Георгий Гурджиев: Съвременните служители на изкуството не създават, а имитират

Георгий Гурджиев е роден през 1877 г. на границата между Русия и Турция, както сам той казва: „при странни, почти библейски обстоятелства". Той е е един от емблематичните мистици на Русия, който е оказал силно влияние върху разбирането за духовността и човешката природа. Началното образование не му дава отговори на много въпроси и още съвсем млад той се впуска в търсене на хора, които са постигнали пълно знание за човешкия живот. Ранните му пътувания до непознати места в Централна Азия и Средния изток се осъществяват в продължение на двадесет години.

След като се завръща, той започва да събира ученици в Москва преди Първата световна война и по време на руската революция продължава работата си с малка група свои последователи, докато се мести от Есентуки в Кавказ през Тифлис, Цариград, Берлин и Лондон в Шато де Приоре близо до Париж, където през 1922 г. отново отваря, вече в по-голям мащаб, своя Институт за хармонично развитие на човека.

В тази статия днес ще разгледаме няколко акцента от Гурджиев за изкуството и творението:

"Ключовете към всички древни изкуства са загубени, били са загубени преди много векове. И следователно няма вече свещено изкуство, което да въплъщава законите на Великото знание и по такъв начин да влияе върху инстинктите на тълпата. Древното изкуство не е било предназначено да бъде харесвано. Всеки, който го е чел, го е разбирал. Сега тази цел на изкуството е напълно забравена.

В днешно време няма създатели. Съвременните служители на изкуството не създават, а имитират. Те търчат подир красотата и подобието или подир това, което се нарича оригиналност, без да притежават дори и най-необходимото познание. Без да знаят и без да са в състояние да направят нещо, тъй като се лутат в тъмното, те са възхвалявани от тълпата, която ги издига на пиедестал. Свещеното изкуство е изчезнало и е оставило след себе си само ореола, който е обгръщал неговите служители. Всички днешни думи за божествена искра, талант, гениалност, творчество, свещено изкуство нямат твърда основа - те са анахронизми.

Древното изкуство има известно вътрешно съдържание. В миналото изкуството е служило на същата цел, на която днес служат книгите - да запази и предаде известно познание. В древността не са писали книги, но са изразявали знанието в творбите на изкуството. Ще намерим много идеи в древното изкуство, което е достигнало до нас, ако знаем как да го четем. По онова време всяко изкуство е било такова, включително и музиката. Древните хора са гледали по този начин на изкуството.

Или ще трябва да наречем занаята на обущаря изкуство, или ще трябва да наречем цялото съвременно изкуство занаят. С какво обущарят, който шие модерни обувки с прекрасен дизайн, е по-нисш от един човек на изкуството, чиято цел е да имитира или да оригиналничи? Когато има знание, и шиенето на обувки може да бъде свещено изкуство, но без него и жрецът на съвременното изкуство е по-лош и от най-посредствения занаятчия.

Съвременното изкуство като цяло няма нищо общо с древното свещено изкуство... В древността това, което сега се нарича изкуство, е служило на целите на обективното познание. Творбите на изкуството представляват едно изложение и зафиксиране на вечните закони на вселенската структура. Тези, които са се посветили на изследвания и са придобили по този начин познание за важните закони, са ги въплътили в творби на изкуството, така както това се прави в днешно време с книгите.

Великото знание се предава по наследство от век на век, от човечество на човечество, от народ на народ. Великите центрове на посвещение в Индия, Асирия, Египет, Гърция озаряват света с ярка светлина. Почитаните имена на великите посветени, живите носители на истината, се предават с благоговение от поколение на поколение. Истината се закодира посредством символични писания и легенди и се предава на масите за съхранение във вид на обичаи и церемонии, устни традиции, хроники, чрез свещеното изкуство с невидимите свойства на танца, музиката, скулптурата и различните ритуали. Тя се съобщава явно след определена проба на тези, които я търсят, и се съхранява чрез устно препредаване във веригата на тези, които знаят. След като мине известно време, центровете на посвещение отмират един по един и древното познание по подземни канали слиза надълбоко, като се скрива от очите на търсещите. Носителите на това познание също се скриват и стават непознати за тези около тях, но не престават да съществуват. От време на време отделни потоци си пробиват път до повърхността, показвайки, че някъде дълбоко долу във вътрешността, дори и в днешно време, тече мощният древен поток на истинското знание за битието. Да си пробиеш път до този поток, да го намериш - това е задачата и целта на търсенето.

След като бях изучавал древното изкуство на Изтока, аз изучавах западното изкуство. Честно казано, не намерих на Запад нищо, което да може да се сравнява с източното изкуство. В западното изкуство има много външни неща, понякога и много философия; но източното изкуство е прецизно, математическо, без манипулации. То е нещо като сценарий."

100 години преди създаването на изкуствен интелект, Гурджиев казва:
" Механичните прояви и проявите на човек, който може да се нарече индивид, са различни, а също и качеството им е различно. Първите са създадени; вторите създават. Първите не са творения - те са творения чрез човека, а не от него. Резултатът е "изкуство", в което няма нищо оригинално. Човек може да види откъде е взета всяка линия на такава една творба на изкуството - от Везевул (наричан още Белзебуб, Баелзебуб, Веелзевул) е демон, почитан в Близкия изток, споменаван в християнството и юдаизма. Името му произлиза от иврит "בעל זבוב" (Баал-Зевув), което буквално означава "господар на мухите". Това название често се тълкува като "принц на демоните" или "господар на мръсотията", асоциирайки го с нечистота и зло...В християнската традиция Велзевул често се свързва с гордостта )

Стойността на работата не е в количеството, а в качеството. За жалост трябва да кажа, че не всички наши хора работят достатъчно добре по отношение на качеството. Всяко животно, както вече казахме, работи според това какво животно е. Едно животно - да кажем червей - работи доста механично; от него не може да се очаква нещо друго. То няма друг мозък освен механичен. Друго животно работи и се движи единствено от чувствата - такава е структурата на неговия мозък. Трето животно схваща движенията, които се наричат работа, единствено чрез интелекта, и от него нищо друго не може да се изисква, тъй като то няма друг мозък; нищо друго не може да се очаква, тъй като природата го е създала с такъв мозък.

Така качеството на работата зависи от това какъв е мозъкът. Когато разглеждаме различни видове животни, откриваме, че съществуват едномозъчни, двумозъчни и тримозъчни животни. Човекът е тримозъчно животно. Но често се случва така, че този, който има три мозъка, трябва да работи, да речем, пет пъти повече от този, който има два. Човекът е така създаден, че от него се изисква повече работа, отколкото той може да даде според своя организъм. Това не е грешка на човека, а на природата. Работата може да бъде от полза само когато човек дава толкова, колкото са границите на възможностите му. Обикновено в работата на човека участието на чувствата и мисълта е необходимо. Ако една от тези функции липсва, качеството на работата ще бъде на нивото на работа, извършена от някой, който работи с два мозъка.

Ако човек иска да работи като човек, той трябва да се научи да работи като човек. Това е лесно да се определи - точно толкова лесно, колкото и да се направи разграничение между животното и човека - и скоро ние ще се научим да виждаме това. Дотогава ще трябва да приемате думите ми на доверие. Всичко, от което имате нужда, е да разграничавате нещата със съзнанието си.

Твърдя, че досега не сте работили като хора; има обаче възможност да се научите да работите като хора. Да се работи като човек означава човек да чувства какво прави и да мисли защо и заради какво го прави, как го прави сега, как го е правил вчера и как днес, как би трябвало да го прави утре и как изобщо е най-добре да го извърши - ако има по-добър начин. Ако човек работи правилно, той ще успее в извършването на все по-добра и по-добра работа. Но когато работи двумозъчно същество, няма разлика в неговата работа от вчера, днес или утре."

"От поведението на човека зависи какви влияния ще му се изпратят, защото между поведението и влиянията има невидими нишки, които ги свързват."
Гурджиев

Елеазар Хараш за Гурджиев:

Има Дзен Учители, които са удряли учениците си, а Гурджиев даже често ги е биел и правил такива безумия с тях. Примерно идва Успенски от чужбина, носи един куп пари, Гурджиев му казва: “Давай парите и заминавай пак да печелиш, махай се” и т.н. Кара един да копае, той копае два метра трап, после отива, заравя го и казва: “Копай отново”. Обаче когато това го прави Учител, това е съкровено, от това може да израснеш, ако това го прави обикновен човек, е много лошо. Постъпките на посветения, на съкровения човек, на този, който е познал душата си, не изглеждат чисти отвън, но Истината го вижда и дори когато постъпките му изглеждат нечисти и даже сурови, те са благодеяния, те са милосърдие, защото произлизат именно от съкровеното. Това означава следното: не е важна чистата постъпка, а кой постъпва, кой е този, който постъпва.

ПРЕПОРЪЧВАМЕ ДА ИЗГЛЕДАТЕ ФИЛМА ЗА ГУРДЖИЕВ: