Търси

Голгота е място на възход в Бога. Тук се проверява Истинската Любов

06.04.2018 г.
8269
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Истината не се разкрива никога на ума. Тя е много тънко Духовна и се разкрива само на Душата и в дълбок смисъл – на Духа. Каква е Истината? Гносисът казва: Ясна и Мистична. И така, стихът „Не хвърляйте бисери на свинете“ означава: Не говорете Истините на обикновените хора, неподготвените хора, земните. Те не са достойни за Истината – Истината е само за подготвения, Пречистения човек. Защото Истината е Живот в Бога, а не в света. Няма Истина и няма отговор за този, който живее в света и в илюзията – колкото и да пита, каквито и въпроси да пита.

Дори и Христос каза на Своите ученици: „Още много имам да ви кажа – но не може да понесете“. Не кой да е, не обикновени вярващи – тук говорим, че учениците не могат да понесат Дълбоката Истина. 
Христос казва:
Този, който е познал себе си, светът е недостоен за него.
Човекът не е човек: той е Духовна енергия на Бога, той е излъчване на Бога. Бог е единственото и истинско богатство на човека. Това богатство се нарича Чиста Духовност. Чрез Чистото си Съзнание, Христос живее в Бога – и това е цялото обяснение на въпроса кои сме, откъде идваме и къде трябва да отидем. Христос е Чисто Съзнание, а Бог е Изначалното Съзнание – а светът е изгубеното съзнание, което е част от хаоса, част от света. Човешкият Дух в чист вид – това е Христос: Абсолютно Чисто Съзнание – това е Синът, това е да се родиш в Сина, в Чистия си Дух; това е Подобието на Бога. Чистото Съзнание – това е Великото Учение.

Христос живее вкоренено в Бога, а това е Мястото на Пълнотата и на Безкрая. Христос е Велик Невидим Дух. Това, че Се е явил, не Го прави видим, нито Го прави разбираем. Това явяване също и Го показва, и Го скрива. Разпознават Го само избраните и само определените. Христос е въплъщение на двуполовата Светлина, т.е. Цялостната Светлина – образът Му е неизказан и затова плътта Му не може да понесе Неговата Светлина. 

Христос е слязъл на Земята не за да изкупи греховете – защото всеки сам, лично си ги изкупва. Той е слязъл да покаже Пътя към Себепознанието и Чистия Път към Бога. Христос е разкритие на Смисъла, който съществува извън света и Вселената – и това е познаването на Любовта, която е Същността на Бога.

Имаш ли Любов, т.е. Бог в себе си, тогава и самият Бог ще те види, защото Любовта е Негова, защото Любовта вижда себе си. Той е реалността, а библията е само малък откъс, отломък, пътечка. Пътят към Него не е да знаеш библията, нито да си религиозен, а да си истинен. Без себепознание, без неизменна любов към Бога библията се обезсмисля и без тази любов човекът не може да осъществи реално самовглъбяване. Да имаш библията и да имаш истинска любов към Бога, това са много различни неща.

Христос много внимателно е планирал своята кръстна смърт, защото Той я знае предварително: съвместно с Юда и съвместно с волята на своя Отец, а предателството е само необходимост. Юда е бил истински ученик. Това предателство е било замисъл на Божията воля и е било вътре в Божиите ръце. Сам Бог го ръководи чрез Христос и Юда за Своите много дълбоки цели. А Той, Абсолютно Съществуващият и Премъдрият винаги знае какво прави и това е нещо безусловно. Преди всичко това предателство е воля на Бога, а после то става воля на Христос и воля на Юда.

Разпятието на кръста е друг велик Божи замисъл, защото то е чисто завръщане в Отец. Това е методът на завръщането. Кладите също са били измислени и допуснати от Бога, Негов велик замисъл. Разпятието е завръщане в сърцето на Бога. Нима Бог трябва да сложи на кръста Пилат, папата или Хитлер, или някой вярващ, или някой свещеник? Не! Бог не прави грешка, защото голгота е само за Синове, които са възлюбени, избрани от Бога.

Юда и разпятието, това не е земен въпрос, не е за земни хора, това е небесен въпрос, духовен въпрос и затова той е труден за земните съзнания, заровените съзнания. А всяко разпятие дава огромен подем. Това е часът на подема, на великия възход: голям развой на човека, включително и на човечеството, тези, които са пробудени. Това е древен метод на възхода.
На въпросът на Юда: Рави (обръща се към Христос), кажи ми за тайната на Голгота! (в апокриф) Христос му казва:
В страданието на Голгота, приятелю, е скрит вътрешният храм на битието. А Голгота – това е позволението да го видиш. Това е Голгота, позволение да видиш великия вътрешен храм и Самия Бог.
Без разпятието упадъкът на света щеше да бъде страшен, а сега той е само нещо лошо, просто нещо лошо. Но Бог, както винаги, никога не греши. Той даде на човека и човечеството възраждането. И сам Юда казва: Аз тръгнах натам, където е тъмнината, за да осветя Бог в себе си. 

Юда е тайно свързан с Христос и Неговото предназначение, за да може Христос да се реализира като велик, безсмъртен Дух, докато физическото тяло, то си е временна работа. Юда е избран, защото е можел да разбере истинската роля и тайния чист път на Христос. Той е осъзнал, че разпятието е свързано с настоящето и бъдещото човечество. И той е видял в себе си скритата Божия сила, чрез която да понесе тайната и тежестта на това мистично предателство. И в тази тежка участ той е видял в себе си Божията сила и разбрал, че ще понесе. Юда знаеше, че това предателство е тясно свързано с бъдещото спасение на човечеството и тука и Юда, и Христос правят огромна, изкупителна жертва. Тука и двамата се самоотричат по своему, за да услужат на величествената Истина, която е Отец. Всичко тук е заради Него, заради Бога и те са напълно осъзнати, и се прегръщат като братя. Изключителна прегръдка на две мистични същества, между които стои Самият Бог. И освен това и Бог в тях Се Прегръща, но това остава съвсем скрито. 

Христос е знаел за разпятието и наближаващия час, който е друго чудно събитие – завръщане в Извора, завръщане в своя Отец. Няма по-голяма красота от това, да знаеш откъде си излязъл и къде се завръщаш, и то напълно осъзнато. Не да питаш откъде си и къде отиваш, а да знаеш, да знаеш истински, несмесено, гностично, откъде си излязъл и къде се връщаш. И Христос казва в библията: Истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде. Това е и определеното събитие от Отец. И то трябва да се случи, но учениците се опечалили. Това говори за тяхното неразбиране. Те нямат откровение и поради това не знаят дълбокият замисъл на Бога.
Те не знаят и друго: че всеки замисъл на Бога е винаги най-доброто събитие. Всеки замисъл, каквото и да се случва, това е винаги най-доброто събитие. Христос по време тайната вечеря, в един момент посочва кой ще го предаде. Разбира се че Той знае, нали те дълго са обмисляли с Юда това. А учениците на Христос не предприемат никакви мерки срещу Юда, защото не им е позволено, защото Отец си има Своя воля и Той е преградата.

„Деяния“ 8:7 казват: „Христос е Син Божий“. Не е християнин. Слава на Бога, че не е християнин – Син Божий, нито пък някакъв религиозен човек.

Ако ангелите са слезли от тайната на Бога, Христос не е произлязъл от тайната на Бога – Христос е произлязъл от Мистерията на Бога. Казвал съм ви: загадките са за умствените хора, тайната е за духовните хора, Мистерията е за Божествени същества.

Христос е произлязъл от Словото на Бога и затова чрез една дума Той може да дава живот. Една дума: „Стани! Дигни одъра си!“ След време ще ви разкажа за тайната на Лазар. Когато Христос е казал „Лазаре, излез вън!“, преди малко съм ви говорил, но това е много дълбока окултна тайна: всички дяволи от ада и от пъкъла, включително и демоните са били смутени. Щом Христос може да произнесе и да изкара един човек от техния ад, (те мислят, че са го заробили), те изпитали страшен страх, защото Той може да измъкне и други души. И започнало голямо гонение срещу Христос, само от това тайнствено изречение, за което друг път ще посветим една лекция и ще ви го обясня. Едни от най-големите страхове за целия ад и за целия пъкъл: в ада са дяволите, в пъкъла са демоните. Всички настръхнали и направили многобройни събрания, как да атакуват Христос, защото Той бил за тях голяма опасност – Бог е слязъл на земята. Всякога, когато Бог слиза, това е опасност за всички неразумни същества.

Христос излъчва нещо от Създателя на създателите. Гностиците казват: „Погледът Му е Божия слава“. Същество с Божие сияние, а не със земен блясък. Има голяма разлика между блясък и сияние. Христос е следвал Бога, а не църквите, религията и света – конкретно, пряко Бога!

Христос е над света и над творението. На Небето Той е един от Боговете, но на земята боговете трябва да живеят като човеци. Тука те стават плът. Преди творението Христос е Бог – единен, а долу в творението Той става Син Божий. След възкресението – отново завръщане, отново заживява като един от боговете.

Христос е част от тайната история на света. След време ще ви обясня от окултна гледна точка какво означава „история“, тука само ще ви загатна. На един древен език думата „история“ означава падение, точно падение – тези, които имат история, имат падение. Истинските същества нямат история, те са вечни и безкрайни, тях историята не ги ограничава. Историята е ограничение и затова един истински окултист не се занимава с история, особено с тази, външната. Христос е част от древната история на Бога, а не на световете. Той е част от мистериозното, първо време, изначалното време, когато въобще е нямало часове и календари – т.е. безкрайното време. Христос е история на Духа, история на Свръхсъзнанието, а човечеството е история на ума и на съзнанието. Христос е образ на Плерома, т.е. Великата пълнота, Цялост.

Христос е роден като цялост от целостта на Бога, затова и Христос действа като Бога. И казва: „Както Отец ме е научил“.Наистина, няма нужда от земни училища, но все пак човек трябва да се подготви в чистота, за да може Бог и Истината да искат да го учат.
Великият есейски Учител, Йешуа Бен Пандир, един от най-големите Учители, казва за Христос, когато е бил в школата на есеите: „Той толкова се усъвършенствал, че няма способността да греши“. Той е изгубил способността да греши, т.е. както толтеките са тренирали безупречност и когато постигнат шеста, седма и особено тайната осма степен, те стават неспособни да грешат. Няма вече такава способност, както един мъдрец няма способност да се ядосва, но това е на по-нисък план; там пък няма никаква способност да се греши. „Той е постигнал тайната на Богодействието“, казва този есейски Учител, както и най-високите степени на безупречност.
Гносисът казва: „Христос е същество на правилната реч, правилната дума, а тя може да отключва врати“. В случая думата „врати“ означава реалности. Думата „врата“ означава преход в други светове.
Христос ясно е показал с думи и с дела пътя към Бога, а не пътя към църквата; конкретно, ясно – пътят към Бога и към Истината.
Христос не носи в себе си религия, а Истина, неподвластна на времето и тази Истина е Самият Бог.

Според толтеките, Христос е променял окръжаващата среда, защото е бил майстор на намерението. Така го тълкуват те и те са прави: Той може да променя събитията, т.е. окръжаващата среда не може да му влияе. Какво се случва в събитията, същото е било и по време на толтеките. Казвал съм ви, имало е четири големи потопа: когато потопът е дошъл, толтеките са го сразили – не той тях, а те го сразяват – влизат в Духа, защото това за тях е часът на Истината. Това може да го направят само подготвени, безупречни същества. Те променят всяка ситуация. А за обикновения човек няма нужда, тъй като той може да превърне и добрата ситуация в лоша, лошата в още по-лоша и т.н. – той е друг майстор.
Разбира се, в началото Христос беше Исус, но по-късно, когато Духът на Бога поведе Исус в пустинята, Той го заведе там, за да може Исус да срещне в себе си Христос. Ще обясня: Исус е само историческа проява на Христос, външна, някаква необходимост. А Христос, както казах, не е от човешката история. Той е история на Бога и поради това, чиста Божествена проява на Бога – проява без смесено добро и зло, без примеси.

Христос – това е абсолютната Любов към Бога, а „изгубената Любов към Бога, това е изгубеният рай“ – казва Василид.
На кръста, на ангелите не им беше позволено да помагат на Христос. Той може да задвижи Бог и страшните сили на Бога, но Той има и величествено смирение. Наистина, един човек, който е постигнал огромно въздържание (брахмачария, много индийски учители, много толтеки са го постигнали и т.н.), когато човек има такава брахмачария,  такъв контрол над себе си, той никога не иска да прави чудеса. Дори и когато Бог иска, той не иска, но ако Бог настои, тогава стихията се разгръща. И това е най-правилното действие, защото той влиза в тотално единство с Бога и няма никаква карма, а има позволение. Но великите въздържатели избягват дори и такива неща; избягват да помагат даже и на близки. Но ако Бог поиска, тогава те искат по изключителен начин.
Голгота е място на Бога, място на възход в Бога. Тук се проверява Истинската Любов. Защо? – За да може да й се даде възкресението във вечността. Възкресението, това е правото да живееш в Бога, в свободата и да си в единство с Него.
Без Голгота няма завръшане. Това е древно послание – без Голгота няма завръщане в Бога.
*** из лекции на Елеазар Хараш, държани във Варна през 2009 / 2010 / 2014 - а година.
 
Още по темата вижте във видеото и свързаните линкове под статията:
 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

Коментари:

Спомоществуватели на Портал 12: