Емил Елмазов: Българите боледуват от своите сурови, вечерни салати (ЗДРАВЕТО и БОГОМИЛСКАТА МЕДИЦИНА)

ДОКТОР ЕМИЛ ЕЛМАЗОВ
БОГОМИЛСКАТА МЕДИЦИНА И РЕЦЕПТИ ЗА ЗДРАВЕ

На нашият форум за първият път ще се появи богомилското минало и аз ще го използвам експериментално. Да дадем началото. Защо е тази лъжица вързана за това великолепно шише? Защото богомилите са пиели виното с лъжички, малко по-нежадни са били от нас. Използвали са го предимно за лечение. Как ще разберем във входа на нашия разговор. Този документ изисква точно цитиране, за да можем да привнесем полъха и духа на онова време, а иначе това, което съм нагласил тук след малко ще имате възможността да научите една езотерична, богомилска, ако искате алхимична пътека към растенията. Да разберете дали едно растение иска да се отбие от пътя, заради вас, дали то иска да ви помогне, защото голяма част от растенията не обичат вече хората заради начина, по които те ходят по лицето на земята и по малко нанасят тежки щети върху него.  Които остане да наблюдава тази алхимична реакция, така ще може да наблюдава в своя дом онези растения, които би смятал, че трябва да приема или са му препоръчани. Да разберете, това не е изкуството на махалото. Изкуството на махалото е една агресивна форма на отговор „да“ или „не“. Тук богомилите са намерили начин да включат човешката воля при среща с едно растение и ако са имали знанията, дълбочината, прозрението да го отбият от пътя му, за да го направят да се пожертва за поредния страдалец. Много е различно, защото тук човешката воля е активна и тя превръща енергията на своята активност в трансформация на растението.
Магически, физически, интелектуални натрупвания всъщност надзъртат зад лаконичните наставления на богомилския лечебен кодекс. Съжалявам, че с тази дума трябва да нарека тази „сакрална българска книга“, но тя е служела дълги години така както в западните части на Европа са служели теориите на Гален, Хипократ. Да, „Богомилският зеленник“ в своето време се е превърнал в лечебен кодекс. Когато преди 25 г. успях да донеса от Киевско Пичойската талавра, съхранената там част от Зеленика , аз мислех че съм свършил голямата работа и седнах да почина. Отпечатах го в добър тираж във вестник „Книга“ и в този сборник и зачаках. Чаках, защото основната част от тези страници стоеше като заключена за мен. Трябваше да намеря ключаря, да отключим заедно вратата към тълкуването. От тази врата лъхаше на гъбясало дърво, на железни клинци и на нарочно скрити потайности. Чаках цели 20 години, но никой не се появи, ни учен, ни историк, ни политик, ни издател. По онова време все чакахме из театрите един измислен Годо, ама и той не дойде. А аз вярвах, че на пръв поглед зад тези примитивни приказки или нарочно потулени знания се криеше нещо много ценно. Не може моите предци от Х век, казвах си когато провъзгласяват братството и равенството, не само за человеците в царството на българите, но и за човеците в цялата всеземна общиария, в единна сила на творчество, втората след Слънцето. Вижте едно планетарно мислене, което ние сякаш отдавна сме загубили, свивайки се в черупката на едно държавно орехче. Защо сме се свили там ли? Защото планетарния дух в нас е изчезнал. И може би точно сега когато падат бомби върху мирни хора, когато отново държави се нахвърлят една върху друга, идеите на богомилството трябва да избликнат във все по-силен, все по ако щете духовен, но яростно духовен начин. Защото на везната на насилието, ние имаме какво да поставим – богомилският пример, от Средновековието. Тези, които можеха да излязат на кладите, за да отцелят духа си . Те са го отцилили за нас. Та казах си, точно тези хора, които са мечтаели за една всеземна, човеческа общиария, абе не може точно тези хора да пишат нелепици, да кандилкат свещи под носа на някой. Има и такова лечение след малко ще говорим и за него. Не е сериозно и тези хора да вървят с подобна книга през земите ни, все тъй да бъдат уважавани като харизматици, от другите които са били лекувани от тях и на които са проповядвали своето древно, и май много модерно мирово зрение. Не. Имаше нещо зад тази врата, вярвах го и за това продължавах толкова дълго да чакам ключаря. Виках го наивно и безпомощно както се вика неволята, накрая разбрах, че на мен ми се е паднало да запаля едно огнище, да скалъпя отливката, пък после да стържа, да пиля, цели месеци и години докато си направя ключа. И ето ме сега пред вас с този ключ, ако и вие можете да се послужите с него ще бъда благодарен. И тъй в текста на този сакрален документ се различават пет форми използвани в лечебната практика на богомилите.

