Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Когато имаш истинска Любов към един човек, ти откриваш Бог в себе си.
из лекции на Елеазар Хараш:
Когато някои дълго време живеят заедно, това не означава, че любовта им е истинска. И когато противоречията идват, те никога не рушат Любовта. Разрушението не идва от противоречията, а от неразбирането. При истинското разбиране противоречието идва и усилва Eдинството между душите. Противоречието не е друга вмъкната воля, то е Волята на Бога. То идва на гости, но за будния. Противоречието е в мистично Eдинство с Бога. Противоречието е тайното лице на Бога. Противоречието е волята на Единството. Помнете! Дяволът е скритото лице на Бога. Това е тайното лице и някога Той идва с това лице. Ако Го познаете, това лице се променя и вие виждате Tайната.
Истинска Любов между двама има само при едно условие: ако единият смята другия за Божество и обратното - това се отнася до Свещените отношения.
Учителят казва: „Любовта е сляпа за грешките“. С това тя съдейства на човека да израсне.
Любовта вижда само Любов, само чистота. При истинската Любов съществува само доверие. При условията на това доверие Черното Братство е безсилно. То работи само до вярата, това е неговата граница. В свещените отношения никога няма критичен дух. Тук критичният дух е мъртъв, няма никакъв гняв. Едно разгневяване през цялото прераждане е допустимо, но с мярка.
Истинските отношения са Божествена обмяна на висшия свят. Няма гняв, но има строгост, която не трябва да се бърка. В истинските отношения никога няма спор. Спорът винаги показва невежество. Има едно изключение, когато Учителят спори със своя ученик. Например ученикът казва, че е ден, Учителят казва, че е нощ. Учителят винаги е прав. Той има тайна мисъл. Когато ученикът се откаже да спори, Учителят казва: „Ти победи егото, не искаш да спориш“. Умът е спорен, Духът е безспорен.
Истинската Любов не се съчетава със земното съзнание. Не можеш да имаш доверие на обикновен човек (на ума). Умът не може да обхваща цялостно нещата, той е двойствен и ги дели.
Доверието не се дава на всеки. Христос го е дал на учениците си след изпитания. Когато обичате истински, злото престава да съществува, защото Любовта го унищожава. Истинската Любов е преодоляване на всяка двойственост. Когато две души се обичат истински, те стават Eдиница, Eдинство. При човешката любов те винаги са двама (двойственост). При Божествената Любов умът е премахнат, няма двойственост, те са в Eдинството. Ето защо Любовта е метод, с който се премахва двойствеността и злото.
Когато хората търсят Любовта, това е правилно, те искат да се освободят от ума - умът не дава живот. Умът е така устроен, че винаги губи, пропада, но се надява през много прераждания.
Външното сближаване е нищо. Съществено е вътрешното, физическата близост няма значение. Близостта с Любовта е нанесла много големи удари, защото хората не са били подготвени. Затова засега близостта с Любовта е пречка и не дава истинска окултна еволюция. Близостта заслепява. Някои хора са станали толкова близки със своите очи, че просто няма дистанция, те не могат да виждат ясно. Когато се сближиш много с нещо, губи се яснотата на виждането. Затова Бог се е отдалечил от съществата.
Апостол Павел казва: „…Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение“. Без страдания няма усъвършенстване, без страдания е животът на спящите души. Учителят казва: „Страданието е красиво същество“. То си има определена цел. То работи върху отстраняването на ума и с това помага за усъвършенстването на човека. Страданието е спасител за тези, които имат истински стремеж. За другите страданието се превръща в мъчител, което е пътят на смъртта. То е чисто психически натиск, атака на злото, защото, ако го победиш вътрешно, ще го победиш и външно. Интуицията е дадена на човека от Бога, за да схваща той много отдалеч събитията.
Когато хората се сближат, понеже Любовта има съвършени изисквания - накратко обяснявам - хората не могат да издържат на тези изисквания и развалят и себе си, и Любовта, и близкия. Затова Учителя казва: Нито близост, нито дистанция. Всеки трябва да го разбере по свой начин. Няма дистанция, където има Любов. Индианската Мъдрост казва: „Любовта решава близостта.“ В друг смисъл Тя решава и отдалечеността – ако няма Любов. Всичко е в нас, а най-дълбоко е Царството Божие в нас, което трябва да пробием и отвъдния свят и дълбоко да влезем в себе си…
Страданието повишава качеството на Любовта и на смирението. Смирението е закон на Всемирното Бяло Братство. Духовният възход на човека зависи от неговото смирение. Този, който се смирява, Бог го уголемява. Смирението прави душата възприемчива за висшия живот.
Ако в тебе има Любов, ще има и разбиране. Ако в тебе има Любов, ти ще можеш да осветиш и най-голямото страдание, и най-големия мрак. Иначе неосветеният мрак ще остане твоя съдба. Всяка Душа, която е будна в своето страдание, се разтваря в Светлината. Това е наградата на Будността.
Истинска любов между двама има само когато Бог е благословил тази Любов. Когато между двама има истинска Любов, атмосферата е Божествена. Учителят казва: Любовта побеждава всичко. - Тя е сгъстен Бог, кондензиран Дух. Тук работят най-бързите вълни в света, ето защо Любовта е покоряващата сила на Бога.
Обикновеният човек се влюбва в жената, в тялото и в ползата. Това е пътят на обикновения човек, външния човек. Духовният човек се влюбва в нещо друго: духовният човек се влюбва в проблясъците, които излизат от жената, а те идват от духовния свят, от ангелите. Те му показват път и от тази Любов той може да израсне. Ако наистина оцени жената като Душа, той ще се насочи към невидимото и няма да остане физически, външен, елементарен човек. Божественият човек е нещо друго. Той не вижда нито жената, нито проблясъците, той се интересува от нещо друго. Понеже той цялостно желае само Бога, той ако има партньор, понякога има, понякога няма, ако има партньор, той вижда само душата и вижда душата като част от Бога и в тази душа Бог му се разкрива. Той се обновява не с жената, а с невидимия свят, със самия Бог. Затова той може да обича неизменно, вечно, без да изменя. Понеже той се обновява с Бога, може да вижда правилно. Той вижда Душата, после вижда Душата като част от Бога, защото душата е Божество, излъчено от Бога, и постепенно вижда Бога на все по-високи нива. И той се обновява постоянно поради това, че има истинска любов към тази душа. Тази любов е най-благословената, най-цялостната и в нея няма значение дали имаш партньор или нямаш. Защото душата е в тебе и Духът е в тебе, а това означава Мистичният брак.
Елеазар Хараш
***
"Любовта има силата да унищожава и след това да съхранява. Когато любещият се обедини с Любимия, тогава кого любиш и по кого копнееш, ако не по самия себе си? Езикът на Любовта все още подразбира двойственост, обаче когато Любовта и копнежът постигнат Единството, те престават да съществуват." Рузбихан Бакли (1128–1209) - персийски мистик, поет и философ, принадлежащ към суфизма. Роден е в Шираз, Персия (днешен Иран), и е известен със своите възвишени мистични писания, описващи опита на божествената Любов и екстатичното съзерцание.
