Христо Бояджиев: Все повече млади хора активно работят за позитивна промяна в България (ИНТЕРВЮ)

Христо Бояджиев е основател на сдружение „Тук-Там“. Сдружението е основано през 2008 година с идеята да създава социална среда на завърналите се в родината българи. В интервю за Портал 12 Христо Бояджиев заяви, че с мрънкане няма как да дойде промяната в страната ни. Трябва да запретнем ръкави и да работим за нея, защото всичко зависи от нас самите. Според него все повече млади хора активно работят за промяна в България в позитивен смисъл.

Първа част от интервюто с Христо Бояджиев:

Блогът ви се казва IN SEARCH OF BALANCE -  В търсене на баланс. Кой баланс търсите, чрез своите пътешествия и работа?
Идеята на блога ми е да намеря баланса между професионалното и личното, за мен всичко в живота е търсене на баланс. Винаги трябва да се търси умерен подход за повечето неща. Моите пътешествия са за момента моя начин да балансирам професионалната си реализация с това пречистване на главата, на мислите. Гледам малко в перспектива на нещата, защото понякога си толкова навътре в работата, която вършиш, че не можеш да погледнеш отстрани на нещата. Така че с пътуванията ми се опитвам да погледна отстрани.

Как според Вас може да постигнем баланса вътре в нас и баланса в обществото ни, чрез който да изградим една по-справедлива реалност за всички нас?
Мисля, че са няколко нещата, които трябва да направим. Първо трябва да погледнем вътре в себе си. Второ, за съжаление в българската действителност хората не мислят за другите. Примерите са много, като започнем от: „паркирам, където си искам“, „паркирам на бордюр, не мисля за майките как ще минават“, „изхвърлям боклук, където ми падне“ и т.н. Това много пречи. И всъщност, ако искаш да си балансиран до някаква степен, трябва да мислиш и за другите, защото това ще ти даде коректив на теб как да се държиш в обществото. И точно тази мисъл за другите и за обществото е нещо, което е много важно.

Има на английски един термин, който е empathy (емпатия) – ти разбираш какво му е на другия и се поставяш на негово място. Това е нещо, което много често липсва у много хора, за съжаление. Определено трябва да има мисъл в тази посока в едно функциониращо общество, защото каквото повикало, такова отговорило, каквото дадеш ти на света, това ще се върне при теб. Много хора имат негативна перспектива за България, но аз мисля, че ако човек се опита да мисли позитивно и да е над тривиалните ежедневни проблеми, които всеки има, ще намери за себе си баланса в живота.

Освен всичко останало сте фотограф и пътешественик. Как изкуството и пътуването помага на човек в неговата реализация?
Увлечението по фотографията може да се каже, че е наследствена. Баща ми от много години, още когато бях малък, се занимаваше с фотография и аз мисля, че от него прихванах, като в последните години стана по-сериозно заниманието ми. Да гледаш през един обектив и да хващаш моменти, значи да си наблюдателен. Трябва да може да умееш да уловиш момента, мига, историята. За това се искат доста качества. Иска се проницателност, наблюдателност, иска се понякога толкова много да дадеш – някои фотографи отиват на войни, рискуват живота си, за да може други хора да видят техните образи и чрез това да се поставят на чуждо място. Така че фотографията като изкуство е изключително важна. На мен със сигурност ми помага да развия някои от тези качества. Мисля, че много повече опознах хората чрез снимането. Може да се каже, че фотографията е страст за мен.

Наскоро излезе едно интересно издание на сп. Мениджър - “Преди първия милион”, където са представени българските предприемачи и техния живот и професионален път. Всяка една история е пропита с животи, изпълнени за успех и доказване, но и с мисъл за България и града, средата, където тези хора работят. Сякаш тези хора са правили това, което ние в момента тепърва се стремим - да бъдем социално отговорни, силно свързани с развитието на родината. Свидетели ли сме на новата социална революция, в която младите хора сменят приоритетите си в своето развитие?
Нашата свързаност с развитието на родината в чисто глобален план, ако щете, е тази, че всичко се знае на момента, така да се каже. И това позволява на хората да имат по-добро мерило за това какво е правено и какво не. Докато преди години, по времето на други строеве, които е имало в България, нещата са били така: едни хора отгоре взимат едни решения, които никой не знае, разпределяли са се благата на една държава. Сега е много по-трудно да се прави това, защото обществото е много по-изискващо, хората знаят как би трябвало едно общество да работи. Има примери. Ние като част от една глобална икономика виждаме как е икономиката в Германия, Англия и Америка например. Хората, които имат критично мислене могат да изискват от обществото, от управниците някаква промяна.

Другото нещо, аз съм учил в Америка, в нашите кръгове на сдружението имаме хора, които са били в целия свят и когато видиш, че светът е бил справедлив спрямо теб, и когато виждаш къде България конкретно не успява да направи това, имаш вътрешното желание да направиш нещо по въпроса. Нещото, което го няма в хората от сдружение „Тук-там“, е, че не сме активни мрънкачи, така да се каже, напротив - запретваме ръкави и правим нещо по въпроса за промяната. Така че, все повече млади хора активно работят за някаква промяна в България в позитивен смисъл, което ме радва. Много ми е кофти, че заради политиката има хора, които взимат това решение: „тръгвам си“. Да, има хора, които си тръгват от България, но според мен много по-голяма част от хората се опитват да направят нещо дали чрез политиката, или чрез неправителствения сектор. Стотици са организациите, които вече работят за по-добро общество.

Как според Вас може да излезем от омагьосания кръг на апатията на младите хора и чувството им, че всичко се случва извън тях и те не могат да го променят, което силно ги демотивира още на старта?
Първо трябват добри примери, лидери, ако щете, хора, които показват, че само с мрънкане нищо не става. Хора, които запретват ръкави и действат. Ако моята организация е от 5-10 човека, а тя запалва много повече да направят нещо смислено не само за себе си, а и за кръга около себе си, за обществото като цяло, това е началото на една лавина.

Така че трябват примери за такива хора. Затова моето желание е такива инициативи и лидерите на инициативите да бъдат по-често показвани от медиите. За съжаление това не се случва. Аз нямам телевизор от 15 години, но чувам от хората, че в медиите това, което масово показват са катастрофи. Или например реформата в съдебната система, тя тръгва и след ден бива забулена от външни хора, които решават, че това не трябва да се прави и затова пускаме поредната новина, която да отвлече вниманието. Голяма част от българите не осъзнават проблемите в държавата, защото има було, пуснато пред тях, медийно затъмнение. И ние всъщност трябва да пробием това чрез примери на хора, които правят неща за промяната. Хората трябва да разберат, че промяната зависи от тях.

Очаквайте втората част от интервюто с основателя на сдружение „Тук-Там“!