Усмивката на Мона Лиза е окултен символ: символизира вечната победа над злото. Това е душата, която е посветена. Който има тази усмивка, той има покой, любов и радост и няма какво повече да доказва, защото тази усмивка означава, че душата е посветена във вечното добро.
Усмивката на Мона Лиза не е строга, студена, нито широка (означава непознаване на себе си). Това е усмивка на очите, а те символизират Истината, пътя, по който се усмихва Истината. Тази усмивка ни говори за неизчерпаемата сила и богатство на Духа.
В усмивката на Орфей има музика, тържество, танц на живота. Тя е лъчезарна, но не е дълбока. Тя е една от най-хубавите усмивки.
В усмивката на Христос има голямо състрадание и мъка. Той боледува от любов към душите. Той иска да ги види спасени, да види в тях вечността. Будност означава спасениеот. Защо? Защото тайните, които носи в себе си, може да им ги даде - това е голямо, неизчерпаемо богатство. Тя е най-красивата усмивка., да на битието, утеха и красота.
Усмивката на Заратустра прилича на усмивката на Мона Лиза, има чиста радост. Тази постоянно радост се основава на пълната вяра на победата на доброто над злото. Свързана е с възраждането на вечното добро. Най-добрата, най-радостната усмивка.
В усмивката на Хермес има голяма загадка. Отнася се за пътя, извървян от чистото знание - знание без никакви примеси. Според окултната наука това знание е чисто и същевременно е мъдро, защото е започнало правилно своето движение. Впоследствие се е превърнало в мъдрост, защото основата му е чиста любов. Без любовта то щеше да си остане само знание и бедност, защото животът щеше да се отдели. Това е най-мъдрата усмивка или усмивката на Мъдростта.
В усмивката на Лао Дзъ е скрита голяма тайна. Тук и Любовта, и Мъдростта са едновременни. Радостта и скръбта са се слели. Усмивката е нещо едновременно, единно от всички светове - и от този, и от онзи свят, защото той носи в себе си Дао, Цялото. Неговата усмивка е независима и от двата свята - и т физическия и от духовния свят. Това е най-дълбоката усмивка. Тя носи в себе си нещо уникално, защото в Дао всичко се слива в едно и световете изчезват. Това е така наречената неведома, неизразима усмивка.
Из лекция на Елеазар Хараш, държана през 1998-а година, включена в книгата "Духовно разбиране за нещата", том IX