Търси

Хазрат Инаят Хан: Духовността се изразява в сърдечна нежност. Кое е важно за подрастващите?

02.10.2020 г.
2920
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Мнозина в наши дни смесват думата "духовно" с "религиозно", като разбират под "религия" вярата на своите родители. Това е грешка. Думата "духовно" се отнася до божествената светлина, скрита във всяка душа: духовността е върховното разпалване на тази светлина. То не засяга никоя религия в частност. Към което и вероизповедание да принадлежи човек, ако няма духовност, вероизповедта му ще бъде безполезна.

Ако един юноша се насочи, както става в наши дни, в търговски дух и му се вменят изключително материални цели - когато порасне, той няма да бъде доволен, колкото и блага да има и още по-малко ще може да направи щастливи своите близки. За това обаче, няма да бъде виновно детето! Всяко дете се ражда с духовен зачатък, но средата, в която живее (учителите и другарите), го задушава. Духовното същество, притискано постоянно от примери на борба за материални блага и осмивано от материалистите около себе си, вижда посрамено своята неуместност и става полека-лека или саможив отшелник или -  вповечето случаи - по-груб материалист от околните си.

За човека е добре да има два идеала: духовен и материален, но те не бива да си противоречат, а още по-малко - последният да измества първия. Положениетъо на съвременния човек ще става все по-отчаяно, докато не бъде дадено предимство на духовния идеал, който трябва да стане основна цела на възпитателя и родителя.

Пред човечеството стои важна задача, която чака разрешение: целият живот трябва да се пренареди, да се преобрази, целият свят трябва да приеме нов образ, но само духовният идеал би разрешил тази задача. 

ВАЖНО за възпитанието на подрастващите:

Духовното възпитание трябва да се справи с редица опасности: юношата да не стане фанатик, да не закоравее в религиозна надменност, да не мисли, че като вярва в Бога и се моли, той стои над другите. Доброто поведение придава в повечето случаи известна суетност на децата, прави ги донякъде самохвални, а още по-голяма суетност се поражда от неразвитата още духовност.



Ако юношата гледа с презрение своите другари - друговерци, той е чужд на всякаква духовност. Много хора, уж духовно възпитани, са сляпо убедени, че тяхното свещено писание е единственото Божие откровение, че тяхната църква единствена спасява и всички други са безверници в техните очи. Такава вяра не разпалва искрата на духовността в ничия душа, но създава дървари за инквизиторската клада.

Духовността се изразява в сърдечна нежност. Светският живот изобщо охлажда, дори смразява духа, който някак се свива от страх пред всеобщото себелюбие, пред грижата за отделното и личното. Едничкото средство да се опази духовния пламък от угасване е постоянната нежност на сърцето, онази братска топлина, която сме готови да дадем на всеки, когото срещнем, без да го питаме кой е той, откъде иде и какво е направил.

Два пътя има, за да се пробуди тази нежност в сърцето на юношата: да се разтвори то за красотата във всичките разновидности и да се хвърли мост между него и другите сърца. Тези неща не се учат, но могат да се пробудят в душата на юношата, ако възпитателят и родителят постъпват умело.

Първият път води през поезията, музиката, изящните изкуства и съзерцанието на природното величие и красота - път на чистите и дълбоки настроения (не на талантите). Вторият път минава през сърцето на човека, за да обходи всички сърца, които стават едно с неговото.

Духовността, казват, е извор на добродетелите. Да, така е. Но на юношата не бива да се натрапват голи нравствени принципи, а да се създаде в душата му жива обич към доброто. Такава обич се таи в дълбините на всяка душа - достатъчно е да се извика.

Духовността в истинския смисъл на думата, е разтваряне в Духа. То може да се получи като се издигнеш над себе си, над личното, като се гмурнеш дълбоко в себе си, в Духа.

Хазрат Инаят Хан, из "Възпитанието на детето" / Макс Хайндел

Препоръчани книги:

Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 

Свързани публикации

трети март - Свободата
03.03.2020 г.
6825

Елеазар: Въпросът за Свободата изисква Посвещение (ВИДЕО)

500 години робство, не изкупиха греха! Много е бавен процеса. А тези, които сега посегнат на Новото...особенно на Учителя, на Учението на Учителя (Петър Дънов / Беинса Дуно) , този път няма да има турско робство. То беше една прегръдка, една целувка, нещо много дребно! Този път...Бог е...Съвсем друг план е!.
Виж повече
детска смъртност
01.06.2020 г.
4366

Макс Хайндел: Детската смъртност ще намалее много, при нужна Промяна в съзнанието

Има много причини за смъртта на децата. Ние ще посочим само няколко по-важни. Преди всичко, когато "азът" се връща отново към земния живот, той бива привлечен към известни определени условия на живот, които са пресметнати така, че да ускорят неговото развитие
Виж повече

Спомоществуватели на Портал 12: