Филмът UNIFICATION/ЕдинЕние - Споделени мигове Свобода (ВИДЕО)

22.06.2018 г.
4541
Добавена от: Таня Борисова
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Портал 12 ви представя онлайн премиерата на филма UNIFICATION/ЕдинЕние, който бе показан пред публика през месец май в няколко града в страната. Проектът е реализиран от неформалните UFOtv в идеята на концепцията - Рецепти за Свобода. Ще ви потопим в едно обредно вричане на две души, които ни потапят в едно пътуване през граници, пространства и светове и ни показват, че познанието е универсално и дълбоко в себе си, носи своите изначални послания за Божествена Любов, чрез която постигаме истинската Свобода, онази, която не се преживява външно, а се постига вътрешно , чрез израстване на нашата душа. Във филма, ще видите сливане на полярности, принципи и традиции - сливане на Огъня с Водата, Небето и Земята, Духа с Душата.

По повод създаването на филма и неговата онлайн премиера, разговаряме с главните герои. Имената нямат значение, както сами те казват, защото, егото е изключено и героите са персонажи, чрез които създателите искат всеки да открие сам себе си.

Свободни ли се раждаме или всичко е предопределено - имам път, който трябва да извървим, за да израстнем?
Потенциалът на свободата е винаги еднакъв навсякъде, и е един основен принцип на Сътворението. Друг е въпросът за принципа на пътя и позицията на душата във времепространството, което се проявява в този миг. Всеки, обаче има един и същ потенциал да потъне в свободата във всеки един момент. Така, че това е много относителен принцип в земното преживяване, и може да се каже и „да“ и „не“ т.е. ние сме свободни в ограничението, чрез ограничението постигаме свободата. Но свободата не се дава или се взима, тя е там като елемент от цялото сътворение в принципа на любовта, т.е. всичко е пропито и сме свободни по изначалност, но сме ограничен взависимост, както казах, от времепространството и обстоятелствата на нашето съществуване. Ние следва да се справяме с ограниченията така, че да се фокусираме върху настоящата работа, а не да търсим нещо отвъд нея.

Казвате: „Свободата се постига, чрез принципа на любовта“. Какво е за вас Любовта в този смисъл?
В днешното време, най-човешки казано дори в негативизма си хората са по-искрени от колкото в т.нар. Любов. Има объркване в термина за Любовта и разбирането на това – що е Любов. Личното ми достигане е, че Любовта е всеобхватен принцип на свързаност. Ако вземем за пример филма, който представяме - става въпрос за съюз – принципа на свързването между двама човека, усещането за свързаност в рода, усещането за свързаност в племето, нацията, общопланетарното съзнание на човечеството, съответно соларното съзнание. Принципа на тази свързаност води към универсалност, която установява единението в цялото Сътворение и когато потънеш в тази свързаност, няма как да изключиш нещо от нея. В този случай в най-солидната вибрация каквото и да се появи на пътя ти имайки съзнанието, че то е част от едното, ти не можеш да го изключваш, съответно да го нараниш. И тогава се проявява принципа на Любовта. Принципът на Любовта винаги е проявен и единственото, което ни пречи да потънем изцяло в нея са собствените ни ограничения. И пак казвам – от къде е започнало всичко и как се ограничило, за да се самоизгражда, това не е предмет в момента на нашата епоха да бъде разглеждано, защото има много други неща на дневен ред, които трябва да се преживеят.
Живеем във време, където Любовта и Свободата превидно са по-достъпни от всякога. Бързо намираме свободата под формата на това да отидем от едно място на друго с автомобил, самолет, да се потопим в друга реалност като изгледаме един филм, да се запознаем набързо с някого, но сякаш след мимолетния екстаз от новото запознанство, от новото място, което посещаваме, новата любов продължаваме или се чувстваме още по-несвободни и по-празни. Смятате ли, че това е така и защо, според теб това се случва!? Какво изпускаме?
Изпускаме дълбочината на принципа на свободата, водата не е на повърхността на преживяванията. Преживяванията са обствоятелства, които ни водят до дълбочината на същността, както се казва проявената мъдрост чрез преживяването, достигането на личностното помъдряване, т.е. чрез ограничението достигаме тази свобода, защото ние го преживяваме и така разбираме, че всъщност принципа на свободата е възможен. По същия начин преживявайки едни временни удоволствия ние разбираме, че това не е пълното щастие, за което се говори в свещените книги, което би трябвало да е във всеки един миг. Това означава човек да е в постоянна приемственост и да е пълноценен, всеки един миг от живота да е пълноценен. Това изключва всякакво недоволство, търсене на нещо по-добро и в този случай човек се установява.

Означава ли това, че щастието е в страданието и в трудностите, които срещаме по пътя си?
Да, разбира се. Това са обстоятелства на пътя, но те са красотата на живота, както няма едно и също нещо, както и всичко съществува във всичко, и както Учителя казва „Чрез страдание се постига щастие“. Но това е много дълбок принцип и само човек, който го преживее с разбиране би оставил мъдростта да бликне в този принцип на преживяване. Само тогава той ще разбере сам за себе си какво е истинското щастие. В този смисъл, пак казвам, любовта тя е всепроникваща и е другото име на свободата, и от там се превръща в един дълбок принцип отвъд повърхностните обстоятелства, които са с временен характер. Те се проявяват, за да отминат, това е единствената им характеристика, а що се отнася до по-дълбоки и вечни принципи, те са всепроникващи и всевалидни за всички и всичко и навсякъде във всеки един миг.

Какво ви инспирираза създаването на този филм и какво искате да събудите, да подбудите у хората, които го гледат?
Филмът е част от житейската ни мисия заедно, но в същото време и част от пътя на всеки по отделно. Ние представяме своите си преживявания, за да е по-истинен и хората, които го усетят като възможност, но той още от заглавието подсказва, че води към универсалност. Самото създаване на филма и представянето му, това е проява на природата, която сама представя принципа на универсиализиране и носи посланието, а вече всеки може сам да разгледа себе си докато наблюдава филма. Какво отключва, какво внася и какво освобождава?

Кой е моментът, в който губим и в който извоюваме свободата си ?
Въпросът ми се струва, че е някъде на границата между обстоятелствата и Универсума, т.е. губим и извоюване са ментални концепции, които са въпрос на личностна гледна точка. Всеки един процес, ние трябва да се опитаме да го наблюдаваме от равнината, т.е. хората казват, че всичко е за изграждане и е добре да се придържаме към този принцип. Дори и в лечителството се казва, че не съществуват болести, всичко е Божия промисъл, така че ние придържайки се към тези универсални принципи, винаги се изграждаме в еволюцията. Импулсите на природата са много силни, за да се влияят от нашата преценка и както споменах свободата е навсякъде, всичко е пропито, това е един от принципите на съзиданието, така е създадено то с Любов и Свобода. Не съществуват отрицания, ограничения и други саморазграждащи се, самоунищожаващи се принципи в сътворението. Дори и да ни изглежда, че нещо много страда, да речем като войните и привидното страдание на хората, това пак е свързано с природни закони, които са в силата на балансирането, себеизграждането и еволюцията на Всемира.
Филмът UNIFICATION/ЕдинЕние:
 
Таня Борисова Таня Борисова
Таня Борисова е създател на онлайн платформата Портал12. Автор на множество текстове и видео материали по темите за личностното израстване, духовното развитие и призванието на човек. "Портал12 е израз на нашата вяра в личната и колективна отговорност за важната роля на България в развитието на нов тип мислене през след...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай