Хелоуин - демоничният празник на корпорациите за масовка на съзнанията

Имахме дискусия, дали да пишем материал по темата за Хелоуин. Трябва ли да отделяме внимание и допускаме в нашата реалност - темата за този изфабрикуван “празник” или все пак да не го подминем безучастни в дискусията - Какво празнуваме всъщност днес?
Хелоуин е стар келтски обичай. Празникът е свързан с честването на келтската нова година - Сауин, която древните келти са посрещали между залезите на 31 октомври и 1 ноември.

В навечерието на Сауин, с края на поредната година, хората считали че духовете идвали през отвъдното. Тогава вратите между нашия свят и този на духовете били отворени и е можело да се осъществява връзка с тях. Както и при нашите кукерски обичаи са били палени големи огньове, които са символизирали слънцето и отприщения енергиен поток в този ден.

Католическата църква през годините се опитва да заличи старите вярвания, но традициите на Сауин са били твърде силни и обичаят е продължавал да се провежда. За да се приключи веднъж завинаги с тези езически ритуали,през 853 г. сл. н. е. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, за които не е отреден специален ден в друго време на годината. Затова и празника Хелоуин е празник на „Вси светии“.

Изфабрикуваният празник Хелоуин в днешни времена придобива друго измерение и има ново предназначение, далеч от връзка с отвъдното, както са правили древните жреци и какъвто е бил смисълът на този празник по онези земи.

Днес Хелоуин под знака на маскарада и забавлението, размива умело понятията за добро и зло и налага нови модели на подражание у децата. Убиецът става герой, Демонът - принц, Вещицата - Кралицата, а Кралят на бала - Страхът! Страхът, който завладява всички емоции и възприятия, може дълго да работи в детската психика, след този ден на безобидно на пръв поглед забавление.

Този превърнал се в демоничен празник на корпорациите, завладява и нас българите в последите години. Дали от възпитания и култивиран стремеж към забавления и опиянение през последните години, или от непознаване на нашите изконни традиции и обичаи, ставаме част една система за масовка на съзнанието и обработка на масите. Средството е ясно - вкореняване на злото, което работи дълго след опиянението.

Тези, които приготвят днес децата си в страшните костюми е добре да знаят също, че подкоровите центрове и лимбичната система на човека, реагират и приемат измислената картина или реалност и истинската такава по един и същ начин. Енергийната система на децата е по-отворена от тази на нас възрастните и по нея бързо потича отровата, която дълбоко вкоренява страха. 

Когато децата преживяват картини отрупани със страховити за тях изображения и емоции, то в мозъкът им се отделят същите тези хормони на стреса, които биха се отделили в една реална такава ситуация. Така, вместо сигурни в света, който живеят, след празника, те стават още по-объркани в представите за доброто и злото и по-несигурни за красивото, което ги заобикаля и следва да е водещо в живота и действията им.