Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Коледа отмина, но коледният дух се носи във въздуха в онези места, където минаха коледарите. Коледарите са хората, които наричат семейството в нощта на Бъдни вечер и правят празника наситен с преживявания по онзи стар, емоционален и тайнствен начин, по който го правят и действат българските обичаи. Макар и коледуването да е позабравен в последните години обичай, истински коледари могат да се видят в някои райони на страната, където млади самодейци правят всичко възможно да възстановят традициите такива, каквито са били в старите времена.Екип на Портал12 стана свидетел на коледуване на самодейната група в дунавския град Силистра. Това, което ни впечатли, беше автентичността и любовта, с която се проведе ритуала. За тайнството на Коледуването, след провеждането на обичая, разговаряхме с Царя на Коледарите - Георги Спасов.
Коледуването все по-рядко се среща в сравнение с Кукерството например и някои други обичаи, които в последните години се възродиха в по-големи мащаби сред българския народ. Защо според вас се случва така с Коледуването, защо то е избледняло като традиция?
Лично мое мнение е, че като цяло традициите в периода на преход в държавата избледняха много. Всеки беше обзет от абсолютно всякакви други неща, но не и да се занимава с култура. Заради тая пауза, която се получи в годините, хората, които са поддържали традициите преди това, не са предали обичая между поколенията и именно това според мен води до унищожаването на обичая.
Защо решихте да възродите Коледуването и какво ви кара да поддържате жив огъня на това свято дело?
Не съм аз изцяло виновника да се възроди обичая в нашата група, а на няколко момчета, които са заедно с мен. Това е от сърцето, трябва да го чувстваш и … аз съм роден с тая идея. Просто това за мен е нещо уникално – самото обличане на носията и да излезеш било сред хора, било сред село, кара те да се чувстваш по особен начин. Зарежда те емоцията с онази енергия, която носят българските обичаи.
Разкажете ни за приготовленията на Коледарите. Има ли ритуал, който следвате при подготовката?
Задължително трябва да има човек до теб при самото обличане. Има детайли от народната носия, които ти сам не можеш да сложиш върху себе си, трябва и друг човек. Самото обличане трае 20-25 мин. По-специалното, което може да се каже в случая, са орнаментите – калпак, който е на главата, в нашата област традиционно се поставя китка от чемшир, венец, който може да бъде направен от пуканки, най-добре е венец от синци, низан на косъм от конска опашка.
Вярвате ли в силата на Коледуването, в самото Наричане?
Разбира се, че вярвам! Като цар на групата, на мен е отредена честта да кажа тая молитва, която е за обредния хляб. За да излезеш пред стопанина, пред семейството и да кажеш тая молитва, се иска първо смелост и това да се чувстваш уверен, когато я казваш. Има доста силни думи в тая молитва.
Разкажете ни за емоцията и зареждането, които носи Коледуването на самите вас – Коледарите!
За мен лично, аз влагам много чувства всеки един път, когато ми се налага да я кажа тази молитва. В нощта на коледуване се казва над 50 пъти и в сутрешните часове в повечето случаи оставам без глас вече, но всичко минава, всичко минава много бързо. Сутрин в деня преди самото Коледуване се събуждам доста по-рано от нормалното за мен. Мисълта за самото коледуване - тя те обхваща още 2-3 дни преди обичая. Трае през целия ден, а вечерта в която излизаш, не се чувства умората. Това го приемам като някакъв дар, защото чисто физически, ако тръгнеш цяла вечер да обикаляш улиците в продължение на 10 -12 часа, на втория час ще кажеш "не мога вече, уморих се!", а там не се усеща. Там излизаш в 6 вечерта и се прибираш рано сутринта на другия ден, което си е безброй много километри. Цяла вечер пееш, говориш...
Как избирате в коя къща да влезете?
По принцип обичаят вещае, че къщата трябва да е с отворена порта, да свети вътре. Стопанинът може като ни чуе, ако иска, да излезе да ни покани. В къщи, които са мрачни… имали сме случаи, в които портата е завита с катинари, със синджири, такива неща, там просто няма какво да правиш, нали? Имаме и доста приятели, които ни чакат да минем, но като цяло на случаен принцип.
Има ли от година на година все повече врати отворени?
Ами ако върна няколко години назад, мога да кажа, че наистина имаше период, в който доста от къщите оставаха мрачни в нощта на Коледа. Имали сме случаи, в които, като ни чуят през нощта по улиците, че се приближаваме към къщата, се загася осветлението, което е признак, че не си желан там. Като цяло хората се радват от година на година все повече и повече, защото културата и по-специално тези обичаи замират и хората като нас са малцина.
Искате ли да отправите послание към българския народ?
Всеки един от нас да поеме инициативата и да я предава на децата си. Защото наистина е много трудно. Аз виждам какво е сега – ние се опитваме да привличаме млади момчета в коледарска, кукерска и всякакви други дейности, свързани с българските култура и традиции, но просто е много трудно. Всяко семейство трябва да възпитава децата в духа на българското. То ни е пазило и вярвам, ще ни пази и в бъдеще!