Спокойствието е вътрешното богатство на душата

 
Здравейте, Елеазар Хараш! Темата ни днес е за Спокойствието и Покоя. И да започнем с това: Основният ключ в този разтревожен свят, който да ни отведе към Вътрешното Спокойствие и след това към Покоя, кой е?
Те са иначе: Мир, Спокойствие и Покой. Основният ключ е Живот в Бога - няма друг ключ и който си мисли, че нещо друго или може да замести...Мирът е овладян ум - тогава идва, Спокойствието е от душата - Живот в Душата, Покоят е в Духа.

Между другото, аз на много така приятели шофьори съм им казвал да си сложат - те са така нервни - да си сложат на колата една табела: две букви - Я и З: ЯЗ - “Ядосването забранено”. И когато го мислиш често...и видях такъв, който така се ядосва и почна да става спокоен, защото то дийства. То като ти припомня. може да е скрито, да не го споделяш с други - две букви. Обаче те те вибрират и като стане нещо, поздравяваш ги тези, които...както и да е.

Значи, виж сега, така...почваме:
Когато има голяма буря, мистикът не вижда бурята, той вижда Покоя. Той така е настроен. Погледът му е винаги...Той живее в Духа, мистика.

Лао дзъ казва: Бушуващият вятър, който събаря дърветата в своята основа е спокоен и нежен. То е така, обаче хората виждат развихреният вятър и не виждат отзад, че има цел, нали.
Така, Тайните на Спокойствието и Покоя, така съм я кръстил...

Реалността винаги дава спокойствие на човека, илюзията няма какво да даде. Значи, ако живееш в илюзията - има такива хора, които си налагат, натрапват си да са спокойни, да са уверени, обаче то е до едно време, ако си в илюзията. След време тя ще се обърне и ще ти бръкне, ще те промени.

Вие сте казвали многократно, че този свят, като цяло е свят на илюзиите и хората в ежедневието си днес са ангажирани във всевъзможни неща, като се започне от семейство, деца, професия, амбиции. Всичко това са капани? Или докъде все пак..? Някои хора ще кажат децата, семейството - не са капани..?

Значи,... обикновените хора - полу-земни, религиозни, донякъде духовни - имат погрешни цели в живота. Това, Боре, се дължи на кармични духове в тях, които имат да вземат нещо и отклоняват целта им и те си мислят, че това е тяхна цел. А тези духове, които се вселяват - главно от...обикновено те са умрели, другият път ще говорим повече - и те се вселяват и дават погрешна цел на човека. Човекът казва това ще постигна, това, по този път ще вървя, това желание ще изпълня и след време като стане късно нали, защото илюзията, нали…

Спокойствието е над ума, а Покоят е по-дълбок от всяко послание. Значи, ако срещнеш човек на Покоя не може да му даваш послания. На Лао Дзъ да даваш или на Христос послания, което е трагедия. Посланията са остаряло нещо, но последните години много хора ще има да ги дават и ще мислят, че е полезно нали. Човек ако върви в този много отдаден път към Бога, какви послания нали.

Спокойствие има, когато заживееш в душата. Покой, когато заживееш в Духа. Покоят е символ, че си придобил нещо от дълбокото безмълвие, нещо от Дълбините на живота.

Една формула. Аз съм я давал, пак ще я дам:
В моята душа царува едно велико спокойствие. - Трябва да се казва бавно. И съм дал поговорката, пак я повтарям: Когато морето е спокойно, мравките излизат да пият вода. - Много помага тази формула. Тя е като лечение, нали. Но искам да ти кажа и за недоволството, което съм го казвал - недоволният човек. Това е същество в него изостанало от другият свят, което си търси, не може да си намери място. И влиза в човека и само му кажи много спокойно: Само му кажи много спокойно “О, недоволство колко си красиво” - защото това същество почва да се чуди какво прави в тебе, защото то обича оплакванията и обременява всичко. Обратното на това е Благодарността, която го заличава.

В знаещият човек има знание, в разумният човек има спокойствие, в мъдрият човек има Покой. Ако спокойствието те е прегърнало, това е Милостта Божия. Нечистият ум никога няма да има мир в себе си. Имаш ли чист и овладян ум, тревогите се чудят какво е станало с тебе. Само ще ти обясня. Тревогите са живи същества, Боре и те се настаняват в нечистия или човек, който има голямо въображение, той ги увеличава и все мисли, че е по-тежко отколкото трябва, а Той Бог вече е направил вече най-доброто, но така е устроен тревожният ум. Той увеличава…

Тя една от слабостите на повечето хора е, че примерно когато става въпрос за болест или пък когато става въпрос за заплаха от външни хора, ума винаги има свойството многокротно да преувеличава нещата и спокойствието напрактика няма шанс да вирее.
Значи, с голяма тревожене, безпокойство, оплакване, ти може да направиш болестта смътоносна. а Исляма казва, че болестта е дошла в твоя живот, за да се научиш на поклонение, на молитвен дух към Бога и да си посветиш...виж какъв подход, нали. Това са подходи.

Мирът изисква чист и овладян ум. В Покоят съществува Бог, а не света. В Покоят има две неща: Дух и Тишина. Спокойствието това е вътрешното богатство на душата. Спокойният човек, Боре, белегът му, че той сам си е много добра компания със себе си. Той е приятел със себе си. Ако живее дълго време самотно, това е белегът и на истинският ученик и все му е хубаво със себе си. Това е белег, че той може да живее с други както трябва, нали. Защото той има уют. И това може да продължи цял живот. Знам такива хора, които живеят сами - братя и сестри и от тука и от чужбина - все им е приятно, защото целта им е формулите, Учителя. Там идва им Пълнотата. И те, дали ще останат цял живот сами или не, те го носят това със себе си. Това е белег. Много…

Аз съм наблюдавал още от детството ми и по-млади и по-възрастни хора, които толкова им липсва спокойствие, носят тревогите постоянно със себе си - то като някаква раница, багаж, че те наистина ги е страх да остават сами и винаги търсят контакти. С други хора да се събират, било то по апартаменти, по заведения, дори по културни събития..?
Искат да избягат от тази самота. Обаче, ти не може да избягаш, ако не се срещнеш със себе си. Защото Бог иска да се срещнеш със себе си и да познаеш Бога. Самота няма. Тя не съществува, обаче тя може да бъде, Боре, като дявола, като внушение, като натрапена. И да изглежда, че има самота. Обаче ученик, който се е посветил на Учителя, той е така ангажиран, постоянен, усърден. Той живее във Вътрешният Космос с висш...Той целият живот така, както монаси уединени, нали. И те имат пълнота, защото Уединението е Пълнота. Не е самота. Но ако го разбереш правилно.

Аз се радвам, че така, не случайно се получи, че този разговор ще предхожда следващата ни тема за “психичните болести и различни зависимости у хората”, но имено при трудността човек да се усамоти, нали не уедини, там вече е друго, но много хора ги е страх, защото започват да виждат...дори образи, в тъмното, в стаите си. Понякога пък и чуват разни неща. Трябва ли все пак човек да има един по-решителен подход?
Първо, Боре, уединението...Самият Бог е Уединен - Сам. И Той иска подобно на Него, да имаме в това уединение Древната си Пълнота. Той ни я е дал. Затова ни е дал Свободата.
Майстер Екхарт казва, че човек когато е пълен с образи на същества, хора, всякакви образи...

...които ги вижда..?
...които ги вижда - Бог не е с него, нали. Той трябва да е изпразнен от тези неща. Когато е изпразнен напълно, Бог е с него. Сега, туй е трудно постижимо. От друга страна не е трудно, ако ти вървиш ежедневно в този Поток на Мъдростта, нали.

Включително образите по време на сънища ли?
Ами, всички образи са сенки на други неща, нали. а Бог няма образ. И когато ти постигнеш Не-Образа, вече няма аз и Той. Ясновидците виждат аз и Той. Това означава двойственост. Те никога няма да влязат в Истината. А когато има Сливане и Изчезване, това е Той. Както е правил Ал Халладж, нали. Но искам да ти кажа, ние другият път ще говорим повече, сърцето на злото - това е една огромна празнота, от там идват всички престъпления, за които другият път ще говорим. И наркотици и такова, защото...И таз празнота никой не може да я изпълни освен Бог. Няма образи, няма. Бог и Любовта е единственото, което може да я замести, да я изпълни и да изчезнат и тъмните сили. Това е много дълбок въпрос, но другият път ще, така.
Спокойният човек е като реката - реката няма карта за Океана. Тя просто Го открива, върви си по естествен път и се слива с Него. Спокойният човек е Чисто Съзнание. Спокойният човек има духовно присъствие. Не религиозно, не научно и т.н. Той има духовно присъствие. И там има някаква лекота. Дори и да има трудност, пак има лекота, защото той знае Кой е с него. А при Бог, в Сърцето на Бога, сасво трудност, какво бреме. Който е видял Бога, истински, Боре, диагноза - вече не може да се тревожи. Значи той е чувствителен, леко може да се трогне, леко привидно има някаква напрегнатост, но той не може да се тревожи - няма ум. Умът е който е майсторът на тревоженето.

Защото вече се е възродило Доверието..?
Да, Той вече има Доверие, Единство. Той го е преживял. няма тука илюзия, няма цитати, няма някой казал за Бога нещо. Той лично го е преживял и това дава за цял живот нещо. Има лек трепет, леко трогване, но не е тревожене. Разликата е огромна.

Спокойствието е силна енергийна защита, сама по себе си. За спокойният човек, Боре, друга диагноза, шума е наслада. Той в шума...той го прегръща. Аз съм ти казвал за ония трактор. Пак ако искаш. Имах един път, така в къщи си почивах и доле един трактор правеше ремонт почти целият ден. Не целият ден, затуй казвам почти. Ама такъв шум. И викам, сега какво да го правя - ще го вкарам в третото си око и ще го превърна в слънце. Вкарах го и нещо... и формулите светеха и така мина приятно деня. Иначе шума е разрушителен, обаче ако му се поддадеш. Аз не съм длъжен да възприема шума, защо да не го превърна в слънце и да възприемам нещо друго. Искам да ти кажа: Аз решавам какво да възприемам. Събитието каквото и да е. Аз решавам какво да възприема от това събитие. Защо трябва да приемам тежката му част, като Бог го изпраща. И в това тежко събитие и трудност има скрита лекота - казват Дао-сите. Има скрита...Задължително.

