Елеазар: Стремежът е най-важното условие за развитие на Духа

Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Само там, където има стремеж, ще се роди Духът. Стремежът е най-важното условие за развитие на Духа. Стремежът трябва да бъде вечен. Смисълът на живота се намира във вечния стремеж.

В обикновения стремеж се влива малко енергия и резултатите и опитът са слаби. В чистия и мощен стремеж се вселява мощна енергия (мощен Дух). Там, където няма мощен стремеж, има духовно разлагане, падане на енергията в по-нисши степени и форми. Вашият стремеж ще покаже доколко може Бог да ви издигне: доколкото е стремежът ви, дотолкова позволявате на Бог да се всели във вас.

Да си изгубил стремежа си, означава да си изгубил съзнание за единството. Извън единството няма стремеж: има подтици, има амбиции, старание. Така човек стига само до някъде и не може да познае себе си. Само при силен и постоянен стремеж има съвместна работа с Духа.

Истински стремеж има, когато Духът проникне отвътре. Само чистият и силен стремеж може да постигне целта на живота, защото Бог му предава Своята мощна енергия. За да има успех, трябва да има капитал от енергия. При условието на истинския стремеж от висшия свят се спуска енергия за реализиране на идеята. В по-висш смисъл енергията е разрешението на всички въпроси. Там, където нисшата природа е победена, енергията слиза. Ако вие имате силен стремеж към Бога, Той ще ви даде енергия да победите злото, колкото и да е тежка вашата карма.

Закон е: Има ли силен стремеж, няма прегради, защото Духът дава енергията си и методите. Истинското спасение се намира в чистия и силен стремеж към Бога. Силният стремеж е най-важното условие да Го намериш отвътре. Когато Го намериш отвътре, ти не можеш да се съмняваш. Нечистото съзнание винаги виси на въжето на съмнението. Чистият не се тревожи - и в най-големите опасности той е спокоен.

Стремежът е пътят към свободата. Той завързва злото, защото в стремежа Духът разгъва и развива своята сила. Стремящият се винаги побеждава злото, защото на стремящия се винаги се изпращат невидими помагачи. Там, където се явява стремежът, силите на хаоса се разреждат, защото в стремежа е влязъл Духът.

Истинският стремеж определя чисто духовно ръководство. Ето защо стремежът постига своите цели - защото е Божествена същност. Там, където има стремеж, Духът се приближава и учи ученика. Там, където няма стремеж, Духът се отдалечава.

Всеки, който има истински стремеж, ще има и истински Учител. Чрез стремежа се влиза в единство с висшата Божествена Воля. Ако стремежът е истински, и резултатът е истински. Вие ще забележите в него особената енергия на Огъня - това е мярка. Ако за ученика има нещо по-важно от Учителя и от учението - хранене, дишане и т.н. - вие не можете да познаете Учителя.
Постоянният стремеж е пътят на най-могъщите постижения на Духа. Със стремежа работи Духът, който си разчиства пътя. Ако имаш слаб стремеж, ограниченията ще проникнат в теб. Ако имаш силен стремеж, Духът ще прониква в ограниченията, в препядствията и ще ги елиминира. Понеже

Бог прониква навсякъде, Той е могъщ чрез принципа на всепроникването. Бог прониква навсякъдете, но в Него не може да се проникне напълно.

Само истинският стремеж носи свобода. Освобождение - това значи дълбочината.
Там, където има ум, има и свят. Пътят на ума е външен път, а на стремежа е вътрешен. Бог можеш да Го срещнеш само по пътя на вглъбяването. Истинският сремеж е вътрешен път. Само този път води към Духа, към освобождението. Ако не се стремиш към Бога, започваш да мислиш нечисто. Свободният човек никого не съди - нито себе си, нито другите. Той работи и все повече става проводник на Истината. Виждането зависи от нивото на стремежа, от нивото на волята.

Виждането зависи от това, което си ти самият - става дума за развитие на способност, а тя е дело на стремежа, на волята. Непознатото вътре в тебе е заключено и отвън човек става истински ученик чрез стремежа, когато се издигне в Духа. В Духа няма противоречия и спорове. В дълбочината всичко утихва. Сектанти са само тези, които са отцепени от Любовта, Мъдростта и Истината.

Истинският стремеж се ръководи от Духа. Той трябва да постигне себеотричането - т.е. пълното сливане с Духа. Само тогава Духът ти дава да проникнеш в Неговото Слово и в Нeговите тайни. По пътя на стремежа ще ви се даде всичко необходимо за вашата еволюция. Стремежът - това е магнитът. Будният чувства в стремежа си действащия Бог. Силата на стремежа в мярката на чистотата. Краят на стремежа е превръщането на човека в божество. Оттам нататък започва пътят на свободата - да работиш по закона на Любовта. Това се отнася до мощното раждане на Бога в човека. Такива същества ние наричаме Учители.

Формула: “Аз и Отец ми едно сме”.

Стремежът е израз на това, което най-много обичате.
Една от целите на стремежа е да отстрани илюзията, защото илюзията прави Духа неразбираем, а илюзията се дължи на злото в човека. Истинският стремеж се извисява над света, фактите и законите (над второпричините). Чрез истинския стремеж се влиза в Принципа. Принципът никога не може да бъде роб на второпричините. Само стремежът може да достави пълнотата на живота, защото с него растеш от ден на ден. За истинския стремеж лошите условия нямат никакво значение.

По пътя на истинския стремеж няма пропадане, има само едно отклонение от този път - ако стремежът отслабне. Чрез стремежа мъките и страховете се преобразяват - Духът влиза отвътре и преобразява духовете. Спасението е в чувството, че страхът, опасността е една голяма илюзия, лъжа. Увереност означава, че Духът присъства.

Силата на истинския стремеж се изпитва в пустинята (самотата). Самотата може да се сгъсти много от Черното Братство. Ако стремежът е истински, той ще преодолее пустинята. Истинският стремеж прониква тъмнината. Това е силата на Духа, това е пътят на ученика.

Елеазар Хараш
Лекция, държана на 7 февруари 1992г. - Варна

Александра Каревска

Александра Каревска е съставител и автор на текстови материали в Портал12. Работи върху теми за : себепознание, духовно развитие, древна история и здраве.

Елеазар Хараш

Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
Мъдростта е всеобща.
Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:

Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Никога не нарушавай своята безкрайност.
Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."

Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."

Афоризми от Елеазар Хараш:

Чистите действия нямат съдба.
Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
Силата работи в Тишина.
Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
Най-здравословният живот е близост с Бога.
Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
Словото превъзхожда всяка наука и религия.
Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.

Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).