Георги Жеков: Постът подобрява здравето, но най-вече отключва духовни качества (ВИДЕО)

22.12.2018 г.
9105
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Здравейте, Георги Жеков. Днес с Вас се виждаме по повод новата книга, която излезе вече от печат “Изцелителната сила на поста”. Ще се радвам да споделите със зрителите на Портал12 опитности, които са свързани покрай книгата и ценна информация, свързана с практикуването на поста. Нека да започнем с един предколеден въпрос по отношение на поста преди Рождество Христово: Какво дава той на хората, които го практикуват?
Първо, здравейте и благодаря за поканата да Ви гостувам. Когато изобщо говорим за Рождественски пост, тук навлизаме в една много дълбока тема за Христос и за неговото появяване на земята. Като цяло, когато става дума за поста, може би е най-добре да кажем, че ние се подготвяме за срещата с Него и с това, което има той да ни даде.

Георги Жеков
Дали правилно разбрах - срещата с Христос?
Точно така, защото в процеса на поста ни, особено когато говорим за водния и за сухия пост, тогава когато не приемаме никаква храна, ние се пречистваме и достигаме до едни нива на съзнание, в които можем поне микроскопично да се доближим до Христос и да чуем това, което има той да ни каже… в някои от моментите в нашия живот.
 
Радвам се, че още в самото начало на разговора тръгна в такава посока, защото много хора правят диети или постове с цел чисто физическо подобрение… Постът отключва ли вътрешни духовни заложби, които иначе храната, която като цяло натоварва и заземява до известна степен човек… Да не говорим за хората, които са месоядци, това е ясно, но… На какъв етап постът отключва духовните качества у човек?
Зависи от това до какъв етап е стигнал всеки един от нас. Постът може да бъде благоприятен за всеки един човек, независимо къде се намира той в настоящия момент. Нужно е да кажем, че начинът, по който се храни в настоящия момент един човек, не е задължително да го отдалечи по някакъв начин от тази връзка, за която си говорим, а дори напротив - може да има хора, които са си променили драстично начина на хранене, за да не може да се докоснат до тези малко по-висши светове на познание. Може да има такива, които са много далеч чисто на физическо ниво, ако гледаме от тази перспектива, но пък да имат възможност… Тук всичко е много индивидуално и зависи от напредването през… дори различните животи на една душа - докъде е достигнала тя и какво, и по какъв начин може да осъществи като връзка с в случая Христос или други същества от йерархията на господствата - Серафимите, Херувимите, всички останали, с които разбира се ние хората, като такива, не можем да се свържем пряко, но имаме, за щастие, възможността да контактуваме с ангелите.
 
Ако приемем, че храната до известна степен блокира нашите възприятия за Невидимия свят, то постът и най-вече вътрешният пост, душевният пост - по какъв начин можем да го стимулираме?
С молитви… Най-простият и най-действащият начин от хиляди години насам, за да подсилим каквото и да било, не само поста… Да подсилим вярата си, да подсилим надеждата си, да подсилим силата в нашия живот, независимо накъде сме се устремили - това е молитвата, но… дълбоката молитва, съкровената молитва… Тогава, когато влезем наистина в тайната си стаичка и се помолим така, че Господ да ни чуе и оттам нататък наистина вече ще имаме възможността да видим в реалността около нас, в живота си по какъв начин се отговаря на нашата молитва.
 
Може ли да кажем, че е правилно следването на следната последователност, стълбица… За хората, които досега не са практикували така отдадено какъвто и да е пост и е назрял моментът, в който искат да започнат да практикуват пост, като един от начините за увеличаване на вътрешната им връзка с духовното. Можем ли да кажем, че така трябва да се степенува: Първо да се практикува житен режим, който е даден от Учителя Беинса Дуно, а после като следваща стъпка да се практикува воден пост и накрая като най-висша степен на поста, да се практикува сух пост?
Това би бил един добър вариант, но пак всичко зависи от това до каква степен човек е готов за всяко едно от трите, които споменахме, тъй като примерно има хора в момента, които не биха могли да се подложат на житния режим… Има хора, които трудно биха могли в настоящия момент да откажат месната храна, животинските продукти… Много е важно всеки един човек, който реши изобщо да премине към практикуването на воден или сух пост, да прецени кои биха били най-добрите практики преди това да започне… Може да бъде известно време само на плодове или само на салати, може периодично, от време на време, веднъж в седмицата или веднъж на две седмици да се мине към воден пост просто, за да може постепенно тялото да свикне… Има много различни варианти, много е индивидуално всичко, затова е изключително важно всеки един човек, който реши изобщо да практикува воден или сух пост - да се запознае с различните варианти и да пробва, да експериментира, разбира се, в много разумни граници, за да види по какъв начин му влияе той.
 
Вие тези варианти сте ги описали във Вашата книга…?
Да, голяма част от нещата, които съм описал в книгата са на базата на моя личен опит през годините и именно той стана причина за написването на книгата. Всяка една от книгите, които пиша, задължително е на базата на личния опит, който съм придобил през годините… Някак си не смятам за удачно да стъпвам върху базата на нещо друго.
 
На чужд опит примерно…
Да.
 
На мен ми е интересно да споделите, доколко самото заглавие на книгата “Изцелителната сила на поста”, доколко силата, в това, което се случва с човек, който е започнал да практикува пост, е на самия пост? Доколко силата в промяната я носи постът и доколко Бог се проявява през поста?
Много хубав въпрос и тук няма как да не кажем, че на първо място, във всяко едно проявление, свързано с волята на човека, стои Бог. Оттам нататък вече започват всички останали процеси, които ние можем да проследим и на физическо ниво. Ако говорим изобщо за изцелителната сила на поста, тук може да споменем това, което прави нашето тяло, което съм го повтарял не веднъж в перфектната си саморегулираща система… най-най-най съвършеното, което съществува тук на планетата земя… да прави именно това - да се самовъзстановява, да се самолекува… Всичко, което е нужно да направим, е да му дадем тази възможност… Как - когато спрем да вкарваме вътре в него субстанции отвън, за да може то да започне да действа именно по този начин - да прави това, за което е създадено.
 
Може би неслучайно във всяка религия през годината има по няколко поста…
Разбира се. В християнските православни пости можем да наблюдаваме над 200 дни… Говорим не за воден и за сух пост, говорим за пости, в които се употребяват минимално животински продукти. Така че, връщайки се назад във времето, не е изненадващо, че българите са били най-дълголетните хора в световен мащаб… Това не е преувеличено, правени са не едно или две изследвания в тази посока… Защото просто са спазвани тези пости. Много важно, не на последно място да споменем, че са правили т.нар. “тримирене”, а именно - трите дни без вода и без храна, а именно - сух пост.
 
На какъв период са го правили?
Обикновено, веднъж в годината се прави тримиренето и то е най-вече свързано с Великден. Някои хора смятат, че се е правило навремето и се е правило в началото на тези великденски пости, но може би, би било добре в момента, за съвременния човек, ако реши, разбира се, да го прави - да го прави в края им, защото междувременно тези 30-35 дни пост преди това са му дали възможността да се подготви не само физически, но и психически.
 
Основният въпрос, който вълнува повечето хора по темата за прилагането на пост е: Ще издържа ли? Ще издържа ли физически, докато правя поста мога ли да работя, мога ли да съм активен… Трябва ли да лежа? Има ли някакъв универсален отговор на това?
Донякъде има такъв отговор и той е свързан с това, че винаги при един пост има момент на неразположение, на умора, дори на преумора, когато човек има нужда от почивка. Така че е хубаво, особено хората, които започват тепърва да се занимават със сух или с воден пост, да си подредят с времето така, че да могат след втория ден от поста (ако говорим за сух пост), да имат възможността, когато се наложи, да почиват.
 
 
Вярно ли е това, което се казва, че човек е най-зле в дните, прилагайки пост и това е така, защото отровите излизат от него?
До голяма степен е така, но това е на базата на това, че тялото, преминавайки в режима на вътреклетъчно хранене е именно това, което се случва при сухия и при водния пост… Наблюдава се една криза вътре в самото тяло, която е свързана и с определена преумора, може да бъде свързана с неразположение и болки… при всеки е много индивидуално и много различно, но да - би могло.
 
Знаем, че животните, когато имат някакво болестно състояние, те са запазили своя инстинкт за разлика от човека, който не си е запазил инстинкта… Въпросът ми е: Чрез пост може ли да се лекуват тежки болести и естествено, най-вече с това клетъчно хранене да бъдат изядени вредните болестотворни клетки?
Отговорът тук е - категорично да. Това беше една от основните причини, които ме накара да събера достатъчно опитност и отделно знания и информация за поста и да напиша книгата, защото лично познавам хора, които са се възстановили от различни видове ракови и туморни образувания, които както знаем добре - съвременната медицина все още не е намерила някакъв лек, който да не е инвазивен. Т.е. постът като цяло е единствената природо-инстинктивна практика, неинвазивна, която по никакъв начин не вреди на организма, а напротив - само го възстановява и го връща към т.нар. “фабрични настройки”. Това е един от, така да го наречем - странични ефекти - подмладяването на тялото, защото е научно доказано, че след дни на пост, тялото започва да произвежда от 2-3 до 5 пъти повече стволови клетки - нещо, което не може да бъде предизвикано по друг начин.
 
Един от ключовите, поне според мен, въпроси по време на прилагането на поста, ако говорим примерно за воден пост, е: Как да се поддържа правилният баланс на количеството вода, която преминава през организма, тъй като има хора, които от една страна са с различни килограми, от друга страна има хора, които са по-топли, по-кръвни,  има други, които са по-хладни, по-малокръвни… Тънък ли е моментът в намирането на точния баланс?
Тънък е моментът, защото човек пак е нужно да се самонаблюдава и да усеща от какво има нужда в настоящия момент. Ако примерно решим да правим воден пост лятото, ще ни е много по-лесно да приемаме повече количество с вода, защото тогава нямаме нужда от толкова затопляне на тялото, докато зимата ще бъде обратно и ще бъде доста по-сложно да пием по-големи количества вода, което не е разбира се нужно, защото в най-добрия случай човек ще пие точно толкова, колкото усеща, че има нужда тялото му и не повече. Като говорим за пост и за воден пост, количествата вода, които ще изпием, според мен не са от толкова голямо значение, колкото самият факт, че постим изобщо. 
 
Чувството за отпадналост… критичната точка по време на практикуването на пост… Рисковият момент човек да се откаже… носи ли някакви рискове?  Ако човек бъде по-твърд и си каже “Няма, продължавам!”, може ли да има някакви странични ефекти?
Това е един от основните моменти, в които човек може да се “самонарани” и то е тогава, когато се стигне до момента, в който може да загубим съзнание примерно или да ни падне кръвното. Почти в никакви други случаи не може да има някакви сериозни странични ефекти. Разбира се, трябва да се спомене, че всеки един човек трябва да се базира на това в какво моментно състояние се намира тялото му и какви болестни състояния има, така че не може да дадем еднозначен отговор на този въпрос… Повечето специалисти обаче, които се занимават професионално и притежават лични клиники, през които са минали хиляди хора, казват именно това: че трябва да се внимава именно в тези периоди, в които човек може да се нарани… чрез 17:33 и разбира се, другия момент, е чрез неправилно захранване на базата на един моментен панически страх, когато човек минава през определена криза, решава, че не може повече… Няма нищо лошо в това човек да се захрани, да прекъсне поста, но е нужно просто да го направи по подходящия начин, а именно - да не се нахвърли моментално върху каквато и да било храна. Трябва да го направи постепенно, да има търпението да се захрани с растителна храна, с храна - подходяща за това да направи нещата по възможно най-добрия начин, за да няма странични ефекти.
 
В книгата споделяте избрани съвети от Учителя Петър Дънов за поста. Бихте ли споделили някои основни акценти?
Те са толкова много… Със сигурност това, което ми направи най-голямо впечатление и тук ще се прехвърля към началото на разговора ни, че постът освобождава от заблудите. Много интересно… Когато аз започнах да постя преди няколко години, това, което усетих вътре в себе си, на онова невидимо ниво, за което си говорихме малко по-рано е това, че с много по-голяма яснота успявам да видя всичко, което се случва около мен и разбира се вътре в мен… по какъв начин аз самият регистрирам случващите се около мен събития… До голяма степен това, за което говори Учителя е многостранно, тъй като в една от беседите си той може да каже, че един човек е нужно да пости 40 дни, за да се освободи от тежката болест, която го е споходила, а в друга да каже, че ако човек не пости с необходимата радост и благост на духа - по-добре е да не го прави. Пак говорим за многопластовостта на човека като същество и това, че трябва да се подходи именно по този начин, именно към уникалната същност на човек.
 
Многократно Учителя е давал съвети за лечение чрез пиене на гореща вода. Горещата вода доколко може да предизвика благоприятни ефекти върху здравето и да замести поста?
До голяма степен… да го замести точно - не, но да кажем да постим, да правим воден пост и да използваме гореща вода - това е още по-добре, защото горещата вода, изпиването на няколко чаши от нея ни дава възможността да се изпотим и по този начин да се пречистим още по-бързо.
 
Много хора обаче пият гореща вода със сложени резенчета лимон вътре… това не е ли грешно?
В случая да кажем, че е грешно или не е, би било разтегливо.
 
Имам предвид, че знаем как ги транспортира, как ги обработва…
Ако може човек да си намери органични или био лимони и иска да направи пост с малко лимон вътре във водата… не мисля, че има нещо лошо.
 
А пчелният мед? Близки са нещата,  тук също има полярни мнения. Някои хора казват, че в никакъв случай не трябва да се употребява пчелен мед по време на пост.
Първо, тук е нужно да кажем, че избягваме от темата за поста, тъй като, когато вкараме и лимон и мед, вкарваме определени вещества и калории, които… За пречистване най-добрият вариант е да си набавим домашно произведен мед от места, които…
 
Медът като субстанция не изключвате като метод за пречистване…?
Аз не само не изключвам, но използвам ежедневно в собствения си живот, защото съм видял безброй много ползи от меда и неслучайно съм писал в една от книгите си за меда, тъй като… Това няма да го кажа само аз, но може би е една от най-съвършените храни, които съществуват на планетата.
 
Пак ще се върна към един от предходните въпроси по отношение на това, че постът изключва будност… Тук, в книжарницата са идвали няколко сестри, както ги наричаме и те са ми споделяли, че отиват да практикуват спорт няколко дни, за да придобият точно тая будност, за която вие говорите. Трябва ли, за да има успех постът, да е насочен първо към духовното търсене, чак след това към подобряване на физическото състояние на тялото?
Не е задължително, но е препоръчително. Факт е, че по-голямата част от хората използват поста предимно, за да си повлияят на физическо ниво. Така или иначе, той влияе на човека по многостранен начин и докато работи на физическо ниво, той работи на ментално, на психологическо, на духовно ниво… неизбежно е. Това е един общ процес, който работи независимо от това дали ние го осъзнаваме или не. Ако аз, да кажем, съм в период на пост и ме е хванал някакъв вирус, и по-голямата част от нещата, които осъзнавам в настоящия момент са това, което се случва в тялото… това не означава, че той не работи на другите нива. Човек може би до голяма степен го разбира в момента, в който се освободи от физическите неразположения, за да може той вече да насочи вниманието си към другото.
 
Какво влияние оказва практикуването особено на сух пост (и сравнително водния) върху връзката между менталното и астралното тяло на човек? Т.е. неприемането на стандартната храна, която човек яде… Навлизането в състояние на пост и връзката с менталното и астралното тяло… ?
Това е интересен въпрос, тъй като когато навлизаме в период на пост и особено, когато навлезем в този режим, именно на вътреклетъчно хранене, се случва нещо много интересно… Ние започваме да се нуждаем от много по-малко сън, т.е. астралното тяло може да пребивава на земята много по-дълго време, отколкото при останалите условия, когато се храним нормално. Трябва да споменем и за етерното тяло, което се възстановява, дава възможност да се възстанови физическото тяло много по-бързо, отколкото при останалите моменти в живота, когато е нужно да се справи с всичката храна и течности, които приемаме. Аз досега всъщност не съм се замислял дълбоко върху връзката…
 
Когато казах менталното, сбърках - трябваше да кажа етерното…
Да, защото е хубаво да ги разграничим, тъй като със сигурност се укрепват всичките тела на човека. Когато приключим с поста и започнем постепенно да се захранваме, това, което се случва при повечето хора, включително, от което аз бях изумен при моя първи петдневен пост, беше независимо от свалените килограми, колко много сила, енергия - не само физическа, но и ментална, имам. След това съм си правил експерименти да пиша няколко от книгите си по време на сух пост и бях изумен от това, по какъв начин може да структурира съзнанието необходимия текст, който да се появи.
 
