Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Мнозина в наши дни смесват думата "духовно" с "религиозно", като разбират под "религия" вярата на своите родители. Това е грешка. Думата "духовно" се отнася до божествената светлина, скрита във всяка душа: духовността е върховното разпалване на тази светлина. То не засяга никоя религия в частност. Към което и вероизповедание да принадлежи човек, ако няма духовност, вероизповедта му ще бъде безполезна.Ако един юноша се насочи, както става в наши дни, в търговски дух и му се вменят изключително материални цели - когато порасне, той няма да бъде доволен, колкото и блага да има и още по-малко ще може да направи щастливи своите близки. За това обаче, няма да бъде виновно детето! Всяко дете се ражда с духовен зачатък, но средата, в която живее (учителите и другарите), го задушава. Духовното същество, притискано постоянно от примери на борба за материални блага и осмивано от материалистите около себе си, вижда посрамено своята неуместност и става полека-лека или саможив отшелник или - вповечето случаи - по-груб материалист от околните си.
За човека е добре да има два идеала: духовен и материален, но те не бива да си противоречат, а още по-малко - последният да измества първия. Положениетъо на съвременния човек ще става все по-отчаяно, докато не бъде дадено предимство на духовния идеал, който трябва да стане основна цела на възпитателя и родителя.
Пред човечеството стои важна задача, която чака разрешение: целият живот трябва да се пренареди, да се преобрази, целият свят трябва да приеме нов образ, но само духовният идеал би разрешил тази задача.
ВАЖНО за възпитанието на подрастващите:
Духовното възпитание трябва да се справи с редица опасности: юношата да не стане фанатик, да не закоравее в религиозна надменност, да не мисли, че като вярва в Бога и се моли, той стои над другите. Доброто поведение придава в повечето случаи известна суетност на децата, прави ги донякъде самохвални, а още по-голяма суетност се поражда от неразвитата още духовност.

Ако юношата гледа с презрение своите другари - друговерци, той е чужд на всякаква духовност. Много хора, уж духовно възпитани, са сляпо убедени, че тяхното свещено писание е единственото Божие откровение, че тяхната църква единствена спасява и всички други са безверници в техните очи. Такава вяра не разпалва искрата на духовността в ничия душа, но създава дървари за инквизиторската клада.
Духовността се изразява в сърдечна нежност. Светският живот изобщо охлажда, дори смразява духа, който някак се свива от страх пред всеобщото себелюбие, пред грижата за отделното и личното. Едничкото средство да се опази духовния пламък от угасване е постоянната нежност на сърцето, онази братска топлина, която сме готови да дадем на всеки, когото срещнем, без да го питаме кой е той, откъде иде и какво е направил.
Два пътя има, за да се пробуди тази нежност в сърцето на юношата: да се разтвори то за красотата във всичките разновидности и да се хвърли мост между него и другите сърца. Тези неща не се учат, но могат да се пробудят в душата на юношата, ако възпитателят и родителят постъпват умело.
Първият път води през поезията, музиката, изящните изкуства и съзерцанието на природното величие и красота - път на чистите и дълбоки настроения (не на талантите). Вторият път минава през сърцето на човека, за да обходи всички сърца, които стават едно с неговото.
Духовността, казват, е извор на добродетелите. Да, така е. Но на юношата не бива да се натрапват голи нравствени принципи, а да се създаде в душата му жива обич към доброто. Такава обич се таи в дълбините на всяка душа - достатъчно е да се извика.
Духовността в истинския смисъл на думата, е разтваряне в Духа. То може да се получи като се издигнеш над себе си, над личното, като се гмурнеш дълбоко в себе си, в Духа.
Хазрат Инаят Хан, из "Възпитанието на детето" / Макс Хайндел