Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Много окултни тайни крие Планинската проповед. Кабала казва, че всяка дума е свързана с Tайна. Според окултната наука блаженствата ни рисуват Първообраза на духовния човек. И този човек сега трябва да бъде съграден. В блаженствата има три предупреждения: 1. Не си събирайте съкровища! 2. Не се грижете! 3. Не съдете!Най-важните отговори на дълбоки въпроси никога не се дават външно. Отговорът трябва да бъде изживян. Блаженствата са път на душата към съвършенство. Те имат едно външно значение - като правила и норми за съвременното човечество. Това се отнася и за Евангелието. Моралното значение на Евангелието спада към външната, екзотеричната страна. Но блаженствата имат и дълбока езотерична (вътрешна) част, която спада към мистичните и космични тайни на Битието. Тук се очертава пътят на ученика към Посвещение - в деветте блаженства. Но те са дадени така забулено, че за да се открие този път, трябва да се вдигне булото.
Блаженствата не са случайно девет (според окултната наука и според Учителя). Числото 9 е завършване на еволюцията, отчет пред Бога и влизане в нови измерения. Като са девет, те образуват един специфичен духовен организъм, те са като девет члена на едно семейство, на едно тяло. Взети заедно, те образуват образа на духовния Прачовек. Окултната наука казва: Човек се състои от три части по три:
1. Нисша област - физическо, етерно и астрално тяло.
2. Душа (троична) - работи с ум, сърце и воля (три инструмента, които се обединяват в триъгълник; в равностранния триъгълник се образува истинският Аз).
3. Висша област - тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
Блаженствата са свързани с тези девет степени. Блаженствата спадат към мистичната област. Истинският мистик е абсолютно разумно същество. Неговата гледна точка е изключително красива и установена. Мистикът е по-висока степен от окултиста. За него всичко е красиво и организирано, защото той гледа с Окото на Духа. Когато Окото на Духа даде виждане на ученика, той не иска да оправя света, а себе си.
Първо блаженство:
Когато бедните духом (нищите) се смятат за богати, те стават фарисеи и лицемери. Първото блаженство е за нищите, т.е. тези, които имат стремеж, нищите, които търсят Духа със своя чист и силен стремеж.
Второ блаженство:
„Блажени скърбящите, защото те ще се утешат“. Скръбта произлиза от тежестите, които животът носи, от материалните потребности на живота. Духовната сила в човека е, която противодейства на чисто материалното, и духовното е, което създава лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно. В човека има една скрита сила, която носи тежестта и бремето на съдбата. Силата, която свързва душата с тялото, в окултната наука се нарича „етерно тяло“. Именно в това тяло работи скръбта (болки, страдания и т.н.) Едно същество, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло. Точно затова второто блаженство гласи: „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат“, т.е. те ще се утешат, защото чрез Христос една нова сила е била донесена за етерното тяло. И когато хората се свържат с Христос и възприемат новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание.
За скръбта: Посветените черпят сили и от скръбта и нещастията. Това се отнася до силата на Духа - особена гледна точка. Скръбта и нещастията сломяват някои, а на други дават сила, енергия и израстване. Който има истински стремеж, израства и разбира някои тайни на живота.
Когато обичаш по човешки начин някой човек, ти се привързваш към този човек и към скръбта, защото самата човешка любов е скръб. Божествената Любов е свободна от привързаност, същевременно от скръбта и нейното разрушение. Когато майка се тревожи за детето си, това е мярка, че любовта не е Божествена. Човешката любов е една голяма тревога и с тази любов никога не можеш да влезеш във висшия свят, защото, за да влезеш във висшия свят, се иска не сила, а могъщество. Това идва от Божествената Любов. Скръбта е много изгодна за Черното Братство, защото тя води към отчаяние. А отчаяните често нямат защита. Затова Черното Братство разчита много на отчаяните хора.
Третото блаженство:
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Кротост не значи овчедушие. Това е едно състояние на съзнанието, при което човек е господар на своите страсти, инстинкти, вълнения, гняв, ярост, възбуда и т.н. Това означава висока степен на контрол. Кротък във висш окултен смисъл е само този, който има пълна власт над себе си. Той не се стреми да владее другите. И Христос казва за Себе Си: „Елате при Мен, защото Аз съм кротък и смирен“. (Кротък и смирен - две много силни думи, които вървят заедно.)
За контрола: Като цяло контролът надминава всички науки и религии. Когато мразиш, ти си извън контрола и размножаваш своите врагове. Когато изпращаш силна струя на Любов към врага си, това е истинската заплаха за него, защото злото бяга от енергията на Любовта - това е енергията на Бога. Когато енергията на Любовта се сгъстява, тя става Бог, т.е. покоряваща сила (принцип). Любовта е първична енергия, затова има власт над злото. Тъмните сили, адептите на Черното Братство също знаят ясно цената и силата на мълчанието. Те знаят, че:
1. Мълчанието е неизразходвана енергия.
2. Мълчанието съхранява живота, т.е. силата и могъществото.
Важно за контрола: Който няма контрол, неговото въображение може да се превърне в убиец за самия него и за много други хора! Учителят казва: „В човека трябва да командва волята, а не въображението“. Въображението трябва да бъде слуга на волята. Само който е кротък и смирен, може да бъде истински ръководител и учител на хората. За пропагандата окултната наука казва: Всеки стремеж да се прави пропаганда на едно религиозно учение или каквото и да е то, произхожда от липсата на контрол. Това е знак, че тук има жажда за власт. Това произлиза от егото и от липса на контрол.
Третото блаженство има отношение към астралното тяло на човека, което е носител на егоизма, страстта, жаждата за власт, гняв и т.н. Точно тук е силата на кротостта - тя побеждава астралната област. Затова е казано: „Блажени кротките…“. В егоизма винаги се сгъстяват силите на злото. Ако един човек е голям егоист, това е знак, че в него са обединени много същества на астралния свят. Егоизмът е качество на ума и понеже вътрешните неща са затворени за ума, той се насочва към външна пропаганда и външни методи. При егоизма няма себепознание, няма себеконтрол.
Себепознанието е най-важният метод за откриване на Истината. Философските разсъждения не са важни, а методът (ключът), как да се постигне Истината. Тя се постига на степени. Без метода може да създадеш религиозно учение или система и въобще да не познаваш Бога.
Четвъртото блаженство:
„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще бъдат наситени.“ Четвъртото блаженство спада към втората група блаженства, която има отношение към душевния живот на човека, защото гладуването и жадуването оживяват душата. Гладуването и жадуването за правдата е стремеж навътре. Четвъртото блаженство има отношение пряко към сърцето. Когато човек иска да изживее в себе си Христос, той трябва да изпитва много силен порив - точно така, както тялото жадува за вода и гладува за храна. Тази жажда за Христос в най-широк смисъл може да се нарече жажда за правдата и когато човек се изпълни в своето сърце с Христовата сила, той може да утоли в себе си своята жажда за правда. Стремежът навътре: Когато има стремеж навътре, идва един особен работник на Бога, който изкушава хората. Защо ги изкушава? Дяволът изкушава хората, за да ги направи силни и святи. Няма светци и Посветени, които да не са били изкушавани, в това число и Учителите. Борбата винаги е била голяма, защото дяволът е винаги логичен. Окултната наука казва: „Логичен значи сляп“. Накрая истинският стремеж побеждава тази логичност и се освобождава от злото.
Петото блаженство:
„Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани“. Петото блаженство е свързано с равновесието - то стои по средата на деветте блаженства. Тук човек се научава да проявява Любовта. Това е Любовта на душа към душа, която извира от самото Божествено естество на душата. Човек лесно може да разбере дали обича: като изолира тялото мисловно, ако Любовта остане, значи е Божествена. Чиста Любов на душа към душа може да има само този, който е намерил себе си, който е разкрил Бог в себе си, защото който е познал себе си, той е познал и Бога.
Петото блаженство е свързано с ума. Тук умът се учи на отношение, тук се пробужда неговата сила. Тук се развива милосърдието, което е свободен дар от човек към човек. Онзи, който е приел Христовата Любов, той я дава безкористно на друг. Когато обичаш някого и искаш той да те обича, това е нарушение на Божествения Свят закон, защото Бог е Любов и никой не може да задължава другия да го обича. Който не е приел Любовта, той се придържа към формалната страна и закона със своя интелект. Формалната любезност, това са книжниците и фарисеите. Учителят казва каква е разликата между тях и Христос. Христос е висял на кръста, докато при фарисеите и книжниците кръстът виси на тях.
Любовта е сила, която дава равновесие на човека. В Кабала се казва, че за да възродим религията, трябва да приспим богословието и да събудим милосърдието. Буда не е бил благосклонен към никаква вяра. Той е смятал, че най-важното е опитът, то е същността. Само чрез опита се излиза от пределите на ума и илюзията. Докато има ум, за истинска Любов и равновесие не може да се говори, защото умът винаги има едно силно желание, което е отклонено. Силното неразумно желание, това е силен вампир, вселен вътре в желанието.
Учителят казва: „Има хора, които отричат Сатаната дори когато той ги води за врата“. За ученика положението е друго. Той взема енергията на желанията и я трансформира за по-висши цели. Така постепенно той се домогва до контрола, а контролът е метод на безсмъртието. Метод за омагьосване на гнева от Духа, кажи: „Светлина и Сияние!“ и гнева ще просветне.
Шесто блаженство:
„Блажени чистите по Сърце, защото те ще видят Бога“. Това се отнася до съзнателната душа. При това блаженство Духът навлиза все повече в човешкото съзнание. Когато човек изживее Любовта в своето чисто сърце, той изживява Бога. Така чистото сърце вижда Бога, понеже Духът във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космическия ритъм. Този човек, който пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си и тогава чрез Христовата сила, която е приел в себе си, ще види и Бог в себе си.
Без вътрешна чистота човек не може да се развива правилно в окултния път на еволюцията. Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен. И само тогава, когато човек се пречисти, в него може да се оглежда висшият свят и самият Бог. Фарисеите са хора, които се стремят към външна чистота.
Чистотата на сърцето е голяма наука, защото чистото сърце отразява Божествената Любов не само на небето, но и на земята. Съхраняването на чистотата е свързано пряко с волята. Великата тайна в живота на ученика се явява само когато в ученика се пробуди цялата воля. Възпламеняването идва от Учителя, но трябва да има условия. Самата воля се проявява в търпението. Нетърпението е липса на воля.
Седмо блаженство:
„Благословени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии“. Седмото, осмото и деветото блаженства се отнасят до висшата Божествена природа в човека. Мирът се явява като резултат на сливането на душата с Духа. Връзката между тях е интуицията. Тогава, при това сливане, в душата настъпва такъв мир, какъвто дотогава не е наставал. Тогава в душата утихват всички бури и вълнения. Затова миротворците са хора, които са приели в себе си Божествения Дух и са станали негов външен израз. Именно чрез сливането са постигнали дълбок вътрешен мир.
Учителят казва: „Ако твоето сърце е океан, кой може да окаля водата ти?“.
На дъното няма вълни, в ума и сърцето има вълни, кошмари, сънища и т.н. Дълбокият сън без сънища е символ на сливането на душата с Духа. Той е също като дълбините на океана, там няма вълни, има пълно спокойствие, дълбок вътрешен мир.
Миротворците постигат дълбок външен и вътрешен мир, понеже са съединени с Бога - затова се наричат Синове Божии. Мирът на фарисеите е външен - това е мирът на гробищата. Зад този мир се крие човешкият призрак, човешкият скелет, и затова Христос казва: „Вие сте гробници варосани“. Духовната смърт се представя външно и лъжливо като мир.
За мира: Дълбокият мир е дълбоко познаване на основите на живота и затова Учителят казва: „Само спокойствието може да те научи да мислиш дълбоко“ - защото самото спокойствие е Мъдрост.
Седмото блаженство е свързано с Любовта.
Основно правило: За да бъдем в мир с другите, трябва да бъдем в мир със себе си.
Дълбокият мир идва, когато познаеш себе си. Това става по време на големите, тежки изпитания. Например как умира ученикът при големи изпитания? - Астралният труп се изпарява като чист тамян.
Големият мир на душата е пълно съгласие с вечния порядък.
Осмо блаженство:
„Блажени преследваните заради правдата, защото тяхно е Царството Небесно“. Това блаженство има отношение към Мъдростта и просветлението. Онези хора, в които Духът е напълно проявен, са малцина в света, те са избраници на Духа и другите хора не могат да ги разбират, и затова ги преследват. Правдата е външно проявление на Любовта и Мъдростта, т.е. когато Любовта се съедини с Мъдростта, се явява правдата. Тя е Божествена справедливост. Тези същества са възстановили правдата в себе си (постигнали са мярката) и сега я възстановяват в света. Те работят за възстановяването на правдата.
Девето блаженство:
„Блажени сте, когато ви похулят и ви гонят заради Мене, и говорят всякакво зло против вас на лъжа. Радвайте се и веселете се, защото ще получите добра заплата на небето. Затова преследваха и пророците, които бяха преди вас“. Това блаженство има отношение към най-висшата Божествена природа в човека - Истината.
Учителят казва: „Само чрез тялото на Истината човек става гражданин на Божествения свят“. Това е тялото на Възкресението.
Окултната наука казва: Възкресението, това е най-великата магическа сила, която Христос е показал, и чрез него се побеждават най-тъмните сили. Ученикът трябва да знае, че за да възкръсне, първо трябва да мине през Голгота.
Учителят казва: „Зад страданията се крият благата на живота. Ако едно страдание е голямо, и благословията е голяма“. Значи ученикът трябва да се подготвя старателно за страданията, за този изпит, наречен Голгота. Тези, които изпълняват външни закони, малко или много се превръщат в служители на Черното Братство. Смъртта е в служба на Възкресението. Това е нейната задача. Това е ученикът - да понесеш смъртта с радост, значи да я победиш. Радостта е елемент на светлината.
Идея за тялото на Истината: Тялото на Истината - това е Посветеният, това е завършената воля. Това не е казано все още в абсолютен смисъл. Волята не е още абсолютно завършена, има много степени на развитие, докато се стигне до абсолютната воля след завършената воля.
