Халил Джубран: За живота не се съди по неговата обвивка, а по неговата съкровеност

Представяме ви уникалните мисли на Халил Джубран в неговото произведение "Черупки и ядки". Какво е черупката и какво ядката, къде е границата на видимото и неведимото, кое е добро и кое зло и къде ни отвеждат те по Пътя? Отделете няколко минути и се потопете в Аромата на Словото:

Не, за живота не се съди по неговата обвивка, а по неговата съкровеност, за материалното – не по неговата черупка, а по неговата същност, за хората – не по тяхната външност, а по техните сърца.
Не, за религията не се съди по изложените на показ храмове, ритуали и традиции, а по онова, което се крие в душите
Изкуството е в ония неми разстояния, които идват между ниските и високите тонове

И аз, и вие сме страстно влюбени в черупката „аз" и във видимостта „вие", затова не виждаме онова, което Духът е доверил на „мен" и е скрил във „вас".

А и какво бихме могли да направим, когато поради заслепението, което ни е обхванало, пренебрегваме Истината, която е в нас?

Казвам ви, а може би думите ми са маска, скриваща лицето на моята същност, казвам на вас и на себе си: това, което виждаме, е само превръзка на очите, забулваща онова, което трябва да видим с разума си. Това, което чуваме с уши, е само шум, заглушаващ онова, което трябва да възприемем със сърцата си. Ако видим стражар да води човек към затвора, не бива да бързаме да отсъдим кой от двамата е престъпникът. Ако видим човек, облян в кръв, и друг с окървавени ръце, по-благоразумно е да не избързваме с извода кой е убиецът и кой – жертвата. Ако чуем човек да пее, а друг да плаче, нека изчакаме, докато се убедим кой от двамата е радостен.

Не, брате мой, не съди за същината на човека по онова, което е негова видимост, не вземай дума или дело от делата на човека за есенция на душата му. Може би пренебрегваш някого заради мудния му език или неизразителната му реч, а неговият вътрешен мир е път към постигането на смисъла и сърцето му е извор на вдъхновение. Може би презираш някого заради уродливото му лице и унизителния му живот, а той е един от небесните дарове на земята и част от Божественото дихание сред хората.

Може би ще посетиш в един и същи ден дворец и бордей и ще излезеш от двореца със страхопочитание, а от бордея със състрадание, ала ако можеше да пре­минеш през виденията, изплетени от твоите усещания, страхопочитанието ти би се смалило и снишило до равнището на съжаление, а съжалението ти би се преобразило, би се издигнало до степента на благоговение.
Между утрото и вечерта може би ще срещнеш двама души – първият ще те заговори и в гласа му ще доловиш воя на бурята, а в движенията му ужаса на кипенето; вторият ще ти заговори изплашен, нерешителен, с треперещ глас и пресекващи думи и ти ще припишеш на първия решителност и смелост, а на втория колебливост и страхливост; ала ако ги видиш, когато дните са ги изправили пред трудности или пред гибел в името на един принцип, ще разбереш, че крещящото нахалство не е храброст, нито мълчаливото стеснение – страхливост.
Може би ще погледнеш от прозореца на своя дом и сред минувачите ще видиш вдясно да върви монахиня, а вляво блудница и веднага ще кажеш: „Колко благородна е тази и колко отвратителна другата!" Ала ако затвориш очи и се вслушаш ,за миг, ще чуеш един глас да шепне в ефира: „Тази Ме заклева в молитвите си, другата Ме умолява с болката си, а продължението на Моя дух е в душите и на двете."

Може би ще пребродиш земята в търсене на онова, което наричаш цивилизация и възход, и ще влезеш в един град с огромни дворци, с величествени храмове на знанието и широки улици, а жителите му бързат насам-натам; един прониква в земята, друг се рее в небето, трети улавя светкавицата, четвърти разговаря с вятъра и всички са облечени в красиви, великолепни дрехи, като че са на празник или тържество.

А след няколко дни пътят ще те отведе в друг град с жалки колиби и с тесни улички, които – щом завали дъжд – се превръщат в острови от глина сред море от кал, а ако слънцето се взре в него, те се преобразяват в облак прах. Жителите му все още живеят първобитно и просто, подобно тетива, опъната между двата края на лъка. Те вървят бавно, работят мудно и те гледат, сякаш иззад очите им други очи се взират в нещо далеч от теб. Ти си отиваш от техния град отегчен, отвратен и си казваш: „Разликата между предишния град и този е колкото разликата между живота и смъртта. Там беше силата в своя прилив, тук – слабостта с нейния отлив. Там сполуката бе пролет и лято, тук бездействието е есен и зима. Там упорството бе младост, тичаща сред градините, тук немощта е старост, грохнала в пепелта."

Ала ако можеш да съзреш двата града в Божествена светлина, ще ги видиш като две еднородни дървета в една и съща градина. Тогава размишлението ще те отведе до тяхната същност и ще видиш, че което ти се е сторило подем, е било само мимолетни блестящи балони; а което си сметнал за бездействие, е било скрита истинска перла.

Не, за живота не се съди по неговата обвивка, а по неговата съкровеност, за материалното – не по неговата черупка, а по неговата същност, за хората – не по тяхната външност, а по техните сърца.
Не, за религията не се съди по изложените на показ храмове, ритуали и традиции, а по онова, което се крие в душите, и по онова, което се поставя като цел.

Не, изкуството не е в ниските и високи тонове на една песен или в камбанния звън на словото в една поема, които чуваш, нито в линиите и цветовете на една картина, които виждаш. Изкуството е в ония неми разстояния, които идват между ниските и високите тонове на песента; в онова, което е останало неизказано, безмълвно, самотно в душата на поета и те завладява чрез поемата; в онова, което картината ти внушава и гледайки я, ти виждаш нещо по-далечно и по-красиво от нея.
Черупки и ядки, из "Удивителното и чудесното", 
Джубран Халил Джубран
Превод от арабски Мая Ценова