Първата е диагностика или както те са казвали „Що да ти е, ако не ти е от Бога“. Тук само трябва да спомена, че първата стъпка от срещата със сборника, е да се разбере, може ли лечителят да се намеси или няма право да коригира това, което Бог е предвидил за осъзнаване и претърпява „не“. После ще видим по-подробно. Но тук сякаш му е мястото, да кажем че обществата винаги са имали свои стъпала, не е възможно всички да се развиват еднакво, духовно. Още повече при богомилите, където съвършените не са работели, а са разчитали на това, което последователите им, учениците им са изкарвали. И те са се оформили тук два вида медицини, за които искам да ви кажа с две думи, защото е важно точно при диагностиката. Съвършеният – онзи, който е посветен, може да направи няколко неща, преди всичко да вземе един изумруд, кристал и да погледне да насочи дневната светлина към ириса, и да погледне в него. Там той е разчитал пигменти, разчитал е сили и други знаци, които идват дълбоко …Атлантида.  Това е било скрито познание и изумруда е бил скъп кристал, така, че малко хора особено тези, които са били съвършени в царския двор, те са разполагали с такива кристали. Петър Димков говори за тяхното – казва, че дори и да не са имали двете торби на посветените лечители, в едната торба книгите, а в другата торба билките, те са имали тези кристали. Какво са виждали там? Да опитаме да погледнем. Сега ще ви покажа нещичко, което са успявали да видят. Ето това може да се види през кристала, ако се насочи правилно светлината, но тяхното обучение е ставало ето по този начин. Било е рисувано, така  както Петър Димков още ги рисуваше , когато нямаше камери. Виждате оградената с черна линийка ириса на окото, това означава една дълбока ерозия на лигавицата на дебелото черво, хората са били принудени да ядат тогава доста, сурови храни и тази студенина в стомаха, спомняте си един тибетски лечител, който дойде и каза „Българите боледуват от своите сурови, вечерни салати“. Онова, което Рудолф Щайнер препоръчва да се обработи малко преди хранене от суровите зеленчуци и особено късната есен и лятото. Но това е  била една от възможностите, на посветените да поглеждат в моментното здраве на човека. Те са имали и друга, но само ясно виждащите от тях – виждали са аурата и нейният проблемен цвят, ако синият цвят е занижен, ако са виждали помътнен син цвят, обръщали са внимание на главата и на черния дроб. На главата по-специално на мозъка, ако зеленият цвят е бил помътнен онова, което те са виждали обръща им се внимание на сърцето и са прилагали по този начин растенията. Тук му е мястото да кажем, пак ще кажа, че ще избързаме, всичките цветове, които те са виждали в хората чрез техният ауричен облик или ореол, същия са виждали нощем и в растенията. Защо са ходели нощем? Защото само тогава са могли твърде по-ясно и твърде по-добре да се съпоставят – цвета на растението с цвета на човека. Ето това са правили съвършените, в своите диагностични послания, и за разлика от другите лечители, които не са били посветени и които са имали други форми на диагностика.
Другата форма е прогностиката и се е родеела в известна степен с лечението. Значи прогностиката, която тогава е наречена „Ако рече Бог и една дума ти стига“ означава, че врачът е бил убеден в изхода на действията си, преценявал  е опита си, знанията си и възможностите да ги приложи в конкретния случай. Иначе не се е залавял. Днес в такива случаи се правят много излишни операции, нарочни операции без които може да се мине, ако е овладяна техниката на вътрешното лечение. Какво са имали на разположение? Домашното куче. Тук можем да цитираме „Зеленика“ и да намерим възможности от името на бедния лечител с двете торби „на торбеша“ да използва кучето, домашното куче или някои растения, за да придобие възможности да каже ще оцелее ли той или няма да оцелее. Цитирам „Ако някой е болен с топло тесто го намажи, целият. Лицето, ръцете, краката и дай на кучето, ако то яде ще живее болният, ако не ще умре.“
Поразяваща прогностика – безогледно спокоен разговор за смъртта, като проверка на проверката, за по сигурно предвиждане на изхода от болестта се оказва втора процедура. „Ако излееш от чашата, от която болният е отпил, върху кучето, и ако кучето се изтръска той ще умре.“

