Здравейте, Елеазар Хараш! Темата ни днес е за: Смирението и бих искал да започнем оттам, че Учителят Казва, че Смирението е Първият Закон, Първото качество на Бялото Братство.
Да, казва го. Смирението е изначалното отношение към Бога, когато човек е бил нищо. Смиреният човек е нищо - нищото към Нищото. Когато хората са били нищо,Боре, са били Богове. Нямало е съществуване, означава ограничение. По този въпрос повече ще говорим другият път. Другият път е: Божието Дълбинно Слово. То е там...ще наблегнем на Нищото. И който е имал туй сърце на нищото, на Безкрая, това е Храма и...ти нещо искаше за Тайната стаичка или?
Един от зрителите помоли да кажете, понеже в много от интервютата и в лекциите споменавате за “Тайната стаичка”. Какво човек трябва да направи, да каже като формула? Дайте формула за влизането, за навлизането в тази Тайна стаичка и вътрешното изчистване?
Значи, има неща, които са по-дълбоки от формула, Боре. Тайната стаичка няма нужда нито да се пречиства, нито да я търсиш - тя си е в тебе. Само трябва да я откриеш, да я осъзнаеш. И от там нататък...Тя е онази чиста скритост на човека, както смиреното сърце е Храм, нали. Обаче, нека да ти кажа - думата храм: много хора ходят в църква и храмове, мислят че ходят в църква и храм. Нищо подобно. Думата “Храм” в Древния език означава: “Да живееш в Присъствието на Бога”. И ако ти живееш в туй присъствие, ти и в Пустинята си в храма, на улицата си в храма, даже и в кръчмата. Разбираш ли? А, иначе в храма не си в храма. Сега ще се хванат някои за кръчмата, нали. Ти, Бог като е с тебе, където и да влезеш, Той е Единството.
Вие, имате една книга - “Ключ към Бога”. Учителят казва, че Смирението е ключ към Бога. От смирението почват много неща. Почваме да го...Но нека преди туй да ти кажа, виж какво казват Атлантите: “На Земята има много същества от неземен произход. Те са просто светлина, но тиха и незабележима.” - Пак е свързано със смирението. Не може да ги видиш. Той няма да каже: “аз съм”. То е друга...Виж сега,
Смирението и Добродетелите:
“Смирението не е знание. Това е чиста Любов към Бога. Тука знанието е угаснало. Смирението го е погълнало и както ти казах, това е Изначално състояние към Бога - Първично. Истинското смирение, това е позволение да виждаш в Невидимото. Скромността е одухотворяване, смирението е обожествяване. Това са степени. Смирението е чистота, а това е способността да виждаш и духовно и божествено. Един изчистен духовен живот също може да те измами. ако се възгордееш с това. Ако кажеш: “аз водя такъв и такъв живот…”, нали. Има братя: “аз правя нарядите и правя Паневритмия” - трябва да ти кажа, че това са големи илюзии. Запомни от мене. Знам ще се хванат. Има нещо, което е по-дълбоко от всички тези правила, които е дал Учителя: Тотално отдаване на Учителя и умиране за Учителя. Живот в Учителя.Тотална преданост. Туй означава пълна Любов. Тогава вече всички тези практики увисват, но ти пак може да практикуваш, но вече не по дълг, а от Любов. Да правиш нещата от Любов, както ти идва. Както Учителя е играел Паневритмия, той не е подражават. Тя се ражда от Дълбините Му, нали.
Учителя казва: Смирението е основата на нашето Истинско развитие. И казва Учителя: “И в най-смиреният човек, под кожата му може да има малка скрита гордост.”- Забележи колко много трябва да се тренира. То е Дар. На най-високото ниво е Дар от Бога. И тогава вече...Смирението е висш израз на Любовта. - това е все Учителя. - Който е познал Бога става истинно смирен човек. - но това е заедно с Него, ще ти кажа защо. Примерно, да имаш дълбоко свещено чувство, в “мислите за всеки ден” съм изнасял, към Бога. Някой може да каже: “аз имам” - ти не може да имаш. То е Дар от Бога. Той Бог го има към Себе Си. След като много те е обработвал, като си се посветил на Неговата Воля, нали разбираш.
В този смисъл си спомням, наскоро слушах една от архивните ви лекции, вие там казвате, че Пътят към Бога, в потвърждение на това за смирението, че “пътя към Бога не е дело на самият човек, а решение на Самият Бог” - да позволи да се върви към Него.
Да. Ако, примерно и за съзерцанието. Някой казва: съзерцавам. Нищо не можеш да съзерцаваш. За да съзерцаваш, Бог трябва да ти е дал Своят Поглед. Без Него какво ще видиш? И кое ще съзерцаваш?
И аз това го вмъкнах и в контекста на това, че много от учениците, почувствали запалването на...ако не на онзи Пламък, за който вие често говорите, то поне на Стремежа към този Пламък. И те искат да го придадат, може би това е качество на Душата, искат да го придадат и на други братя и сестри, обаче вие в тази лекция пак казахте: това човек не може да го направи.
Първо ти трябва да си го предал на себе си, а Бог трябва да е позволил. А ти дълго време трябва да си търсил Бога, да си го искал, за да може Той да каже: Да и да ти даде нещата.
Няма смирение без Любов. Лесно се познава смиреният човек, казва Учителят: в него има един аромат. Това пак интуицията може да го разбере. Нали знаеш, тия...може да се заблуди от фалшив аромат.
Когато човек се смирява, Бог го извисява. Тук се сещам, че Бог трябва да е пожелал да те направи смирен човек. Туй означава да ти е позволил да живееш в Него. Един вид, Той те е извисил в Него и тогава ти ставаш смирен. Смирението е основа на себепознанието. Смирението е докосване до Нищото. Тука вече Той отива в дълбока степен. Както благодарността отива към Благостта.
Истински смиреният отхвърля своята святост. Никога не казва, че е свят. Той знае Кой Е Единственият Свят. Смирението е дълбоко вътрешно отношение на човешката душа към Бога. Тука ума го няма. В смирението е Тайната на спасението. Истински смиреният е вкусил Бога. Вкусил го е. Няма понятия. Както много хора, примерно богослови цитират Бога и говорят за Истината. Майстер Екхарт казва: “той говори за Истината, но не живее в Истината.” - което означава - няма как да е мярка. А Майстер Екхарт е мярка.
Преди известно време, един, така религиозен човек, който се включва отвреме навреме с коментари в Портал12, написа по повод една публикация наша за смирението, мисля че беше за Метерлинк: “Вие от това ваше смирение, 500 години са ви мъчили и убивали.”
Да, да, да. Забележи... какво прекрасно неразбиране. Да.
Тази липса на различаване на смирението от мекушавостта…
Да, той бърка…
...как се преодолява?
Ами, значи не може да я преодолееш ако не вървиш по Пътя на Бога и ако Бог не иска. И всъщност, те ако хората бяха смирени, то Турското Робство отпадаше. То няма как да пристъпи. И Христос е смирен човек. Как ще завладееш Бог в него? Или къде е?
Аз, едно от основните неща, които така…
Няма нищо общо с овчедушието, Боре, смирението. Хората го бъркат.
...така, много силно това. То са кратки няколко слова, но концентрирани, че Христос сам казва, че има смирено сърце.
Да, кротък, смирен, благ. Той, да.
Учителят казва: Вие можете да бъдете от шестата раса, ако имате онова истинското смирение, а не привидното. Смирението е шеста раса. Висока летва. Поздрави го тоз, ако...
Така, Матея, 5 гл., 3 стих: “Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството.” - Тук не става въпрос за Рай, нали...Царството Божие. Дълбинен стих. Дълбока Тайна Наука. В смирението човека става нищо. Нищото е Древното Състояние на Бога. В Нищото не може да оживява нищо друго освен Бог. Когато човекът е нищо, Бог не знае разликата между себе си и този човек.
И виж какво казва Майстер Екхарт. Някои неща от него:
“Съвършеното смирение стига до унищожение на самия себе си. Така Бог се ражда в човека.” - Както суфите - разтваряне в Бога. Изчезване. И Бог оживява в тебе по Новият начин. Това е и възкресение и преображение заедно и нещо друго, защото Бог като е в тебе...Да?
Сега, като казахте няколко ключови думи една след друга, пак се сещам за няколко молби, въпроси от зрители, които искаха да акцентирате за степените - двете, трите степени след Възкресението. Кои са?
Друга тема ще е.
То е друга тема, но аз ще ви кажа защо го включвам сега. Защото…
Тя следващата е : Неизреченост и от там нагоре все по-високи и смятай за какво ще говорим.
...защото Учителя казва за смирението, че то е една такава величина, дори я нарича математическа, която да смали нещата до такава степен, че да може да се мине през всеки един малък процеп, така да се каже. И тука правя връзка с това, че в една от вашите лекции казвате, когато говорите за бездната, за вселената също, че има процеп, че има изход от Вселената…
Да.
И на практика смирението само по себе си, достатъчно ли е, най-вероятно ще кажете, че не е, но какво е нужно още за този изход от Вселената?
Хубаво съм го казал. Значи, смирението - пълното смирение е абсолютно достатъчно, защото то вече става Нищото. И Вселената не може да те хване. Вселената е нещо.
Майстера, слушай Майстера какви. Значи, пак ще го повторя:
Съвършеното смирение стига до унищожение на самия себе си. Така Бог се ражда в човека. Най-здравият фундамент, на който се гради съвършенството. - това е смирението
Истински смиреният човек е доволен, независимо от това дали Бог му дава милостта си или строгостта си. - значи, дали е добро и зло в живота му, смиреният човек - диагноза - не зависи от тези... Той е приемствен.
Сега: Истинското смирение казва “Господи, дай ми това, което ти искаш, а не което аз искам.” - Твоята Воля.
Нищият е в Нищото, а Нищото е най-сродното с божественото Естество. - Великата Пълнота.
В Тайната на Нищото човек познава Бога до край.
В нищият, Бог е съвършен и свободен. Нищият е блажен, защото е вкусил Бога.- Затуй е Царството.
Който е вкусил Бога, всички други неща му стават безвкусни - света, вселената, рая, цветята, нали ако искаш и меда, даже и блаженството.
На едно място Учителят казва: Любовта има по-дълбока мисия от блаженството и не може да се застоиш там.
Нищото е Свръхестествено, изобилно, сияещо. - Тази дума плаши много хора - Нищото и Бездната. Те са прекрасни, нали, но понеже хората са изгубили и...Те някои даже мислят, че Нищото е пропаст. Даже един беше превел в една книга - пропаст. Остави се - яма, нали.
Добре, дефинирайте го още един път или то е...словото не може да го обхване?
Значи, ако Бог е Велика Божественост, Върховното Нищо, Абсолюта, това е Велика Преизпълненост. Това е Абсолютното. Неназовимото, надминаващо Пълнотата. Обаче, то ще продължи да плаши, защото той човек, той е тясна килийка, нали ума, гледа през ключалка.
Добре, ума тогава да възприеме Нищото като лишеност от сътвореност.
Да. Там е лишено и там няма тези болести, тези проблеми. Изначалното.
Няма материята.
Няма материята, ами и Отвъд.
В Нищото - казва Майстер Екхарт - аз съм в своята вечна Безкрайност. Тук аз пребъдвам винаги и не мога да умра. - Тука нищо не може да направиш и да искаш да умреш, Боре, не може, защото няма тяло. Няма…
В това Нищо не може да проникне дори и Серафим - Майстер Екхарт - с всичките си познания. - Ангелите, означава съвсем нямат шанс да влязат в...
Нищото е Пра-Началото. От Него е слязло Нещо, което е наречено Бог. - Това е Частта от Върховното Нищо, Абсолюта. - За да ни направи Свое подобие и да ни върне обратно. Идеята на Бога.
И така Бог е направил най-хубавото за нас - създал ни е от Нищото. - Сещам се за един, да ти кажа румънски афоризъм. Много го харесах. Казва: “ Абе, защо Бог ни е създал от глина, трябваше да ни създаде от неръждаема стомана.” Много…Както и да е. - Значи, най-хубавото - създал ни е от Нищото, от Вечността Си, от Дълбините Си и от Безкрая. Преди всичко в своята Древност ние сме били нищо - никакво време, никакво сътворение. В това Нищо ние сме били Велика Пълнота. Ние сме били себе си. - Там не сме се нуждаели от Бога, казва Майстера.- Ние имаме Абсолюта. И това е Целта на Бога - да ни заведе - развитието е безконечно. Само хора, които имат предразсъдъци, нямат широко съзнание, те няма да разберат. Туй не са подготвени. - Ние сме били древно блаженни. На Нищото нищо не може да се прибави или да се отнеме. То е всякога изобилно - Туй са по-ниските му нива: Изобилно, блажено, самодостатъчно. Смятай какви нива има.
Нищият човек е този, който жадува да не знае. - Знанието е...капан. - Той жадува да не знае, защото няма нужда да знае. Той е всичката пълнота. - Затуй Безмълвието е голяма Наука.
Само в нищият Бог действа в Самият Себе Си. Има място за Него. - Ако си нещо - пречиш Му, но ако си нищо и смирен. - И Бог може да прави Делата Си. - Както влиза в Христос свободно. - Това е този нищ, който се е завърнал в Предвечното си Битие, в своето Тайно състояние.
