Херметизмът държи Седемте принципа на Истината

„Гласът на мъдростта достига само до слуха на Разумните“
„Принципите на Истината са Седем; този, който ги познава,
осъзнал техния смисъл, притежава Главния ключ,
посредством който се разтварят всички порти на Храма на Познанието.“
 
На 24 октомври в София ще се проведе следващата лекция от лекционния цикъл “Корените на древното познание”, които се организира от клуб Абагар. На нея Мария Арабаджиева отново ще ни поведе по пътеката на познанието като ще говори по една ключова тема: Херметизъм: Принципите на херметическата философия. По време на лекцията ще бъде представена и новата книга на издателство Мириам - “Кибалион”, която отваря вратата към Херметическото учение. Публикуваме кратък текст от нея, предоставен за Портал 12 от Мария Арабаджиева. Той ни потапя в темата в аванс. Повече по темата ще може да научите по време на лекцията, на която ще може да зададете и вашите въпроси.
 

Няма дял от известните на света окултните учения, който да е бил така внимателно опазван в тайна колкото откъсите, изповядващи херметичното учение, достигнали до нас отпреди десетки векове, изминали от времето на великия основател, Хермес Трисмегист, „писарят на боговете“, който живеел в Древен Египет в началните дни от развитието на човешкия род. Съвременник на библейския праотец Авраам и, ако легендите са верни, наставник на този древен мъдрец, Хермес е Великото централно Слънце на Окултизма, чиито лъчи служели за просветлението на безбройните учения, разпространени от негово време насам.
 

 
Всички съществени и основополагащи предписания, заложени в езотеричните учения на всяка раса, могат да бъдат проследени назад до времената на Хермес. Дори най-древните учения в Индия несъмнено имат своите корени в автентичното херметично учение.
Откъм земите на река Ганг множество подготвени окултисти поемат към Египет и застават с благоговение пред Учителя. От него получават Главния ключ, който обяснява и помирява различните им възгледи и по такъв начин Тайното учение е напълно установено. Прииждат мъдри хора и от други земи и всички те възприемат Хермес за Учител на Учителите – влиянието му е толкова значително, че дори в течение на вековете мнозина проповедници от различните земи да се лутат, опитали се да намерят алтернатива от правия път, все пак може да бъде открито несъмнено съответствие в основата на множеството и често твърде противоречеви теории, възприети и проповядвани от тях.
Изучаващият сравнително религиознание ще успее да долови влиянието на херметичното учение над всяка религия, известна понястоящем на човечеството, независимо дали забравена с времето или все още набираща последователи в наше време. Винаги се забелязва определено съответствие, независимо от противоречивите особености и херметичното учение въздейства като Върховния помирител.
 

Основното дело на Хермес изглежда е било да посади великото семе на Истината, което впоследствие израства и разцъфва под множество различни форми – изглежда не е имал намерение да основава философска школа, която да упражни могъщо влияние над световната мисъл. Въпреки това, отстояваните от него автентичните истини са опазени непокътнати в първичната им яснота, предавани във всяка епоха от малцина избраници, които, отказвайки да се заемат с обучението на множество недоразвили знанията си ученици и последователи, спазват херметичната традиция и опазват истината за малцината, готови да възприемат и усвоят тези познания.

 
От уста на ухо, истината остава като наследство за тези избраници. Винаги, във всяко поколение, е имало по няколко Посветени, разпръснати из различни земи, които поддържат жив свещения пламък на херметичното учение. Тези личности всякога се стремят да подполят с всеобхватния си пламък мъждукащите фенери в заобикалящия ги свят – в моментите, когато блясъкът на истината започва да гасне, помрачен поради пренебрежение, когато фитилът е запушен от чужда материя. Винаги малцина са опазвали с преданост олтара на Истината, в който е поддържана запалена неугасващата светлина на Мъдростта. Тези личности посвещават живота си на предани усилия, описани точно от поета в следните стихове:
 
О, никога не оставайте пламъка да изгасне!
Опазвазван грижливо век след век в тъмната каверна –
в съкровените олтари на светите храмове.
Подхранван единствено от отдадените служители на доброто,
пламъкът няма да бъде никога оставен да загасне!
 

Тези избраници никога не търсят никога не търсят всеобщо одобрение, нито множество последователи. За тях тези неща нямат значение, защото съзнават колко малцина от тях се явяват с всяко поколение, готови да възприемат истината или в състояние да я разпознаят ако им бъде поднесена. Те запазват „месо за силни мъже“, докато други подсигуряват „мляко за бебетата“. Съхраняват бисерите на мъдростта за малцината избрани, които разпознават ценността им и които биха украсили с тях короната си, вместо да ги захвърлят пред материалистичните, примитивни свине, които биха ги погазили в калта и примесили с противната си душевна храна.

 
Но все пак тези избрани личности никога не забравят или пренебрегват автентичното учение на Хермес относно предаването на истината на готовите да я възприемат, което учение е определено в Кибалион както следва: „Отекващите стъпки на Учителя са доловени от слуха на подготвените да възприемат Учението.“ И също така: „Когато ученикът е готов да се вслуша, тогава ще възприема гласа на мъдростта.“ Все пак обичайното им отношение винаги е било в строго съответствие с другата херметична мъдрост, също посочена в Кибалион: „Гласът на мъдростта достига само до слуха на Разумните“.”
Лекцията "Принципите на херметическата философия" ще се проведе на 29 октомври.