Петте чумни навика върху Европа то VІ век до началото на богомилските времена, са накарали хората да свикват с мисълта за смъртта, не знам как са изглеждали децата, които са я виждали всеки ден – престарели деца. Средната продължителност на живота, около това време е 35 години, понякога когато работя с тези документи, ми се иска да стана от масата и да се върна в нашите времена на по-уютен и сигурен живот. Богомилските врачове е нямало къде да избягат, може би в съвършенството си. Съвършеният, който е проповядвал и лекувал е бил длъжен да избягва всякакво външно проявление на чувства. Никакви вълнения, сълзи, викове пред каквото и страдание да се изправи. Нали властта на чувствата и  изхвърлянето на неговото поведение е бил най-важният предмет в неговата подготовка. И тъй използването на животни в богомилската диагностика, се наблюдава повсеместно назад и напред във времената, тези похвати са видимо посветени посредством житейската практика и пак посредством нея са предадени на следващите поколения. Така никакви клади на еретични книги, нито арестуването на оригиналният богомилски „Зеленик“ в Лондон, не са успели да унищожат това странно, съзвучие между хора и животни, в лечебната практика на средновековните лечители. Тук можем да кажем, че една много интересна форма на лечение със змийски яйца са владеели и по-нисшите врачове, тези които не са били прорицаващи и ясновиждащи. Те са познавали много добре местата на змийските гнезда, наблюдавали са ги цяло лято и на пролет ранно много предпазливо са изравяли змийските яйца. Много от нас знаят, че яйцето привлича космическа енергия то винаги е много по-горещо от тялото, което го образува. При кокошката жълтъка на яйцето се образува за около 12 часа, но белтъка се създава последните 7 минути, преди снасянето, не е възможно това малко тяло да синтезира толкова много белтък. И тъкмо за това се смята, физиците вече са съгласни с това, че белтъкът синтезиран от някои яйца твърдите при кокошките и меките при змиите са въпрос на много бърза концентрация и материализация на космическа енергия. За това лечението с яйца е отдавна познато, може още от египетските времена, но е много добре прилагано от богомилските врачове. И като последно да припомним, че богомилите са използвали и древното, тракийско, медицинско изкуство на боравенето с мравки. Урината на изследвания човек се поставя в малка плитка капачка, керамична обикновено, тя се поставя на върха на мравуняка, ако мравките я налазят и започнат да пият от нея имаме захар вървим към диабет. Те са познавали много добре според скоростта на изсмукване даже, нивото на захарта. Ако мравките не налазят урината до 12 часа, този човек може да бъде спокоен в тези си притеснения.  При всекидневните повтаряния на същия резултат обаче богимилите са давали листа от боровинка, жавлек и коприва, и това е била профилактиката им срещу диабет.

В „Зеленика“ се дава една информация за прогностика чрез растения, това е повторено и в един ръкописен лековник от ХVІІ век, по което аз разбирам, че много пъти е бил преписван и преразделян, и преограбван мъничко от към авторски права този сакрален текст, но така или иначе се е запазил. „Когато човек е много болен, върбови листа, вземи му скучай та намажи образа му с чорбата, ако стане червен човекът не ще да умре, ако стане жълт или черен умира човека.“ След върбата идва ред и на копривата, като указание за добрата или лоша прогноза. „Болният да пикае, та да сипе на зелената коприва, ако изсъхне копривата или се попари, болният умира.“ Нека забележим тук, че богомила лечител този, който е така от втората класа – от непосветените, се осланя на посланията от другите две природни царства – животинското и растителното. Това им дава мисленето, че са по-близо до Бога. Това обогатява неговия империзъм, но не го изравнява с посветения, който може през очите и аурата да посети вътрешно храма на човека и да види до къде е душата и до къде е болката му.

Сега за треволечението, което се е използвало повсеместно и от едните и от другите лечители и тук ми се ще да кажа, че светите отци от Православната църква и днешните нейни лидери, не е добре да се сърдят на „Зеленика“, защото в неговите прозрения могат да се срещнат практики от медицинската така диалектика на манастирската медицина – манастирските лечения са почивали доста много освен на молитвите и на билките. В историята на манастирските болници, които са уреждани от църквата,  освен добрата възможност и добрите знания върху билките, обаче са напредвали твърде  по-бързо от богомилите в молитвите. Били са по-силни. И тук когато се  сравнява църковната медицина с богомилската е хубаво постоянно везните да се уравновесяват. В треволечението, но и в молитвите е втъкано универсално по-голямо от времето знание, което предизвиквало уважение и надежда дори в императорските семейства. Само един факт Мануил І Комнин и неговият хронист разочаровани от работата на придворните си лекари, които дълго ги лекували според теориите на Хипократ и Гален, се доверили накрая на един богомил. Да ги заведе в Рилската обител и там получили чудесно изцеление от молитви при мощите на Свети Иван Рилски – Чудотворец. И това забележете се случва само 5 години след залавянето и екзекуцията на богомилския проповедник и лекар Василий Врач. В тази тежка гангрена, в гнойта която изтича от крака на императора, причинявайки му нечовешки болки, той получава своето възмездие за Василиевата клада. И съвсем според християнския морален сценарий за постигането на покаяние, за преобръщането на грешниците, Мануил І Комнин бива върнат в здравия живот от мощите на един все още неканонизиран светец богомил – Иван, отрокът на Симеон. Да. Животът е много по-сложен и пъстър, от колкото ни го представят някои исторически документи, например съчиненията на Анна Комнина. В пределите на здравеносната практика много философски, църковни, политически прения се смирявали и конфликтите се размивали в извора на физическото оцеляване, биологичният живот има свои неумолими закони.

А сега искам да ви покажа тази малка богомилска техника, за това може ли да отбиеш едно растение от неговия път, а какъв е пътят на едно растение. Това е сложен отговор, който всеки може да реши сам за себе си, макар че човешкото мислене е стигнало до идеята, че ако растенията са заели почти 90% от земната кора, а хората твърде по-малко то не само, че растенията предшестват човека, и му дават информация, кодове за това какво е било, но и техният краен стремеж населяването на всички светове полека, полека би могъл, а и сигурно е внесен и в човека. И тъй ако искаш да отбиеш едно растение от пътя му, трябва да направиш следното според богомилските врачове, мисля, че всеки може да приложи в къщи тази технология – тя преди е била тайна, по-късно е прозрение за посветените, а сега би могла да бъде домашна технология.

Ето тук на това котлонче ще имитираме божествения огън – онова, което е удовлетворяващо, онова което ако бъде свързано с Меркурия, с женския принцип, тук имаме един горещ, чист, мъжки принцип, а сега ще сложим един представител на женския принцип – вода, която носи информация както знаете, но в същото време е семеносна, толкова до колкото е свързана с растителния свят, за да можем да сложим в нея семето, ето вижте ще поставим това растение. В това има нещо великолепно и в същото време нещо не позволява да се даде. Това растение, което искате да отбиете от пътя и да го накарате да се пожертва за вас, в една година, защото чак на следващата година то ще бъде ново, жизнено – вие го слагате като семеносна субстанция във водата, след което имаме вече сухо, имаме Меркурий, и трябва да сложим това, което ще ги свърже солта. Солта разбира се не е като субстанция, а като принцип. Аз тук съм подготвил такъв принцип, но вече няма къде да го сложа. Свързването на суфове с Меркурия и солта дават една идея за малката Вселена. Човек може да хармонизирас вселената в миниатюрния вариант. Когато той съзнателно, умно и организира – там може да вкара себе си чрез няколко капчици, когато това растение бива екстрахирано във водата чрез солта, ние ще имаме точното възпроизвеждане на една малка вселена, а чрез нашата кръв ние ще влезем в нея. Получават се невероятно добри толеранси, в които посредством следващия цвят, който се образува, последващият аромат ние разбираме дали растението се отклонило от своя път. Дали е пожелало да бъде с нас. Дали бихме могли цялостно и разумно, да го използваме в името на човека, когото сме решили да лекуваме или в собственото си бъдеще, ако то има нужда от някаква корекция. Може би някой ден може да имаме разрешение, и все  пак искам да кажа, че те са го правили в глинен съд, богомилите, правили са го на въглени, и предполагам, че на тях им е било по-често разрешено да разрешават този въпрос.

Искам само в края да ви кажа за конното вино, когато работят по големия проблем на българина – на всички им е ясно, че през вековете той не е слизал от коня, поради това е натъртвал чатала си в хилядите километри езда, следователно при мъжете особено, простата е била проблем не от днес. За това не е възможно техните предци да не потърсят лек за тази тежка участ на конниците и те са я намерили. Аз тук ще ви цитирам това тяхно малко откритие: „ При запушване на пикочните канали, листа от ряпа вари, отварата изпий, а листата докато са топли наложи под пъпа и превържи здраво, и ще се отводниш.“ Запомнете я тази рецепта, тя е помагала на много мъже в моята лечебна практика. И там където не е помагала, съм успявал да приложа продължението. Тези умни хора, тези врачове са имали резервен вариант „Ако не те хване свари пача трева и я изпий с вино.“ Стотици лекарства има днес за страдания на простата, при тежкия синдром на цистити при жените и това се решава с прилагане на древните богомилски рецепти, но много по-добре, много по-бързо и евтино, от колкото с днешните лекарства. Сега просто ми позволете в представа си да коленича на тази земя, в която някога конниците са слизали от коня, за да я целунат, а ние днес забравяме това. Ние не слизаме от конете, не целуваме земята и само мародерстваме върху нея, върху лицето на нашата земя. Много ми се ще един ден както ние днес казваме какво донесоха богомилите в голямата книга за богомилска медицина, са изразени над 700 билки, които богомилската медицина пренася и може да пренася днес. Нека един ден след 1000 г. все някой да си спомни за нас тук „Е имало и ползва и от това“
ВИЖТЕ ВИДЕОТО: