Христо Нанев: Духовната връзка между българските феномени не е случайна (ВИДЕО)

Огън, въже и слова богохулни,
грешници стари от бога проклети,
бежанци гневни небето катурнали.
Мразени, гонени - страх за царете.

Пепел от вас не остана!
Вериги има и днес под небето на Бога.
В огън изгаряни, вашите книги
ви надживяха и станаха огън.

Гледам ви, грешници, грее ликът ви,
аз коленича. С десница добра
благословете ме не за безсмъртие,
а за какво и как да умра!

На международната конференция “Българският дух в Европа през вековете” така започна своята лекция Христо Нанев - езотерик и изследовател на паранормалното. Автор на стихотворението е самият г-н Нанев и за него той каза:

Някога така съм си представял богомилите и може би съм си мислел, че си струва за техния подвиг и да се умре. Много е лесно да се умре, трудно е да се живее в името на една голяма кауза.

Христо Нанев говори за богомилите през погледа на големите български феномени Слава Севрюкова, Дядо Влайчо, Преподобна Стойна, а също така направи някои аналогии между богомилството и учението на бялото братство.




Кой е Боян Мага?
По думите на Христо Нанев, богомилството е феноменално явление и самите му основоположници също са феномени. Такъв е  Боян Мага, такъв е и Поп Богомил. Боян Мага е най-известният човек в три империи - нормално би било да се запитаме - като е толкова известен, как е изглеждал? В нашия информационен век сме стигнали до извода, че образът, визията - това е всичко. Не е съхранена визията на Боян Мага. За нея има информация най-вече в легендите, а има ли легенда, има и зрънце истина.

Слава Севрюкова е направила възстановка на образа на Боян Мага. В своите пророчески видения тя го вижда като висок и красив, а най-интересното е, че преди да влезе в ясновидски транс, той се обвива в плащ от паунови пера. Пауновото перо е символ на царственост, както са лъвът и орелът. Но защо именно паун?

“Маг” означава мъдрец, знаещ, човек със свръхспособности. Боян Мага е можел да приема много форми, включително и на вълк. Тук Христо Нанев прави аналогия и цитира Тодор Маринчевски - биограф, писал за всемировия учител Беинса Дуно: “Петър Дънов  опитоми най-силния вълк чрез много спорове, препирни, и го превърна в едно послушно куче, и това куче трябваше да пази братството” - това е Любомир Лулчев.

Христо Нанев пресъздава разговор между Лулчев и цар Борис, съхранен в дневника на Лулчев. Царят се оплаквал, че му се паднал нетраен народ, също както плодовете ни са нетрайни. Любомир Лулчев защитил българския народ и казал: “А богомилите? Ние дадохме на света богомилите.” Тогава царят отвърнал: “Маята ни струва, ама тестото ни не струва”.

Ако Боян Мага, който е с царствен сан, стои в основата на богомилството и отваря пътя му в дворцовите среди, то при бялото братство този, който отваря вратите към учението, е Любомир Лулчев. Любомир Лулчев е говорил на цар Борис доста за богомилите, но той не е бил готов.

Боян Мага е на кръстопътя на един род със сложна историческа съдба. Той е между двама светци - неговия дядо цар Борис и неговия брат, след време канонизиран - цар Петър. Неговият баща е великият цар Симеон. А неговият чичо е Владимир Расате - родоотстъпникът, низвергнатият от целия род. Но дали Владимир Расате е родоотстъпник или се е опитал да възстанови някои ценности и феноменални способности от прабългарите, на които ние сме носители? Дали самият Боян Мага не прави подобни проникновения чрез това, което е постигнал?

Богомилите и бялото братство
Според Христо Нанев, съществува информация, че част от богомилите се прераждат в бялото братство. Дядо Влайчо веднъж разговаря с една негова ятачка - Пенка Севкова, която го е укривала дълги години, и тя му казва: “Чичо Влайчо, защо когато дойдеш в нашия дом, пред душата ми светва, на сърцето ми е леко!” Тогава той й отговаря: “Ти не знаеш и не си виновна за това. Ти не можеш да знаеш, но аз знам - някога с тебе бяхме богомили. Някога нас ни преследваха и ние се криехме заедно. Затова ти е светло на душата. Ние отново се срещнахме, сега ти ме криеш отново.”

