Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Този ноември се навършват 120 години от написаната лично от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) книга посветена на образованието и възпитанието, а именно: "Науката и възпитанието", издадена през 1896 г. във Варна. На 5 ноември се навършват и 121 години след първата публична лекция на същата тема. По случай двете годишнини Общество Бяло Братство организира две идентични събития под надслов “Пробуждането – мисия на Петър Дънов, Духовният Учител на България”.
Първото ще се състои в Деня на народните будители 1-ви ноември от 18.30 ч. в София, в Съюза на архитектите на ул. Кракра 11, а второто ще се проведе на 5-ти ноември във Варна, Фестивален комплекс, зала 4.
По повод годишнините, техните чествания и какво е да си будител днес, Портал 12 разговаря с Галина Герасимова от Бялото братство.
Ето какво сподели тя пред нас за образованието в днешно време и къде се къса нишката между него и нашите деца:
Образованието - път извън гъстотата на материята към ефира на светлината
За всички хора най-важното с днешна дата е да сменим акцентите и изобщо посоката на това, което наричаме образование, цели, идеи. Защото очевидно е, че културата, в която живеем в момента, е в криза и финансовата е най-малката.
Живеем в поляризация, във време, в което ценностната система е обърната наопаки. Толкова много сме фокусирани в материалния свят, че сме забравили всичките причини за всичко. Зад материалния свят седят причини, които са далеч по-важни за нашето внимание.
- сподели убежденията си Галина Герасимова.
По думите й, единствено пътят на образованието и възпитанието може да събуди желание да се разшири съзнанието на човек. “Тази светлина, за която говорят всички духовни учители, тя така или иначе съществува - ние сме светлина. Но когато сме фокусирани в гъстотата на материалния свят с всички екстри около него, тогава ние забравяме, че сме тази светла част - каза още г-жа Герасимова и допълни:
Какво значи “пробуждане”? Когато човек се пробужда, излиза от сферата на тъмнината, на съня, и се пробужда в момента на изгрева на Слънцето - говоря символично. Това правят всички будители - връщат ни отново към истинските ценности, събуждат ни за тази светла част, която е в нас.”
Какво е да си будител?
Според Галина Герасимова основното нещо, за което всеки от нас трябва работи, е да направи себе си по-добър и по-осъзнат, да се слее със светлината: “Тогава неминуемо това започва да работи в цялото. Това е ролята на днешните будители. А това сме самите ние.
Това не е времето в окултните школи, когато отиваш някъде, минаваш през специални посвещения, чакаш години наред да постигнеш нивото да ти дадат истинското знание. Сега отиваш в първата книжарница, ако имаш желанието и стремежа, хващаш една книга - има достатъчно книги на събудени хора - и започваш да работиш върху себе си и ставаш будител!”
Как да познаем истинското слово?
“Само с опитности”, отвърна нашата събеседничка и продължи:
Живеем в такъв свят, в който лесно можем да приложим нещо и ако това нещо подобрява живота ни, ако ни прави по-добри за себе си и за другите около нас - по това най-вече се разбира нещо от съвременната философия и учения дали е ценно или не - ако обръща погледа ти към цялостността. Защото ако не осъзнаем, че ние сме един организъм заедно с природата и с всички хора, нищо друго не можем да направим. Ние унищожаваме природата, защото я смятаме за нещо външно. Отношенията между хората са такива, че непрекъснато се говори за християнски ценности, а всъщност къде са?
Наследството от Учителя и народните будители от миналото в наши дни
Животът на всички будители, включително и този на Учителя, е пример за будителите от сегашно време. - убедена е г-жа Герасимова.
Да направим дори микроскопична промяна със себе си, да почувстваме и проявим съпричастност и разбиране към всеки и към природата. Смятам, че най-големият проблем на съвременното общество е това, че се е отделило от природата - ние живеем в пластмаса и ядем пластмаса.
Когато човек се обърне към един истински учител - те не са толкова много - това е най-ценното: да се вдъхнови, да се зареди с желанието, със стремежа за промяна. Въпросът не е да цитираш какво е казал този или онзи, да цитираш евангелията или беседите на Учителя. Важно е какво си направил със себе си и какво си променил. - каза още Галина Герасимова и завърши със сравнение между живота на човека и житното зърно:
Житното зърно като го заровиш - символично “погребеш” - в земята, стремежът му към Слънцето го изважда. Не че ще стигне някога до Слънцето, но този стремеж към светлината - той го изважда от погребението. Това е смисълът и да се свързваш с такъв тип учения, литература - да те вдъхнови точно тоя стремеж.
Във връзка с тези моменти от живота на Учителя на двете събития, които ще се проведат на 1-ви ноември от 18.30 ч. , гр. София, в Съюза на архитектите на ул. Кракра 11 и на 5-ти ноември във Варна, Фестивален комплекс, зала 4., ще бъдат разисквани следните теми:
1.“Петър Дънов и алтернативите на духовния мироглед в света”, от проф. Андрей Пантев
2.“Просвещението – път и предопределеност в родословието на Петър К. Дънов”, от Галина Герасимова и Андрей Грива
3.“Възпитанието като основа на човешкото добруване”, от Светла Славова
4.“Изгревът на слънчевата педагогика – 120 години след „Науката и възпитанието“ на
Петър К. Дънов”, от Слав Славов
5.“Философски ракурс към „Науката и възпитанието“, от Соня Джеджева
И накрая нека завършим с пример свързан с Учителя Петър Дънов, показателен за будителите в миналото, които въпреки трудностите, въпреки, че е трябвало да поставят основи на образованието от нулата, те са следвали чувството за дълг към своя народ и неговото бъдеще - децата. Не е ли дошло време отново, дори с цената на много жертви и усилия, да започнем промяната на системата от вътре и поставим образованието на една нова линия - тази на любовта и духовността!
Дядото на Петър Дънов по майчина линия - Атанас Георгиев Чорбаджията - създава със собствени средства първото училище в Хадърджа (днес - с. Николаевка), преди да има такова във Варна, а първият учител там става Константин Дъновски - в последствие зет на Чорбаджи Атанас и баща на малкия Петър Дънов. След завършване на средното си образование в богословското методистко училище в Свищов, Петър Дънов е помощник пастор и учител в неделно училище в с. Хотанца. След завършването си в Бостън, Дънов пише "Науката и възпитанието", а по-късно е единственият българин, наричан Учителя.
Мементо
Веси
Севда