Дори и Христос каза на Своите ученици: „Още много имам да ви кажа – но не може да понесете“. Не кой да е, не обикновени вярващи – тук говорим, че учениците не могат да понесат Дълбоката Истина.
Христос казва:
Този, който е познал себе си, светът е недостоен за него.Човекът не е човек: той е Духовна енергия на Бога, той е излъчване на Бога. Бог е единственото и истинско богатство на човека. Това богатство се нарича Чиста Духовност. Чрез Чистото си Съзнание, Христос живее в Бога – и това е цялото обяснение на въпроса кои сме, откъде идваме и къде трябва да отидем. Христос е Чисто Съзнание, а Бог е Изначалното Съзнание – а светът е изгубеното съзнание, което е част от хаоса, част от света. Човешкият Дух в чист вид – това е Христос: Абсолютно Чисто Съзнание – това е Синът, това е да се родиш в Сина, в Чистия си Дух; това е Подобието на Бога. Чистото Съзнание – това е Великото Учение.
Христос живее вкоренено в Бога, а това е Мястото на Пълнотата и на Безкрая. Христос е Велик Невидим Дух. Това, че Се е явил, не Го прави видим, нито Го прави разбираем. Това явяване също и Го показва, и Го скрива. Разпознават Го само избраните и само определените. Христос е въплъщение на двуполовата Светлина, т.е. Цялостната Светлина – образът Му е неизказан и затова плътта Му не може да понесе Неговата Светлина.
Христос е слязъл на Земята не за да изкупи греховете – защото всеки сам, лично си ги изкупва. Той е слязъл да покаже Пътя към Себепознанието и Чистия Път към Бога. Христос е разкритие на Смисъла, който съществува извън света и Вселената – и това е познаването на Любовта, която е Същността на Бога.
Имаш ли Любов, т.е. Бог в себе си, тогава и самият Бог ще те види, защото Любовта е Негова, защото Любовта вижда себе си. Той е реалността, а библията е само малък откъс, отломък, пътечка. Пътят към Него не е да знаеш библията, нито да си религиозен, а да си истинен. Без себепознание, без неизменна любов към Бога библията се обезсмисля и без тази любов човекът не може да осъществи реално самовглъбяване. Да имаш библията и да имаш истинска любов към Бога, това са много различни неща.
Христос много внимателно е планирал своята кръстна смърт, защото Той я знае предварително: съвместно с Юда и съвместно с волята на своя Отец, а предателството е само необходимост. Юда е бил истински ученик. Това предателство е било замисъл на Божията воля и е било вътре в Божиите ръце. Сам Бог го ръководи чрез Христос и Юда за Своите много дълбоки цели. А Той, Абсолютно Съществуващият и Премъдрият винаги знае какво прави и това е нещо безусловно. Преди всичко това предателство е воля на Бога, а после то става воля на Христос и воля на Юда.
Разпятието на кръста е друг велик Божи замисъл, защото то е чисто завръщане в Отец. Това е методът на завръщането. Кладите също са били измислени и допуснати от Бога, Негов велик замисъл. Разпятието е завръщане в сърцето на Бога. Нима Бог трябва да сложи на кръста Пилат, папата или Хитлер, или някой вярващ, или някой свещеник? Не! Бог не прави грешка, защото голгота е само за Синове, които са възлюбени, избрани от Бога.
Юда и разпятието, това не е земен въпрос, не е за земни хора, това е небесен въпрос, духовен въпрос и затова той е труден за земните съзнания, заровените съзнания. А всяко разпятие дава огромен подем. Това е часът на подема, на великия възход: голям развой на човека, включително и на човечеството, тези, които са пробудени. Това е древен метод на възхода.
На въпросът на Юда: Рави (обръща се към Христос), кажи ми за тайната на Голгота! (в апокриф) Христос му казва:
В страданието на Голгота, приятелю, е скрит вътрешният храм на битието. А Голгота – това е позволението да го видиш. Това е Голгота, позволение да видиш великия вътрешен храм и Самия Бог.Без разпятието упадъкът на света щеше да бъде страшен, а сега той е само нещо лошо, просто нещо лошо. Но Бог, както винаги, никога не греши. Той даде на човека и човечеството възраждането. И сам Юда казва: Аз тръгнах натам, където е тъмнината, за да осветя Бог в себе си.