Лекторът дава и друг аналог за дядо Влайчо и Боян Боев - много добри приятели, и двамата от бялото братство. Боян Боев леко е накуцвал с единия крак и е попитал Влайчо защо. И той му казва: “Ние някога с тебе бяхме богомили. Когато дълго се криехме в една пещера, ни заловиха и ни подложиха на мъчения. Аз не успях да издържа, а ти издържа докрай. Ти сега носиш белега на тези рани. Но в този живот аз ще издържа докрай.” Отново има цикличност - Влайчо, някога преследван, в следващия си живот отново преследван, но този път издържа докрай.

Христо Нанев говори за Преподобна Стойна, за която се смята, че е богомилският апостол - жена с мъжко име Михаил Унгарец (или Макрина). Макрина е била убита в името на великата бяла идея. След време се ражда като Стойна. Тя ослепява, но дава толкова светлина в живота на нашите сънародници. Няма дарба, която да се даде даром - всичко се заслужава.

Слава Севрюкова за богомилството
Изследователят цитира спомени на акад. Антон Дончев относно Слава Севрюкова. Когато тя възкресява богомилските ритуали, академикът е очаквал тя да говори за страшните сцени - бесилките, изгорените хора. А той казва: “Тя виждаше едни много светли картини, едни красиви богомилски ритуали горе на Мадара в пещерите - необичайна картина, която бе грабваща, завладяваща…”

Слава Севрюкова вижда богомилството от светлата, магнетичната страна. Когато е имало подготовка за заснемане на българо-италианска филмова продукция за богомилите, са попитали Севрюкова как са изглеждали те. Тя отваря портал във времето и вижда богомили с кафяви раса, вързани с шнурче през кръста, но вижда и богомили с бели раса. Тези бели раса са от някаква груба тъкана материя, вероятно ленена, и парчетата плат са съшити подобно народна носия. Вместо шнурчета, имат широки бели колани от същата материя. В края на колана има разширение, което Слава Севрюкова изследва и казва, че в него богомилите са държали огнивото и праханта - нещо много важно за онази епоха.

За къщите на богомилите Севрюкова казва, че са били много скромни, измазани с опакото на грапата. Тя показва и как са рязали хляба - с острието към тялото. Това означава: “Аз осъзнавам какво натоварване поемам и какъв риск поемам с този нож, който може и мен да нареже” - осъзната мисия на българските богомили.

Богомилите и българските феномени
Според Христо Нанев връзката между богомилите и българските феномени е очевидна, защото последните са били преследвани също както богомилите. И едните, и другите са по своему феномени. И едните, и другите са безсребреници.

Много са интересни срещите между феномените, както и на богомилите. Те се обучават и обменяйки опит един с друг, те се издигат на все по-високо ниво. Така както Боян Мага и Поп Богомил са подготвяли богомилите, така и Петър Дънов подготвя членовете на бялото братство и най-големите български феномени - в тези редици е и Ванга.

Регресията като източник на информация
В своята дейност Христо Нанев е провеждал регресии, в които са били възстановявани спомени от Атлантида. В някои от регресиите на хора, които са били атланти, има описания като: “Ние ползвахме в строителството един жълт прах. С този жълт прах измазвахме къщите, посипвахме улиците и там се движиха летателните тела - на този жълт прах, който играеше важна роля. Но той след време съсипа живота, като ликвидира някои растения, животните започнаха да се израждат”.

В регресии Христо Нанев и колегите му са възстановявали и картини от богомили. В една такава регресия една жена разкрива външния облик на цар Калоян, за който също не е съхранена визия. Той е показан снажен, със сиво-сини очи, с много силен поглед, много силно въздействие. На въпроса “Как се отнасяше Калоян с богомилите?” жената в регресивен транс казва: “Той обичаше богомилите и те воюваха за него.”

Племенникът на Калоян - Борил - е слагал под ножа всички онези, които Калоян е подкрепял. От Борил започват големите преследвания.

Чрез регресия е потвърдено участието на богомилите в армията на Иван Асен II.