Нищият, това е Древното Състояние и той е много повече от Благодат. - В църквите говорят главно за благодат, а да не ти говоря, че често лекуват - опитват се да лекуват други. Голяма грешка. Майстер Екхарт казва: Ако аз съм болен никога няма да искам здраве. А ще искам Бог да направи най-доброто за мене. А някой път болестта може да направи такова добро за тебе, че здравето е безпомощно. Болестта ще те направи мек, дълбок. Ще се поучиш и дълго време трябва да изстрадаш според мене една болест - не бързо да оздравееш, защото после пак ще се върнеш. И ума ще си играе на здраве и болест. Ще те разболее още по-тежко. Поучиш и страдаш, ставаш все по-осъзнат и тогава вече Бог знае точният час - заслугата, знае момента, в който да те излекува. Когато хората лекуват и те благославят е много тежко положението. Те не знаят последствията. Не знаят връзката, не знаят, че това е важно за тебе, че болестта е Учител. Здравето не е Учител. Здравето е смешна работа.
Вие многократно сте казвали, че всяко страдание произвежда разум.
Разум, да. Да, да, Учителят го е казал, да.
Значи много повече от благодат. Църквите стигат до благодат и и от там нататък...Ама то не им трябва засега.
Нищото е Самата Същност на Бога. То никога не е било нещо отрицателно. както и Нирвана. И тя е неразбрана. Ще говорим за Буда - Пълнотата.
Нищото е просто Непознаваемата Същност на Бога. Тя се познава чрез скрит вътрешен мистичен опит донякъде.
Бог познава Себе Си в човека само чрез Тайната на Нищото.
Любовта към Бога е Любов към Изчезването в Бога, в Нищото.
Любовта е най-Възвишената Бездна - казва Майстера. Тази Любов е страшна висота, но Тя е нашата Цел.
Който е видял Тайната на Любовта - целият свят и вселената му стават тесни. Вселената е тясна. Някой мислят, че тя е голяма, че се разширява. Нищо не се разширява. Духът се разширява.
Аз заради това харесвам като казвате, че има изход от Вселената, защото ние сме като в кафез.
То е както в света, както си в зодиак, в Слънчевата система - все е бедна.
Учените се опитват да го представят по друг начин. Аз искам да ви запитам и…
Ако избяга въпроса, продължавам?...
Добре.
Любовта не търпи нищо, което не е Бог. Любовта не нищо друго освен Бог. Любовта обича своето съществуване и своята божественост в нещата. Любовта е Царството Божие.
Някой неща ще кажа за Търпението:
Учителят казва: “Под думата добродетели се разбира Божественото в човека” - Обобщил. Всички добродетели са божествени качества, не са човешки.
Търпението доказва Божествено знание. - Значи, ако един човек е търпелив, ще знаеш, че той има някаква дълбочина.
Търпението е най-могъщата сила на Божествената Любов. - Ако религиите и хората се търпяха, Боре, щяха взаимно...Примерно, ако Църквата беше обикнала Богомилите и ги изтърпи, щяха да има взаимност. ако религиите обичаха Исляма, щяха да видят Единството. Но те не могат да го видят, защото...И те го правят враг. Понеже не го виждат и от там почват войните и националисти - да не ти говоря. Това е когато човек е изгубил човешката, нещо същностно в човека. Той тогава става и обича народа си, а не обича човечеството, като народ. Не обича извън Вселената. Ама той няма как да стигне дотам. Той е...казва: “аз съм българин” - свърши, умрял си. Означава: “аз съм умрял”
Търпението означава: овладяване и Единство с Бога. Чрез това Единство Бог предава своите качества в човека. Търпението е условие за висшия свят. Да се организира, казва Учителя, отвътре в човека.
Търпението означава, че човека има воля. Нетърпението е липса на воля. Нетърпението много неща е развалило. И Учителя казва: Само любящият е търпелив. Друга диагноза. Ако вие търпите и благодарите на препятствието, Бог много лесно ще каже на препятствието и на своите служители - “Махнете препятствието, той ме познава.”
Любовта: Най-Великото. Деветата загадка от 33-те загадки. После ще ти ги спомена. Те в стари лекции са изнасяни.
Ще изредя 33-те загадки от Учителя. Изнасял съм ги в 12-ят том. Тука така ще ги споменем като. Значи най-най, нали 33:
- най-красивото: небето;
- най-желаното: свободата;
- най-потребното: слънцето;
- най-чудното: окото;
- най-вълшебното: музиката- няма чалга - говорим за Висини, нали; Онова не е, то не е музика.
- най-истинното: приказката - пак трябва да погледнеш на фокус, нали;
- най-примамливото: тайната. Иначе отделно има тайни от Учителя. Тука говорим за загадки. Туй е по-ниското ниво;
- най-чистото е детето;
- най-великото е Любовта;
- най-бързото е мисълта. При тайните, най-бързото не е мисълта. Там е Духа, но те са друга тема - някой път...;
- най-сладкото е съня - тука някой може да кажат безсънието, нали. Най-сладкото си е съня.
- най-необходимото е въздуха;
- най-дълбокото е Духа;
- най-благословеното е изпитанието;
- най-благородното е Душата;
- най-святото е Молитвата;
- най-важното е Доверието;
- най-скромното е Мъдростта. Казвал съм ти - знанието е гордо, мъдростта е скромна. Това е закон, естествен;
- най-неразбраното е страданието. Като кажеш: “ аз, защо страдам. Туй означава, нали, не искам да бъда осъзнат или...;
- най-мистичното: Тишината;
- най-неуловимото: Нищото;
- най-могъщото: Истината;
- най-общителното: Словото;
- най-здравословното: Спокойствието;
- най-непотребното: съмнението;
- най-задължителното: Работата;
- най-одухотвореното: Вдъхновението;
- най-неопетненото: Безименното;
- най-тънкото: Аромата - виж колко е точен Учителя. Това е...Учителя, няма…;
- най-полезното: Водата;
- най-сияещото: Жертвата;
- най-неизбродимото: Пътят;
- най-щастливото: Изворът. Да извираш от себе си.
Велика Загадка, Тайна и Мистерия. Тя е Толкова Велика, че човек трябва да се раздели - забележи - с духовността и духовните блага. Трябва да ги надрастне.
Любовта не търпи нищо, което не е Бог. Тя е Царство. Без Любовта никаква способност не може да бъде добродетел.
Истинските дела са дела на Любовта - не не човека. Човек може да мисли: че аз направих…
Добродетелта никога не е достигала до реално видение на Бога. Само Любовта достига. Храмът на Любовта е Висшата Душа. Тука сияе Бог.
Любовта е Път, по който трябва да се родиш в Бога. Затова тя е дадена.
Това, което привлича душата в този свят е единствено Любовта. Затова са слезли душите и това търсят. Ако търсят нещо друго, техен проблем.
Любовта е Мистерия.
Чуй какво казва Мъдростта: Когато Любовта ти към Бога е истинска, тогава тя ще те убие. Но не всеки е достоен за Голгота. За нейното убийство. Не всеки е благословен. Затова не е достоен. Тя те убива, за да те възкреси във Вечността. Ето защо е Велика Любовта. Учителят - най-великото: 9-тата загадка.
Само Любовта може и умее да убива и да възкресява.
Ако Любовта не убие човека, всичко в света е безполезно. По какъвто и път да върви, ако ти не си заслужил Любовта да те убие, ти няма да си в осъзнатостта, във възкресението. Ще обясня. Ако адът ти носи смърт, това е жалка смърт. Защото само смъртта, която идва от Любовта е веща, съвършенна и добра. Тя после ти дава стократно.
Когато адът те умъртви, той те съединява с преходното. Чакаш ново прераждане, нови илюзии и почваш да ходиш на църква и да питаш имаш ли Бог или няма Бог.
А когато Абсолюта.... когато сме били Нищото. Имено проявлението на Любовта ли е мотива Абсолюта да създаде живота, да потече живота? Защото този Миг, това решение да потече живота...Навярно това е въпрос, който е от въпросите без отговори, но…
Първо е потекъл Бог, после Любовта и после Живота. И Целта на Живота е връщане в Любовта. Ангелите не могат да се върнат, Боре. Аз съм ти казвал. Те текат. Те живеят в Светлината. Те текат там, но не в Същността на Бога. Те нямат шанс. Архангели също. Освен определени избрани по изключение. Избрани от Бога, заради някакви съображения на Бога. Но всичките други нямат, нали. Не могат да влязат в Истинският Живот. Защото те не могат да вкусят смъртта. Нямат болка. Те не знаят какви неща преживява сърцето на човека. Аз съм ти казвал нямат хабер ангелите.
Но след като сме били в тази Пълнота, защо Абсолюта е решил да направи цялото това приключение ли е живота?
Ами той е Негова Игра, обаче от друга страна ние ще се върнем с голям опит, чрез големи страдания, с голямо осъзнаване и вече никога няма да губим Бога. Ще живеем осъзнато в Него. А тогава е било, сега както са ангелите. Ангелите са роби на Светлината. Те не са свободни. Даже много често, мога да ти го докажа ако някой път говорим, те не могат да помагат на хората реално. Ако влезе там един дявол и едно съмнение, ангелът увисва. Защото той няма дълбоки методи. Трябва човек да си махне съмнението, че ангела да го усили, но аз при това положение, нито искам помощта на ангелите, нито на светците, искам Божията Помощ или Учителя.
Да, но тук вие говорите за след момента, когато определени същества са решили да водят самостоятелен живот и са се отделили от Бога. Аз имам предвид изобщо, самото потичане на Живота?..
Няма потичане, има излъчване. Животът няма произход - казва Учителя. Но някой път специално за Живота можем да говорим. Можем да говорим така подбрани теми, тогава ще се спра така по-подробно. Няма произход Живота. Бог, Абсолюта, това са Неща без Произход. Тези, които търсят произход не са още осъзнати. Пък тез, които говорят за чехълчета и какво беше там - лъжички - попови лъжички, нали.
Всъщност аз този въпрос го зададох и заради това, че той може би е най-честият въпрос - хора, които пишат и по имейл, и по фейсбук - за произхода на Живота.
Някой път ще го разгледаме специално или в там, ти казваш, че пак има много въпроси. Ще видим може и там да го...Така,
Когато Любовта те умъртви, Тя те отделя от преходното. - Виж красотата на Любовта, нали, не…
Човешката смърт е бедна история, но Божествената смърт е Явление Божие. Тази смърт води до познаване на себе си и на Бога.
Човешкото предателство е трагедия. Предателството на Юда е нещо Тайно, дълбоко. Ти представяш ли си Бог да не може да се справи с Юда. Ако Бог не искаше предателство към сина си. Ако не беше замисъл. Юда може ли да спре Бога. Тез хора дето не разбират, дето там говорят някакви общи приказки. Избягвам да го изнасям туй, защото ще смутим за Юда. Но Юда е древен посветен. Дълбока вода. И даже Христос, и той не иска да предаде няколко пъти в тайни разговори - говоря ти за апокрифи, не ти говоря за Библията. Има Тайна Библия. Той казва, Христос му казва: Умолявам те. Трябва да изпълним замисъла на Бога. Юда пак не иска. Обаче накрая, защото само те знаят - Бог и Христос. И накрая Бог му казва. Защото вече Бог като влезе. Защото Юда щеше да се върне назад в развитието си. Щеше да изгуби посвещението си, ако не беше изпълнил и щеше...Пък туй за сребърниците е прах в света, защото света обича праха.
Преди две години, за първи път в нашите интервюта го казахте това за Юда и мога да кажа, че зрителите се разделиха на две. Едни, които веднага го разпознаха…
То не е за тях.
... като Истина, защото се чувства…
...има и такива, да.
...и други, които веднага сложиха печата “анатема”.
...да, да, аз знам такива хора напуснаха, да, да. Но таз анатема къде ще се върне и срещу кого е ? Забележи. Тя е срещу Бога. Мене ме няма. Те правят...Ти да си чувал Богомили да правят анатема или проклятие? Но за църквите си чувал. Кой прави проклятие? Както и да е. Това ще го оставим настрани.
Къде е сега Юда?
Юда е във Висши светове. Той отдавна е там. Но не трябва да се разкрива на света дълбоки неща, макар че другият път ще говорим за Божие Дълбинно Слово, малко по други неща. Така компромисно, нали. То ако всичко се разкриваше, Боре, много хора ще умрат преждевременно. Говоря ти за забранени Истини, нали. Както и да е.
Човешката смърт е бедна история, но Божествената смърт е Явление Божие. Тази смърт води до познаване на себе си и на Бога.
Човешката смърт не е свързана с Голгота, с благословението. - Тя затова е раждаш се, прераждаш се и някой път в още по-тежки прераждания.
Божествената Любов и Божествената Смърт, това са Величествени Неща.
Великата Любов в Библията е наречена - друго име има - Синът. Чуй сега за Сина:
Синът е Образ на Скритата Любов, на Скритата Божественост на Бога. Ако Христос малко се беше поколебал в Любовта на кръста, говоря ти за микроскопично, Той изгубва Вечността. Обаче Христос познаваше Тайната на Любовта. Той не беше цитатаджия на Любовта, той не беше богослов - опазил го Бог. Той беше Вътре в Любовта, в Бога. И той знае какво се иска на Голгота. А Голгота е Тайното Място. Тайното Място на Любовта, Боре. Където възкръсва...света го погребваш на Голгота. Там се раждат истинските добри, затуй съм ти казвал някой път, не казвай за еди кой си човек е добър, освен условно.
И забележете каква красота и какъв пример - той отива на Голгота…
Да…
...преди да го разпнат - много пъти съм го казвал, просто много ми харесва - възседнал осел
Да, да
...не кон…
не жребец някакъв…
...възседнал осел
...не е крокодил, не е и слон, нали. Магарето е символ на ума - овладеният ум. Да овладееш ума си - нисшата природа. Само тогава може да отидеш, нали на Правилното Място.
Значи, той се върна в Източника (33.00 мин.) . Той имаше, казват на Арамейски - “Леба”. “Леба” означава Правилността - Дълбокият Усет, Дълбинният Усет за Голгота и Устоя и затова той е наречен “Йешуа Бар Аллаха” - Установеният в Бога (33:33 мин.) - не говорител на Бога, нали, махаме всички…Тук проповеди няма. Установеният в Бога - Установеният във Върховното Единство.
Точно на 33-та минута от интервюто, вие казахте “Той се върна в Източника”. И даже забелязах в предходните години, интервютата на конкретни числови точни комбинации казвате изключително дълбоки неща.
Не знаех, че броиш минутите?..:)
Не просто виждам брояча пред мен.
Защото аз...да, добре.
Когато Христос се завръща в Бога, забележи - той изгубва себе си в Единството. Той става нищо и Бог навлиза в него. А в нищото има само Бог - това е Божие Царство, което хората търсят, но не могат да го разберат. Това е Несътвореността. Това е Изначалното, наречено ПървоИзточника.
Христос е “ял и пил с нас”. Това няма нищо общо с външния свят. Това е друго Тайно тълкуване и... Това е чист символ и означава “ Призоваване да отидем при него във Вечността и да се храним с Лахма” - на арамейски - “да се храним със Същността”. Забележи символа. А те мислят, че той със земните хора някакви там, да не казвам манджи, трагедия, нали. Значи, Същността - т.е да се храним с Вечно Живият Бог. И затова Христос яде и с обикновените хора. Той ги кани при Бога. Тука няма...
Следващият път…
... няма софра
...много се надявам да разкриете част от Тайните около “Тайната Вечеря”. Като говорим по-дълбоки неща.
Ще видим какъв е плана все пак, защото не е мой. И много е хубаво, че не е мой плана. Както и да е. Така:
Бог слезе чрез Христос и показа нашият Път. Ето защо Бог се облече в човешка природа. Бог е изпратил в света Своя Син, но не си мислете, че го е изпратил във външния свят. Той го е изпратил във вашият Вътрешен свят, защото Царството Божие е Отвътре.
Благодарността - някои неща:
Учителят казва: Благодарността е особен род лъчиста материя. Тя е вид молитва, която човек изпраща към Висшият свят. Благодарността е молитва. Когато човек благодари, той вече се моли.
Тайната на Живота се крие в Благодарността.
Учителя: Обича те някой. Благодари на Бога, който се проявява чрез този човек. Любовта не е негова. Благодари за нея. Само благодарният човек се развива.
Хаярая - на древният език - благодарността - в Старците: Мистична дума, тайна в Тайната. Древната дума за благодарността. Ще я обясня. Макар, че тя е отвъд обясненията. Благодарността е Висшият свят. Тя е Молитва от особен род. Едно сърце изпълнено с Хаярая - благодарност, става част от Сърцето на Бога.
Има предание, че когато в Древността злото се е срещнало с Хаярая, с благодарността, косата му побеляла. Защото това е Недосегаем свят. Неизречен, не може да пипнеш. Лъчиста материя. Фината енергия - първичната.
Хаярая е Специална Любов към Бога, а не просто отношение. Не говорим за отношение. Да имаш отношение към Бога е ниско ниво.
Истинската Благодарност живее в пълнотата на благословението. “Благодарността винаги свети в себе си и ухае в себе си, а ние сме само нейни гости” - Старците.
Ако Хаярая влезе в една трудност, тази трудност се благославя.
Който е изгубил благодарността си няма усет за Душата си.
Умът, Боре не може да благодари. Тука се сещам. Може да имитира, нали. Може да се усмихва, нали. Но това е...
Благодарността е Пазител на Душата - Пазител, Водител и Съхранител.
Аз много уважавам хора с Дълбока Благодарност. Има и такива, които имитират нали, ама те са буквари.
Що е Благодарността? Велико Лекарство. Това е тънко движение на Любовта. Забележи, Старците: Тя не лекува само болестта, тя лекува болният ум. Главният враг на човека. Неовладяният ум.
Хаярая е тънко движение на Любовта. Тя е свободна енергия. Тази енергия не е във времето. Тя е птица от ефира. - Както казват, тука се сещам розенкройцерите - дълбоко Учение. Казват:
“Истинската Любов е обмяна на ефира” - на тънките неща, на малките неща.
Ахирая - друга дума - волята.
Волята е бавно разгръщащата се стихия на Истината.
Истинската Воля никога не е своеволие. Тя е всякога търсене на Неговата Воля и сливане с Бога. Тогава тя става стихия. Тогава човешката воля е нещо...в Единството.
Ахирая това е да създадеш Духа в себе си, нали - надрастване на ума.
Волята е воля, когато се ръководи от мъдрост. Волята на Духът е силна, но когато Бог заживее в ния. Тогава тя става не силна, а величествена.
Тази Воля е превъзходство над света. Тя превъзхожда всяко знание. Само Дух със силна воля може да преодолее Голгота - Тясната врата. - Аз съм ти казвал, ако поставят един обикновен свещеник но Голгота, ще вмирише Идеята, ще я развали и ще стане по-лошо от умрял кон, нали. Нещо...Ще говорим след време за животните, Боре, има значи такива тънкости там. За хиените, за камилите открих скоро. Само ще ти загатна. Хиените са преродени вещици, Боре. Значи...затуй има един “хохот” - един странен смях, демоничен. Това е тяхното наказание. Обаче и вълкът се страхува някой път - лъва, да кажа, нали. А само ще ти загатна за камилите - са преродени Бедуини - стари духове, приятели с Бедуините от земята и с Туарегите. И те слизат - издръжливи са, доказали са и те царуват в издръжливостта и в Пустинята и без вода. Те са си Духове на високо ниво и са приятели. И той затуй Бедуина казва: “Камилата е моят най-добър приятел”. Ще говорим и за тях има много тънкости там. Това са приятели Духове, но на външен свят хората гледат - човек и камила и казват…
И от еволюционна гледна точка, не физическа - от духовна, не е проблем това прераждане в животно? Или по-скоро това са съгрешили, но все пак…
Ще ти кажа. Някои камили-Духове, Бедуини имат да довършват уроци в Пустинята в тяло на камила, други са слезли на високо ниво осъзнато да помагат на приятели си Бедуини и най-вече Туарегите, защото Туарегите са...Голяма Наука е Пустинята. Ние правили ли сме интервю за Пустинята?
https://www.youtube.com/watch?v=wmBvPiCtcSUhttps://www.youtube.com/watch?v=wmBvPiCtcSU
Засега само лекции имате.
Лекции, Да. Ще видим. Така…
Само едно могъща и мъдра воля може да вярва, защото тя има способността да разгръща Бога в себе си. Волята е сила, качество, добродетел, проникновение. Волята трябва постепенно да се развие и то така, че светът да умре в нея и да остане само Бог. Това, което Учителя го нарича Диамантена Воля. Някой са развили волята си дотам, че да се върнат и да живеят на звездите - Степени. Други са стигнали до слънцата, трети до Живот в Бога, а четвърти до разтваряне в Нищото, а Пети - до Мистерията на Абсолюта - най-Голямата Скритост на Бога.
Христос казва: “Не дойдох да сторя своята воля, а Волята на Отца.” - това е волята на Христос скрита във волята на Бога. Тя се е осъществила, Боре чрез Дълбините на Смирението и Нищото.
Учителя казва: Някой човек казва “човек трябва да бъде добър”. Главната задача на човека не е той да бъде добър, но да изпълнява Божията Воля. - Разликата е огромна. Добрият и лошият човек ще влязат в блатата. Те са си, нали...някои няма да го разберат, аз няма да го обяснявам напълно. Ако искаш…
Много хора казват: На мен ми липсва сила по отношение на собствената ми воля. Вие многократно казвате, че трябва да се изпълнява Волята на Бога. В такъв случай, можем да кажем, че е добре когато в човек няма тази собствена воля и по какъв начин да направи този мост, тази връзка с Божията Воля?
Винаги трябва да иска Бог да се храни в него. Бог да постъпва в него. Аз съм дал тази формула за храненето:
“Господи, нека всяка хапка в мен да гради Храма на Любовта.”
И ако Бог се храни в нас, Той ще преработво храната по един по-хубав начин, нали. И трябва да искаме Той да бъде водач на нашето хранене, на нашето здраве - Той ги знае нещата, нали.
Т
ака да се каже, ако смъкнем нали, на чисто практическо ниво, каквото и да прави човек, първо вътрешно трябва да си казва: “Според както е Твоята Воля”..?
Всичко каквото правиш в Името на Бога ще става правилно. А може да направиш, Боре, много добрини - не само, че ще бъдеш наказан - туй е малката работа. Ти ще бъдеш съкрушен, защото добро, което не изхожда от Молитва и Любов към Бога , от смирение към Бога, от Воля за Бога, то ще се окаже зло, защото то не изхожда от Мярката. И ти си мислиш, че правиш добрини, нали. Ще стане късно, да.
Човекът на Чистата Воля е Търсач на Истината, не на доброто. Търсачът на Истината е явление по-дълбоко от живота и смъртта. Най-обичам търсачите - няма значение: бавно, бързо. Това е труден път, но само в трудният път ще откриеш своята воля. В лекият път няма какво, нали...Всички тези шоу програми...няма как - там нито можеш да станеш блажен, нито Покоя, нито Дълбините, нито отвъд Благодатта, нито...Това са...Обаче едно хубаво нещо има в тях - да го наречем: условно е - трудолюбието. И след време ако туй трудолюбие продължи, нали - труда - след време, ако човек познае Истината и с туй трудолюбие тръгне, той може да изпревари окултист, който е мързелив. Има си хубава страна. Както и да е. Туй, отклонявам се малко.
“Любовта усилва волята” - казва Учителя. Диамантената Воля показва, че ти си извоювал своята Божествена Същност.
Единадесетият Старец - Атирахара, казва:
Всеки има дълбок, невидим Път към себе си, но трябва да открие Тайната на своята воля. В чистият си смисъл, волята е Владетел. Тя всякога владее войната на думите: Думите - Духове. И затова тази воля е Тайната на живота, защото тя е Богородена - Родена в Бога. Тази воля умее да сияе скрито и в тъмнината, защото е Едно с Бога.
Волята е неизмерима сила, когато е съединена с Бога. Такъв човек става армия - аз съм ти казвал.
Истинската воля е осъзнат Дух - Себепознание. Такъв човек никога не може да прави грях, защото той изхожда от Бога. Каквото и да прави е правилно. А човек без Бога може да прави правилни неща и те стават все по-неправилни. Той няма опората на правилната точка. Той не може да различава какви последствия. Аз съм ти казвал - някой човек може д анаправи добра постъпка и тя да даде много лоши последствия, защото…
Ако твоята воля е в Бога и тебе те няма, това означава, че имаш воля. Истинската воля в нас може да се роди само от Бога.
И отново за Любовта, защото голям въпрос.
Дионисий:
Истинската Любов не е сила от този свят, тя е сила която преодолява всичко.
Истинската Любов е Мистичен опит вътре в Бога, а не в света. - някой път преживяваме в света някаква дълбока любов и мислим, че е в света - не е в света. Това е друго измерение. Няма…
Божествената Любов не позволява на любящите да принадлежат на себе си. - Казано по друг начин : Бог ги грабва в Себе Си, в Сърцето Си.
Който познава Истинската Любов се освобождава от всяко затруднение. Значи той и вътре в затруднението има Лекота.
Любовта е Принцип - нещо много повече от този свят. Думата “Принцип” означава “Отвъд нещата”. Той не е като факти и закони. Фактите са далече. Една трета от Истината - казва Учителя.
Любовта е Върховна Добродетел, защото Тя е част от Изявлението на Тайната на Бога.Любовта е Пазителят на Развитието. Голгота е точката на Тоталност, точката на Истинската Любов.
Любовта е дадено да създадеш собствената си Мистерия, собственият си храм. Не да ходиш в храмове, защото ти си храма.
Защо Любовта е Мистерия? Защото когато влиза в мрака, тя увеличава Сиянието си.
Любовта е Мистерия, мрака е Тайна. Това означава, че Любовта е по-дълбока.
Любовта има в себе си Неуязвима Пра-материя: етера. - Абсолютно недокосната от смърт и от живот. Тя е по-дълбоко ниво. Преди Живота.
Любовта не живее във времето. Тя само слиза в него, за да преобразява хората. Обаче, който е осъзнат. Да?...
А след като Любовта е преди Живота, тя може ли без него да се прояви?
