Елеазар: При Самадхи човек познава себе си като висша душа (ЛЕКЦИЯ)

Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

ПЪТЯТ НА ВЪТРЕШНИЯ УЧЕНИК

При третото и четвъртото тяло човек търси Бога отвън и винаги в един момент ще бъде разочарован. В петото тяло (висшата душа) Бог се явява отвътре и Учителят дава мярката. Как? Учителят казва: В петото тяло Бог се явява отвътре като вътрешна сила и мощ, и като осмисляне на живота, т.е. одухотворяване. Тук говорим за блага сила, не говорим за сила, а за блага сила.

Когато третото тяло, т.е. сърцето, е нечисто, тогава то е свързано с нисшата душа и нейните желания, наречена астрална душа. Но когато човек пречисти сърцето си, желанията си, тогава той започва да се свързва с петото тяло и влиянията на ума започват да се разпадат.

Ще повторя. Когато човек започне да пречиства сърцето си и го пречисти, тогава започва да се осъществява контакт с петото тяло (душата), защото сърцето е сянка на душата, казва Учителя, а умът е сянка на Духа. Тогава сърцето започва да прави контакт с петото тяло и влиянията на ума започват да се разпадат. Постепенно започва разлагане на ума, той вече не е толкова голям враг. Когато човек пречисти четвъртото си тяло, т.е. своя ум, своя начин на мислене, тогава към него се насочва шестото тяло - духът. И тогава човек става сияещ, възвишен и започва да мисли спокойно, блажено и мъдро. Това са характеристики на шестото тяло.

Когато третото тяло не е пречистено и облагородено, човек има неразумни желания и започва да мисли неправилно. Неразумните желания водят към неправилно мислене. Учителят дава пример за Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа казал: Като умре жена ми, половината свят умира. Като умра аз - целият свят. Значи никой друг не съществува, те са заели цялото пространство (няма да тълкувам), в тях двамата е целият свят и като умре единият, половината свят го няма. Това е начин на мислене на егото, което е свързано с третото и четвъртото тяло.

Когато четвъртото тяло не е пречистено и озарено, тогава има няколко рода невежество и неразбиране. Тогава мисълта се превръща в желание за слава, за богатство, за авторитет и т.н. Напълно фалшиви желания, качества на четвъртото тяло.

Ще ви кажа някои шеги, с мои думи, обаче те са свързани с тези тела и аз обичам чистите шеги. Има много чисти шеги, в които има скрити истини. Както и тук:

Попитали какво ще стане, ако един крокодил изяде Леонид Брежнев. Отговарят: Цяла седмица ще повръща ордени и медали. - Какво искам да кажа. Това е окултна шега, след време ще ви говоря специално за шегата от окултна гледна точка, тук нямам такава цел. Крокодилът в миналото е символ на Мъдростта в Египет. Един такъв мъдрец като крокодила не може да понесе такива фалшиви човешки слабости и толкова медали. Посветените нямат ордени и никога няма да имат, а някакво човешко същество до такава степен се окичило, че се самозабравило. Значи крокодилът изхвърля всичко излишно. Има друг случай за медалите, доколкото си спомням, беше за някакъв виден партиен функционер. На такъв голям партиец му подарили, на някакво събитие, трети медал. Някой се заинтересувал от присъстващите: Защо му подарихте този медал, коя е причината? - Защото има два медала. - Ами защо му подарихте втория медал? - Ами защото имаше само един. - Ами защо му подарихте първия медал? - Ами защото нямаше.

Това са едни заслуги, които нямат никаква връзка с нещата. Това са качества на нисшите тела, на третото и четвъртото тяло, особен род тщеславие. В тази връзка искам да кажа, че хората, които живеят в трето и четвърто тяло, казват: Няма да те слушам тебе повече, аз искам да стана независим. - Добре, вече си свободен. Дадох му свобода.

Искам да кажа следното, дадено от Учителя като мярка. Когато човек живее в човешкия свят и иска да бъде независим, това е опасно. При него ще дойдат лошите условия, защото той няма да иска да чуе приятелския глас, този, който обича неговата душа. Той ще се затвори и след време, разбира се, ще плаща. Но когато човек живее в Божествения свят, а това започва от петото тяло нататък, тогава да бъдеш самостоятелен, Учителят казва, това е най-великото благо. Разбира се, винаги свобода ще бъде дадена. Казах ви мярката. Понеже някой хора мислят, че се ръководят от интуицията, както ще разберем в последната идея, те щяха да постигнат най-малкото нещо, което мярка. Интуицията е безпогрешна и води по петото тяло, до Самадхи. Понеже такива хора не са постигнали, а казват, че интуицията им говори, самото изказване показва дефект. Това умножава дефектите на четвъртото тяло, но после ще ви кажа нещо в тази връзка. Човек мисли, че това е безобидно, като изкаже някаква такава идея.

В четвъртото тяло има и друго невежество. Това е гордостта, но тя се осмива от самата себе си. Например има една такава шега за техническа нация. И това е голям въпрос. Накратко ще ви кажа тази шегичка. В нея има нещо много ценно, обаче пак няма да го коментирам, тъй като в момента нямам такава цел. Попитали: Вярно ли е, че България е продала две хиляди компютъра на Япония? Отговорили: Вярно е, но не на Япония, а на Германия и не две хиляди компютъра, а две хиляди компота. И накрая не са ги продали, а били върнати обратно. - Значи започва от нещо уж много важно и свършва с нищо. Тази гордост ще бъде пометена, но няма да коментирам, тъй като ще трябва да се отклоня. Това не означава, че японската наука е много извисена, защото тя също не произвежда истински хора от петото тяло, освен Дзен-мъдреците, Дзен-учителите, будистите, но те не се движат по пътя на техническия прогрес. Те се движат по съвсем друг път, след време ще говорим.

В четвъртото тяло има още един род невежество, има много видове, но тук изреждам по малко. То е много по-опасно и е много по-прикрито и неуловимо. Затова ви наблягам на него. Например още преди години ми задаваха такива въпроси, няма да споменавам имена, няколко човека. Казват: Щом Учителят е дошъл в България, значи трябва да вървим по неговия път, а не по пътя на йога. - Това изказване означава дефект в четвъртото тяло и утвърждаване на дефекта. Но това е много тънко и човек не може да го различи. Той мисли, че във въпроса му има нещо разумно, понеже има нещо логично. От много хора съм чувал такива въпроси, искат да видят моя отговор, но аз не си давам лесно отговорите, защото някой път за моя отговор трябва да си готов да умреш. Ако искаш много дълбок отговор, трябва просто да си на тази вълна, да си готов да изпълниш. Защото аз ще го снема от Учителя, обаче ако ти не го изпълниш, означава, че аз продавам Божествения свят. Това е особен род предателство и тези, които идват при мене, затова не получават това, което искат. Затова даже в мен няма отговори, обаче все пак на някои отговарям, но не това, което искат. И затова някои хора се отчуждават от мене, защото аз живея в много дълбоко безмълвие и ми е много трудно да говоря, но ще правя компромиси, за да има някакъв контакт с душите.

Значи самото възникване на въпроса “щом Учителя е дошъл и ние трябва да следваме…” означава съмнение, но много скрито съмнение и човек иска потвърждение. Това е качество на менталното тяло, то винаги иска потвърждение. Когато получи, това пак не му помага. Защо? Защото този, който наистина е убеден, т.е. ако пита с душата си, той ще пита по съвсем друг начин. В него не може да възникне въпроса : Дали това е моят път? Ако това е пътят, това е просто пътят, няма въпрос, просто си отдаваш целия живот и потъваш, и изчезваш, без да възниква въпрос. Щом възниква този въпрос, означава, че ще имаш много проблеми. И Учителят казва, че в такива въпроси, в такива хора има скрито противоречие, за което ще кажем нещо. Това е много тънко и прикрито противоречие.

Какво казва Учителят? Учителят казва, че противоречието в четвъртото тяло показва, че човек не прави (забележете) искрени усилия. Това е мярка. И затова пак искам да напомня: Не само молитва, не само възвишени мисли, а и жажда за Истината.

Тук вече се намира истинската музика. В петото тяло е истинската музика. Тук не говорим за звуци, не говорим за тонове, а за нещо по-дълбоко. Това е музиката на душата. Когато човек постигне първото Самадхи, петото тяло, той постига първичното състояние на душата и се насочва към музиката на сферите. Само висшата душа може да се насочи към тази музика на сферите, музика на душите, сияние на душите и т.н. Тогава той влиза в естествена хармония с космическите сфери.

Преходът от четвъртото тяло към петото тяло е изключително събитие, чисто окултно събитие. То е вътрешно доказателство за този, който много усърдно и с постоянство и Любов е търсил Истината, истинската Любов и своя Учител. Това е високо посвещение (става въпрос за първото Самадхи), при което човек познава себе си и вижда себе си като висша душа. В петото тяло се поставя едно велико и истинско начало по пътя към тайната на Учителя. Това е началото, основата. Оттук нататък можем да говорим за истински ученик. Затова в София предупредих да бъдат по-скромни, да не говорят “аз съм ученик”, “еди-кой си е ученик”, да не изнасят тези неща, защото това също увеличава дефектите и недостатъците в четвъртото тяло. И най-малкото изказване увеличава дефектите.

Ще ви кажа още една шега, преди да продължа. Тя има много тайна връзка с четвъртото и петото тяло, но е много незабележима и се подценява, понеже не може да се изтълкува по окултен начин. Двама души си разхождали кучетата (това може да означава души, същества, много неща). Единият казал: Моето куче е много интелигентно, когато се върне вкъщи, натиска звънеца и аз му отварям. Другият казал: Моето куче не се занимава с такива неща, то си има ключ. - Искам да кажа две неща. Който натиска звънеца, означава, че още е зависим (няма да се спирам на по-дълбок коментар), някой трябва да му отвори, той още не е влязъл в петото си тяло, във висшата душа, още няма ключ. Докато звъни, той е зависим, няма самостоятелност. Много неща означава това, но няма да се спирам. Това същество, което има ключ, това е съществото, което е намерило своята душа. То може да влиза, спокойно да прекрачва вратите на своя дом. Това също означава много неща. Вратата е мястото на Пустотата. Най-ценното в един дом е Пустотата - това е празното пространство и врата. Когато минаваш от една стая в друга (след време ще ви обясня), според даосите означава, че влизаш от един свят в друг, а това на окултен език означава от едно тяло в друго. Както виждате, шегите са много простички, но те крият в себе си съвсем други неща.

За това първо Самадхи, което е, както казах, изключително вътрешно преживяване, не могат да се дават доказателства и обяснения, защото то е много лично и е тясно свързано с душата на ученика. Не могат да се дават доказателства, няма такива доказателства, но и който го е постигнал, няма да дава, защото няма такова намерение и такава цел. Не може да искаш да обясниш Божественото. Обаче умът иска винаги обяснения, той иска винаги приказката да има край, защото може да я унищожи, да я развали, може да я направи застояла. Обаче, ако му разкажеш една приказка без край, той няма къде да се улови. Така са построени притчите в Библията. Те са по такъв начин построени, че да говорят на душата, а не на ума. И ако един човек ги чете с ума си, все ще се чуди за какво става въпрос. Обаче ако ги чете с душата си, има Духът какво да му разкрие.

Първото Самадхи се постига само от тези, които много години са живели за Истината и още нещо много важно. И са били готови да умрат във всеки миг за Истината. Повтарям, тъй като това е много голям ключ. Много години са жадували за Истината, стремили са се към нея и не само това, но са били готови да умрат за нея във всеки миг. И това окончателно ги подготвя за прехода в петото тяло. Същевременно те са страдали за нея, мога даже да кажа, и плакали. Тук не говоря за жалките човешки сълзи, примерно, ако човек плаче, че е загубил джакпота или някакъв милион. Тук говоря за свещените сълзи на ученика, при които човек плаче за братството, за Любовта в най-дълбок смисъл и разбира се, винаги насаме. Аз съм минал по този път и го познавам много добре, някои от вас също минават и ще минават. Това е нещо много красиво, това е състояние на висшата душа. И наистина само в петото тяло човек може да разбере какво е Любов. Нека да нямат претенции тези, които живеят в трето и четвърто тяло, макар че те дават много обяснения, за разлика от ангелите и посветените, и от висшите същества. Те по този въпрос избягват да говорят, докато хората, земните същества говорят и дават много определения, без това да ги спасява.

Само в петото тяло разбираш какво е Любов, защото душата е самата Любов. И затова Учителя казва: Не е достатъчно само да обичаш, а трябва да се превърнеш в Любов. Това е по-висока степен.

В петото тяло има един друг много важен момент, става въпрос за прехода от четвъртото тяло в петото. При този преход ученикът се среща с великата самота лице в лице. Пак ще повторя. При този преход ученикът трябва да издържи нещо много дълбоко като изпитание. Той се среща лице в лице с великата самота, остава наистина сам - няма Бог, няма учител, който да му помага, няма ангели, всичко е оставено настрани. Той трябва да погледне дълбоко в себе си, абсолютно сам и ще ви кажа защо това е важно. Когато се срещне лице в лице с тази велика самота, само тогава той ще познае своята собствена сила. Дотогава силата му идва от ангели, от положителни мисли, даже от отрицателни мисли, от злото (омразата също дава сила), обаче това е все зависимост. Значи само при първото Самадхи ученикът може да познае своята собствена сила и да я види пряко, да познае своите възможности. Това е един от най-дълбоките изпити за ученика. Тази сила е блага и благородна, тя е насочена да помага на хората в най-чистия вид.

МИСТИЧНИ ПОЗНАНИЯ
Лекции Х том, окултни лекции, държани в градовете Варна и София
през 1999г.

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

Александра Каревска

Александра Каревска е съставител и автор на текстови материали в Портал12. Работи върху теми за : себепознание, духовно развитие, древна история и здраве.

Елеазар Хараш

Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
Мъдростта е всеобща.
Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:

Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Никога не нарушавай своята безкрайност.
Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."

Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."

Афоризми от Елеазар Хараш:

Чистите действия нямат съдба.
Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
Силата работи в Тишина.
Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
Най-здравословният живот е близост с Бога.
Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
Словото превъзхожда всяка наука и религия.
Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.

Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).