Фалшивото мислене води към знанието, а чистото мислене - от разбиране към осъзнаване.
Знаещите хора никога не трупат Реален опит. Те трупат човешки опит, но никога Духовен и Мъдър, или Божествен опит.
Същността никога не е била в знанията, а в Любовта.
Човекът на желанията и на удоволствията, и на знанието винаги ще навлиза все повече в своето фалшиво аз.
Няма значение в кое Учение си - важна е твоята Чистота. Чистотата е по-дълбока от всяко Учение и от всяка религия.
Човекът на знанието придобива само външни радости. Човекът на Любовта придобива Вечната Радост, истинския вкус на живота. Позитивните хора, които са "успели" в света, нищо не знаят за Истината, а това означава, че те са се провалили.
Позитивните хора трябва да станат Духовни - само там могат да бъдат спасени. Останат ли позитивни - положението е тежко. Много хора имат положително мислене, без да имат Духовно мислене, т.е. нямат чисто разбиране за нещата. Те са позитивни, защото са изпъдени от Истината. Духовните неща са от друго Царство: те не са позитивни, те са Царство на Дълбочината.
Човешкото образование е разрушително, то се води от паднали духове – и само особена Любов към Бога може да извади човека от това опасно образование. Истината е най-опасното нещо за неподготвения човек, за умствения човек. Свещеното Знание е нещо цялостно – няма нищо общо с умственото знание. Умственият човек навън е знание, а навътре е невежество. Как може да те обича човек, който живее в ума? Човешкото образование е злото в света.
Елеазар Хараш