Изглежда ще се окаже така, че човек се чувства по-добре, когато приема по-малко храна, когато практикува пост - чувства се изпълнен с повече сила, прави се едно пречистване и от друга страна е валидно същото и за Словото - ако имаме пост по отношение на думите, на мислите, на желанията си…Така ли е?
Така е със сигурност. Когато успеем да съчетаем двете в едно, тогава вече можем да очакваме един наистина изумителни резултати, разбира се не от днес за утре, но ако бъдем съзнателни за промените в света около нас, със сигурност ще ги наблюдаваме. Това, което казахте преди малко за храната, за гората и за тишината е също от голямо значение, тъй като човек дори една такава промяна да направи за няколко дни в живота си, може да види по какъв начин тя му се отразява не само вътрешно, но и външно. Всичко зависи от това, човек да си позволи да опита, тъй като каквото и да си говорим, до голяма степен сред много хора, абсолютният пост и водният пост е стигматизиран. Хората са наплашени, хората са изпълнени с различни видове програми от рода - ако не пиеш вода ще умреш, ако не се храниш ни вземат еди си колко дни от живота... и т.н., с което между другото бях натоварен и аз до преди буквално да ми се наложи да направя първия си пост.
Ако се върнем назад във времето примерно, да кажем към Питагоровото време ще видим, че той е приемал физиците си единствено и само ако те минат през 40-дневен воден пост. Единствено тогава той е смятал, че те са готови да навлязат във висшата сфера на познание и на мъдростта, която е имал той да сподели с тях. А ако се върнем още по-назад във времето ще видим вече древните жреци от всички възможни кръгове на посветените, които можем да си представим… те са практикували пост и най-вече сух пост.
 
Може ли да определим, че практикуването на поста до известна степен е борба с изкушенията от страна на храната, които ни се дават… Изобщо, тук на земята, ние сме в една огромна среда на изкушения… На някои може да им се стори крайно, но в крайна сметка, когато се пости или когато се прави дълъг пост по отношение на сексуалните отношения… и там трябва да е пълен пост, или?
Това пак е въпрос на…
 
Въпрос на енергетика…
Разбира се, ако човек иска наистина да се отдели за някакъв период от време от всичко плътско, въпреки че използвам тази дума съвсем тенденциозно, в най-добрия и смисъл… Разбира се, че трябва да се направи нещо подобно, но всеки може сам за себе си в най-добрия случай да разбере от какво би могъл да се лиши в този период, в който е решил да направи пост. Естествено, че пълният пост дава най-големи плодове и от него можем буквално да се нахраним с онази невидима храна, от която всички имаме нужда… Която по един или друг начин ние трябва да си набавяме, за да преминаваме напред през всичките предизвикателства, които ни поднася живота, защото каквото и да си говорим, животът на нито един от нас не е лесен… Аз със сигурност съм забелязал, че всички хора, които практикуват какъвто и да било вид спорт или режим на хранене, имат възможността да се сдобият именно с тази сила, за която говорим… да минават по-лесно през трудностите, които ни очакват така или иначе.
 
Мислил съм си как някои от хората, които са загубили будност и изобщо са се отдалечили от ценните неща в живота, а същевременно имат пари… ангажирани хора, така да се каже… амбициозни хора - те си правят едно голямо самонаказване със злоупотребяването с храната. Ако ги сравня с хора, които са бедни, дори до такава степен бедни, че нямат пари за храна - те са много по-здрави, защото са си спестявали това претоварване и злоупотреба с храната.
Това е и да, и не, защото един човек, който насилствено е постил, а в случая той е гладувал - нека да използваме думата, която е била в този случай конкретно, той е бил натоварен с много вътрешни негативни емоции от този факт… Той може да бъде по-разрушен етерно и астрално, отколкото един човек, който е чревоугодничил… Така че нека да разглеждаме нещата двустранно и да не даваме повод на хората, които искат или едното, или другото да навлязат в една от двете крайности… нито една крайност не е добра.
 
В книгата обръщате внимание на един специален сух, който е даден от учителя - каскаден сух пост. Споделете за какво става въпрос…
Специфично в този случай, Учителя дава каскаден пост на една от сестрите в Братството, като ѝ заръчва да пости 24 часа - 1 месец, 48 часа или 2 дни - втори месец, 3 дни - трети месец и така до края на годината, докато последният месец направи 12 дни пост. Т.е. каскадният пост може да бъде в различни вариации, може да бъде 1 седмица - 1 ден, втората седмица - 2 дни, третата седмица - 3 дни, т.е. да се направи една тенденция, в която да има натрупване на подобна опитност на самото тяло, с което то свиква и оттам много по-лесно преминава през различните етапи на поста, като цяло. Постът има няколко основни етапа… Първият, който споменахме малко по-рано - процес на навлизане на т.нар. вътреклетъчно хранене и втората, която вече идва след седмия, между 7-8 ден на сухия пост, където всичките сериозни учени и лекари, където практикуват в своите клиники казват, че тогава всъщност се изкоренява от дъно всяка една болест. Образно казано - преди това се реже от стеблото на болестта, докато на 7-8 ден се изтръгва от дъното.
 
Това, че човек не приема никаква вода по време на сухия пост не представлява ли риск, например за бъбреците?
По никакъв начин, защото това, което се случва по време на сухия пост е - тялото си набавя вода от самото себе си. Първо от всичките ненужни клетки, които вече са годни само за рециклиране, от болестотворни бактерии, вирусни организми и т.н. Така че то прави нещо, което е изключително важно, то си произвежда уникално структурирана само от себе си -  вода. Няма такава вода, където и да било другаде… Най-важното за тази вода, е че тя не е информационно натоварена. По време на сух пост, ние изчистваме информационната среда в себе си, а именно тези 70-75% вода, които имаме и които по един или по друг начин - било то от разговорите с хората около нас, от всичките информационни полета, които ни се наслояват - с всичко, което бихме могли изобщо да се сетим, сме се натоварили… По време на сух пост - това се изчиства. След това е много важно, разбира се, с какво отново ще започнем да се “храним”.
 
Конвенционалните учени или лекари сигурно веднага ще скочат и ще кажат дехидратацията колко рискове носи и т.н. От практиката, кой е максималният период като дни за сух пост, за да не се стигне до кризисна и вече прекалено рискова дехидратация?
Интересно е, че в клиниката на професор Щенников в Русия, той дава много простичка подготовка за 10-11 дневен сух пост и тя е - една седмица човек да мине на по-олекотен режим - плодове, зеленчуци и ако може да направи 1-2 дни воден пост междувременно. От неговата практика, която е с хиляди хора се оказва, че това е съвсем достатъчно, за да може човек след това да мине под лекарски надзор в случая, тъй като става въпрос за клиника, през тези 11 дни на пост. Хора, които аз лично познавам и които постят от дълги години в период от 5-7-9 дни сух пост, нямат никакви проблеми с каквото и да било… част от тялото ти да спре или по някакъв начин да забави своите функции. Да ги забави, разбира се, защото по време на сух пост някои функции се забавят - това е нормално.
 
Може би е важно да кажем, че по време на по-дълъг сух пост е добре човек да не е в градска среда…
Ако е възможно е добре и е препоръчително, но ако не е… За мен беше много важно, когато изобщо писах книгата, тя да съдържа необходимата информация за хора, които тепърва започват, които работят всеки ден, които ходят на работа, занимават се с всякакъв вид работа и които имат нуждата да получат доза вдъхновение, да видят, че могат да го направят и че няма нищо страшно, че нищо лошо не може да им се случи. Неслучайно една от по-обширните глави в книгата беше свързана със споделянето на опит от хора, с които аз се свързах лично - благодаря им сега, споделиха своята опитност, част от която дори за мен се оказа изумителна. Каквото и да си говорим, когато човек види нещо на живо - докосне го, пипне го, види, че то е истинско по съвсем различен начин се уверява, отколкото само ако прочете или чуе за него.
 
