Елеазар: С думи не можеш да измениш човека – само със Съкровеното ще го измениш (ВИДЕО)

13.06.2018 г.
16196
Добавена от: Портал12
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Елеазар Хараш - лекция - ЛАО ДЗЪ - Юни 2018, Варна
(Лекция 1)
Лао Дзъ и Дао – това е старата Тъмна история на света. Думата Тъмна означава Скрита и Пресветла, един вид – неизвестна, Окултна.
Лао Дзъ казва за Дао: Дао е чудовище – ще обясним – и това е най-Древното… Пастта Му, устата Му е като Бездна, като Безкрайност. Дао е погълнало всичко Свещено в Себе Си, а другото, несвещеното, го е изплюло навън, за да Го търсят.
 
Казва Лао Дзъ: Аз съм Древен и Стар, защото първото, което казах на Дао, беше: Разкъсай ме на части! – и още от онези времена аз съм разкъсан и затова ме няма. Аз отсъствам; Дао ме погълна. Който не е погълнат от Дао, той няма истински Живот – той е паднал в световете.
И Лао Дзъ казва: Най-лошото нещо е световете да те изяждат вместо Дао.
И Лао Дзъ казва: Колко е непрактично да бъдеш изяден от света!
 
Лао Дзъ и Дао – това е единен, скрит, мистериозен Живот.
И казва:
Израснал съм в Тъмата на Дао и затова ми е светло – т.е.: израснал съм в Тайната на Дао, в Скритостта на Дао, и затова ми е светло.
 
Лао Дзъ – това е състоянието на Дао, Изначалната Пълнота. (Значи, тука не говорим за Ангели, Архангели или т.н. Говорим за Древно Божество – Учител, слял се с Дао.) Дао живее в Лао Дзъ и чрез него изнася Себе Си, Своето Учение, и затова Лао Дзъ говори за Дао. Единството говори за Себе Си, за Своята Безпределност.
 
Дао – това е Учението за Пустотата, за Безкрая. Така Дао ни призовава към Себе Си – и Лао Дзъ имал всякога Дао в себе си: това е наречено Чистият Живот в Древен Китай. Дао – това е говорът и на Безкрая, и на Лао Дзъ; и Лао Дзъ пее само тази песен. Значи, тука няма философия, няма теории: това е Живот в Безкрая.
Учението на Лао Дзъ е Живот в Дао, а Дао е Съкровището на Безкрая и на всички светове. И Лао Дзъ има само това съкровище. Той не признава други, признава само Дао.
 
Лао Дзъ живее винаги Несътворено и затова животът му е неразбираем и немислим. Учените затова са спорили дали е живял реално, въобще – реален ли е. Лао Дзъ е нещо по-дълбоко от реалност.
 
Дао е звукът в Духа на Лао Дзъ. Дао се е поместило в Лао Дзъ и тука няма никакво бъдеще. Тука няма никакви послания, никакви Божии Заповеди. Единен Живот с Дао: никакви Свещени писания, защото само Дао – казва Лао Дзъ – е Свещено Писание.
 
Дао превъзхожда всичко. Нима, като отидеш при Бог, ще Му обясняваш какво казва някакво си писание?
Бог, или Дао, не се интересуват от цитати, дори и от твоите дела. Тук важното е твоята Любов и твоята Чистота, защото без Любов и Чистота, без Безупречност, всичко вече става мъртво; ето защо ти можеш да повтаряш Божието Име – и в известен смисъл да си умрял: защото нещата се решават с Любов и Чистота.
Дао е преди писанията. То е Древно; писанията са късни. Дао е Древно и Лао Дзъ е от Древен род – те са преди настоящето и извън бъдещето. Лао Дзъ е нещо, което се е случило преди сътворението, преди историята: той е нещо, което се е случило вътре в Мистерията на Дао.
 
И Лао Дзъ казва: Изпуснах всичко, за да уловя Дао.
 
Лао Дзъ – това е Изначалното Вдъхновение, а това е среща именно с Дао и с Безкрая.
 
Казва: Дао ме пренесе в Тишината и затова не чувам дори и най-малкия полъх на света.
 
Лао Дзъ казва още за Дао: За Дао всички неща са лесни. Тогава, къде са трудните неща?
(Казвал съм ви какво казва Чуан Дзъ: Лекото е винаги вярно. Няма значение дали имаш трудности, или не, а дали си в Лекотата – там си в Духа, там си в Душата, там си прав.)
 
Ако живеем в Дао, ставаме като Дао. Ако си в Дао, изпреварил си себе си. Ако общуваш само с Дао, къде са тогава другите отношения?
 
Лао Дзъ не се интересува от културата на света, а само от едно: има ли на това място Дао, или не.
 
 
ДАОСЪТ – МЪДРЕЦЪТ
(Първа идея за размишление)
 
Мъдрецът утвърждава Дао – и в това е истинската Добродетел.
 
Даосът не общува със суетата на света: в него светът е отстранен.
 
Мъдростта не е в правилата, а в Дао. Истинските правила изтичат от Дао и от този, който се е слял с Дао.
 
Който е в Дао, има в себе си Покой – друга мярка, освен Лекотата, друга важна мярка. Има Покой: чрез този Покой той се извисява над всичко.
 
Мъдрият нищо не постига – забележете! Защото много хора търсят постижения чрез амбиции и т.н., и се провалят. Мъдрият никога не постига: на него му стига Дао и Безкраят. Ако в Мъдрия се прояви някаква висша способност, Мъдрият знае, че тя не е негова: тя е на Дао и това не го тревожи.
 
За Даоса, Вселената, с всичките й звезди, е напълно безполезна. Полезно е само Дао, т.е. Бог и Истината. Щом Вселената е безполезна, значи, в нея има някакъв недостатък. В Дао няма недостатък.
 
Даосът е Същество, което превъзхожда живота, защото живее в Дао, а Дао няма начало и край.
 
Даосът е необятно непосредствен и бездънно дълбок, защото живее в Източника и постоянно се обогатява.
 
Даосът пише с бял тебешир върху бяла дъска.
 
Мъдрият никога не казва „Това е Дао“ и „Това не е Дао“. Даосите мислят само за Дао и така те носят в себе си Неизповедимата Пълнота на Живота.
 
Даосът е течащ като вода, спокоен като огледало, отзивчив като ехо и невъзмутим като Тишината.
 
За Даосите свършек на света няма – то не може и да има! – защото Дао никога не е познавало свършек.
 
За Даоса Животът в Дао е по-важен от всичко и затова Пълнотата му е Съкровена.
 
Храмът на Даоса е: пътечката (както и в Дзен), водопадът, уединението, беседката, тихият сняг, езерото, мълчанието на птиците, спокойствието на дървото.
 
Даосът – това е Неведом Покой, Неизповедимо състояние.
 
Който претворява Дао в живота си, той се нарича Мъдрец.
 
Даосите са поклонници на Свещеното Безмълвие.
 
Безбрачието за Даоса е вътрешен процес – то означава отказ от нисши желания, отказ от даването на енергия на нисшите желания.
 
Даосът не се вълнува от медитация – забележете! – а от Дао.
Значи, ще обясня: той не практикува медитация, той практикува Дао – най-висшата практика. Той практикува Чистата Истина. И от там нататък медитацията му е Предълбока, но тя вече идва като последствие.
 
 
ВКУСЪТ НА ДАО
(Лекция 2)
 
Който е познал Дао, е всякога богат.
 
Дао се намира в Чистотата на твоя ум, в Покоя на твоето сърце, в Царството на твоята Душа и особено – в Безкрая на твоя Дух. Дао се намира в тихия, скромен, простичък и чист Живот.
 
Чуан Дзъ си ловял риба, сам си правел обувките; и идват, знаят, че е голям Мъдрец – идват да му предлагат министерски пост. Той никога не желае такъв провал. За него това е нещо много странично – и той отказва с лекота. Той не се обвързва с нищо освен с Дао.
 
Спящият пита: „Как да намеря Дао?“. Ти не можеш да Го намериш, защото ти никога не си Го губил; само трябва да си Го спомниш, да се пробудиш.
 
В Пълнотата на Дао няма положително и отрицателно. Дао е Тайна, превъзхождаща всички тайни. Дао тайно управлява всичко.
 
Езикът на Дао е безсловесен шепот.
 
Дао-Пътят е Безначално Начало.
 
Завръщането в Покоя е първата степен за влизане в Дао – най-ниската степен.
 
Великата Чистота попитала Безконечното:
– Вие познавате ли Дао?
Безконечното казало:
– Не, не знам Дао.
 
Бъди предан на Дао, а не на хората и обществото.
 
Дао е Безмълвно вътрешно постижение.
 
Който разбере безсмислието на Дао, т.е., че То е над смисъла, той ще отиде при Дао. Който разбере смисъла на Дао, остава в живота и във външния свят. Тоест, който иска да обхване и разбере Безкрая и Мистерията на Дао, няма да Го разбере. Просто трябва да Го приеме.
 