Значи тя трябва да слезе, пак ти казвам, за да станат хората осъзнати. Защото, в това е нейната сила. Да се осъзнаеш, защото неосъзнатата любов, дори и цял живот да я проявяваш - като добро, като услуги, като дълг - нещо липсва. И затова тя е по-дълбока от живота. И хората, какво искат да срещнат в Живота най-много? Защо пътуват в чужди държави? Защо обичат някой път повече умрели? Защо там, една в Англия обича повече от близките си едно куче, което почина и му завеща там 10 млн паунда ли, какво беше? И хората се чудят - защото там е живяла човешка душа и между тях е имало Дълбинна Любов, което хората не могат да го видят. И те казват, каква е таз глупост, нали. Тя не дава завещание на близките си. Тази Скрита Любов, Тя ги движи тези неща. Но хората понеже не я виждат, нали - те виждат кучето.
Да, но тази междучовешка Любов, тя не е ли относителна в сравнение с Онази, която е преди Живота?...
Ако говорим между човешка - да, но ако говорим между Души, между Духове - ако говорим за осъзнаване, тя вече не е човешка, нали?
И тя също...
...Тя е земна, но земната е също трябва да мине човек през нея. Тя е пътечка. Тя е на ниско ниво. Тя е животинска, но човек трябва да си мине, да си изстрада. Човек ако мине правилно през земната Любов, включително през сексуалния живот, Боре - като в Храм, като дълбоко чувство - чисто, той ще надрасне, ще се осъзнае и ще стане Духовна Любов и Свещена. който не е минал правилно, ето ти я готова Инквизицията и ...подтиснатата енергия. Тя е Слънчева енергия Любовта - сексуалната. И ако мине правилно, тя те превръща в Храм. ако ти останеш на ниско ниво, ставаш жесток. Иначе придобиваш състрадание, мекота, Любов. Затова трябва да се мине. Затова детето трябва да мине през греха, защото неговата невинност, чистота са условни - то няма мъдър опит. Не е осъзнато. А мъдрецът придобива осъзнатост. И Христос казва: “Ако не станете като децата…” - Мъдреците стават деца. Ето го правилният стих. Разбираш ли? Осъзнато. Както и да е. Между другото.
Когато тази Велика и Древна Любов се яви думите са поразени. - Нищо не можеш да кажеш, нали. Думите замлъкват. Защо? Защото думите знаят, че Любовта е много древна, нали. Много Стара. Тя е преди думите, преди езиците, преди Мълчанието, нали.
Любовта е Тайна, която не е за решаване, а за Следване (51:51)- следваш този път, а не “аз реших” - Познавам една такава сестра: “аз познах Любовта” и съжалих я и след време такова познаване настана, че…
Любовта е Бездънна Мистерия. Тя е изваяна от тази Мистерия. Дори - казва Учителя - и Боговете не я разбират, но я следват.
“Блаженни нищите духом” - Майстер Екхарт. Истински авторитет - висша мярка. Няма тука богословие. Страшен монах, отдаден:
“Когато бях в Нищото, тогава нямах Бог. Тогава не желаех, не жадувах, защото бях една Чиста Неведомост. В тази Чиста Неведомост древно познавах себе си, защото бях във Върховното Нищо - Великата Реалност - Абсолютът. - Не Бог, тогава е бил не Бог. - И познавах себе си с насладата на Истината”. - Виж как говори Майстера. Той Инквизицията го е търсила - какви Истини казва. После Бог го вади. - “Когато се завърнах в Мистерията в Нищото - там Бог не е Бог, там Той е нещо Върховно - там Бог е Нищото, моята Древна Пълнота, моята Изначалност. Бог е действие, а Абсолютът е Не-действие, Нищо.
И Учителят казва: Абсолютът не може да се побере във Вселената. Той се ограничава и става Бог. Никъде и извън Вселената не може да се побере. Това е Нещо, което надминава външния и вътрешния живот.
Искаш нещо..?
Тези откровения, които са дадени на Майстер Екхарт - тези дарове, каква е заслугата? Какъв е този път на такава голяма заслуга, за да получи той такива откровения?
Много прераждания живот в Бога - не в понятията. И скоро подготвяме афоризми на Майстер Екхарт - злато. Думата злато е слаба, ама така да...злато и диаманти и бисери - Дълбока вода, нали. Да?
А, къде е Майстер Екхарт сега?
Няма такъв въпрос, защото той е винаги в Дълбините, нали и само там можеш да го откриеш. Обаче ти ако си его, ти не можеш да отидеш и до Луната. Те тез дето ходят до Луната или някои са, Боре...Сещам се, качил се на Хималаите и мисли, че се е качил на върха. Връх, който може да бъде покорен, това означава, че ти нямаш понятие какво търсиш. Ти ще паднеш надолу.
Имам предвид, че сред така..., окултните среди постоянно се..., може би до известна степен се спекулира с това, къде е Сведенборг, къде е…?
В душите, които го обичат. И там е. В тези, които го любят истински.
Много хубав отговор.
Да. Значи, може да продължа?..:))))
Там в Нищото, в Бездната - Майстера - което исках бях самия аз. И това, което бях аз - това и исках. И тук бях свободен и от Бог и от всички неща. Това беше моята Велика Пълнота.
Когато обаче, по собствена воля, излязох от себе си - излъчих се и възприех сътворения си облик, тогава имах вече и Бог. Тогава, защото се появих. И Бог слезе надолу и той се появи. - Това е вече в сътворението - други отношения в Сътворението. - Защото преди да бъдат съществата, Бог не беше Бог, а Той беше: “ АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ” - това е окултно тълкуване. Няма нищо общо… Това: “Аз Съм този, Който Съм” - това е Нищото, Боре - Абсолюта. Това означава, че там в Древността ние сме били Едно с “Аз Съм Този, Който Съм” - със Скритият Бог, Върховната Мистерия - Нищото. Тука сме били безпределни, Едно Цяло, нямало е тяло на смъртта, нямало е астрално тяло, нямало ментално тяло” - тези оптимисти, нали - трагедия, нали. Тук е Духа, който е над...какъв оптимизъм? Оптимизмът е подобен на песимизма, само че хората ще го разберат късно. Тука си над...Ти представяш ли си Христос оптимист или Учителя, а нали? То е обида за. Както и да е.
“В Нищото аз не съм творение и Бог не е творение. Тук аз съм бил нещо Изначално, нещо преди Вселената.”
И към края...Истинската преданост, Боре, не е метод. Тя е Изначалност. - Затова ти наблягам. Значи, Братството тренират наряди, говорят и общи приказки - значи, слушал съм такива неща. И Учителят, Той го казва: една погрешна постъпка и цялата ти философия…- Когато си в Дълбинна Любов и си умирал за Учителя в тотална преданост, тогава ти си над практиките. Ти правиш хубава книга за практиките, нека да излезе там. Аз пак я харесвам, но тука си над практиките. Има Любов, която е над практиките. Любов към бога е по-дълбока...Какво ще дишаш с двете ноздри, ти като не дишаш Любов.
Аз все пак я започнах точно с този акцент.
Не, да, да.
Искам да питам нещо. Нищото - т.е. този момент на Абсолютна Пълнота, Който е излъчил от Себе Си Живота и Любовта, и изобщо Цялото това пръскане на всичките тези безбройни Искри, преди да се случи това разпръскване, всичко ли, дори и най-Висшите Старци, Всичко ли е било Едно Общо в тази Пълнота?
Боре, Нищото е Целостта - всичко, Всичката Пълнота. И няма какво да искаш, защото ти си в Абсолюта, над благодат, над блаженство - Върховна Пълнота.
Но когато в последствие Бог е дал свобода, някои са поискали и нещо друго. И това са т.н. Човечество. Но и това е пак Замисъл на Бога. И те трябва да търсят, нали…
Тоест, Той когато Е решил да...
...да даде свобода
...да потече Живота.
...Да
...След това е решил да даде свобода и от там произтичат…?
Решил е да даде свобода, за да...както ти казах, да постигнем Дълбок Мистичен Опит, но това е само за Търсачи. Но всеки някога ще почне да търси. Всички ще се завърнат в Бога. Включително и демоните и змията, понеже Бог е Величествена Любов. Всичко ще се върне в Бога. Ако някой мисли, че Бог е Ограничен, нали?
Нека да провокираме зрителите, в момента, ако не беше дал Свободата, какъв друг вариант щеше да има?
Няма вариант. Ангелите. Смешна работа. Робот на Светлината. Служител на светлината и не може да влезеш в…
Ако не беше Свободата, щеше да е предопределеността или как?
Ами, нямаше да е Истинска Любов на Бога. и затова Древния Тот казва, нали: “Бог е дал Свободата, за да станем богоподобни.” - а не Ангелоподобни или Архангели. За...Голяма Любов на Бога.
А добре, цялото това разпръскване на всички тези Искрици от Първоначалното Ядро - Първоначалният Огън, то безкрайно ли ще остане така разпръснато или ще има отново Събиране, Всичко да се събере отново.
Ами те, чистите Искри, Боре са си събран. Няма какво да ги събираш. Чистите хора от всички народи те са Единство. Искрите са...думата “Искра” по Майстер Екхарт, някой път ако Я разкрием - в тази книга ще има някои неща - Тя е по-дълбока от Духа. Значи: Душа, Дух, Есенция на Духа. Искрата е Изначално Сияние. Духът е Мъдрост, нали. В Искрата ими Пре-Мъдрост. И някои хора бъркат пре-мъдростта с мъдростта. Пре-мъдростта на Соломон не е Премъдрост. Той е в мъдростта, но...както и да е.
Не може да питаш, Боре, примерно - говорим за дълбоките неща - как да си предан? Значи това е нещо извън времето и пространството. това е дълбоко в тебе. Трябва да го осъзнаеш. С въпроси не става. Нали, как да ? Който е работил, който е търсил истински, той е станал. Който си играе на въпроси, много хора щот питат нали...Методите и техниките са илюзии. Всякакви техники. Обаче Любовта - забележи, разликата. Любовта, Истинската Преданост - това е нашата Древност. Това е нещо Древно в нас. Ние трябва да си го събудим. Любовта е Тайна, но Тя се е случила в Древността и Тя се е случила в нас.
Но тези методи и техники в крайна сметка за по-начинаещите са стъпала.
Те трябва да ги има.
Или директно Бог трябва да даде Дар от Себе Си?
Значи и Шоу програмите трябва да ги има и кръчмите трябва да ги има, тез техники трябва да ги има нали, обаче останеш ли на ниво техники...Представи си някой медитира и прави погрешни постъпки и няма Любов? Аз съм виждал такива медитатори. Даже знам някои дето псуват.
Аз точно това щях да кажа.
То е направо...каква медитация пада. Те даже не са в Истинското добро, а виж Мярката на Лао Дзъ за Истинско Добро: Истинското Добро това е Дълбината на Духа. Не какво правиш. Ти като нямаш Дълбина? Нали, какво правиш? Ти нищо не може да направиш. Аз завърших, ако имаш нещо…
Аз съм си подготвил няколко кратки въпроса. Единият е малко свързан с другата професия, която дълги години работя. Когато говорим за смирението и житното зърно, понеже Учителя много често говори за житното зърно, там след посяването на зърното в почвата, мрака, тежките условия - да минат най-тежките месеци и т.н. се влиза във фазата “братене”. Братене идва от брат, даже се нарича “Първият брат”, който излиза в житният клас. Искам тук да направим паралел с Братството. Защото Учителят казва, когато говори за смирението: “Човек за човека е брат и трябва да заличите старият надпис: човек за човекът е вълк”
Няма да забравя навремето, като ме бяха заключили в една стая - държавна Сигурност и там полицаи и като казах на един, много ме мразеше той от Държавна Сигурност, един от шефовете - той почина, както и да е. И аз казах: “Аз в момента ви смятам за братя”. Той изрева: Как, човек за човека е вълк” - Викам ще носиш последствията за това, което казваш.
Значи, житното зърно, Боре, това е...Първо то е извънземно. То слиза на...И то е посяване, за да възкръсне - плода му, човека. Човекът е посят в Земята, за да възкръсне. Ако той не е посят в земята - в трудните условия, в тялото...Аз скоро, сетих се за един от Египетските Отци, който казва: Когато човек умре - това е обикновената смърт - душата се отделя от тялото. Това не е истинска смърт. Когато душата се отдели от Бога - това вече е умиране.” - Това е реално умиране.
Житното зърно, мога да ти кажа много неща за него...Между другото то в себе си има чакрите и има сърдечна чакра - много силна. Изнасял съм го, но може да не си чел старите ми лекции, там от първите години.
Още едно нещо. Учителят казва, че кротост и смирение са две велики качества на Астралният свят. Обаче вие многократно сте казвали, че човек трябва да се освободи от Астралния свят. Защо така го казва?
Ами той, Астралният свят има една по-висока степен, по-облагородена, но и тя трябва да се надрасне, защото може да си до известна степен благодарен, благословен, но да не си приет. Трябва да станеш достоен. А достойнството е висока мярка. Говорим за Осъзнато достойнство. И тогава пак ще бъдеш смирен.
И на финала едно изречение от Метерлинк. Всички знаят, че го обичам.
“Смирението позволява да откриеш Тайната на своята съдба” и една формула от вас.
Значи,...:
“Господи и Боже мой, научи ме да живея в Твоята Неизреченост”
Благодаря
Да. И аз.