Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Някога, в далечната 1167 година, България е под Византийска власт, но едно духовно Учение е на път да завладее цяла Европа – Богомилското, родено в България и прогласило вече принципа „Свобода, Равенство, Братство чрез Христовата Любов“. В тези смутни времена един съвършен Богомил – папа Никита – тръгва за южна Франция, поканен от катарските общини на Тулуза и Каркасон да разреши техните теологични спорове. В Сан Феликс дьо Караман е свикан голям богомило-катарски събор. Папа Никита го председателства и там пред събралите се „добри хора“, „добри християни“, както се наричат катарите, той произнася една знаменита реч за духовното обединение на Европа под егидата на Българската Богомилска Църква.850 години след този събор, през месец май 2017 година, отново в Сан Феликс се провежда голям международен Форум, призван да възроди в днешно време посланието на папа Никита. Минали са почти 9 века, мястото е същото – голямата зала в замъка на Сан Феликс, хората обаче вече са други, събрал ги е един духовен призив…Но от стената ги гледа пронизващият и дълбок поглед на същия този човек, който някога вдъхнови богомили, катари и папа Никита – Боян Мага. Портретът като магнит привлича погледите на присъстващите. Защо ли? Защото художникът Павел Митков е усетил много точно и предал в цялостното излъчване на образа мистичната сила на посланието на създателя на Богомилското Учение. То отново живее и завладява, и вълнува, и вдъхновява, и свързва епохите чрез мощното внушение на Боян Мага.
Случайно ли е присъствието на картината на Павел Митков на този Форум? Отговорът е недвусмислен – НЕ!
Цялото творчество на художника е пропито с една Духовна енергия, която извира от кредото на твореца, който вярва в мисията на българите – да са на носители и разпространители на Познанието за висшите ценности, за Женската Енергия на Любовта като съзидателна сила, за Единение, Мир и Добротворство.Мисиите на траките, българите, Богомилите и Учителя се съчетават в днешно време с повика за необходимостта от един нов свят – свят, в който ще бъдат забравени старите парадигми и ще бъдат заменени с нови – Духовните. Свят, в който духовното ще определя формата и начина на съществуване на материалното, свят единен, свят справедлив, свят проникнат от Любов. Така изказано звучи може би прекалено романтично, дори утопично на фона на заобикалящата ни действителност с нейната агресивна, мачкаща, обезличаваща материалност…НО ето че един художник намира верния път – той прокарва мостове – Духовни мостове.
Някога хората казвали за Кольо Фичето, че с мостовете си свързвал два свята. Днес Павел Митков го прави с картините си.
В тях всичко е в пълен синхрон – сюжетът, композицията и експлозивният колорит, те карат не просто емоционално да се потопиш в изображението, да започнеш да мечтаеш, да досъздаваш предложената „реалност“, но те увличат и с „откритията“, които първо погледът, а след това и разумът откриват в на пръв поглед ненатрапчивите детайли, които носят не просто мистични и метафорични послания, но са кодове за навлизане в духовността на изображението и те пренесат в една по-висша реалност на доброта, на хармония, на вътрешен мир и на неподправена Любов.
Гледайки изображенията на сгради, улици, човешки фигури сред тях, никога не натуралистични, никога не натрапващи се, а обвеяни в свой собствен мистичен с внушението си богат колорит, ти се откъсваш от буквалността и леко и подкупващо се пренасяш в света на романтичната мечта за един друг свят, постепенно забравяш, че стоиш пред картина, а заживяваш с посланията на художника – послания на оптимизъм, на радост, на пълноценен живот, на много много Любов.
Сакрални символи на цветя, елементи от шевици, петел, пеперуди и много, много други, които внимателният зрител открива, се вплитат органично в цялостната композиция и стават неотделима част от нея. Дори дъждът от цикъла „Мокри улици“ в интерпретацията на Павел Митков добива мистична стойност – не само на романтика, не просто на посланията на един от основните съзидателни елементи – водата, но и на едно пречистване, на една мечта за „минаване под дъгата“, която е немислима без дъжда.
Святи образи като тези на Архангел Михаил и на Богородица с Младенеца в тяхното пъстроцветно и неканонично изображение те карат да преоткриваш отново духовните стойности, защото те откъсват от навика на стереотипното им представяне.
Изображенията на мъжкото хоро във водите на Тунджа или на Паневритмията, видяна от птичи поглед, директно пренасят в емоционалния свят на зрителя величието и чистотата на българския Дух.
Странно ли е тогава, че творчеството на Павел Митков е толкова вълнуващо и познато не само в България, но и по света – САЩ, Русия, цяла Европа. Странно ли е, че предизвикват признания, изразени в множество престижни международни награди или оценки като тази на Дойче веле, в която Павел Митков е определен като „най-успешният художник в Европа“! Странно ли е, че творчеството на Павел Митков изгражда онези Духовни мостове, които са първата необходима крачка към осъществяване на мисията на българите за духовното обновление и обединение на света. Картините му не просто присъстват в покоите на папата във Ватикана и на Вселенския Патриарх, на Московския Патриарх, но хвърлят мост и към институциите и личностите, от които до голяма степен зависи мирното и мъдро развитие на обществения живот, защото експлозивният колорит със своите духовни послания достига и до Белия дом, до президента Путин, до министри и държавници по света, до крале и звезди от шоубизнеса, да ценителите на изобразителното изкуство чрез салоните на Павел Митков в Берлин, Карлови Вари, Москва, Верона, Вашингтон, Ню Йорк, чрез изложбената му зала в центъра на София.
Цялото творчество на художника Павел Митков, в настъпилата вече ера на Водолея, е код, реализация на мисията на българския Дух с богатството на цветните си посланията си за Мир, Хармония и Любов.
Автор: Проф. Дамян Попхристов / Портал12