Няма да разкриваме в детайли всички тайни на поста, които са в книгата, но ако приемем, че най-основните неща ги споделихте, по отношение на захранването - водата и храните, с които човек се захранва… Аз лично много се надявам да кажете за риска, който е пред това, човек да приема каквато и да е вода или пък да си купи плодове или зеленчуци, с които да се захранва, които да са от някакъв хипермаркет или верига, пълни с остатъчни химикали от агропроизводството… Кажете основните правила за захранване - вода и храна.
Тъй като аз съм се захранвал и по двата начина, и с най-обикновени плодове и зеленчуци, купени от най-близкия супермаркет, правил съм го и с домашно произведени плодове и зеленчуци и с изворна вода, която съм си наточил от планината, и която донякъде съм смятал, че е чиста… Няма как да кажа, че има някаква формула за това по какъв начин е нужно да се направи това, но разбира се, в най-добрия случай - първо е нужно да си набавим чиста вода… Какво означава чиста вода - от моите проучвания, които направих, изобщо - първите сухи постове, през които преминах, е че най-чистата вода, с която може да се сдобием, колкото и странно да звучи е трапезната вода, която е преминала обработка с обратна осмоза. Защо - защото в нея няма абсолютно нищо, което по някакъв начин да пречи влизането и в нашето тяло. Тъй като е хубаво, когато сме в режим на воден пост да приемем вода, която да не е натоварена с минерали и микроелементи - не е задължително, но е добре. Храната оттам нататък… В най-добрия случай, пак казвам - сезонни плодове и зеленчуци… Умерени количества, независимо от това колко дни си бил в сух или воден пост. Аз съм се хранил доста обилно и при мен примерно това, което се случва е, че е нужно да изям доста повече храна, за да прекъсна поста, ако ми е такова намерението, отколкото други хора. Тя ще бъде свързана с… да кажем - малко повече мазнини, маслини, хляб, в най-добрия случай - прясно изпечен вкъщи с прясно смляно брашно… Важно е човек да има всичките възможни начини да го направи, но разбира се, да не се фиксира само върху това, а да се фиксира върху самия пост и какво и как да прави по време на него. Когато говорим за лечебния процес или за лечения на каквито и да било болестни състояния е много по-добре да се удължи периода на захранване, защото тогава лечебния процес продължава… все още сме в процес на създаване на нови стволови клетки, самовъзстановяване на тези “фабрични настройки”, за които споменахме по-рано и т.н., и т.н. Примерно, ако сме в процес на тридневен пост, в който просто искаме да се пречистим, да кажем както някои от нас го правят преди Коледните празници, можем много рязко и изведнъж, с подходяща, разбира се, храна да прекъснем поста и това не би ни навредило. Но пак казвам - всичко е много индивидуално и човек задължително трябва да се запознае в детайли не само с тази книга, дори мога да я изключа от библиотеката на хората, които са решили да я четат… Да се запознаят с всички други книги, които съм споменал в нея, за да могат наистина да се въоражат с всичко необходимо, което ще им бъде нужно, за да направят един разумен пост, който да има истинска стойност за тях.
 
Към края на интервюто съм си подготвил едни малко по-дълбоки въпроси, така да се каже. Знаем от езотеричната наука, че болният плаща чрез болестта, някакъв свой дълг, който има. Къде е тук мястото на поста?
Аз смятам, че един човек, който има да плаща кармичен дълг или каквато и да била карма, чрез болест - той изобщо няма да бъде допуснат до това да прави пост… Или ако бъде допуснат до това, той ще премине през страдания, които до някаква степен поне, ще изчистят някаква част от кармата. Ако решим да навлезем в темата за кармата, не мисля, че бихме могли изобщо да се докоснем до една много, много малка част от нея.
 
Когато говорим езотерично за поста, малко по-напред в интервюто споменахме тишината, споменахме вътрешни душевни състояния… Споделете важността и на смирението по време на пост.
Истината, поне за мен, е че в поста така или иначе ние се смиряваме “автоматично” и хората, които не са готови да се смирят, те така или иначе няма да могат да направят по-дълъг пост, който да бъде с необходимия ефект и с последствията, които търси един човек. Смирението е от изключителна важност във всеки един момент от живота ни… не само по време на пост. Ако имаме тази вътрешна смиреност, всяка вечер да си лягаме с вътрешната смиреност и разбиране за това колко много не знаем и колко тепърва имаме да научаваме и да се будим със същата мисъл, това до голяма степен би ни помогнало да виждаме, да усещаме и да разбираме хората около нас и да общуваме с тях по необходимия начин, а именно с това приемане, от което толкова много се нуждаем в днешно време.
 
Съгласен ли сте, че създателят на лекуващото действие е само Бог, независимо от това какъв пост човек практикува, но може би зависимо от усилията, които влага?
Винаги, всичко е свързано с усилията, които влага един човек и при положение, че Бог е Създателят - със сигурност отговорът е вече ясен.
 
Т.е. по време на пост ще препоръчаме на хората преди всичко, независимо какви правила трябва да спазват и вътрешни борби, през които да преминават - да се оповават в силата на Бога.
Със сигурност.
 
Много Ви благодаря за споделените мисли!
Благодаря и аз.
 
Борислав Борисов Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България. Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на з...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай