Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Животът е най-големият учител, важно е дали ние искаме да сме ученици, казватмузикантите
„Като помним божественото” – това е единственият начин да пазим чистотата на сърцето
си, смятат Емрах и Реджи Якъбови – братя тялом и духом, две души попаднали една до
друга. Родени са в смолянското село Борино, в което основната религия е ислямът, а в
момента си строят дървена къщичка на една поляна над Кокаляне. Не се нуждаят от
много вещи и имоти, нито от сигурност в утрешния ден, защото имат доверие в Бога, че
той им дава всичко, което им е необходимо.
Емрах завършва Националната художествена академия, а Реджи – Музикалната.
Родителите им ги възпитават да общуват с всички, да са отворени към всеки, независимо
от етноса и религията. И двамата пеят и рисуват. Музиката им е естествена,
непринудена. Наричат я хвалебствена, защото сърцата им са докоснати от една безмерна
обич и любов - и те хвалят тази любов.
Здравейте, Емрах и Реджи! Срещаме се ден след Световния ден на музиката (1
октомври), какво е музиката за вас?
Емрах: Музиката е онова, което може да даде добър замисъл на всяко нещо, а може да
даде и безсмислие. Когато гледаме една картина, на пръв поглед много банална, ако
върху нея се постави музика, която носи вдъхновение, тя може да разкрие истински
ценните неща от картината. Музиката е онова нещо, което маха булото на тривиалното
и изважда същественото, ценното.
Реджи: Музиката може да изрази неизразимото, онова, което не се вижда, не се чува,
не се докосва. От друга гледна точка музиката съществува навсякъде. Всичко във
Вселената е ритъм.
Коя е музиката, която ни прави по-добри хора?
Емрах: Това е музиката, която се прави с радост и песните, в които се пее за любовта.
Музиката, при която на преден план изпъква саможертвата за другите. Братството. Тя е
целебна.
Как се случи промяната при вас, какво ви накара да се обърнете към духовния
свят?
Емрах: Случиха се някои трудности и страдания. Чрез тях осъзнахме, че няма как да
се постигне нещо истинско, когато си сам и мислиш, че само ти си прав, когато си по
пътя на егото. Благодарение на тези трудности и страдания се обърнахме към великата
божествена любов. Усетихме нейното присъствие, нейната абсолютно безусловна
любов и това ни преобрази изцяло и духовно, и физически.
Вие сте много различни и като творци, и като чувствителност – излъчвате
чистота, хармония, как се опазвате в днешния агресивен свят?
Реджи: Това е най-ценното. Мисля, че опазването се състои в това, да търсим, да
търсим най-вече светлината, която достига до нас. Великите учители – пратениците на
любовта, те ни вдъхновяват и това е една цялостна верига, всичко е свързано.
От кого се учите?
Емрах: От различни учители, но на първо място учители, които са осъзнали
принципите на Вселената и законите на природата. Учители, които са разумни.
Самият живот е най-големият учител, но същественото е дали ние искаме да бъдем ученици.
Реджи: И от самата природа се учим.
Към какво трябва да се стремим в живота?
Емрах: Според мен трябва да се стремим към осмисляне и откриване на нашата
истинска природа – онова, което е вродено в нас. Да разберем, че носим в себе си нещо
абсолютно свещено, съкровено и божествено. Ние трябва да се стремим да процъфтим
и това като пример можем да го видим навсякъде в природата – идва едно растение,
покълва, разтваря своите цветове, радва всички други същества, ухае, дава своята
красота, тоест своята любов, която е вложена в него, и си отива. От тази любов се
вдъхновяват други същества.
Реджи: В един момент трябва да се замислим за духа си, за душата си. Аз мисля, че
душата винаги има този стремеж към любовта, към мъдростта и към истината, но често
хората го потискаме по някакъв начин и не му обръщаме внимание. Но душата търси
своята свобода и може би просто трябва да є обърнем внимание, когато почука на
вратата на сърцето.
Как се пази чистотата на сърцето?
Емрах: Като помним божественото. Повтарянето, припомнянето, затвърждаването на
божествения идеал.
Освен че живеете сред природата, какво практикувате, за да усилвате връзката
си с Бога?
Емрах: Основното е молитвата. Тя може да бъде под всякаква форма. Понеже сме
израснали в село, в което основната религия е ислямът, от там сме се научили на
молитва, която се казва намаз. Тя е петкратна и така чрез нея се случва това докосване
и най-обикновено обръщане към по-висшия разум – по всякакъв начин и по всяко
време. Може би друго важно нещо е да насочим погледа си към най-висшето във
всичко и навсякъде, дори в привидно най-обикновените неща.
Какви са вашите родители, какво ви дадоха, как ви възпитаваха?
Реджи: Те ни научиха на истинската ценност за морала, да бъдем етични спрямо
хората. Възпитаха ни да можем да общуваме с всички да сме отворени към всеки,
независимо кой от какъв етнос е и от каква религия. Дадоха ни свободата да намерим
пътя си. Не просто да следваме нечий път, религия или учение, а сами да открием своя
път в живота.
