Глаголицата е писана чрез медитация и свързване с Духа, затова има силна енергия (ВИДЕО)

Разговаряме с Антония Дуенде, художничката, която вплита кодовете на глаголицата в своите картини по време на форума "Българският дух в Европа през вековете", който се проведе във Велики Преслав и бе организиран от фондация Български център Просветление - Дамян Попхристов.

Г-жо Дуенде, тази азбука е основана на кръга, кръста и триъгълника и символизира Светата Троица, какво всъщност е заключено и какво крие глаголицата, какво иска да ни предаде?
За мен това е една архитектура на Духа. Тя борави със символичният език, със символа на знаците и затова посланията са й много по-силни. Не случайно с нея са написани едни прекрасни произведения на старобългарската литература, не всички опазени до днес, но малцина знаят как са възникнали имената на глаголицата като азбука. Ние всички сме пели като деца „Аз, Буки, Веди…“ и т.н., но моята майка, която 50 години се занимава с глаголицата откри един непроучен азбучен акростих от Кирил и фактически, както казахте Вие, това е един апотеоз, един химн на Светата Троица. Това е едно стихотворение, което е посветено на Светата Троица и това са имената на буквите. Те идват от първата дума на стиха.

Всяка буква е код на съдбата! Защо бе премахната Ѣ-вата гласна?

По този начин се получава една прекрасна средновековна творба от Кирил, посветен именно на Света Троица, написана на глаголица. Това е нещо, което по-малко се знае, а иначе в днешно време има много дори и спекулации какво е глаголицата, защото тя продължава да е една тайна и да ни вълнува. За мен тя има и една музикална стойност и фактически аз се опитвам да създам диалог с глаголицата и с нотни партитури, с произведения на средновековната музика като например „Полиелей на българката“ на Йоан Кукузел, която може да се види, така че да се получи една цялост, една симфония на духа, чрез всички изкуства – живопис, музика и слово.


Вие като творец, автор, който пряко работи с глаголицата, можете ли да потвърдите все повече налагащите се твърдения, че глаголицата всъщност е азбуката с много по-силно въздействие върху нас, българите?
Разбира се, тя дава енергия, тя дава сила. Не случайно те са изписани по отделно, тя затова след това не е била приложима в ежедневието, защото при изписването на един такъв знак от тези сакрални знаци, тези които са ги изписвали, са медитирали.

Автентичната глаголица има връзка с азбуката Ватан, която е древен божествен код - АКАДЕМИЧНА ЛЕКЦИЯ (ВИДЕО)

То е било едно свързване с духа – бавно и концентрирано. Даже в един пърформанс при откриването на една изложба аз направих точно такъв експеримент със себе си, да видя как ще ми подейства и един мой приятел музикант, Николай Иванов – Ом, направи музика към този азбучен акростих, открит от преписи в различни библиотеки от моята майка, проф. Надежда Драгова и аз изписвах всяка една буква, докато се пееше стиха. Това ми въздейства невероятно и едва ли е имало събитие, в което да съм работила с такава интензивност и после толкова хора да дойдат при мен, да споделят колко им е въздействало и да ме питат за още връзки с глаголицата.


В този смисъл можем ли да кажем, че това е мантрата на българите?
Бихме могли, но то е нещо друго, аз предпочитам да му намерим българското название.
И то какво е според Вас?
О, това е задача, която Вие сега ми поставяте. Ще трябва да се потрудя и следващият път да Ви отговоря при следващата си изложба.


От славянските следи сте използвали една от най-важните от глаголическата писменост, плочката от Башка Хърватия, датираща от 1100 година, кажете ни малко повече за нея и защо тя е най-важна?
Така започна моята работа с глаголицата в този й вид. Аз минах през няколко етапа. В началото се опитвах от всеки глаголически знак да направя една икона – съвременна, с живопис, с масло, но в някакъв момент това не ми беше достатъчно. Бяха много затворени в себе си тези картини. Исках да намеря нещо диалогично. Диалог с публиката, с минало-настояще-бъдеще. Попаднах на този архитектурен паметник, аз живея в Берлин от 27 години, там има копие на Башчанската плоча в държавната библиотека. Те ми разрешиха да започна да правя фрутажи, това е притриване на повърхността и оставянето на знаци и то на фрагменти. Аз работя с фрагменти, аз не държа това да може да се разчете, а просто енергията на този паметник на културата да участва, да съучаства в моята картина. Да творим заедно! Затова я използвам толкова често – защото имам достъп до нея, а оттам вече тръгна интереса ми. Аз отидох в Хърватия, правих няколко пъти изложби, попаднах и на други глаголически паметници, но това беше началото.


Т.е. чрез Вашата технология тези глаголически знаци оставят своя енергиен отпечатък върху Вашите картини и в случая се намираме точно зад трите такива картини, които Вие казахте, че са много важни във Вашата изложба. Какво запечатахте в тях?
Вие ги открихте с много тънък усет, защото аз преди 5 години бях тук, в Преслав и взех отпечатък с моята техника на един графит, който може да се открие в долната част на Златната църква и тя присъства тук, в този триптих. Аз всъщност се опитах да направя превод на една легенда чрез символи и знаци. Ето, както виждате (първата картина) „Благовещението“ – използвала съм друг исторически паметник, това е Дискоса от Фестос, който още не е дешифриран. Тук съм го използвала чисто визуално като слънце и към него, единствения паметник, който съм намерила досега в България, който има и глаголица, и кирилица, намира се в Историческият музей в Русе. Това е „Благовещението“. Тук (втората картина) е „Жертвоприношението“. Използвала съм Башчанската плоча и чрез живописната структура се опитвам да предам този драматизъм. А тук (третата картина) обръщам този знак на опаки (Дискоса от Фестос от „Благовещението“) и тук той вече е плътен, той вече е Земя, твърд и всъщност „Възкресението“ е точно основата на Кръглата църква, на Златната църква в Преслав, която съм снела като отпечатък точно тук, на няколко стотин метра. Много съм щастлива, че мога да ги представя на публиката в Преслав.


Да кажем и няколко думи за Дискоса от Фестос, какво е заключено в него според Вас, Вие сте работили с него?
При всички положения това са някакви космични връзки. Връзката земя – небе, природа, плодородие, живот и смърт. Никой не може да каже, но енергията му е такава – тя е много глобална, космическа. Занимава се при всички положения с кръга, с космически знаци, с основни знаци на комуникацията. Всеки може да види в него това, което той му дава енергийно, защото още няма разшифроване. На мен много ми е дал и продължава да ми дава.


Вие като автор, работещ с глаголицата, как смятате, че можем да използваме глаголицата с наши дни?
В наши дни тя може да бъде повод за размисъл, повод за творчество, повод за създаване на съмишленичество и повод да се обърнем малко назад и да видим какво е възникнало по нашите земи, какво са ни дали нашите предшественици именно като дух и като завет.

© 2017 Портал12
интервю:Таня Борисова
текст: Зорница Чернева
видео оператор: Радостин Борисов