МАЛК/ - получихме диамантени звезди и станахме клуб на годината за България и това е защото вървим в правилна посока. Правим кампании за борба със сколиозата.
Догодина най-вероятно ще обърнем сериозно внимание на този проблем,тъй като се оказва, че всяко 4-то дете е с изкривяване на гръбначния стълб. Това е сериозен проблем в България и той до голяма степен е свързан и с темата, по която си говорим днес с вас.
Григор
Лили
Дете на Природата Данчето