Георги Жеков: Има много капани по пътя на духовността (ВИДЕО)

Представяме ви видео-интервю с писателя Георги Жеков, автор на редица книги за здравословен начин на живот и себеразвитие. Беглика фест 2016, Родопи.

Как да намерим пътя към Вселената вътре в нас?
Като на първо място се обърнем навътре в себе си, защото това което се наблюдава масово е, че хората търсят пътя извън тях самите. Всъщност една от най-големите заблуди е, че може да намерим пътя към себе си, пътя към божественото извън нас самите на някакво място пътувайки, търсейки, а единствено място където може да го намерим е дълбоко, дълбоко вътре в нас.

Как да навлезем вътре в себе си? Каква е формулата? Ясно е, че тя е различна за всеки един, тъй като сме различни хора, различни типажи, но все пак като, че ли е много трудно да успееш да погледнеш навътре?
Не бих казал, че е толкова трудно, а по-скоро изисква постоянство и дисциплина, защото както едно всяко друго нещо, вътрешната работа изисква всекидневно отделяне на време, за да има някакъв прогрес, след даден период. Затова не е въпросът за трудното, колкото до желанието вътре в човек за себеразвитие. Най-важното на първо място е човек да има вътрешен импулс, защото когато го има импулса, от там нататък спираме да се оправдаваме, че нямаме време, че имаме хиляди други пречки да направим тази вътрешна крачка. Единствено тогава можем да отделяме нужното ни време да изследваме вътрешните си качества и мислите, които създаваме в нас, защото чрез тях създаваме и света около нас. Така постепенно ще опознаем нашия вътрешен свят. Опитваме се да познаем света около нас, без да сме познали света вътре в нас, което няма как да се получи.

Казах трудно поради условията и реалността, в която се намира всеки от нас. Условията на съвременния начин на живот, като че ли по-скоро затварят импулсът за тези вътрешни търсения или много често пресичат правилния път?
Това, което се наблюдава е точно обратното. Ние не виждаме глобалната картина и затова е нужно да се издигнем малко по-нависоко от това, което се вижда в един град, в който живеем и да видим, че условията, такива каквито са ни притискат именно поради тази причина. Това е един порив на нашата душа да се обърне към божественото. Няма хора, които да са израснали духовно в перфектни условия, защото, чрез трудностите и страданието ние израстваме. Разбира се, това не се нрави на повечето хора, които си мислят, че този път е осеян с рози. Напротив, той е постлан с тръни и именно, когато ни боцкат ни подсказват върху какво да работим.

Максимата на съвременното общество е точно обратната - бягство от страданието, бягство от трудния път?
Да и това е една от заблудите, които съществуват в така да го наречем съвременното духовно общество, защото има много капани по пътя на духовността.

А кои са най-големите духовни капани, тогава?
Именно това, за което говорихме преди малко, а именно че можеш да минеш по този духовен път без страдание и без никакви конфликти, а това е точно обратното. Вътрешните конфликти, които ще се развият в нас, както и тези с хората около нас, със света, с цялата действителност ще бъдат огромни, на моменти непосилни. Човекът, който е решил да върви по този път е, че тези на пръв поглед непосилни моменти са най силната възможност за израстване.

Тези страдания, усилия... създават ли условия ние самите да генерираме нашата реалност?
Да, със сигурност. Ние в момента ги наричаме с теб страдания, но един малко по-осъзнат човек и минава през този процес на саморазвитие, той не ги приема като такива. За него това са възможности и колкото повече опитност се натрупва по този път, ние започваме да виждаме защо всъщност се случват тези трудности, защо идва при нас всяко едно от тези страдания.

Това ли е и пътя към божественото във всеки един от нас?
Със сигурност това е пътя - вътрешния път и колкото повече се движим навътре и колкото повече осъзнаваме, кои са нашите така да ги наречем пречки, махайки ги една по една, освобождавайки се от тях една по една, освобождаваме пътя си и засилваме връзката си с божественото. Това, което се е случило с всеки един от нас, че е натрупал определни пластове, които му пречат за осъществяване на тази връзка с Бог вътре в себе си. Така или иначе Бог живее вътре в нас, без изключения и единствено очаква, ако въобще може да кажем, че очаква от нас, ние да изразим себе си по възможно най-прекрасния начин сливайки се с Него/Нея!