Живеете сред природата, далеч от града, с какви трудности се срещате?
-Емрах: Докато бях в града, научих много за природата, а сега откакто съм сред
природата, уча много за града. Осмислям града и защо нещата са такива каквито са.
Стигнах до извода, че всичко си е абсолютно точно на мястото. Трудността е
възможността на знанието, което е в нас, да се превърне в мъдрост.
Реджи: В трудностите е скрито велико благословение.
Истина, познание, свобода са темите, които присъстват в творчеството ви, какво
са тези неща за вас?
Емрах: Това са велики, широки въпроси, които е трудно да бъдат определени с ума. За
мен истината е онова, което ни прави по-добри.
Вдъхновението да правите музика, да рисувате откъде идва?
Емрах: Вдъхновението идва най-вече от примерите, които са ни оставили други
велики вдъхновени души. Те неслучайно са носили дъха. Като сравня например някои
мои страдания със страданията на Исус, то е ясно, че няма за какво да се оплакваме.
Забелязвате ли, че все повече души се пробуждат по пътя към светлината?
Емрах: Абсолютно. Отначало аз исках по-силно да изкрещя на света – хора, вижте
светлината и всичкото това, което тя носи. Чувствах се сам, но много бързо осъзнах, че
това не е нищо ново и много други същества се стремят и търсят.
Реджи: Според мен сега е времето на любовта. Пътят е натам и по един или друг
начин, рано или късно, времето пак ще ни доведе до там.
Благодарността какво е?
Реджи: Благодарността е извор на живот. Без благодарност не можем да бъдем живи,
можем само да си мислим, че живеем. Когато благодарим, ние самите се чувстваме
много по-заредени.
Емрах: Благодарността ни фокусира върху нещата, които имаме, а не към нещата,
които нямаме. Всъщност нещата, които винаги имаме, са най-съществените неща.
Кои са тези най-съществени неща?
Емрах: Това, че дишаме, но всъщност не ние дишаме, а една висша разумност диша в
нас и се проявява чрез нас. Най-същественото е скрито навсякъде. Например как един
строител лепи тротоарна плочка – там също можем да видим много съществени неща.
Когато се сблъсквате с несправедливост и агресия, как постъпвате?
Емрах: Стараем се да прилагаме методите на любовта – да простим, да видим скрития
замисъл на висшия разум в това, което се случва. Вярваме, че всичко, което ни се
случва, е заслужено така да бъде и е за нашето добро. Разбира се, има моменти, в които
е много трудно да бъдем съзнателни за това нещо, но по-важното е ако не сме
реагирали добре на момента, да го осмислим поне след това колкото се може по-бързо.
Да се завърнем към този велик идеал.
Реджи: Трудността е нещо като личен изпит и условие да проявя онова познание,
което трябва да се прояви точно в този момент.
За да е свободна душата, е необходимо тя да живее в един
чист храм – тялото
Храната има огромно значение за мислите ни и вътрешното ни състояние, затова
питаме двамата братя какво присъства на трапезата им. Отговарят, че основното им
хранене е веганско. „Една наша близка приятелка, сродна душа, се занимава с аюрведа
– това е древна индийска наука за храненето и въобще за начина на живот и от нея
разбрахме, че еднотипното хранене не е общовалидно за всеки човек. За всеки човек си
има различно хранене и различен начин на живот. Тогава Реджи премина от веганска
диета на вегетарианска. Аз започнах да консумирам мед, но не го купувам, а само
когато дойде отнякъде по естествен начин като подарък или по друг път.
За да е свободна душата, е необходимо тя да живее в един чист храм – тялото. Живеем
във време, в което доста истини са подменени. Не само въпросите с храненето, но и с
материалните ни нужди. Заблуда е, че се нуждаем от много вещи, коли, къщи. Казва ни
се, че трябва да сме сигурни в утрешния ден. Ние имаме доверие в Бог, че той дава
всичко, което ни е необходимо, и това доверие наистина работи. И както Исус дава
примера с птичките, че те всичко си имат, че нямат нужда да правят някакви излишни
неща, така е и с нас. Ние всичко си имаме, просто някъде там се появяват мисли и
неща, които са ни казали – „ти нямаш достатъчно”, „трябва да искаш още”, „какво ще
се случи с теб”, „трябва да станеш такъв и такъв”. Или виждаме определени икони –
идеали, които са издигнати на пиедестал и те ни влияят, а техните стремежи не са
божествени. Въобще аз смятам, че всички ние сме по един или друг начин отражение
на нещо, което е около нас. Има един арабски мислител, който говори за смисъла на
човешкия живот. Той казва, че ако си представим сърцето си като огледало, то всеки
човек трябва да изчисти това огледало, за да може то да отрази абсолютно бистро и
ясно светлината, която слиза отгоре”.
© 2019 интервю на Драгомира Иванова / Портал12 - Portal12.bg