Елеазар: Истинският стремеж към идеала побеждава времето и пространството

Избрани акценти от Елеазар Хараш по темата за истинският стремеж и идеалът:

Чрез високия идеал змията става слуга на Духа. Високият идеал е преобразувател на сексуалната енергия. Ако човек се концентрира върху високия идеал, в неговия живот стават велики изменения.

Идеалът - това е живо същество. Идеалът - това е Духът. В змията е скрито Божественото, изкуството е да го видиш. Духът поставя очите на фокус - нагласа на едно строго определено число вибрации и тогава ти виждаш скрития смисъл на нещата, ти виждаш тайните.

Високият идеал преустройва целия живот. Истинският стремеж към идеала побеждава времето и пространството. Той навлиза във вечността и постоянно се трансформира като висша воля. Когато хората се съсредоточат върху земен идеал, те влизат във времето и пространството и се лишават от дълбоката красота на Бога. Идеалът към Бога е идеал към непостижимото. Хората не могат да влязат във вечността, защото си избират временен идеал.

Високият и непостижим идеал ни изпълва с жизненост през целия ни живот. Това е Духът - Той непрестанно ни изпълва, защото Неговият живот няма край. Красивите неща са безкрайни. Щом носим идеала вътре в себе си, той ни подготвя и за други светове, и за все по-хубави условия - това се отнася до Божествения живот, който никога не омръзва, защото не се ограничава от време и пространство, и от земни цели. Истинският ученик има вечен идеал. Той се вдъхновява от неговото величие, пълнота и неизмеримост на живота. Високият идеал - ето Мъдростта на живота.

Нужно е ученикът да преодолее себе си, за да влезе във вечния поток на живота. Чрез високия идеал ученикът влиза да живее в Божествения свят. Високият идеал ни освобождава от земните грижи и ограничения. Много хора имат идеал, например да станат художници и т.н. Това не е пътят към Посвещение. Тези идеали се постигат за определен брой прераждания, после идват успехът и застоят. Те си мислят, че техният идеал е осъществен, но се чувстват бедни и пусти вътрешно. Посветените не правят такава грешка - те са устремени към високия идеал. Тук никога няма пустота и застой, а вечна обмяна с красотата на Бога. 

Смисълът на живота се намира във вечния стремеж - това е пътят на ученика, а там, където идеалът свършва, пустотата прониква. Високият идеал запълва пустотата в душата на човека.

Хората още не разбират красотата да обичаш, без да очакваш - това е метод на Бога. Бог е вложил красотата във високия идеал. Чрез идеала Бог се вселява в живота на ученика - така животът побеждава. Този живот е пълен с Божествено единство.

Постоянният стремеж, това е практика на самия Бог в човека. Нека ние Му дадем това най-важно условие - постоянството.

Формула: “Господи, направи ме постоянен като Слънцето”.

Ако вие мислите, че след няколко хиляди години ще постигнете своя идеал, значи вие не го обичате, защото за него не се поставят условия и време. Който поставя условия или време, рано или късно губи своето равновесие, докато високият идеал винаги поддържа равновесието. Красиво е да знаеш, че в това прераждане няма да постигнеш своя висок идеал. Каква красота е това - това е вечен стремеж, постоянно се изпълваш с живот!

Най-високият идеал, това е Абсолютът. Така животът на ученика става все по-красив, все по-светъл, все по-богат. Без високия идеал хората биват победени от внушенията на злото - то ги убеждава, че трябва да се примирят със своята съдба и своето нещастие. Ако имате висок идеал, той ще ви освободи от тези внушения на злото. Внушенията са ограничения. Истинският ученик работи в дълбочината, а не на посвърхността (критика, омраза, лъжа, гняв и т.н.).

Има един инстинкт в човека, който обича удоволствията и развлеченията - това е голямо отклонение. Насочете се към високия идеал и не се смущавайте от своите слабости и грешки. Хранете идеята, че сте могъщи, защото Духът е вътре във вас и Той постепенно ще ви освободи от това, което ви е заробило. Високият идеал е всемогъщ и той може да ви спаси.

Из лекция, държана на 31 юли 1992г. - Варна

Елеазар Хараш