Но тук ако направя едно сравнение на другия…
Направи…
...край, така да се каже, хората, които са подвластни и сами стават жертва на медиите ежедневно, облъчването с всякаква информация и новини, на практика те, понеже не могат да направят това преобразуване, за което вие говорите - тая шум, тази мръсотия - чак не искам да я казвам думата, какво става с тях? Те се превръщат като едни резервоари на…
Значи, това е умението да гледаш, да знаеш какво да чуеш, какво да видиш. Защото аз също гледам новините - голяма красота е, защото - и събития, защото Бог е там. И да видиш каква е идеята на Бога. Не какво искат да кажат медиите. Те нищо не могат да кажат. Те нито могат да зададат въпроси - разумен, нали. Той трябва да е свещен човек, за да зададе на високо ниво, разумен, свещен въпрос. Просто те не могат, не могат да дадат и отговори. Обаче, ако ти гледаш със цел, какво Бог иска да каже, нали и ще разбереш.

Примерно, другият път ще говорим, но само ще ти загатна: Ражда се един човек, който е изроден, тежка болест. И целият му живот минава без поуки, Боре. Няма съвети, няма...И хората биха казали, земните, а даже донякъде и духовни хора и религиозни, това е безсмислен живот. Мъдрецът вижда дълбок смисъл - ако този човек беше останал в другият свят, той не може да изплати миналото си и после да тръгне в другото прераждане. Другият път ще говорим подобни неща. Мъдрият осмисля всичко. Защо дявола не обича мъдреца, защото мъдреца го осмисля и го ликвидира. Мъдрецът осмисля и безумията, а обикновеният човек, разваля и смисълът на нещата. Виж колко е...Това са...Възглед.

А когато сега засягаме темата за спокойствието, вие в предходното интервю пък, споменахте затова, че хората имат различни степени на хипноза. И може ли да обясните връзката тук, т.к. на мен ми се струва, че цялото това тревожене - като се започне от дребните ежедневни неща, за работа, за пари, междуличностни отношения и за десерт като прибавим страха от смъртта. Той даже е над тревогата, въпреки че повечето хора се опитват да живеят все едно няма, нали, все едно са безсмъртни в това си тяло, но никога няма да се срещнат с тежките неща и със смъртта. Да обясните взаимозависимостта със степените на хипноза?
Степените на хипноза са степени на грехове. Обаче, пак има замисъл, защото Бог е допуснал грехопадението, за да има Дълбоко Извисяване. Ще говорим и затуй - Голяма Тайна е. Значи, някой мислят, че Сатана е грехопадението, няма такова нещо, той няма думата. Бог се е превърнал в Сатана и в падение - Дълбока Тайна - за да извиси. Нали, Сатана, няма думата въобще. Той е инструмент.

Ние сме го засягали това.
Ще го изнесем, когато говорим за Тайна на Словото. Както и да е. Грехопадението е замисъл на Бога, за да станем подобни на Него, нали - Родени от Свободата. Което при Ангелите не може да се случи, ние сме го говорили.

Но степените...виж сега тревоженето зависи, Боре, от...значи ти може да си богат, да имаш работа, да си осигурен. Да имаш и милиони и милиарди. това е метод на ума. Ако ти си си в ума, а тез хора почти винаги живеят в ума, те няма как...А пък, ако имаш много притежания, означава че си много привързан. И само туй ти стига да се тревожиш.

 За да постигнеш Покоят, ти трябва да живееш в Духа си или в душата - спокойствието, за да може това да е като игра. Ти вече си играеш с тревоженето и с ума. Умът няма думата. Обаче, това е постижение на блажения живот, на нещо от духовният свят. Виж сега, първо, спокойният човек - друга диагноза - той има любящо мълчание. Значи, не само мълчание. Той има любящо мълчание. Спокойният човек има красиво мълчание и разумен говор. Той като мълчи тайно е осъзнат и знае защо мълчи и какво говори в мълчанието си и какво премълчава. Също има и разумен говор. Може да не е разбран, той не се интересува - той говори пред Бога.

Спокойният човек е райска градина. Спокойният човек не отрича ума - не отрича света, той овладява ума. Защото умът трябва да бъде овладян.
Да срещнеш Бога в себе си, това е посвещение в Покоя. Умът се движи във времето и в сътворението. Душата се движи в Свещеното, в Съкровените неща - в тънките неща. Много е тънка душата, говорили сме. След време пак ако трябва. А Духът се движи в Дълбините - в Мъдростта, нали.
Какво казва Дао за спокойствието: Съвършено Мъдрият е спокоен, защото той няма собствено сърце. Дал го е на Дао - дал го е на Бога, дал го е на Истината, на Безкрая. - Поход
Зад всичко, което се случва, казват Даосите, има Една Тайна Усмивка. Тука става въпрос и за жестоките събития. Отзад има една Тайна Усмивка, защото тя е толкова дълбоко Благословена - тежкият живот в този свят, защото изкупление и после може да тръгнеш на Път. Може и да не тръгнеш. Но забележи Подхода - Даоския.

За твоя Покой- туй е все Дао - за твоят Покой никога не съществува тъмна нощ, защото твоят Покой е в Дао. Дао лекува с Покой. Питали един майстор на бойните изкуства: какво правите вие, ако попаднете в тъмна уличка, срещу лоши хора? - В моят живот няма тъмни улици. - Той се движи с Дао. Дао го движи и все едно Дао да срещне разбойници, нали. Дао предварително отстранява враговете от разстояние. Както и да е.
Що за Покой е това, за който са необходими спокойни условия? - Даоската Мъдрост - да ти е наредено всичко, да седнеш в дивана, да се отпуснеш и да мислиш, че това е спокойствие. Това е илюзията. Умът може да имитира.

Има логика.
Умът може да имитира спокойствие, Боре. Майстор е и ако...трябва да го различиш, нали.
Покоят е отвъд думи, отвъд мълчание, той е по-дълбок. Ясният Покой е огледалото на Дао. Състоянието на Покой, това е състоянието на мъдреците. Най-големият успех е - казват Даосите, е за нищо да не се безпокоиш. Трудно е, много е трудно, обаче това е наградата на мъдреца - той я е търсил. Обаче не само търсил, той я е намерил.

Нека да потвърдите нещо, което според мен е важно. Когато говорим за настаняването на това Спокойствие истинско, на база Доверието, което човек има към Бог, към Замисъла на Бог, това не означава че отпадат неговите ежедневни и постоянни отговорности?
Не е Доверие, Боре...Да, Доверие е, но в Пълно Единство с Бога - с Дао в случая. Неговото ежедневие е божествено. Неговото ежедневие е в Дао - в Бога. Той има божествено ежедневие, нечовешко. Не отпада нищо.

Имам предвид, понеже някои хора казват “аз имам доверие на Бога, каквото и да ми се случи - добро, зло - аз го приемам” и живеят някак си апатично, някак си се дистанцират от своето участие - съзнателно и душевно в ежедневните неща.
Тук, въпросът е в Пълното Приемане на Бога. И тогава ще извлечеш Мъдрост от Самият Бог и няма място за апатия. Значи, спокойният човек не е някакъв отпуснат, той е динамичен вътрешно, той е божествен. Той не е религиозен, не е научен човек. Както и да е.
Никой не знае къде се намира Дао, но в него е Покоят. Спокойствието е вкоренено - казват даосите - и в тревогата. Във всяка тревога. Трябва умение да го видиш. Това е тънкото мислене - даоското. Както и да е.

Лекотата е вкоренена в тежестта, само трябва да я зърнеш. Доброто не е в това да правиш добро - забележи даосите - а да следваш Дао, да следваш Бог и Истината. Защото ти може да правиш добро и да бъдеш наказан, защото то не е осъзнато. Но ако следваш Бога и Дао, нали. И затова, ако кажем Христос е добър или Учителя, много е бедно. Те са над доброто. Те не са добро - мъдреците - те са Любов, те са Истина. И тогава той може да направи даже постъпка, която да не изглежда добро, а тя има такива златни последствия - такава добрина, която хората не могат да видят, но Бог я вижда. А един глупак или обикновен човек, може да направи добро, което е с лоши последствия. Говорили сме, нали.

Значи - трябва да следваш Дао, само тогава идва Покоя. Ако следваш доброто няма да имаш Покой. Ако следваш злото, още по-лошо. Ако следваш Дао - това е Покоят.
Хората виждат ужаса на смъртта, но не виждат Покоя на смъртта. Смъртта носи Покой. Смъртта е лекота. Виж какво казва румънският мъдрец. Казва: смъртта никога не умира. Никога не умира. Животът умира. Казва: цветето никога не увяхва в смъртта, то увяхва в живота. на следващата лекция ще говорим за него. Много е тънък, много е фин - посветен е и мъдрец. И казва такива неща, които. Скоро ще говорим за него. Както и да е.

Мъдрецът няма в себе си място за смъртта, защото - говорихме преди - няма и най-малкото зло в него. Той тайно в себе си, дълбоко...Ако прави нещо - то може да изглежда нечисто, Боре, даже е грях, той го прави, защото Бог го иска. Допуска го, защото Бог иска. Някой път, самият мъдрец може в момента да не го осмисли, обаче той има пълнотата да го направи. После вижда замисъла на Бога и ахва. Защото Самият Бог знае какво трябва да бъде направено и защо. Човекът може да не прави грях и вътре в мисълта си, в туй греховете са там, ума е там и... дълга история.
Истинският войн - даосите - да се върна малко: Кое е Истинското Учение - Покоят. Говориш хора - планета, звезди, знание - човек енциклопедия - няма Покой. За какво си учил? Или образование, дипломи, четири висши образования...Има такива са ходили при Учителя, той веднага става начинаещ ученик и то на бавно ниво. Четири висши - те са всъщност нисши пред Мъдростта на Бога. Истинският войн никога не се гневи, но може да бъде строг. Никога жесток, но може да бъде строг. Той знае - той има мярката.

Какво казва Лао Дзъ: Съвършенството на войнът е в бдителността и в непроницаемото спокойствие. Той някой път не издава, че е спокоен. Може да изглежда леко напрегнат, обаче той е спокоен.

Образът на Дао е Нищото и Тишината. Духът пие - чистият, нашият дух - той пие Покой и Безпределност. Това е неговата храна, Боре. Както душата пие Спокойствие, Съкровеното, Свещеното. Това е нейната храна. Покоят проповядва Безмълвие. При Спокойствието и при душата все още има свещени разговори, има красиво мълчание, но има и диалози, които трябва да изчезнат, да станат много фини и разумни. Накрая да изчезнат, за да дойде Покоя. Значи, трябва да надраснеш и това свещено говорене с душата си: по-висока степен.

Това по силите на човек ли е?
Всичко е по силите на човек, защото Бог тайно работи в човека. Трябва да си му дал да работи. Не ти да работиш. Той те учи, нали. Горко ти, ако те учи образованието и училищата. Както и да е.
Който се безпокои не познава Дао, затова се самопогубва. Благородният човек постига мири и при несъгласие с хората. Забележи. Той не очаква съгласие. като има съгласие, да. Понеже той е в мира и в дълбоко в Дао и в несъгласието пак е спокоен, защото той знае, че несъгласието след време ще бъде осмислено от човек, който се стреми към Бога.
Покоят е Великият Предел. Няма по-лоша беда от това да не знаеш мярката - казват даосите. Мярката - какво допускаш, защо го допускаш, до колко го допускаш и иска ли го Бог - главното.

Лао Дзъ е същество на Покоя. Той казва: аз съм подобен на отказал се от всичко. Това  е дълбоката отреченост. Това е дето сме говорили за Майстер Екхарт - тази отреченост е по-дълбока от Любовта. Ти може да имаш Божествена Любов, Боре, и да не си отречен. Това е по-висока степен. Това е шесто измерение. Много дълбоко. По-дълбоко от жертвата. Може да си се пожертвал за Бога, да не си отречен. Както и да е. Това са тънкости.

Покоят проповядва Древност. Човекът на Покоя има отношение само към Бога и към Истината.

Какво казват суфи: Направи Бог своя Реалност и вече нямаш избор. Покоят е в твоето сърце. Който е видял Истината не се нуждае вече от никакво Учение, никаква религия. Чрез Истината всичко става ясно. Краткият Миг с Бога е по-скъп от дългия живот без Него. Един Миг само, обаче Истински. Той е 100%. Това е Божествен Миг. Той те променя и става нещо вече завинаги, нещо което надраства света, сътворението.

Смирението е Покой. Ще обясня. Смирението означава, че съществува само Бог, а не ние. В смирението ние не съществуваме. То затова е смирение. Суфи го няма, той е унищожен в Бога. Казано по друг начин, той е разтворен в Бога. Ето как се ражда Покоя.

Ал Халладж казва: Покоят и Вдъхновението са преди сътворението на света. Наше рождено право. Вътре във всяка трудност се таи Покоят. Казва: Истината ме спаси от щастието - Ал Халладж. Който е избрал Истината ще търси ли щастие? Румънецът казва: няма по-голямо страдание от щастието. Това е заслепен, това е своеволието - говорили сме. Щом си отдаден на света, ще намериш безпокойството. Ако търсиш света...Казва: О, Сатана, аз не можах да те завладея,  но Бог в мен те завладя. Чистотата - казва Ал Халладж - е палачът на злото.

Когато говорим за спокойствието, ако трябва да направя една метафора, Космосът, в който се намира нашата зрителна Вселена, въпреки че сме говорили, че до известна степен Земята и Космосът са видимост, но не са Реалност, там съществува все пак едно могъщо движение на цялата материя, което е точно в Спокойствие. То е хем в динамика, но има наистина едно Спокойствие. Няма го хаоса. Кой е моментът или белегът, в който изчезва хаоса, породен от тревогите в човека?
Първо, във Вселената и в света, няма спокойствие, Боре. Има хаос. Белегът, че Бог е в тези неща е когато в този хаос, Бог се явява като Динамично Спокойствие. Значи, хаосът пред Бога е нещо подредено. В човешкият ум - там е объркано. Ако ти го разглеждаш с ума. Всичко нещо е на мястото си. Оня суфи, ако се сещаш, какво е казал: Ако Бог ми даде власт, няма да променя нито едно нещо на нито и един милиметър.- Невежият човек си е на мястото, мъдрецът си е на мястото, мравката е на мястото си - всичко е нива на съзнание, няма какво да променяш. Няма какво да променяш, защото всичко е Бог. Въпросът е само да виждаш нещата чрез Бога. Тогава се ражда...Значи, виж: не е възможно - Ал Халладж, суфи - дявола да изпъди дявола в човека.. няма как.

Добро, направено без Бога е семе на злото. Дето сме говорили, където казва Учителят: “Когато правихте добро, питахте ли Бога?”Натрапваш някакво добро, човекът не го иска - това е семе. Ал Халладж казва...самият Ал Халладж е Царство на Покоя. Той е постигнал високо ниво. Той е нещо...Ангелите могат да мечтаят и Архангелите за такова ниво. Това е човек, нали - така изглежда, но това е странно Царство. Ал Халладж казва: Бог ме научи да превърна инквизицията в Царство, в Царство Небесно - в Тайнство. И той го постига. Бог отвън ми изпрати мрак, а отвътре ме обви със Златната си Светлина, но как да говоря за това. Няма дар по-голям от Голгота - казва Ал Халладж. “О, Халладж - каза ми Бог - дарявам ти мрака” - и Ал Халладж казва: И казах на Бога “Дай ми го ще го превърна в храм” - Виж Подходът на Предания към...той не казва спаси ме, нали. За земните това е бедствие, ние сме го говорили - Голгота, но за Мъдреца - това е разрушаване на света и сътворението - Покой. И вече следващите прераждания готов Мъдрец, организирани тела, всичко е наместено, както Богомилите на кладите. А другите остават в застоя. Може да говорят за Бога, но те не са в Него. Без Голгота... Така… “Щом сърцето ти е нечисто ти си мюсюлманин, християнин и т.н., а щом сърцето ти е чисто, ти си Покой, ти си река от Светлина. Тоест няма емблеми, няма етикети - “аз съм такъв….”- няма, какъв…

“Отключих мрака и видях Светилище. О, Боже, защо не разкажеш на хората за това?- Ал Халладж. - Но Бог замълча”. - Не иска дълбоките неща...тука загатваме, тука няма…
Покоят е очистване от всичко човешко. Никога не замествам Бог с Джамия. - казва, за каквото са го намразили мюсюлманите: -  Никога не замествам Бог с Джамия. Враговете на Бога не познават Покоя - туй беше суфи.

Бог е Който сътворява Покоят в нас. Ти не може да си го наложиш с някакви самовнушения. Той е таен начин на живот. Вярата, казва мъдростта е изумруд, а Покоят е диамант. Тези, които са в Бога, получават дара на Покоя, а тези които са се отдалечили от Бога, Бог ги поучава с бедствия. Но някъде, където казва Учителя - 4-та степен хипноза, и нещастието не помага да се поучиш. Просто това е толкова утвърден ум и Бог се чуди какво да направи, какво бедствие, само и само да се промени човек, за да може в другия живот, нищо че този живот може да е тежък, да тръгнеш в другия живот начисто. Избраните ще видят Бога в Покоят си, в Любовта си, в Лекотата си. Когато те са в голяма трудност те ще видят Покоя. Това е знак, че Бог е с тебе. Ако ти си в тревоженето, ти може да говориш за Бога, Бог не е в тебе. Ако ти си в голяма трудност и имаш лекота - това е Той, Той е в тебе. При Единство с Бога, всякога има Лекота, Тайна Увереност - няма гордост, тайна увереност, спокойствие и скрита Тайна Сила. Покоят не може да бъде разбран от земните, от втвърдените и от привързаните хора, тоест от хората на ума.

Някои мои неща от едни тефтери, така:

• Който обича Бога се насища с Вътрешен Мир.
• Бог е Дарителят на душевното Спокойствие.
• Щом си спокоен, това показва, че Бог те обича: мярка
• Дълбокият Мир е извън обикновеното човешко знание.
• Тревогите не могат да живеят в Спокойствието. Там те се задушават.

Тревогите са живи същества, изостанали, души от умрели от другия свят, вкарани в тяло пак умрели - само че в тяло. Те все се тревожат. Има такива, които ако няма тревога, трябва да я измислят, щото без това е по-лошо. Те имат такава нагласа. Ще ти го обясня.Тревоженето им е познато и не може да им го отнемеш, защото нямат опора. Покоят не е опора за тях, Бог не им се разкрива. Те трябва да има нещо, което леко да ги захранва. Ако на такъв човек отнемеш някаква голяма трудност или страдание, той е свикнал с туй страдание, то му е станало привързаност, има близост. Ако му го отнемеш той увисва, няма за какво да се хване и предпочита да боледува.

Означава ли, че такива хора са се отдалечили прекалено много от Покоя, щом чувстват тази близост с тревогите и даже едно сприятеляване сякаш?
Те са се отдалечили, Боре, но не са обречени, защото винаги могат в един момент...абе някой път трябва само едно нещо да разбереш много дълбоко и проблема изчезва. Само трябва да осъзнаеш, да се отвориш и тогава вече това се променя. Такива хора не са обречени. И най-тежките съдби в този свят - няма обречени хора. Обаче, въпросът е да има зрънце на търсач. Да искаш да разбереш поне, а не да кажеш “аз знам всичко” и вече да стане опасно.

Вътре в спокойствието се разбиват всички отрицателни сили. Дълбокият Вътрешен Мир показва, че Пътят на човека е прав. Любовта към Бога е творецът на Спокойствието. Спокойствието се ражда, когато си овладял своите нисши мисли и желания. Твоят вътрешен мир трябва да бъде по-силен от всяка трудност. Спокойният човек е облечен с възвишени мисли и чувства. Той естествено се храни с тях. Спокойствието е духовно благо, а не земно. Спокойствието се храни с Истината - на по-високо ниво, докато нервният човек, храната му е заблужденията, Боре. Те го поддържат и затова Учителят казва: Не мога да ви отнема заблужденията - малко по малко, защото те са опора на човека. И ако той ги отнеме изведнъж Учителя - той няма опора в Бога - увисва. И за Учителя казва “Ще ви - и на ученици  - ще ви отнемам заблужденията малко по малко.” -  Хомеопатия.

Увисва. Какво означава? Смисъл, аз си го представям…
Няма опора. Няма за какво да се хване. Той е свикнал с тях, срастнал се е с тях донякъде и то е все едно да му отнемеш патерицата. Нали, не може.
Спокойният човек е проводник на Висшите Светове. Спокойствието е метод за съхраняване на енергията в човека, защото тревоженето е ограбване на енергията и затова болестта става тежка. Спокойният човек има зад себе си Могъща Невидима Сила - Висша Сила. Тя го подкрепя. Спокойствието означава, че в човека работи Живата Вода, докато в нервия тече застоялата вода. Това е застоялият начин на мислене.

Спокойствието е Духовна Наука, която не допуска нисшия живот. В дълбините на Спокойствието живее една Велика Разумност.

Не си ти самият нервен и отчаян, а падналите духове в тебе, които са те обзели. Те мислят вместо тебе. Когато говориш с нервен човек, ти не говориш с него. Някой път, те не искат да се издават, но някой път влизат, защото човека иска да каже нещо. И тогава вече. Щом Бог ти е дал Дълбок Вътрешен Мир ти си благословен. Спокойствието означава да живееш под Божия Закрила. Спокоен, значи пречистен. Това означава да живееш в Реалността.

Защо думите са опасни и отнемат спокойствието на човека? Защото са духове, защото са живи същества. Между другото, Боре, има дълбоки думи, които сме изнасяли в Старците и т.н. и някой път човек не ги приема. Има такива хора. Това означава, че тази видша дума не те приема и не иска да ти се разкрие. Тя е жива. И знае, че ти ще развалиш нещо. Не си готов за Дълбока Свещена дума и тя се отделя от тебе и ти казваш - не харесвам такива думи, нямаш нагласа. Тя те отстранява. Много е тънко. Някой път за думите. Думите са живи.

Чистият не може да бъде нервен, както казах той може да бъде трогнат, напрегнат, но никога нервен. Светилището на ученика се намира в неговото Чисто Съзнание, това е мястото където царува Спокойствието.

Кога ученика живее в дълбок вътрешен мир? Когато съзнанието му свети, но не трябва да е показ. Това трябва да е...Нека да го виждат някой, че там нещо неправилно има, ти трябва да знаеш пред Учителя, пред себе си и пред Бога, които са абсолютно всеки Миг и виждат всичко. Трябва да знаеш пред тях какво влагаш. В най-тежки обстоятелства, тайно спокоен и вътрешно усмихнат. Това е човекът на Бога.

Човекът на Бога е намерил Същественото. Това е Бог, а не Свещени писания. Той първо е намерил Бога. Бог го е учил. Такъв човек е по-Дълбок от Писанията.
Времето е движение, Вечността е радост, Древността е Покой и Пълнота. Покоят и Пълнотата са Дълбина, но се иска голямо умение да очистиш не само думите си, трябва да очистиш мълчанието си пред Него.

Спокойният човек пази Словото, защото ако разбереш Словото - Словото е Бог - Ако разбереш Словото, То те изважда от илюзията на света и на Вселената. Словото, Боре, е началото на света и Бог е Началото, но Словото не е Абсолют. Абсолютът е Безмълвие. Там нищо не може да кажеш. Там Словото избледнява, там даже и Тишината не може да каже нищо, но това е друга тема.

Така, ще кажа някои неща за Словото, понеже е много важно:

• Чистото СЛОВО е Божие Вселяване.
• Словото е най-могъщият Ключ в битието. В Битието, не в Небитието.
• Словото е Велика Реалност на Бога и затова Словото е Бог.
• Словото е Бог в действие. Говорим когато е в чист вид, без примеси.
• Словото е Велик Синтез на Бога.

Затуй някой човек може да го промениш с една дума. Ако е отворен, ако е подготвен и ако  дойде и ако те пита по един свещен начин, нали. Той веднага се успокоява.

Спокойният човек си има свое тайно оръжие, това е неговата концентрация. Той е съсредоточен човек, освен релаксиран, но релаксацията при него е нещо второстепенно. Спокойният човек владее истинска концентрация насаме. Искам да кажа: В истинската концентрация, Боре, чистият, може да сгъстява Бог в себе си срещу всяка опасност и той знае, че Бог идва и както и да е. Някой път може да говорим за концентрацията, много дълбок метод. Не говорим за полу концентрация - Цялостност.

Който е постигнал Спокойствието е станал господар на себе си, а не на другите. Той не иска да владее другите. На тях той дава свобода.

Спокойствието е нещо, което има безмълвно вътрешно влияние. Не може да усещаш такъв човек. Дали ти говори или не ти говори, той си го носи. Спокойствието е изработено от дълбоко разбиране за нещата, дълбоко схващане, дълбок усет.

Човекът е нервен, когато е вързан, когато има чуждо влияние в него. Истината ни издига в една спокойна област, която е над промените в този свят.

С какво се храни спокойният човек? Любов и чисти желания. Пак има желания, но те са пречистени. Има в дълбочина други намерения - чисти.

А тези чужди влияния, за които казахте че същества влизат, може да са все пак и чужди влияния на хора около този човек?
Да, да. Всички хора наоколо, окръжаващата среда си има скрито напрежение и дълбока лекота - прикрита. И ако ти умееш да я видиш, ти я събуждаш и в другия, нали и...Скоро дойде при мене един як, така, турчин и така ме гледа особено. Така, изглеждаше опасен и каза: мога ли да седна до тебе и да те почерпя. И каза: аз вървя твърдо по твоя път, хората ме отричат, болен съм - каза- присмиват ми се. Решил съм да вървя по твоя път, защото ти говориш като Мохамед. Така го изтълкувал в лекциите. Но каза говориш Божествено, някак си чисто и мога ли каза така, да те питам? Даже, каза имам един ферман с въпроси и...Както и да е, ама говореше искрено и отделих му време и веднага стана приятелство. Улекна му така и разбра, че трябва да върви по този път. Значи, тука няма народности, Боре, няма...на който е дадено е дадено.

Кой живот отнема спокойствието на човека? Човешкият или Божественият? Няма нужда да…
Спокойният човек е господар на своите внушения. Той си ги подбира. Идва му лошо внушение, той казва аз ще си избера внушение, защо? Говоря ти и за натрапчиво внушение, което иска да го излъже нещо, да го омагьоса ума...Нека си говори лошото внушение, той почва да си говори за Бога. Ахам Брахма Асми”, примерно. Или златната формула от Учителя: “Там където е Бог, там съм и аз”. Както и да е.

