Елеазар: Спасението е не в угризенията, а в работата

Онзи, който умее да чака, един ден Господ ще му каже: „Ето, имам нещо за тебе“.
Тайната на Живота – това е качеството на вашето поведение.

Този, който се моли на Бога, а отказва да се раздели със стария си живот, той просто си губи времето.

Нима тъмните същества сами могат да си създадат живота – или да го получат от друго място освен от Бога?

Докоснете един камък с обич – и той вече няма да е същият.

Главното е непрестанно да полагате усилия. (Значи, в случая няма значение дали правите грешки – непрестанно да полагате усилия. По-късно ще разберете, че тези грешки упътват към Истината, упътват към Светлината – и те са необходима част от развитието на Душата.)

Когато се научите да работите правилно, няма да има карма. Насочвайки нашите действия към една Божествена цел, ние няма да предизвикаме кармата, а ще предизвикаме Дихармата, т.е. Милостта на Бога.

Когато се появят аномалиите, винаги трябва да търсите причините в себе си, а не в Учението или някъде другаде.

Вие не забелязвате, че целият ви живот е основан върху неща, които не виждате. Само Невидимият свят съществува – всичко останало е под съмнение. (Вие сте чували: „Не вярвам, защото не виждам“. Ами аз казвам: „Ти и вятъра не го виждаш – като стане ураган, тогава ли ще го видиш! Ами и сърцето си не си видял...“ и т.н., и т.н. – елементарно.)

Небето не ви иска мнението – и вие имате това, което сте заслужили.

Ако не действаме чисто, каквито и познания да трупаме, те няма да ни преобразят.

Когато срещнете човек, който обърква живота ви, това вече е било подготвено отдавна – вие сте посели семето.

Закони верни и истинни – това е съдбата.

Ако нямате време за Светлината, ще имате време за тъмнината.

Колко хора, според вас, са способни да обичат истински? (Брат Михаил казва това, защото много хора търсят истинската Любов; ами как така, като ти не си в нея, очакваш! Разбира се, ще се събереш с един човек – ти ще му изпратиш един куп паразити, които си ги трупал. Той ще ти даде своите – и ще започне една дружба, едно приятелство... След време ще ви говоря за паразитите.)
Нисшата природа, това е един цял народ, който живее вътре във вас – това е армия. (Значи, всеки първо трябва да се справи със своята армия – после да иска да помага на другите.)
Никога не мислете, че онова, което ви се случва, е несправедливо и някак си лишено от смисъл, защото Бог грешка не прави.

Трудността се състои в това: как да увлечем след себе си цялото това огромно вътрешно население. (Става въпрос за многобройни паразити, вируси, дяволи, демони и т.н.; и когато пък ние ги подкрепяме, армията се увеличава.) В нас, разбира се, живеят и Духовни Същества – но освен това: многобройни животни, влечуги, диви зверове, птици, добитък многоброен – цял зверилник. (Наистина вътре в човека е огромна джунгла. Въпросът не е в това – а как стъпваш, как влизаш в джунглата... В Африка казват: „Ако обикнеш джунглата и стъпиш в нея, тя ти става приятел, лекар и т.н. Ако не обичаш джунглата, всяка крачка е опасност“.) В човека са струпани и всичките му предци (значи, това продължава – армията е огромна) – всичките му предци, предшественици, поколения... Човекът ги назовава с абстрактната дума „наследственост“. Да, в действителност, това са съвсем живи създания, многобройни, които го обичат, мразят, дърпат го в най-различни многобройни посоки: и благотворни, и пагубни – зависи какво ще избере човекът. Човекът е съвкупност от множество същества, които носи в себе си, и най-често не знае кои са те и какво искат да постигнат те в него и чрез него. (Нито те знаят, нито той – това е лошият вариант; има и хубав.) Ако работим върху себе си, ние съдействаме на цели поколения да се променят, на много Висши Същества да ни учат и да ни видоизменят.

Хората в света са заети взаимно да се въвличат в пагубни пътища.

Ако една способност не я посветиш на Бога, ти постепенно започваш да я губиш. (Значи, ако тази способност е за хората или за някакви други неща: за държавата, за света и т.н. – неща, които не съществуват реално, защото всеки ден могат да изчезнат – ако не е посветено на Бога, постепенно започваш да губиш.)

Спасението е не в угризенията, а в работата.

Не усилията ви уморяват; това, което ви уморява, е склонността да отваряте ума и сърцето си за мрачни и тежки мисли и чувства. Как да не сме уморени, след като сами на себе си сме в тежест?
Небето никога не счита за важни успехите, а единствено усилията. (Важни са усилията, а не успехите.)

Ако не постигате онова, което желаете, то е, защото още не е дошъл Божественият момент за това, т.е. истинският момент.
 
из лекция за Брат Михаил Омраам, 2014, Варна