Характеристиките на Истината са: неизменност, вечност, всеобхватност

Въпросът за истината във всяко едно отношение на човешкия живот е въпрос на качествено и обективно разбиране на нещата. Макар през медиите да се налага вредната пропаганда, че истината била "въпрос на гледна точка", то всъщност това няма как да е вярно само по себе си. 

Истината винаги е една и не може да бъде въпрос на гледна точка. Истината за всяко нещо в живота или междуличностните отношения има своята фактическа реалност и независимо от различните тълкувания или насоки, които могат да и се пришият, то тя е само една - единствена.

Ако Истината бъде разглеждана като въпрос на гледна точка, то това не е истина, а манипулация или в най-добрия случай - интерпретация, но не и истина.

"Колкото повече се отдалечаваме от Истината, толкова повече затъваме в блатото на заблудите и илюзиите.", казва Учителя Беинса Дуно и пояснява, че характеристиките на Истината са: неизменност, вечност, всеобхватност. 

По отношение на Истината и изминалите факти от битието, създателят на антропософията Рудолф Щайнер говори: "Това, което вече веднъж се е случвало в хода на мировото развитие, може отново да бъде „разчетено", сякаш е един вид „вписано" в една фина духовна субстанция, а именно в Хрониката Акаша, в субстанцията на Акаша. Всички събития и процеси, които някога са се разиграли в хода на еволюцията, са оставяли своите „следи" в Хрониката Акаша. "

По отношение на истината за събития, особено в исторически план, определени като мистериозни или като чудо, от човешките душевни изживявания, протичащи в условията на физическия свят, трудно може да бъде изведена Мистерията на Христос от Голгота като лесно приемлива обективна истина, тъй като в нея има значителен елемент на "чудо".

Щайнер казва: "Когато Вие споделяте с един човек нещо, което той приема за „чудо", дори и то да отговаря на истината, и той казва: Аз не мога да го разбера!...,  фактически той изисква, това което споделяте, да има някаква родствена близост с него самия. В известен смисъл, той иска въпросното „нещо" да бъде негово притежание, макар и само в духовно отношение, и след като сметне, че това не е възможно, че тук няма никакво родство, той е готов за отрицанието и отхвърлянето на Истината." В този контекст всяко удивление или учудване, от което според древните гърци възниква цялата философия, се състои именно в това, че човекът се изправя пред едновременно нещо, което му е както „чуждо", така и „близко". 

"В истината има повече красота, дори когато истината е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота така, че на мързеливите, глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи, без да ги учи на нищо, без да ги лекува, без да извисява душите им…", пише от своя страна Джон Стайнбек.