Елеазар: Шаманът не лекува. Той е само тръба, през която се излива и тече висшата сила на помагачите, предците

Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Какво предствалява шаманът? Думата „шаман” означава свещен човек, древен човек. Шаманът е майсторът в царството на духовете. Шаманът се впуска дълбоко в себе си и общува реално с тях, защото се е посветил на свещеното начало. Шаманът умее да говори с народа на духовете.

Шаманът е минал задължително през голямото си страдание. Ще говорим за този въпрос повече в декемврийската лекция – „Тъмната нощ на душата”. Тука ще кажа: шаманът е минал през голямото си страдание задължително. Защо? За да пречисти злото в себе си и да се преобрази. И така да се преобрази, че наистина да стане свещен човек. Оттогава нататък вече му е позволено помощта – дотогава той няма право да помага. След този момент той вече получава свещено право. Той вече става наистина шаман или свещен човек, свободен от болестта на злото, въобще на егото.

Шаманът е свещен, защото той първо е излекувал злото в себе си и затова вече има право да лекува другите. Иначе той е без право. Шаманът или Свещеният е майстор в съживяването на енергията. И освен това той лекува и отношението на човека към нещата – не просто болестта, - отношенията на човека към нещата, защото там се намират болестите. Човек няма отношение към нещата в най-широк смисъл, защото болният просто няма отношения.

Шаманът различно мисли, различно говори, различно живее. Той не е от времето. Шаманът е същество от свещеното, т.е. от други светове, а болният е същество от времето.

Шаманът има право да влиза в другия свят, а в този свят той само привидно живее. Шаманът чрез свещеното живее мистично в света на духовете. Той общува и задължително с определен таен учител. Значи, освен че висши същества го ръководят, той си има определен таен учител. И той се учи от него така, както син се учи от баща.

Понеже шаманът е посветен в свещеното и от тук в него се излива бликаща животворна сила, която наистина лекува. Тя минава през него, защото шаманът е минал през голямото страдание и защото това го изисква свещеното. И това вече позволява на тази енергия да минава през него като, както казват шаманите, като „през тръба” – както водата минава през тръбата.

След това преобразяване, след като е минал през голямото страдание, той вече не може никога да бъде обсебен от зли духове – другото важно нещо на шамана. След като е минал през голямото страдание, тъмната си нощ, преодолял себе си, вече никога не може да бъде обсебен от зли духове, защото той заживява напълно в свещеното, на което се посвещава, заживява в собствената си тайна.

Шаманът задължително трябва да мине през посвещение, т.е. през голямо страдание, което означава пресътворяване, за да се възродят духовните сили и старият човек в него да умре.

Шамани са тези, на които духовете служат. Те са като братя. Според шаманите, ходът на живота на човека се определя от духове и всичко около нас си има духове, господари. Те са господари в най-различна област, но на тези духове шаманът може да въздейства.

При важни въпроси шаманът става човек в изстъпление. Разбира се, не винаги, шаманите имат различни подходи – тука говорим за един от подходите – става човек в изстъпление. Това означава преведено на индиански език: „чисто вътрешен възход”. Външно може да изглежда даже ненормален, това няма нищо общо. Това е чисто вътрешен възход, свещен възход.

При шаманите няма предаване по наследство, защото има правило: всеки шаман трябва да си завоюва собствено своя авторитет; собствено трябва да претърпи тъмното си страдание, тъмната си нощ, за да стане авторитет.

Шаманът трябва да обладава глас, вътрешен глас. Гласът, според индианците, е жезъл във вътрешността на нещата, в невидимата област, когато е свещен.

Казват шаманите: Светът ще става все по-истински само при едно условие – когато шамани и жреци ръководят образованието. Разбира се, хората трябва да заслужат такива хора да ги ръководят. Но само когато шамани и жреци ръководят, тогава единствено светът ще се оправи, защото ще има истинско преподаване на свещеното и по-нагоре.

Шаманът вижда много надалеч. Защо? Защото е преминал през страданието и голямата тъмнина. Оттук нататък му е позволено да вижда, реално да вижда надалеч. Така той улавя невидимите същности.

Според шаманите онова, което ни заобикаля – гори, камъни, вода, въздух, растения, животни – не е просто окръжаваща среда. Това е нашето семейство, всичко това са наши роднини – дървета, животни, растения, дори и камъни – наши роднини, наше семейство. Ето, вижте какъв подход!

Шаманът не лекува. Той е само тръба, през която се излива и тече висшата сила на помагачите, предците, и най-вече на, когато е пожелал, Уакан Танка.

За шамана голямата отдаденост на Уакан Танка, т.е. на Великата Тайна, е истинското ходене по вода – така казва един шаман – това е истинското ходене по вода, т.е. преведено, ходене над живота, над трудностите на живота, над проблемите на живота – това означава „ходене по вода” и „ходене над вода”.

Шаманът, това е изкуството да накараш нещата да се случат, но да се случат по свещения начин, по правилния начин.

Елеазар Хараш
5-и Октомври 2010 г.

шамани Елеазар Хараш за шаманите Уакан Танка

Елеазар Хараш

Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
Мъдростта е всеобща.
Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:

Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Никога не нарушавай своята безкрайност.
Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."

Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."

Афоризми от Елеазар Хараш:

Чистите действия нямат съдба.
Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
Силата работи в Тишина.
Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
Най-здравословният живот е близост с Бога.
Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
Словото превъзхожда всяка наука и религия.
Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.

Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).