Трябва да се знае, че за цвят на Истината в един по-висш смисъл въобще не може да се говори, защото вибрациите на Истината надрастват понятието цвят. Истината е абсолютна стихийна същност и затова тя няма обикновен цвят, а необикновен.
Това не е цвят на земята, ада или рая. Защо? - Земята е място, дето много плачат; адът е място, дето винаги плачат; раят е място, дето никога не плачат...Но раят е само началото, подготовката за този универсален свят на Истината. Този цвят на Истината засега е непоносим и унищожителен и думата "цвят" тук се използва само символично.
Идва една сестра при мен и ми казва: "Кажи ми истината за моя живот". След много кратък разговор тя разбра, че по-хубаво е да живее, отколкото да знае истината.
Един от великите символи на Истината е Учителя...Учителя казва: "Вие виждали ли сте Моята душа?" И после казва изключителните думи:
Слънцето потъмнява, когато Аз застана до него
Когато учителите използват думата Аз, те имат предвид идеята за Цялото, за Единството. Там, където съществува и най-малкото его, думата "аз" е грозна....
Тези изключителни думи на Учителя представят една велика идея - идеята за силата на Истината и същевременно за силата на Любовта.
Учителя казва: "Като не разбира любовта, човек слага за център своето разбиране и така изгубва живота."
За да може ученикът да получи Венеца на живота, за който говори Христос, се изисква едно важно условие: ученикът трябва да съхрани и запази своята интензивност! Това се отнася до скоростта на мислите и чувствата, т.е. отнася се до светлите мисли и благородните чувства. Това е тайна на късите и проникващи вълни... Тук се крие силата на Живота.
Елеазар Хараш