Дао е много по-важно от живота, много по-значимо, защото животът съществува само като последствие. Дао е причината, а животът е отражението.
 
Покоят е Живот в Дао, той е неуловим. Покоят ти дава да узнаеш, че си Безсмъртен. В Покоя смърт няма. Покоят е опасен за смъртта, защото Покоят е Дао.
 
Да живееш в Дао е повече от минало, настояще и бъдеще – те са само проекции на Дао. Цветето расте естествено, то не планира никакво бъдеще, то не се влияе от звездите, не му трябва хороскоп. Защото, кой може да изчисли Дао в човека? Няма такъв. Защото, това означава – разсейването е изпускане на настоящето. Ако не си много съсредоточен в Дао, изпускаш настоящето.
 
Когато съзнанието ти е Чисто, в този момент, ти си в Дао – няма аз, няма ум. Да владееш изкуството на Дао означава да си просто никой: Нищото, Великата Пълнота – а не някой, който търси нещо. Ти самият си Дао, ти самият си смисълът, няма какво друго да търсиш.
 
Дао може да бъде разбрано само чрез Чист Покой. Дао живее в благ безпорядък. В Дао порядъкът е подреден; в човека и най-големият порядък не е подреден, защото на човека му липсва нещо.
 
Тези, които правят добри дела, не придобиват Дао, но печелят здраве по пътя си.
 
Този, който е умъдрен от Дао, никога не спори. (С такъв човек не може да се спори, в него няма спор.)
 
Дао – благодарение на Него зверовете бягат, птиците летят, Слънцето свети, звездите се движат и Фениксът изгаря.
 
В Дао никога не се явяват зловещи небесни знамения.
 
Дао напоява дърветата и тревите, храни металите, затова те растат; храни и камъните, помага на птиците и зверовете да растат, като се уголемява в тях. Дао помага на елена да му израснат рогата. Дао прониква и тече Тайнствено във всички неща.
 
Ако светът бъде устроен – това не води към Дао; само промяната на съзнанието води към Дао.
Само твоята Чистота, твоята Любов, твоето Дао в тебе – това е Дао. Защото Дао е Абсолютно Чисто съзнание, То не се нуждае от подреден свят. Това съзнание вижда навсякъде Дао. Без Чисто съзнание, човекът ще види неустроения си живот: каквото и да има, той ще е неустроен. А с Чистото си съзнание, той ще види Дао.
 
Чрез Чистото си съзнание можеш да възприемеш Дао, но не можеш да Го опишеш.
 
Пътят към Дао не е да го вървиш, а да го живееш.
 
За да разбереш Дао, има само един начин – да усетиш атмосферата на тия, които Го следват, и то – реално.
 
Дао е начинът, по който става всичко.
 
 
ДАОСЪТ – МЪДРЕЦЪТ
Продължение
(Втора идея за размишление)
 
Целта на Мъдреца е една: Постоянен Живот в Дао. За него успехи и неуспехи нищо не означават – важен е Животът в Дао.
 
Даосът често е отнесен, невзрачен, не се взира в света и в заблужденията.
Външният храм на Даоса – както казах – е пътечката, изворчето, цветето, уединението, падналото листо (то се е отделило от света и се е завърнало в Свободата на Дао), тишината, неизвестността, дъждът... А Вътрешният Храм – това е тихото общение с Безкрая.
 
Даосът има само един Дом, той дълбоко го е почувствал в себе си – и това е Пътят към Дао.
 
Мъдрецът има само една практика: той храни в себе си само Чисто Дао. Той не говори за Писания, не говори за Заповеди: той храни в себе си само Чисто Дао. Така той наследява Изначалното. Даосът знае, че само Чистотата ще го заведе при Дао, и затова тук няма никакви излишни практики и ритуали. (Да не говоря за смешния тамян! Който смята с тамян да изпъди дявола, нищо не е разбрал. Дяволът се изпъжда с Чист, правилен Живот в Бога. Нищо общо няма с тамяна!)
 
За Даоса смъртта е простичка, естествена и светеща.
 
Даосът от шеста степен, т.е. на Великата Истина – той вече няма нужда да се усъвършенства. Той просто е влязъл в Дао, живее чрез Дао, действа чрез Дао. Такъв е Лао Дзъ: той е влязъл във Великото Единство, той вече е Единна Същност, той не се самоусъвършенства, а проявява самото Дао.
 
