Елена Рьорих: Единствено спасение – Да се устреми Духът към сиянието на Истината

„Грубостта и подивяването достигнаха невероятни размери. Диващината нахлу в градовете и тъпче насажденията на духа. Съзнанието масово се върна към състоянието си от най-тъмните времена. Шумът от машините заглушава вопъла на духа”, пише Елена Рьорих в своите книги. Руската писателка е сред най-влиятелните, мистични и духовни личности в Русия, Америка, Индия, Европа. Рьорих е организатор и участник в културната и просветителска дейност в САЩ, провеждана под ръководството на нейният съпруг Николай Рьорих. Заедно със съпруга си тя участва в експедиции до труднодостъпни и оскъдно изследвани райони от Централна Азия (1924 – 1928). Тя е почетен президент-основател на Хималайският институт за научни изследвания „Урусвати“ в Индия и съавтор на идеята за Договор за охрана на художествените и научни учреждения и исторически паметници (Пакта Рьорих). Тя превежда две глави от „Тайната доктрина“ на Елена Блаватска, а също така и избрани Писма на Махатмите („Чашата на Изтока“) от английски на руски. Съпруга на художника Николай Рьорих, майка на ориенталиста Юрий Рьорих и художника Светослав Рьорих. С помощта на Махатмите тя създава философско-нравственото учение Агни йога - система, тайно знание, синтез на източни религиозни и йогистки системи, стъпили на идеята за общата духовно-енергийна същност на Вселената.

Наричат Елена Рьорих звезда, покорила милиони сърца, вдъхновителка, която смирява с думите си: „Често безразборно осъждаме другите за това, което се е появило у тях може би преди хилядолетия. Ние не отделяме време, за да ги разберем и с това да се доближим до тях. А знанието и взаимното разбирателство лежат в основата на всичко”. Винаги трябва да помним, призовава Елена, че желанието и способността да се променим към по-добро са в нашите ръце. Че щастието не зависи от никого и от нищо, освен от самите нас. Важното е само наистина да решим да се променим. А за това трябва да съберем мъжество и да се погледнем отстрани. Това е трудно. Но все пак е възможно. Да търсим щастие вън от нас е напълно ненужно занимание, защото извора на щастие няма да намерим. Щастието е в самите нас... „Мога само определено да кажа, че любовта ми към природата, към изкуството, изучаването на философия и вътрешният устрем към духовния свят ми даваха най-голямо вдъхновение, бяха мои пътеводни звезди и създадоха най-безценните съкровища на моя живот”, казва съпругата на Николай Рьорих.
В книгите си тя пише убедено, че трябва да потърсим и да обмислим всички онези пътища, които могат да сближат хората, всички пътеки, които могат да ни доведат до тайниците на сърцата на другите. Да изследваме и да помислим какъв е нашият път, как можем да се доближим до тях и какво можем да им дадем. „Само благожелателството, тази вътрешна дружба ще отвори всички врати. Ще дойде време, когато човечеството ще може да гледа на себе си като на едно семейство, като на едно цяло, което взаимно си помага и създава един прекрасен живот”, предрича мистичната писателка. И още:

„Човешката нетърпимост и жестокост говорят за дълбоко невежество. Каква полза, че човекът се е научил да чете, но си е останал звяр!  Пазете се да не проявявате несправедливост. Тя е майка на безобразието. Разпознавайте несправедливостта не с думи, а със сърцето си.
Злобата е като ръждата. Злобният неизбежно отравя тялото си и разлага собственото си съзнание. Злобата е сред главните фактори за образуването на космични отпадъци в хода на човешката еволюция.

Животните наистина имат развито съзнание, изявяващо се не само в процеса на тяхното опитомяване, но най-вече в свободния им живот. Не е нелепо да говорим и за съзнание при растенията. Те притежават нерви и не само реагират на светлината, но могат да се привързват към определен човек. От едната страна е човешката психична енергия, но от другата – привличането към конкретно лице. За да достави радост на любимия човек, растението е в състояние дори да цъфне в необичайно за това време.”

Семейството на Рьорих преминава през богатството и бедността, славата и почитта, забравата и възвеличаването. Пътят му минава през Тибет и Хималаите. Той е сложен и трънлив, но Рьорихови познават тайната на познанието и източниците на мирозданието. През 1923 г. семейството предприема своята Трансазиатска експедиция, най-продължителната – петгодишна – за онова столетие, с внушителен керван от 110 коне и камили. Експедицията преминала през територии на Китай, Индия, Монголия, Тибет и Алтай. С организацията бил натоварен Юрий Рьорих – заедно с престижната диплома по филология от Сорбоната, той имал и военно образование. Семейство Рьорих възприемали планината, въобще, и Хималаите в частност, като божествено творение. В онези трудни за пътешествие условия те носели със себе си и грамофон с плочи с класическа музика – искали да се наслаждават на съвършената хармония между мелодията и величието на гледката. Любими композитори им били Скрябин (идеен вдъхновител на цветомузиката), Рахманинов, Чайковски. От дневника на експедицията научаваме за невероятно тежката зима, застигнала пътешествениците по високите плата на Централна Азия. Елена Рьорих е единствената жена, която участва в Голямото пътуване - Централноазиатската експедиция, и върви заедно с мъжете.

 „Когато Серов работеше над нейния портрет — пише Николай Рьорих — той уверяваше, че нейната основна същност е движението. По-верно би било да се каже — устремът… Да окаже помощ, да ободри, да разясни, без да жали сили — Елена Ивановна е готова на всичко това. Често се удивляваш откъде идват силите, особено като знаеш нейното слабо сърце и всичките тези необичайни явления, на които лекарите само се чудят. Елена Ивановна пропътува заедно с нас на кон цяла Азия, замръзваше и гладуваше в Тибет, но винаги първа даваше пример на бодрост пред целия керван. И колкото по-голяма беше опасността, толкова по-бодра, по-радостна и изпълнена с готовност беше тя. Пулсът й бе стигнал до 140, но тя все пак се стараеше лично да участва в настаняването на кервана и в уреждането на всички пътни затруднения. Никой никога не я е видял в упадък на духа или в отчаяние, макар за това да е имало не малко поводи от различен характер.“

Елена Рьорих често говори за вибрациите, които нейният Учител (нарича го Учителя) й изпраща за укрепване на болното сърце. „Те продължаваха около двадесет минути, след което ставах като възкръснала. Изпитвам твърде често вибрациите, възстановяващи моята сърдечна дейност”. Тя пояснява, че е получавала вибрации от различно естество, и че е записала този си опит „в няколко десетки тетрадки“. Колкото редки и бегли да са тези бележки в публикуваната част от кореспонденцията, те са достатъчни, за да ни подскажат постоянната връзка, поддържана между Елена Рьорих и Бялото Братство.

Връщайки се в Индия, семейството се установява в северната част на страната, в долината на Кулу - там успешно се съчетава мек климат и гледка към древните Хималаи, в които според легендите за Шамбала е скрито мястото на пребиваване на майсторите. Там те основават Хималайския институт за научни изследвания, който получава името Урусвати в чест на Елена Ивановна (по баща).  От този момент нататък Елена почти изцяло се посвещава на произведенията на славата на Агни Йога. Тя пише книги, превежда древни свещени текстове и прекарва обширна кореспонденция с учени и политици от целия свят. Нейните писма, които тя, за разлика от книгите, пише от свое име, са най-уникалният материал. През 1929 г. тя (под името Жозефин Сен-Илер) публикува в Париж книгата „Криптограми на Изтока“, която е сбор от апокрифни легенди от живота на великите пророци и учители на човечеството - от Буда Гаутама и Исус Христос до Сергий Радонежски.

Владимир Димитров-Майстора също е последовател на Рьорихови
Семейство Рьорих трайно е свързано с България – в духовно отношение, чрез кореспонденция и лични контакти. В 30-те години на миналия век наши интелектуалци прегръщат Рьориховите идеали за морал и етика, за опазване постиженията на цивилизацията по време на война. След откриването (1920-1930) на филиал към Музея „Рьорих” в Ню Йорк, Николай Райнов, Бл. Мавров и Н. Трифонов създават Българска Асоциация Рьорих (БАР). Към нея се присъединяват художниците В. Стоилов и Владимир Димитров – Майстора, Ст. Омарчевски и др. В 1933 г., пак в Ню Йорк, БАР организира изложба на български носии и шевици. Още Елена Блаватска (втората половина на ІХ в.) забелязала сходство между нашите мотиви и индийските бродерии. Днес историците дълбаят все по-навътре в търсене произхода на българския народ и единодушното становище е, че единият ни корен идва от Азия.

В бъдеще човекът ще общува с другите светове
Според акад. Шапошникова книгите „Жива етика” на Елена Рьорих съдържат в себе си уникална система на познанието, която се основава на общите и частни закони на Космоса, неразделна част от който е Земята и човечеството. Тази система на познанието на Живата Етика съответства на новото еволюционно стъпало на развитие на човечеството, когато на смяна на научното мислене идва космическото светоусещане. Наименованието на самата философия – Жива Етика – свързва човека и Космоса в единна одухотворена система. Книгите на Живата Етика пак според акад. Л. В. Шапошникова „поставят на пръв план етичните проблеми като най-важно условие за по-нататъшната духовно-културна еволюция на човечеството и са обърнати, преди всичко, към земните, реални условия на живот на всеки човек. Тяхната поява пряко е била свързана с тези процеси, които стават в науката, културата и духовния живот през първата половина на ХХ век, в това число с така наречения „научен взрив“, който полага основите на новия цялостен подход към изучаването на заобикалящата ни реалност. Много изтъкнати умове от онова време (руските учени Владимир Вернадски, Александър Чижевски, Константин Циолковски, а също така философите-космисти Иван Илин, Павел Флоренски и Николай Бердяев) са утвърждавали, че съдбата на човечеството е неотделима от живота на Космоса и бъдещата епоха ще бъде епоха на сътрудничеството на човека с другите светове“.

Според „Жива Етика” в основата на човешката еволюция се намира нравственото усъвършенстване на индивида, спазването на етичните норми, както и разбирането за основната роля на културата за развитие на човешкото общество.

Елена Рьорих успява да редактира и издаде приживе на руски език всички книги от серията „Жива Етика“, с изключение на „Надземното“, която е издадена посмъртно, съгласно нейната воля. Това са книгите „Зов“, „Озарение“, „Община“, „Агни Йога“, „Безпределност“ (в две части), „Йерархия“, „Сърце“, „Огнен Свят“ (в три части), „Аум“, „Братство“.

На 7 години виртуозно свири на пиано и владее три езика
От най-ранна възраст Елена Рьорих проявява необикновени способности, на 7 години вече може да чете и пише на три езика. През детството ѝ любима нейна книга е Библията. По този повод в своя автобиографичен очерк „Сънища и видения“, поместен в книгата „На прага на Новия Свят“, издание на МЦР, Москва, 2000 г., Елена Рьорих пише: „Първата и най-голяма радост бяха двата тома на Библията с илюстрации на Густав Доре. Тези книги бяха толкова големи, че момиченцето не можеше да ги повдигне. Затова тя можеше да им се любува само тогава, когато някой от възрастните ѝ ги даваше. И тъй като книгите бяха скъпи, с неохота ѝ разрешаваха да ги ползва. Тези книги дълги години бяха за нея източник на истинска радост. И когато поотраснала, вече сама, тайничко е вземала от кабинета на своя баща дебелия том, цялата прегъвайки се под неговата тежест, носела го е в стаята си, където с примряло сърце е можела отново да съзерцава любимия облик на Христос, и да страда с неговите страдания“. През юношеството Елена сериозно се интересува от литература и източна философия. Книгите на Рамакришна, Вивекананда и Тагор са сред любимите ѝ. Завършва Мариинската гимназия и получава музикално образование. Виртуозно свири на пиано и специалистите и предсказват блестяща кариера на пианистка.
Още от мъдрите й думи:

• Работи за живота и за осъзнаването на чистотата.
• Отхвърлете всички предразсъдъци – мислете свободно.
• Не излизайте от живота, вървете по нагорния път.
• Единствено спасение – Да се устреми Духът към сиянието на Истината. Великият дар на любовта живее в едно видение, дадено на смелите души.
• Не намалявайте значението на това, което не познавате.
• Обичайте се един друг, – тежко е разединението. Скъпо ще заплатим за лекомислието и хлевоустието.
• На растежа ще помогне доверието, ако духът е открит да го възприеме. Защо ви са маски, щом имате мъдрост?
• Считайте сърцето за главен съдия и вярата за мощ.
• Задоволявайте се с точните указания на шепота на вашия Дух. 
• Научете се да изследвате висшите явления, полезни за човечеството. Образът на човека се сътворява от енергията на човечеството.
• Много нещо ще узнаете и по чист друм можете да шествате, но бойте се от гняв и съмнение. Ако победите – ще се просветите. Ако паднете – вихър ще помрачи душата ви.
• Книгите са като мимолетните човешки мисли, трябва да ги подбираме.
• Да отглеждаш обида, то е лоша градина.
• Не гневът твори, а пламенният устрем.
• Трудът е залог за успех. Всекиму от вас е определено да преодолее земните тръни, покажете сила на духа, приближавайте се. Отворете сърцето с благост.
• Чистото спокойствие на духа се изпитва при дреболиите на живота.
• Обичай несретниците, съжалявай малките.
• Любов и знание ще превъзмогнат всичко.
• Смятайте за щастие да носите светилник сред тъмни и зли.
• Трябва да се работи с чист дух, останалото ще дойде без нарочни мисли.
• Считайте появата на яростни врагове за по-добро от гнили другари.
• Новият ден носи нови възможности. Птичето пред полета не си представя, как ще прелети океана. Ако вие бихте слушали желанията за незабавни изпълнения, светът би се разрушил.
• Нетърпението на пътниците не може да ускори бързия влак. Новото обстоятелство ражда нови полети. Не бързайте – всичко ще дойде.

очаквайте продължение по темата