В началото на творението те са били една обща душа и съответното тяло ( в Кабала Адам Кадмон ) - това е била общата душа, която се е сливала с Твореца и тогава тя е получавала максимално наслаждение, наречено блаженство. По своята природа душата е така устроена, че тя винаги жадува и търси това максимално наслаждение. Това е всъщност първичната й обмяна с Реалността, а Реалността е блаженство. Понеже първичното желание е било чиста светлина, затова в душата се изливало блаженството, но когато тя е станала непослушна, в нея вече се е вливал позор и тя е разбрала, че трябва да работи върху себе си, за да се избави от този позор и да се върне в блаженството. Понеже е сгрешила, тя вече не е могла да получи цялостно наслаждението и именно затова всяка разумна душа се стреми да стане отново безгрешна, за да се върне отново в своя дом - блаженството. Същественото, което се иска от нея, е тя да оправи своите отношения към Създателя.
Най-точният път за душата не са Свещените книги, а себепознанието. Затова Учителят казва: “Може да си чел много пъти Библията, но ако дойде едно изпитание и не знаеш как да се справиш, нищо не знаеш”. Но ако познаеш себе си, ще можеш да се справиш с всеки въпрос.
За разумните души близостта се определя от степента на наслаждение, която те взаимно получават - но заради и в Името на Създателя, а не заради себе си. Това е свързано с безкористното отдаване, което е метод за слизането на Духа. Това важи и за безкористното отдаване на свещена идея и тогава от нея потича живот.
Според Кабала, ако отдаването на една идея или на Твореца е на висока степен, то и блаженството е на висока степен. Всички лични желания произхождат от системата на тъмните сили. Според Кабала желанията са лични, когато човек е отделен от Създателя. Отделен значи духовно мъртъв, но в борбата със себе си той започва да оживява. Това е разумна борба без натоварване и големи усилия, защото Учителя казва, че Любовта работи по пътя на най-малкото съпротивление. Когато работиш с Любов, ти влагаш малки усилия и нещата стават естествено. При безлюбието усилията са големи, умората е голяма и недоволството е голямо.
Учителят казва: “Най-лошото на земята е недоволният човек”. Недоволният не работи върху себе си, а който работи върху себе си, се освобождава от вторичния образ. Работата върху себе си означава приближаване към Твореца. Душата трябва да се преобрази (става въпрос за това, което е вмъкнато, животинското в нея). Според кабалистите именно затова е създаден светът и всички духовни светове са само степени по пътя към Духа. Затова сливането с Твореца е задача и цел, която може да се осъществи още тук на земята. Това е въпрос на работа. Затова следните думи на Учителя, макар и обикновени, са с универсално значение. Учителят казва: “Започнете да работите с велико постоянство”.
из “ЖИВАТА ВОДА”
лекции IV том
Окултни лекции държани от Елеазар Хараш в
градовете Варна и София през 1993г.