Даосите казват: Въплъти Дао в себе си – и всичко друго вече е без значение, т.е. Стани Истинен! Казвал съм го и така: Стани Истинен, а не религиозен.
 
Даосът е станал Мъдрец, защото е преживял най-дълбокото Преживяване – преживяването на Дао: това е Чисто, Безмълвно, необяснимо Преживяване.
 
Истинският Мъдрец е Висша музика: той звучи, защото сърцето му е пълно с Дао – не се нуждае от никаква друга музика. Абсолютно! Той е самата Музика, сърцето му е по-дълбоко от музика.
 
Даосът е постигнал Дао чрез Простотата на разбирането. Често земните имат глава, пълна с писания, с цитати; докато главата на Даоса и на Мъдреца е празна, абсолютно Пуста. Пуст ум, Пусто сърце, т.е. Чисто сърце, Чист ум – и тогава нещата се явяват като яснота, като чисто разбиране. (Мога и така да го кажа: Празните глави печелят; препълнените – много е зле положението... Няма какво да кажеш, няма какво да обясниш... Препълнено е – прелива от свят, от писания и от цитати.)
Когато си Чист, разбирането е чисто; когато си Ясен, всичко друго е ясно.
 
За Даоса няма „лоши звезди“ и „хубави звезди“, той просто не ги вижда, той не се нуждае от звезди. За Даоса има само една Велика Идея: Живот в Дао и никога живот в звездите. (Вие знаете: много хора се канят да се преместват на Марс – може би там животът ще е хубав... Нищо подобно! Очаква ги голямо разочарование. Без Дао къде ще отидеш?) Животът е в Дао, а не в звездите. Това е Живот в Истинността. Ще обясня: Даосът е изцяло съсредоточен, енергията му е цяла, той не боледува от разни мнения и възгледи, и знания, както е раздвоената енергия.
 
 
ВКУСЪТ НА ДАО
Продължение
(Лекция 3)
 
Методът на Дао е да бъде онова, което е от само себе си, както е сърцето ти – то си бие спонтанно, въобще не те пита какво мнение имаш: то си живее своя Таен Живот чисто, естествено и леко. Нищо не правиш по въпроса: нито се молиш на сърцето си, нито го принуждаваш да бие. То си има Тайния Ритъм на Дао – само трябва да го познаеш. Когато сърцето ти не е пълно с Дао, почваш да страдаш от много желания – тогава ти разваляш сърцето си. (Казвал съм: Любовта не е желания. Любовта към Бога е Любов, а не желания.)
 
Дао е без източник, понеже никой не е могъл да Го роди. То е родило всички неща.
 
Дао изкоренява всички крайности. Никой не може да вземе, по отношение на Дао, неправилна позиция, каквото и да каже.
 
Добрият плувец потъва. Къде потъва? В Дао. Добрият ездач пада. Къде пада? В Дао. Само Дао не успява в падането. Дао пада в Пустотата, в Безкрая, и затова няма къде да падне. (Много хора искат осигуреност. Истинската Опора е без опора – тогава се явява Истинската Опора. Осигурените хора са осигурени гробища.)
За да си устроиш живота, не са ти необходими съвети: необходимо ти е Дао. Дао устройва живота, а Лао Дзъ казва: Съветите го разстройват.
 
Краят няма край, защото е в Ръцете на Дао.
 
С думи не можеш да измениш човека – само със Съкровеното ще го измениш. Съкровеното не говори, но изменя. Защо е така? Завещано ни е, че Дао живее в Съкровеното.
 
Ако храниш Дао в себе си, ще оздравееш. Ако Дао реши да не ме храни, значи, Дао ме иска при Себе Си. Мога ли да Му откажа! (Значи, тука става [дума] – при гладуването. Ако някои хора умират от гладуване, има една Тайна Красота – все по-дълбока благодарност и завръщане. Тогава ще оцелееш. Ако се бориш, ще се втвърдиш в света. Има хора, които външно живеят, и те мислят, че са оцелели. Няма такова нещо!)
Ако Дао реши да не ме храни, значи, Дао ме иска при Себе Си. Мога ли да Му откажа! Не умея да отказвам на Дао – казват Мъдреците.
 
Пестенето на енергията е усъвършенстване на изкуството на Дао. Човешкото е отстъпило от Дао и затова е изгубило своя Път – истинския си Път. А без Път, човекът е изгубил Простотата.
 
От своето „добро“, цивилизациите са изчезнали. И сега, както знаете, има много „добри“ хора: и в политиката, и в църквите е пълно с „добри“ хора, които нямат представа за какво става въпрос. Но Доброто на Дао е Тихо Тържество: неуловимо, никакъв шум, никога не се показва. „Всяко добро, което е показно, задължително ще бъде наказано“ – казва Ал-Халладж. То е лицемерно. Трябва да е абсолютно скрито, в Името на Дао, без показ – тогава говорим за Реално Добро: Реално, Безмълвно Добро.
 
Тайната на Живота е да създадеш Дао в себе си.
 
Дао е неуловимо, но трябва да се издирва.
 
Дао е смисълът, а човекът е безсмислието. Който живее в Дао, придобива смисъла, дори и да не го иска.
 
Злото се страхува от Дао. Защо се страхува? Защото Дао не може да му бъде съперник. Не се е родил съперник на Дао, на Бога. (Бог няма съперници, Бог няма врагове. Това, че Луцифер бил враг на Бога, е огромна илюзия.) Никой не смее да съперничи на Дао.
 
От прогрес имат нужда само изостанали хора – тези, които не разбират Дао, не разбират своя Път.
 
Най-Висшата степен на Дао е Естественост и Лекота.
 
Който не е в Дао, е придобил своето неразбиране. И това неразбиране е много красиво, защото, когато Дао дори ти се показва, пак не Го разбираш; когато ти помага, пак не Го разбираш – и става все по-красиво.
 
Дао е преди света, преди Космоса, преди всичко – и затова е неизвестно.
 
Пътят в Дао е Чисто действие, а не надежда. Тука няма надежди. Който действа Чисто, не се нуждае от надежди.
 
Дао е странна Реалност – Лао Дзъ казва – пребивава там, където Я няма.
 
Дао вечно се отклонява от Себе Си, от Своята Същност, за да може да се завръща. Това е една игра на Дао.
 
В Дао няма място за смърт.
Чистото сърце разрязва небесната мрежа и влиза в Дао.
 
Дао е единствената мярка и затова Дао всякога предупреждава. Разбереш ли Дао, няма нужда да разбираш себе си. Много просто: ти ще имаш такава Пълнота, ще бъде толкова неизговоримо, че какво може да обясняваш. Ако почнеш да обясняваш, ще развалиш всичко.
 
Дао е Простота, но никой не може да управлява тази Простота – Тя е Господар.
 
От Древността до наши дни, Името Му още не е изречено. Дао е Най-Древният Поток. (Както знаете, Дао е условно име.) Когато Дао е в човека, в него тече Древният Поток и човек не може да остарява.
 
Там, където Го няма Дао, царува безпокойството.
 
 
СТАРЕЦЪТ
(Трета идея за размишление)
 
Става въпрос за Лао Дзъ.
 
Веднъж Дао казало на Лао Дзъ:
– Ти никога не можеш да Ме уловиш.
Лао Дзъ казал:
– Да, и затова не мога да Те изпусна.
Дао казало на Лао Дзъ:
– Можеш ли да Ме предвидиш?
Лао Дзъ казал:
– Всяко предвиждане е повърхностно; Дао е Дълбина.
Дао пита Стареца:
– В кой свят живееш?
Лао Дзъ казал:
– Нямам светове в себе си – само Дао.
Дао пита:
– Как узна това?
Лао Дзъ отговаря:
– Нищо не съм узнал. Само Дао в мене знае, а аз съм Дълбоко незнаещ.
Дао му казва:
– Щом си Дълбоко незнаещ, значи, сме сродни.
Лао Дзъ казва:
– Не аз съм сроден с Дао, а Дао е сродно с мене.
Дао му казва:
– Ето защо сме в Единство!
Лао Дзъ казва:
– Имаш ли Мистична Чистота, имаш всеки резултат и всяко постижение, защото Дао слиза в Чистотата. Който има Дао, не държи на постиженията, защото той знае, че всяко постижение е бедно. Само Дао е богато и затова той държи на Дао. Мъдрецът държи на Дао, а не на постиженията, защото, който е изгубил Дао, постиженията ще го убият. Който е избрал дарбите и постиженията, е изоставил Дао – и после много ще трябва да догонва себе си, защото Дао е в Чистотата, а не в дарбите и постиженията. Да си преизпълнен с дарби означава много да си погубил себе си. Но да си видял Дао значи да си разбрал своя Безкраен Път, своя Неизвестен Път – това е Пътят на Древните Мъдреци.
 
Дао – кой може да Го предскаже? Никога не е се раждал такъв. Дао е абсолютно непредсказуемо. Звездите въобще не Го виждат; Вселената въобще не Го познава… И още нещо казва Лао Дзъ: Дори и Боговете не знаят къде е Дао. (Боговете!)
 
Дао винаги се движи в неизвестна посока. (Затова Тот казва: „Нашият Древен Път е абсолютно незнаен“.)
Дао познава звездите, но те не Го познават. Дао познава Вселената и Боговете, но те не Го познават.
 
Веднъж – казва Лао Дзъ – Дао ме попита:
– Ти познаваш ли Ме?
Казах Му:
– Нито Те познавам, нито Те разбирам, нито искам да Те познавам.
Тогава Дао му казало:
– Ето защо сме близки! Защото не се познаваме, защото не се разбираме – ето Опората в нас: разчитай на нея!
(Вие знаете, хората търсят все повече разбирателство и става все по-сложно. А тука е точно обратното, при Мъдреците.)
Лао Дзъ Му казва:
– Аз никога не разчитам на някаква опора; аз разчитам само на Дао. Защото, без Дао, за какво ми е някаква опора?
Преданието казва, че Дао само се усмихнало на Стареца и си тръгнало. Но къде ли е тръгнало? Както винаги – казва Лао Дзъ – в неизвестна посока. Защото Пустотата, т.е. Безкраят, е Храмът на Дао. Ето защо Храмът на Древните е Безкраят.
 
Из книгата „Моето скрито Дао“[1]
(Лекция 4)
 
И ще завърша, тъй като правя една книга: Моето скрито Дао… Те са много всъщност: Моят скрит Суфизъм излезе, Моят скрит Гносис, Моят скрит Будизъм, Моят скрит Дзен. Тука – малко откъси от една книга, която се подготвя: Моето скрито Дао.
 
Дао е като мед в устата ми.
 
Когато съм в Дао, всичко е наред. Когато съм в себе си, все нещо ми липсва.
 
Чувам Дао с Неговото Ухо, защото аз нямам ухо.
 
От Дао избликва Неизговоримост.
 
Дао е Свещено, а това е много повече от култура.
 
Любовта към Дао превъзхожда и най-правилната постъпка. Каквато и постъпка да направиш, въпросът е каква Любов имаш към Дао.
 
Дао решава дали да Го възприемеш, или не.
 
Дао е това, което увеличава изумлението в нас.
 
В Дао никога не тече време; в Дао тече Дао, т.е. Безкраят.
 
Ако Дао не те води, твоят „правилен“ път ще те обърка. (Има много хора, които мислят, че вървят в правилния път.)
Имаш ли Дао в себе си, и обърканият път ще се изясни. (Цялата работа е да спечелиш доверието на Дао.)
 
Дао е толкова ясно, че как да Го разбереш!
 
Да намериш Дао – това е умение на Дао. (Тоест, търси Дао чрез Дао, не чрез себе си – чрез Дао.)
 
Дао е по-леко и от Лекотата.
 
Не можем нищо да дадем на Дао – освен себе си.
 
За да се вслушваш в Дао, трябва да си станал част от Дао.
 
Дао не крие Тайните Си в тъмнината; Дао крие Тайните Си в Яснотата.
 
Когато Дао докосне нещо, то става Истинно.
 
Никой не може да обясни Дао, но Дао може да обясни всичко.
 
Във Висшата Тайна има само Дао и там никога няма двама.
 
Да си винаги в Дао – това е нещо, което превъзхожда всяка практика.
 
Истинската Любов е съюз на Дао с Дао.
 
Това, което няма Дао, не разбира себе си.
 
Дао управлява всичко, но незабележимо.
 
В Дао няма логика: в Дао има само Истина.
 
Всичко е в Дао и затова всяко решение е в Дао.
 
В Дао е Древната Памет за всичко.
 
Дао е единствената Манна – всичко друго е нещо друго.
 
Дао е образ и подобие на Дао.
 
Колкото повече се вглъбявам в Дао, толкова повече не виждам Дао – и това изключително ме вдъхновява!
 
Дао – произходът Му е чудно неизвестен. (Просто защото Дао няма произход… Всичко друго има, но Дао няма произход.)
 
Ако Дао е в мен, аз съм Бездна.
 
Дао е Зора, скрита от изгрева и залеза.
 
Дао няма произход; Дао има Велика Безпределност.
АУМ
[1] Неиздадена книга от Елеазар Хараш (бел. ред.)
 
 
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай