Търси

Елеазар: Въпросът за Свободата изисква Посвещение (ВИДЕО)

03.03.2020 г.
5490
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Как се придобива Свободата?
Чрез духовна мъдрост.

На какво се дължи свободата?
Свободата е плод на знанието за свободното си Аз. Свободата е това да познаваш своята чиста същност - Духът.

Кое е най-важното за свободата?
Премахването на мислите.

Какво нещо е свободата?
Победа над земния ум. Победа значи овладяване.

Кога сме свободни?
Когато Бог ни ръководи.

Защо Бог е дал свобода на човека?
Защото човек трябва да стане съзнателен и пробуден за своята собствена Божествена същност. Ето защо Бог се е оттеглил дълбоко навътре и е станал Наблюдател, за да може човек да се новороди в себе си.

Свободата е квинтесенция на Истината. Който иска да е свободен, трябва да изучава и познава своите мотиви.

Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов):

Когато разгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство - цели 500 години. 


500 години робство, не изкупиха греха! Много е бавен процеса.
А тези, които сега посегнат на Новото...особенно на Учителя, на Учението на Учителя (Петър Дънов / Беинса Дуно) , този път няма да има турско робство. То беше една прегръдка, една целувка, нещо много дребно! Този път...Бог е...Съвсем друг план е!...Няма да има такова милване, защото турското робство не свърши работа! Бог иска хората, ние...Бог иска израстване в Него! Бог иска неизменност!

Богомилството е божия Истина, божия Милост. Но тази Истина се срещна със старото мислене - огромния застой, и той Я отрече. Как няма да я отрече? Това е умение на застоя.

Богомилите бяха чисто Духовно християнство. Църквата беше религиозността на християнството – т.е. религията е свързана с психиката и падението.

Богомилството – това е чисто отношение към Бога и затова то е общочовешко, затова зарази много народи, то е засегнало много други народи. Богомилското човечество е нещо грандиозно, вътре в него работи Божият Дух. Това е бил Божият Дух, слязъл чрез много хора на Земята. Този Божествен Дух броди сред народите, а в случая – тука, чрез Богомилите, беше направил първата си стъпка в България. Това движение беше едно велико слизане на този Дух на Земята, велик зов в България – и който не го приемеше, оставаше назад в развитието; оставаше в застой и в робство. Така дойде впоследствие, според Учителя, и турското робство. Когато не приемеш Бога, и да не искаш, ще станеш роб – и вече е все едно (става въпрос, след робството) дали го искаш, или не, понеже времето е изтекло.

Богомилите следваха Божественото, а не човешкото и религиозното, защото това не е човешки род и народ; това е Духовен народ, Духовна цивилизация – народ, съставен от Души и Духове, а не от умове и сърца.

Изостаналата част от българския народ и застоялата Църква посегнаха на тази чиста Духовност. Така те посегнаха и на самия Бог и така навлязоха в още по-голям застой и отклонение от развитието. Глупостта, жестокостта, лицемерието всякога се запечатват със застой. Тези, които побеждават с насилие и жестокост, се продънват и пропадат в себе си, в собствените си дълбини – пропадат навътре, защото това е духовен провал.

Богомилската искра беше Божие Дело – което Дело Църквите се опитаха да угасят, но искрата се разрасна и стана пожар.

В Босна често са наричали Богомилите ясните хора.

Човекът, който е паднал от Духа и е станал оплетена змия, т.е. умствен човек, илюзорен – на такъв човек винаги е много трудно да се разплете от тази змия. Защо? Защото Духа можеш да го събудиш само с Чистота, а не с умственост и религия.

Богомилите са воювали за Душата на българския народ – и така Душите са станали Богомили; а умовете – умовете са хора.

Богомилството искаше да създаде Духовност, защото от тази Духовност започва разцветът и истинското развитие на хората; но тези, които си останаха религиозни, те си останаха и земни. Нисшата България не прие тази Духовност – и затова ум и религия вървят заедно, както Духовност и Любов. Религията е умствена и психична. Любовта е Духовна и Божествена.

Религията е умствено отношение към Бога – преведено означава лицемерно. А Духовното, Духовността е искрено отношение към Бога. За религията или за попа народът е казал: „Слушай какво говори попът, но не прави това, което той върши“.

Умствените хора, земните, психичните нямат Любов в себе си. Нямат дълбочина – по простата причина че в ума няма Същност, в ума няма Душа. Той трябва да бъде тотално пречистен и покорен, за да се яви Същността. А без Същност, без Душа, всичко друго е провал. Каквото и да правиш, е провал. Това е човешката участ.

Богомилството – тази велика Духовност – е искала да покаже Истинския Път към Бога, това е било идея и на самия Бог. Но старите умствени хора от Дървото за Познанието – те искат да си устроят живот посвоему, или както е девизът на Дявола: „Не Твоята Воля, Господи, но моята воля“. Така се устройва всяко падение. Всеки, който иска да си устрои живота, той е обречен, защото само Бог може да устройва живота.

Умственият човек се жертва само за изгодни неща и никога – за Истината.

Духовният човек е надраснал изгодата. Той е възлюбил Истината и държи на Бога. Той е готов да каже Истината и да си загуби живота, но не и да тръгне по другия път.

Богомилството – това е Душата на българския народ. И тази Душа, тази Любов създаде около себе си Жив Огън.


Умствеността, психиката – това е нещо, което е препятствие само по себе си; това е препятствие на самото себе си, а Духовността е Откровение на Любовта. Това е умение да съдържаш в себе си Истинския Живот.

Богомилската Вяра води човека отвъд света. В тази Вяра няма свят, няма ум – има само Бог. Богомилската Вяра е Живот в Бога, а не живот в сътвореността. Тази Вяра умъртвява напълно човешкото знание, напълно земното мислене. Богомилската Вяра е Духовна и никога религиозна – и затова тя разтърси света, тя смути милиони хора, даже смути донякъде и разумни хора. Докато църковната вяра – тя е за умрелите хора. На богомилската Вяра беше позволено да види Бога и затова Богомилите се устремиха към Кладата с истинска Вяра и Духовност – защото знаеха къде отиват. Сам Бог им даде Откровение за Себе Си – и те вървяха по този Път, без да отстъпват.
Богомилската Вяра е Огън, който е стигнал до Сърцевината на Бога. Тази Вяра е истинска Божия крепост. Става въпрос за трийсетата степен – Абсолютната Вяра. При такава Вяра (тука само вмъквам нещо) никога нямаш нужда от оръжия и от бодигардове. Бог я ръководи, Бог ти помага. А фактът, че имаш бодигардове, означава, че ти си пробита стомна; означава, че вече е късно, никой не може да ти помогне.

В умствената вяра, Дяволът се е създал. В богомилската Вяра, Бог Се е създал. При умствената вяра ти е скъпа Църквата, религията, имотът и т.н. При богомилската Вяра ти е скъпа Истината. Умствената вяра е външна и болна, а всички външни неща ги очаква поражение. В умствената вяра хората са трупали знания, понятия; а в богомилската Вяра се е трупала Чистота, Любов и Принципи. В Чистата Вяра човекът е Душа. В Абсолютната Вяра, на по-високо ниво, човекът е Дух. В Чистата Вяра човекът е открил своята Душа, своята Вечност; в Абсолютната Вяра – своята Безкрайност. А щом има Душа, има и Любов към Бога. Условието за Любов към Бога не е умът, не е чистото сърце, а Висшата Душа.

Богомилската Вяра е Тайно знание. Тя е Божие докосване, особено благословение. В тази Вяра никога не прониква страх, защото там стои на стража самият Бог. Богомилската Вяра беше скрита от човешките очи; тука сам Бог прави нещата. Това е Вяра, която е над света и преди света. Ето защо Богомилството е Божие Дело и няма нищо общо с човешките неща. Богомилската Вяра слезе от Вечността и се върна там, където й е мястото. Умствената вяра е друго наследство. Тя е за тези, които в миналото са посегнали на Душата си и са я изгубили – и затова те сега са в ума. При умствената вяра човек има разбиране, понятия – но без Душа, без Будност.

На умствената вяра не е дадено да познава Истината. Тази вяра е болна, тя има земен подход към нещата – и затова тя дълго, дълго трябва да се пречиства, докато излезе от омагьосания кръг. В часа на Истината умствената вяра ще стане и ще се превърне в празнота, бедствие. Богомилската Вяра е вход на Бога да действа Той, както Той реши. Щом е решил Клада, Богомилите приемат Кладата – каквото реши Той, както Бог действа. Ето защо тя е тотално и пълно Доверие, Доверие към Великия Истински Бог.

Тези хора, в които е имало Душа, те са разбрали Богомилството и са станали ученици на Истинския Път. Богомилството е тази Духовност, която освобождава човека от религията, освобождава го от умствеността; защото тази умственост е свързана с астралната Змия – което означава безброй хитрини и капани. И тя е едно постоянно бреме, тази умствена вяра – в нея няма лекота. Тук всичко е бреме – дори, казва Учителят, и уреденият живот. Забележете: уреденият, осигуреният живот, той също е бреме.

Духовност значи отделяне от себе си и приближаване до Бога – а всяко приближаване е скъпоценно. Богомилството е зад пределите на ума и Змията. Тук Предаността е чиста, защото не идва от ума – това е Преданост на Душата. Предаността, която е от ума, е голяма илюзия.
Що е самата умственост? Враг на самата себе си. Ето защо тя трябва да се очисти и трябва да бъде преодоляна. Преодолява се само с Чистота и Духовност. В тази Духовност има дълбочина, която има способност да преодолее всяка умственост; т.е. болестта на застоя – това е умствеността, психизмът. Духовността е нещо от друго измерение. Духовността превръща смъртта в Живот, а умствеността, обратно – превръща живота в смърт и в застой.
Учителят казва: „Любовта и Духовността ни разкриват, че животът не е материя“.
Казано е: когато истинно търсиш Бога, Бог ще те намери; ако не е истинско това търсене, все ще Го търсиш, а може даже и да се откажеш.

Поп Богомил казва: „Църковните истини са заблуда. Само Божията Истина е Път“.
Външно изглежда, че Църквата върви по Правия Път, но няма Път за нея. Защо? Защото Път има само за една висока Пречистеност.

„Църквата – казва Поп Богомил – е тъмно и мрачно християнство, което е изгубило своя Път. Това е онова старо общество от хора, които са изпуснали Гносиса“ – Древното Откровение. И още, Поп Богомил казва: „Църковното християнство е една мъртва говорилня“.
Чрез Богомилите Бог искаше да спаси хората и човечеството от гибел – но тази Божия Истина, богомилската, беше изгонена от България. И Поп Богомил казва:
„Тези църковни хищници гориха книги, хора и деца; и така те все повече се проваляха и пропадаха в себе си. Църквата направи анатема на Чистите“. (Забележете какво огромно падение: да направиш проклятие на Чистите от страх, че ще завземат властта заедно с Бога – както ще видим после, накрая.)

Богомилите показаха, че Църквите не търсят никакъв Бог, Църквите не търсят никаква Божия Воля – те са старо, непокорно човечество. Религията няма Душа. Само Любовта има Душа. Любовта не търси никога религията, Любовта търси изключително Бога. Богомилите показаха, че Пътят на стремежа трябва да е истински. И този Път, този стремеж е насочен към Бога и никога – към Църквата.

Религията е живот в ума, т.е. умът е религия, но умът не е Любов – и затова той не знае своя път. Броди от хиляди години и смята, че е преуспял даже. Говорил съм с много свещеници, имам и приятели свещеници. Те смятат даже, че са преуспели, защото са просъществували. Че той и крокодилът живее милиони години.

Ще обясня: в ума не си Любов и не си Духовен. Умът е старо човечество – и този ум трябва да бъде овладян. Умът никога не е близост с Бога, защото той не е чист; той е дърво от знания, но той не е Любов. Той често имитира Чистота и Духовност, но нито е чист, нито е духовен. Умът е стар рушител. Той е, който държи хората в религията, в старото съзнание. Страшният Съд ще дойде именно за умствените хора, психичните; и той ще ги осъди на страшна празнота – нещо по-лошо от самотата; защото животът в ума е живот в пропаст. Умът има в себе си стара мания за власт – друга негова стара болест. Религията урежда застоя – и това винаги устройва ума. Тези, които останаха извън Кладата, те останаха в трагедията на застоя. Тези хора, от трагедията, не знаеха какво става на Кладата; те не видяха там Възхода, защото умът е стар заслепител и я нямаше Чистотата, която е обяснител. Те не видяха, че Кладата е съставена от Тайната на Божията Любов. Богомилската Вяра е извън ума и света, тя е нещо стихийно. Неслучайно ги наричаха Чистите; а Чистите са Виждащите Истината. Богомилският стремеж не е земен или човешки, нито църковен – това е чист стремеж към Бога, без примеси. Богомилите знаеха, че смъртта е живееща, а човешкият живот е умиращ.

Богомилите бяха Древен Духовен народ, излязъл от Сърцето на Бога, народ от Чисти Души – но тази Чистота беше смущаваща за земните хора. Бог искаше да обнови света не с религия, а с Духовност. Бог знаеше, че старият свят няма да приеме Богомилите – и Той запали Кладите и ги взе при Себе Си. А застоят си остана в ума, в пропастта на света. Чрез Страшния Съд застоят ще влезе в мрак, който няма да бъде осветен – защото да изпъдиш Бога означава да бъдеш завладян от Дявола и от мрака.
 
Кладите показаха, че Богомилите са познавали Тайния Смисъл. Така, както учениците на Христос умряха много мъчително, така и Богомилите познаваха Тайния Смисъл. Те показаха, че Истинското в човека е непобедимо. Църквите не познаваха Смисъла, защото те са еволюция на старата тъмнина – и затова те се сляха с Инквизицията. Ако Бог беше насочил Кладите към Църквите и Инквизицията, това щеше да бъде за тях поражение и унищожение, а не възход. Щеше да бъде унищожение, а не възраждане – но Бог грешка не прави. Кладата е привилегия. Бог създаде Кладите за Избраните, които Той много добре познаваше от тяхното минало – пък и нали Той ги е обучил във вярност докрай, в Послушание до смърт.
Кладата е меч, тя разрушава напълно земното мислене.

Няма по-велико нещо в света – да отидеш на Кладата или на Голгота: това е истински оказана чест; и не само да отидеш там, но да отидеш с голямо Смирение. Злото нищо не вижда в Смирението. Там то е сляпо.

Богомилите жадуваха за Бога, а земните искаха света и сътвореността.
Кладата беше разсичане на злото завинаги, и то с метода на Любовта – Божия Меч.
Аз съм ви казвал: Богомилите са същества на страшна воля, голяма дисциплина. Ако те бяха тръгнали да разрушават Църквите, нямаше да остане нищо. Но тези хора се насочиха тотално към Бога и към Истината, не вървяха по стария път.

Кладата беше смисълът на живота за Богомилите. Дори – казва Учителят – и Ангелите не разбраха това: откъде Богомилите имаха тази увереност на Кладите? Учителят казва: „Сам Бог им я даде отвътре“. Това е интимен въпрос. Там, където има Чистота, Бог Се разкрива отвътре.
Бог избра любящите за Себе Си, защото Любовта всякога познава само Себе Си. И кой може да излъже Бога? Който е самата Любов.

Бог привлече Своите Богомили (произлиза от мили на Бога), призова Чистите, а злото си взе също своите и ги остави да имат църкви, имоти и да палят свещи. Те си останаха в света и от тогава до сега се чудят даже и самите те: що за свят е това? Разбира се, че ще се чудят.
Разликата между Църквите и Богомилите е, че Църквите имат обич към Бога, но нямат Любов, нямат център. Както знаете, в българския език има две думи: обич и Любов. Разликата е следната: обичта съдържа Топлина, а Любовта съдържа и Топлина, и Светлина. Това означава, че Любовта, освен че сгрява, но и ти дава виждане, разбиране за Пътя към Бога.
Вярата на ада е вяра в света, а не в Бога. На ада не е дадено да вижда Бога. Адът вижда света. На Кладата нито земните виждаха какво става, нито злите духове, нито Ангелите разбираха. Само Бог знаеше какво прави. На Кладата Богомилите бяха в ръцете на Любовта – а там, където е Любовта, злото не може да те види.

Сам Бог запали Кладите за Своите Избрани. Богомилите разтърсиха стария мъртъв свят. Тази чиста богомилска Духовност, както казах, се разнесе като пожар.

Богомилите слязоха да дадат Огъня на човечеството – който е самият Път към Бога.
Кладата не приема в себе си прокудените и земните. Кладата е велико пресътворяване в образ и подобие на Бога. Това е Огнено Кръщение, което няма нищо общо със смешното кръщение с вода. Много пъти съм го наблюдавал, разговарял съм с приятели и свещеници. Той самият ми казва, че това е огромна трагедия... Свещеник – той просто знае, понеже все пак е чел Учителя... един от тях.

Тези, които нямат реалност, Кладата не ги иска; тя ги отделя от себе си.
Кладата – това е Съвършеното Добро, но само за определените и за Чистите хора.
Тука, на Кладата, сам Бог показва ясно какво означава Вяра, какво означава Любов към Бога. Това е чист показен урок.

Богомилите знаеха, че ако умееш да изгориш с Любов, ще познаваш Бога. И те дадоха себе си, за да Го познаят. Докато умрелите, падналите правят жалки курбани.
Кладата беше Божествен призив към Чистите, които бяха отделени от света. Житото беше отделено от плявата. На Кладата Богомилите показаха, че за тях само Бог е Реалност. Кладата е извън времето. Тя е за човека, който напълно е осъзнал своята Духовна Същност; а умствените хора – те си остават отвън.

Кладата е величествено Огнено Кръщение, велико завръщане.
А тези, които не са били призовани към Кладата, те са били наказани и изоставени от Бога поради връзка с Дявола и злото. Те са оставени от Бога за други времена. Тъй като Бог е Любов, за тях ще има други времена.

Кладата изтръгва света от човека, защото тя е Свобода за Духа, а не свобода за ума. Умът е привързан към света, той е вързана енергия.
На Кладата Бог постави Богомилите в Собственото Си Сърце.

На Кладата светът беше изгорен. Змията умря. Човекът се превърна от човек в Син. Това е велико тържество, жадувано тържество. И затова Учителят казва:

„Не трябва да бъдете християни, а Синове“.

Това е разликата.

Идеалът на богомилството още тогава е изпреварил средновековието. Дори и сега много хора още не са готови за него, не са готови за Бога. Богомилското учение наистина носи в себе си нещо универсално и то е идеята за безсмъртието. Защото богомилството идва от Божествения свят – говорим за съвършените богомили – от съвършения свят. Както ще видим после, те не чакат въобще възкресение, те живеят в Бога.

Хиляди богомили са преминали тогава през окови, тъмници, страдания и клади, за да се родят тотално в своя Бог и в своята истина, която единствено почитат, която е и Божията Истина, която въобще всички хора търсят. Навлизайки в тази Божия Истина, те постигнаха своята нерушимост завинаги. И Боян казва: Влезеш ли в Истината, вече нищо не може да те разрушава. Докато си извън Истината, все ще умираш, все ще има разрушения.

Христос освети кръста, а богомилите осветиха кладата.


Думата „богомил” идва от „Бог” и „милост” – това е човекът, който е придобил милостта на Бога. Въобще „богомили” означава скъпи на Бога, мили на Бога, любими на Бога; любими същества на Бога и това е от хиляди години любими – долу само доказаха това.

Из Словото на Елеазар Хараш
 
Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса и сигурността ( анализатор в B2 Security - противодействие на трафика на хора, антитероризъм, продоволствена сигурност, регионално развитие и политки на Балканите), основател на Асоциация на българските села и аграрна медийна група, чрез които работи в направлението за възраждане на българските села и селско стопанство - по природосъобразен и устойчив начин.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спонсори на Портал 12