Юда е тайно свързан с Христос и Неговото предназначение, за да може Христос да се реализира като велик, безсмъртен Дух, докато физическото тяло, то си е временна работа. Юда е избран, защото е можел да разбере истинската роля и тайния чист път на Христос. Той е осъзнал, че разпятието е свързано с настоящето и бъдещото човечество. И той е видял в себе си скритата Божия сила, чрез която да понесе тайната и тежестта на това мистично предателство. И в тази тежка участ той е видял в себе си Божията сила и разбрал, че ще понесе. Юда знаеше, че това предателство е тясно свързано с бъдещото спасение на човечеството и тука и Юда, и Христос правят огромна, изкупителна жертва. Тука и двамата се самоотричат по своему, за да услужат на величествената Истина, която е Отец. Всичко тук е заради Него, заради Бога и те са напълно осъзнати, и се прегръщат като братя. Изключителна прегръдка на две мистични същества, между които стои Самият Бог. И освен това и Бог в тях Се Прегръща, но това остава съвсем скрито.
Христос е знаел за разпятието и наближаващия час, който е друго чудно събитие – завръщане в Извора, завръщане в своя Отец. Няма по-голяма красота от това, да знаеш откъде си излязъл и къде се завръщаш, и то напълно осъзнато. Не да питаш откъде си и къде отиваш, а да знаеш, да знаеш истински, несмесено, гностично, откъде си излязъл и къде се връщаш. И Христос казва в библията: Истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде. Това е и определеното събитие от Отец. И то трябва да се случи, но учениците се опечалили. Това говори за тяхното неразбиране. Те нямат откровение и поради това не знаят дълбокият замисъл на Бога.
Те не знаят и друго: че всеки замисъл на Бога е винаги най-доброто събитие. Всеки замисъл, каквото и да се случва, това е винаги най-доброто събитие. Христос по време тайната вечеря, в един момент посочва кой ще го предаде. Разбира се че Той знае, нали те дълго са обмисляли с Юда това. А учениците на Христос не предприемат никакви мерки срещу Юда, защото не им е позволено, защото Отец си има Своя воля и Той е преградата.
„Деяния“ 8:7 казват: „Христос е Син Божий“. Не е християнин. Слава на Бога, че не е християнин – Син Божий, нито пък някакъв религиозен човек.
Ако ангелите са слезли от тайната на Бога, Христос не е произлязъл от тайната на Бога – Христос е произлязъл от Мистерията на Бога. Казвал съм ви: загадките са за умствените хора, тайната е за духовните хора, Мистерията е за Божествени същества.
Христос е произлязъл от Словото на Бога и затова чрез една дума Той може да дава живот. Една дума: „Стани! Дигни одъра си!“ След време ще ви разкажа за тайната на Лазар. Когато Христос е казал „Лазаре, излез вън!“, преди малко съм ви говорил, но това е много дълбока окултна тайна: всички дяволи от ада и от пъкъла, включително и демоните са били смутени. Щом Христос може да произнесе и да изкара един човек от техния ад, (те мислят, че са го заробили), те изпитали страшен страх, защото Той може да измъкне и други души. И започнало голямо гонение срещу Христос, само от това тайнствено изречение, за което друг път ще посветим една лекция и ще ви го обясня. Едни от най-големите страхове за целия ад и за целия пъкъл: в ада са дяволите, в пъкъла са демоните. Всички настръхнали и направили многобройни събрания, как да атакуват Христос, защото Той бил за тях голяма опасност – Бог е слязъл на земята. Всякога, когато Бог слиза, това е опасност за всички неразумни същества.
Христос излъчва нещо от Създателя на създателите. Гностиците казват: „Погледът Му е Божия слава“. Същество с Божие сияние, а не със земен блясък. Има голяма разлика между блясък и сияние. Христос е следвал Бога, а не църквите, религията и света – конкретно, пряко Бога!
Христос е над света и над творението. На Небето Той е един от Боговете, но на земята боговете трябва да живеят като човеци. Тука те стават плът. Преди творението Христос е Бог – единен, а долу в творението Той става Син Божий. След възкресението – отново завръщане, отново заживява като един от боговете.
Христос е част от тайната история на света. След време ще ви обясня от окултна гледна точка какво означава „история“, тука само ще ви загатна. На един древен език думата „история“ означава падение, точно падение – тези, които имат история, имат падение. Истинските същества нямат история, те са вечни и безкрайни, тях историята не ги ограничава. Историята е ограничение и затова един истински окултист не се занимава с история, особено с тази, външната. Христос е част от древната история на Бога, а не на световете. Той е част от мистериозното, първо време, изначалното време, когато въобще е нямало часове и календари – т.е. безкрайното време. Христос е история на Духа, история на Свръхсъзнанието, а човечеството е история на ума и на съзнанието. Христос е образ на Плерома, т.е. Великата пълнота, Цялост.
Христос е роден като цялост от целостта на Бога, затова и Христос действа като Бога. И казва: „Както Отец ме е научил“.Наистина, няма нужда от земни училища, но все пак човек трябва да се подготви в чистота, за да може Бог и Истината да искат да го учат.
Великият есейски Учител, Йешуа Бен Пандир, един от най-големите Учители, казва за Христос, когато е бил в школата на есеите: „Той толкова се усъвършенствал, че няма способността да греши“. Той е изгубил способността да греши, т.е. както толтеките са тренирали безупречност и когато постигнат шеста, седма и особено тайната осма степен, те стават неспособни да грешат. Няма вече такава способност, както един мъдрец няма способност да се ядосва, но това е на по-нисък план; там пък няма никаква способност да се греши. „Той е постигнал тайната на Богодействието“, казва този есейски Учител, както и най-високите степени на безупречност.
Гносисът казва: „Христос е същество на правилната реч, правилната дума, а тя може да отключва врати“. В случая думата „врати“ означава реалности. Думата „врата“ означава преход в други светове.
Христос ясно е показал с думи и с дела пътя към Бога, а не пътя към църквата; конкретно, ясно – пътят към Бога и към Истината.Христос не носи в себе си религия, а Истина, неподвластна на времето и тази Истина е Самият Бог.
Според толтеките, Христос е променял окръжаващата среда, защото е бил майстор на намерението. Така го тълкуват те и те са прави: Той може да променя събитията, т.е. окръжаващата среда не може да му влияе. Какво се случва в събитията, същото е било и по време на толтеките. Казвал съм ви, имало е четири големи потопа: когато потопът е дошъл, толтеките са го сразили – не той тях, а те го сразяват – влизат в Духа, защото това за тях е часът на Истината. Това може да го направят само подготвени, безупречни същества. Те променят всяка ситуация. А за обикновения човек няма нужда, тъй като той може да превърне и добрата ситуация в лоша, лошата в още по-лоша и т.н. – той е друг майстор.
Разбира се, в началото Христос беше Исус, но по-късно, когато Духът на Бога поведе Исус в пустинята, Той го заведе там, за да може Исус да срещне в себе си Христос. Ще обясня: Исус е само историческа проява на Христос, външна, някаква необходимост. А Христос, както казах, не е от човешката история. Той е история на Бога и поради това, чиста Божествена проява на Бога – проява без смесено добро и зло, без примеси.
Христос – това е абсолютната Любов към Бога, а „изгубената Любов към Бога, това е изгубеният рай“ – казва Василид.
На кръста, на ангелите не им беше позволено да помагат на Христос. Той може да задвижи Бог и страшните сили на Бога, но Той има и величествено смирение. Наистина, един човек, който е постигнал огромно въздържание (брахмачария, много индийски учители, много толтеки са го постигнали и т.н.), когато човек има такава брахмачария, такъв контрол над себе си, той никога не иска да прави чудеса. Дори и когато Бог иска, той не иска, но ако Бог настои, тогава стихията се разгръща. И това е най-правилното действие, защото той влиза в тотално единство с Бога и няма никаква карма, а има позволение. Но великите въздържатели избягват дори и такива неща; избягват да помагат даже и на близки. Но ако Бог поиска, тогава те искат по изключителен начин.
Голгота е място на Бога, място на възход в Бога. Тук се проверява Истинската Любов. Защо? – За да може да й се даде възкресението във вечността. Възкресението, това е правото да живееш в Бога, в свободата и да си в единство с Него.
Без Голгота няма завръшане. Това е древно послание – без Голгота няма завръщане в Бога.
*** из лекции на Елеазар Хараш, държани във Варна през 2009 / 2010 / 2014 - а година.
Още по темата вижте във видеото и свързаните линкове под статията: