Търси

Христос е разкритие на смисъла, който съществува отвъд този свят

25.12.2018 г.
5041
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Христос е живата енергия, която слага всичко в изправност. Христос дойде на земята, за да се справи със злото. Той пое отровата на злото и го смекчи. Христос дойде на земята обвит в мантията на страданието, затова малцина Го познаха. Голямото брожение в света се дължи на Великия Христов Дух, който работи в дълбините на цялото човечество, както и в дълбините на земята.
"Който има ухо нека слуша що говори Духът..." Откровение на Йоан
Трябва да се знае, че Христос и Посветените отстраняват обикновените и паднали духове от разбирането на Духа. Христос говори на народа с притчи, на своите ученици разкрива символите, а само на Йоан разкрива Универсалната Истина. Това са 3 степени, 3 различни категории, 3 различни метода. Невежеството засега е едно голямо Благословение за хората. Една от най-големите опасности в живота е да застанеш лице в лице срещу самата и единствена Тайна на живота.

Ако искаш Бог да се разкрие в твоя живот, ти трябва да се превърнеш в Любов, защото Бог се разкрива само в Същността, т.е. в есенцията на живота, а това е Любовта.
Христос е тайна за света. Той е известен на света, но още не е познат. Той живее в изключителна духовна дълбочина. 

Христос ясно е показал с ум и дела Пътя към Бога и Истината. Христос е разкритие на смисъла, който съществува отвъд този свят, отвъд оня свят, даже отвъд Вселената. Това е познаването на Любовта, която пък е същността на Бога.

Кой е Христос? Това от столетия насам християните са забравили напълно. Това забравяне напомня само за себе си още от времето на Константин Велики, когато християнството беше провъзгласено за държавна религия: а именно, когато теолозите започнаха да спорят за това дали Христос е от Божествено или от човешко естество. От тогава повечето християни успяваха да подхранват своята вяра в Божествеността на Христос единствено с вярата в така наречените "чудеса".

На един голям поет обаче се отдаде да разтърси здраво възгледите за Христос, произтичащи от общото разглеждане на изкушението и чудесата. Това бе Достоевски. В "Легендата за великия инквизитор", включена в "Братя Карамазови", Достоевски разказва:

"По времето на инквизицията, в Севиля, на кладите се изгарят хиляди еретици. Тогава Христос се появява по улиците в земен човешки образ. От милосърдие към хората, Той отново слязъл на Земята, макар и за кратко време. Народът Го разпознава и се струпва около Него. Тогава идва Великият инквизитор - един студен 90-годишен старец. Народът, свикнал на послушание, се отдръпва встрани. Само един знак на стареца, и Христос е уловен и вкаран в тъмницата. Там Великият инквизитор се обръща към Христос: "Това Ти ли си? - не отговаряй, мълчи. Ти нямаш право да прибавиш дори и една дума към това, което вече си казал. Защо си дошъл, да ни смущаваш ли?"

"Добре стана, че Твоето дело премина в нашите ръце. Ние се съобразяваме с човешката слабост и низост, по-добре, отколкото ти правиш това. Ти поиска да дадеш на човека свободата - най-нещастният подарък на този свят. Ние знаем, че човек не иска свободата, че той жадува за подчинение и за това да бъде роб. В пустинята Ти отхвърли предложението на "мъдрия Дух", там ти трябваше да превърнеш камъните в хляб. Ние добре знаем, че хората искат да имат хляб, а не Дух. Ние видяхме, че тогава Ти изпадна в едно съдбоносно заблуждение след като не последва духа, който ти предлагаше това. Обаче ние ще го последваме и чрез това ще сме по-добри ръководители на твоето дело, по-добри, отколкото самият можеш да бъдеш. Иначе какво трябваше да стане с милионите и милиардите хора, които нямат силата да отхвърлят земния хляб заради небесния?

Или Ти обичаш само десетина хиляди силни и величави избраници...? Ти отблъсна прекомерното изискване да сториш едно чудо, за да запазиш твоята идея за свободата на човека. Ти се надяваше, че следвайки Твоя пример, човекът ще съхрани вярата си в Бога, без да има нужда от никакви чудеса. Ти обаче не знаеше, че доколкото човекът отхвърля чудото, той отхвърля също и Бога, защото човекът търси по-скоро чудото, а не Бога.

И тъй като човек не може да мине без чудеса, той ще си сътвори в изобилие нови чудеса, свои собствени чудеса и ще падне по очи пред всяко магьосничество...
Ти не слезе от кръста, когато те се подиграваха с Тебе и викаха:"Слез сега от кръста и ще повярваме, че си Ти" Обаче Ти не слезе, защото отново не пожела да поробиш човека чрез едно чудо, а жадуваше за една свободна, истинна вяра, не за вяра в чудесата. Ти копнееше за една неестествена любов, а не за робското прехласване на един дивак пред една Мощ, от която той е завинаги наплашен. Но и тук Ти надцени хората твърде много, защото те не са нищо друго, освен роби...Ето, тази е нашата тайна! Отдавна вече ние не сме с Тебе, а с него!...Ние взехме от него онова, което Ти с възмущение отхвърли, онзи последен дар, който ти беше предложен - всички царства на света: ние взехме от него Рим, както и мечът на Цезаря. Защо Ти отклони този последен дар? Ако Ти беше приел това от могъщия Дух, щеше да изпълниш всичко, към което се стремят хората на Земята...". Тук Достоевски се докосва до същинската загадка на Христовото същество. Тук той показва жестоката опасност от фалшифицирането на образа на Христос, особено в чудесата в Евангелието, където става така, че многото проводни чудеса скриват Централното чудо на Христовото същество.

Да превръщаме Христос в един чудотворец или маг, в действителност би означавало едно смаляване на Неговата същност. Да прави "чудеса" - това не беше в същността и в мисията на Христос. Неговото величие се състоеше именно в това, че Той не извърши никакво чудо, макар, че би могъл повече от всеки друг. Той само поиска да извърви докрай пътя на човекоставането. Единствено по този начин Той можеше да се превърне в брат на всеки един човек и в негов Спасител. 

Друго класическо опровержение на вярата в "чудесата на Исус" дава Павел в Посланието до Филипяни:
"Имайте в себе си същия Дух, който беше и в Христа Исуса, който като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга, и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе си и стана послушен до смърт, даже до смърт на кръста (2:5-8)"
Докато няма любов и смирение, нищо духовно не може да има. За някои хора, Христос продължава да е на кръста, за други хора той е исторически – някъде в историята, а Христос е тук – действа, работи.
 
Из Словото на Елеазар Хараш, от лекции и книги в периода 1993-2016
 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

Коментари:

Спонсори на Портал 12