Елеазар: Стремежът е най-важното условие за развитие на Духа

26.05.2020 г.
7951
Добавена от: Александра Каревска
Само там, където има стремеж, ще се роди Духът. Стремежът е най-важното условие за развитие на Духа. Стремежът трябва да бъде вечен. Смисълът на живота се намира във вечния стремеж.

В обикновения стремеж се влива малко енергия и резултатите и опитът са слаби. В чистия и мощен стремеж се вселява мощна енергия (мощен Дух). Там, където няма мощен стремеж, има духовно разлагане, падане на енергията в по-нисши степени и форми. Вашият стремеж ще покаже доколко може Бог да ви издигне: доколкото е стремежът ви, дотолкова позволявате на Бог да се всели във вас.

Да си изгубил стремежа си, означава да си изгубил съзнание за единството. Извън единството няма стремеж: има подтици, има амбиции, старание. Така човек стига само до някъде и не може да познае себе си. Само при силен и постоянен стремеж има съвместна работа с Духа.

Истински стремеж има, когато Духът проникне отвътре. Само чистият и силен стремеж може да постигне целта на живота, защото Бог му предава Своята мощна енергия. За да има успех, трябва да има капитал от енергия. При условието на истинския стремеж  от висшия свят се спуска енергия за реализиране на идеята. В по-висш смисъл енергията е разрешението на всички въпроси. Там, където нисшата природа е победена, енергията слиза. Ако вие имате силен стремеж към Бога, Той ще ви даде енергия да победите злото, колкото и да е тежка вашата карма.

Закон е: Има ли силен стремеж, няма прегради, защото Духът дава енергията си и методите. Истинското спасение се намира в чистия и силен стремеж към Бога. Силният стремеж е най-важното условие да Го намериш отвътре. Когато Го намериш отвътре, ти не можеш да се съмняваш. Нечистото съзнание винаги виси на въжето на съмнението. Чистият не се тревожи - и в най-големите опасности той е спокоен.

Стремежът е пътят към свободата. Той завързва злото, защото в стремежа Духът разгъва и развива своята сила. Стремящият се винаги побеждава злото, защото на стремящия се винаги се изпращат невидими помагачи. Там, където се явява стремежът, силите на хаоса се разреждат, защото в стремежа е влязъл Духът.

Истинският стремеж определя чисто духовно ръководство. Ето защо стремежът постига своите цели - защото е Божествена същност. Там, където има стремеж, Духът се приближава и учи ученика. Там, където няма стремеж, Духът се отдалечава.

Всеки, който има истински стремеж, ще има и истински Учител. Чрез стремежа се влиза в единство с висшата Божествена Воля. Ако стремежът е истински, и резултатът е истински. Вие ще забележите в него особената енергия на Огъня - това е мярка. Ако за ученика има нещо по-важно от Учителя и от учението - хранене, дишане и т.н. - вие не можете да познаете Учителя.
Постоянният стремеж е пътят на най-могъщите постижения на Духа. Със стремежа работи Духът, който си разчиства пътя. Ако имаш слаб стремеж, ограниченията ще проникнат в теб. Ако имаш силен стремеж, Духът ще прониква в ограниченията, в препядствията и ще ги елиминира. Понеже

Бог прониква навсякъде, Той е могъщ чрез принципа на всепроникването. Бог прониква навсякъдете, но в Него не може да се проникне напълно.


Само истинският стремеж носи свобода. Освобождение - това значи дълбочината.
Там, където има ум, има и свят. Пътят на ума е външен път, а на стремежа е вътрешен. Бог можеш да Го срещнеш само по пътя на вглъбяването. Истинският сремеж е вътрешен път. Само този път води към Духа, към освобождението. Ако не се стремиш към Бога, започваш да мислиш нечисто. Свободният човек никого не съди - нито себе си, нито другите. Той работи и все повече става проводник на Истината. Виждането зависи от нивото на стремежа, от нивото на волята.

Виждането зависи от това, което си ти самият - става дума за развитие на способност, а тя е дело на стремежа, на волята. Непознатото вътре в тебе е заключено и отвън човек става истински ученик чрез стремежа, когато се издигне в Духа. В Духа няма противоречия и спорове. В дълбочината всичко утихва. Сектанти са само тези, които са отцепени от Любовта, Мъдростта и Истината.

Истинският стремеж се ръководи от Духа. Той трябва да постигне себеотричането - т.е. пълното сливане с Духа. Само тогава Духът ти дава да проникнеш в Неговото Слово и в Нeговите тайни. По пътя на стремежа ще ви се даде всичко необходимо за вашата еволюция. Стремежът - това е магнитът. Будният чувства в стремежа си действащия Бог. Силата на стремежа в мярката на чистотата. Краят на стремежа е превръщането на човека в божество. Оттам нататък започва пътят на свободата - да работиш по закона на Любовта. Това се отнася до мощното раждане на Бога в човека. Такива същества ние наричаме Учители.

Формула: “Аз и Отец ми едно сме”.

Стремежът е израз на това, което най-много обичате.
Една от целите на стремежа е да отстрани илюзията, защото илюзията прави Духа неразбираем, а илюзията се дължи на злото в човека. Истинският стремеж се извисява над света, фактите и законите (над второпричините). Чрез истинския стремеж се влиза в Принципа. Принципът никога не може да бъде роб на второпричините. Само стремежът може да достави пълнотата на живота, защото с него растеш от ден на ден. За истинския стремеж лошите условия нямат никакво значение.

По пътя на истинския стремеж няма пропадане, има само едно отклонение от този път - ако стремежът отслабне. Чрез стремежа мъките и страховете  се преобразяват - Духът влиза отвътре и преобразява духовете. Спасението е в чувството, че страхът, опасността е една голяма илюзия, лъжа. Увереност означава, че Духът присъства.

Силата на истинския стремеж се изпитва в пустинята (самотата). Самотата може да се сгъсти много от Черното Братство. Ако стремежът е истински, той ще преодолее пустинята. Истинският стремеж прониква тъмнината. Това е силата на Духа, това е пътят на ученика.
 
Елеазар Хараш
Лекция, държана на 7 февруари 1992г. - Варна
 




Александра Каревска Александра Каревска
Александра Каревска е съставител и автор на текстови материали в Портал12. Работи върху теми за : себепознание, духовно развитие, древна история и здраве....