Който се храни с заблуждения, нервността е неговата заплата. Как може да се успокои нервният човек? Той трябва да тръгне по Пътя на пречистването. Ъука няма философии и теории. Тръгваш по Пътя на Пречистването. И винаги съм се радвал на хора, които са идвали и които държат на Чистотата - няма значение дали е бавно или бързо. Ти вече си избран. Това е подадена ръка от Бога, Боре. Това е Божията Милост. Такъв човек...но има някои имитират, срещал съм и такива, които подхвърлят за чистотата, но има и такива, които я ценят. Това е Благословение.

Какво става със спокойният човек, когато неговото любимо същество умре? Той продължава да обича, защото това е връзка между души, а не между тела. Няма прекъсване. Чуан Дзъ е постъпил по друг начин. На гроба на жена си е танцувал. Той знае, че тя отива на почивка и той се радва. А румънският мъдрец - посветен казва: Рождението е осъждане на смърт. Ти си вече... Но ние сме обърнали нещата така наопаки и не можем да видим в смъртта Безкрая, Лекотата. Животът е тежък - аз съм го казвал, смъртта е лека. След време ще говорим сигурно пак за смъртта. Ти каза сам, това е най-гледаното интервю - 250 хил…
Да, 270 хиляди
Да, 270 хиляди. Да не знам, щом ми казваш...Но искам да ти кажа, който разбере, той там се успокоява, защото почва да осмисля, но това е търсачи. Както и да е.
Кой пълни живота с тревоги? Майсторът кой е ? Умът. Казано по друг начин - невежеството. Значи, невежеството, Боре, това е фабрика за опасности. Невежеството, подозрението, то се. Ако невежият човек, подозрителният няма врагове, той ще ги създаде. Самото подозрение, такъв е подхода.

По какво се отличават Висшите Същества. Те излъчват четири неща: светлина, мир, ухание и лекота. И сляп да си, и тъмен да си, ще разбереш. Защото то това си е…
Спокойният човек диша особен въздух. Това е Въздухът на Божията Любов. Тука няма палене на свещи, да не ти казвам... Това е...Той диша Божията Любов. Не диша тамян, няма нужда. Спокойният човек, вътре в него живее могъщо невидимо същество. Тоест такъв човек няма избор. Това същество е в него тайно и когато трябва.

Кога човек е изгубил вътрешният си мир? Когато е потъпкал Божествената си Природа - Учителят
Спокойствието е много повече от материално осигуряване, много повече от знания. Не знания са вълнували спокойният човек, а жажда за Истината.
Нямаш ли чист и овладян ум, мирът винаги ще бяга от тебе, а тревогите ще те залюбят - казва Учителя. Виж каква Любов, нали…

Обикновеният човек се - забележи сега : “Обикновеният човек се възхищава на планината. Планината се възхищава на спокойният човек. Спокойният човек не ходи на планината, за да се успокоява, той има планината в себе си.”

Преди време на една лекция в София го казах. Някаква сестра там нещо пита ли, какво беше. - Отивам на Рила, там има една хубава полянка и си почивам. Една тиха полянка. Това е Тишината на Рила, не е твоята Тишина. Вкъщи, сред изкушенията, в света, в напрежението, имаш ли тази Тишина в себе си, тази полянка?Ако ти имаш спокойствието в себе си, ето ти я полянката. Тогава някои не ме разбраха, някои ме разбраха. Да са живи и здрави.

Аз завърших, Боре, но само ще ти кажа. Подготвяме една страхотна книга на Учителя. Думата страхотна е абсолютно точна. Означава величествена. Означава прекрасна. Третият том - В Храма На Учителя. Само няколко неща да чуеш за какво става въпрос. Страшно нещо е ... Учителя - Величествено. Превеждай Величествено. Без...няма значение какво казват.

И Боговете са ме питали, откъде Си дошъл? - Не Съм им казал.
Живял Съм в Бога от Древни Времена. Сега Той живее в Мене.
Ако Бог си отиде от света, аз съм последната надежда. - Учителя
Тука няма мъдреци, светци. Забележи! Последното:
Какво ще кажете ако ви кажа, че Аз Съм Създал Древната Тишина. - какъв коментар? Затуй се отказах. В първият том правих коментари на Учителя. Разбрах, че не съм достоен. Учителят е нещо...както и да е....
Това беше за днес. Ако искаш нещо, питай?

Ами, аз имах въпроси, обаче след този финал просто не ми е удобно да задавам въпросите и няма да ги задам.........

............... Когато Учителят се движи сред световете, какво предизвиква?
Когато Учителят се движи сред Световете, Той се движи сред същества. И на всеки дава според търсенето. Той също казва - някой път ние се срещаме със Сатана и се поздравяваме и всеки си върши своите задачи. Просто се разминаваме. - Няма какво да си кажат, нали. Но туй, което Учителят може да даде е нещо от Присъствието Си, Нещо от Тишината. Ние сега правим едно календарче и доколкото си спомням мисълта беше: Когато Истинската Любов се среща с Истинската Любов, това е Обмяна. Срещат се Две Чисти Тишини. Една, по-нисшо ниво на Ученика, учащият, търсача и Другата Тишина на Учителя и на Бога. И тези две Тишини, там е Срещата на Истинската Любов.

Много ви Благодаря.
И аз съм Благодарен.