Търси

Елеазар Хараш за Християнската мъдрост (ЛЕКЦИЯ)

23.07.2019 г.
2767
3
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Представяме ви избрани акценти от Елеазар Хараш за Християнската мъдрост:
  • Смирението ни дава това, което нямаме.
  • Щастливият и спокоен живот ни отслабва, а слабият човек става жертва.
  • Смирението е началото на всички блага.
  • Бедствията са повод за благодарност към Бога. Това са изказвания на монаси – персийски, сирийски и всякакви, християнски монаси.
  • Ако постоянно благодариш на Бога, ще умориш дявола от глад.

Скърбите са голямо благо за човека. Те са извор на силата. И няма по-нещастен от такъв човек, който не е бил закален от тях.
  • За дявола нищо не е така страшно, както мисъл, винаги и постоянно заета с Бога.
  • Бог ни е дал сила да побеждаваме, не като се сражаваме, а само чрез едното търпение.
  • Знак за Божие наказание е, когато човек живее в охолство и удоволствие.
  • Божията помощ и тежкото прави леко.
  • Ако сме внимателни над себе си, ще имаме власт и над демоните.

Няма нито една добродетел, която да може да устои, без основата на смирението.
Никой не може да спаси онзи, против когото действа Бог. Значи, когато Бог е решил да действа, никой не може да го спаси.

Често благоденствието произвежда много повече зло, отколкото бедствието. Сещам се за една монахиня, за която  скоро стана въпрос и в София, Метхелд – прекрасна, дълбока, това е немската Ал Рабия, за която след време ще говорим. Тя казва:

Колкото по-мизерен става живота ми, толкова по-широка става душата ми.

Значи, колкото по-голяма мизерия, толкова повече любов, толкова повече красота, толкова повече широта. Това е правилният подход и това е истинският човек. Докато  обикновеният човек и бедност, и богатство го объркват. Въобще за нея ща говорим, тъй като тя спада към мистиката на християнството.

Гледай на Божията сила, а не на трудността, на обстоятелствата. Значи, къде трябва да е насочен погледа ти? Няма значение колко е голяма трудността. Няма значение дори ако е свръхголяма. Гледай на Божията сила и разбира се, призовавай Божията сила. Значи, гледай на Божията сила, а не на трудността, на обстоятелствата.

  • Който предпочете земното пред духовното, той ще се лиши и от едното, и от другото.
  • Който се стреми към небесното, той непременно ще получи и земното.
  • Който съгреши, а не бива наказван тук, той е най-нещастния човек.
  • Този, който е изпълнен с любов, той е изпълнен със Самия Бог.
  • Ние водим борба не с видимите хора – воюващите срещу нас са невидими, затова и опасността е голяма; затова и победата е голяма.

За тия, които обичат Бога с цялата си душа, битката с дявола е нищо, а за обичащите света тя е трудна и непоносима.
  • Бог и всички ангели гледат битката, която ти водиш с врага. Когато победиш лукавия, то е защото Бог ти е дал сила да го победиш. Победата е дар Божи – тя не е твоя.
  • Свободата на волята е най-горчива за грешните хора и сладка за праведните хора.
  • Бог очаква пламенен стремеж на нашата добра воля към Него. А преуспяването Той сам го извършва в нас.

Който не подчинява волята си на Бога, той ще се покори на неговия противник – Сатана.
Който не съобразява своята воля с Божията воля, той се препъва в собствените си начинания и попада в ръцета на т.н. врагове.

Христос ни е заповядал, не да нямаме врагове, това не е в наша власт, но да не ги мразим – ето, това е в нашата власт. Докато другото – не е.

Облеклият се във вярата e страшен за невидимите врагове. Тука говорим за абсолютната вяра. Такава е имала и Метхелд. Тя казва: В заслепението най-ясно Го виждам. Целият й стил е такъв, мистичен, чист, истински отдадена душа.

"Аз самият съм причината. Лукавият не може да ме накара да греша."Ето вижте искреност. Лукавият не може да ме накара да греша – греша по своя воля. Защо тогава обвинявам лукавия?
Дяволът не е причина за нашите грехове. Стига да бъдем будни. Но човекът със слаба воля и без дявола пада в многото пропасти на греха.

Там, където Го няма Бог, там господарува дяволът.
С Бога и в нещастие да живееш, е щастие; и в нищета да живееш, е богатство; и в скръб да живееш, е утешение. Т.е. същественото е дали си с Бог или не – събитията нямат значение.
Любовта Божия е рая, в който е живял Адам.
  • Ще попиташ: по какъв начин царува грехът? И отговаря: Не поради собствената си сила, а поради твоето безгрижие.
  • Нищо не е скрито от съдията, затова напразно се стараем да грешим на тайно.
  • Добродетелта на гордия човек е непотребна за Бога.
  • Началото на доброто е страх Божий, а краят е любов към Бога.

Прекрасна мъдрост. Тя не спада към най-дълбоките мистерии, тъй като тука говорим главно за светци, монаси. Светците, както ви казах и преди, са деца на ангелите, но много важна мъдрост. През нея се минава, за да се стигне след време до мистериите, до дълбоките неща и т.н. Затова и говорим за нея.

Християнската мъдрост:
  • Не помнú извършените от тебе добрини, за да ги помни Бог.
  • Коя е дрехата на душата? Добродетелта. А кое е голотата? Порокът.
  • Чуй Бога в заповедите, за да те чуе Той в молитвите.

Злото се стреми да се скрие и да се спотаи в мислите на човека. По друг начин казано, Учителят го казва: Злото изпраща своите куршуми в човека във вид на мисли. Така то атакува човека, чрез шепот, във вид на мисли.

Когато предприемаш нещо коварно, не мисли, че го правиш на някого, защото сам се оплиташ в своята мрежа.

С нашите зли сили се хранят демоните и получават силата си, за да воюват срещу нас. А с отдалечаването ни от злото, те се изтощават от глад и губят сили.
  • Който прави зло, е наследник на дяволите.
  • Където е истинската любов към Бога, от там бяга всяко зло.
  • Никой не е така страшен за демоните, както смиреният човек.
  • Който не иска доброволно да се смири, той ще бъде смирен по неволя.

Даже и да нямаше дявол, безбройни пътеки водят алчния човек към ада. Както виждате, алчният човек няма нужда от дявол; няма нужда дяволът да му удари някакво рамо – просто самата алчност е дявол. Това е достатъчно. Без помощта на дявол, той пътува към ада.
Ако Бог, който знае вашите страдания и може да ги премахне, но не го прави, то без съмнение е, че Той чрез тях промисля и се грижи за  вас.

Ако ти не си простил на врага си, не на него си нанесъл вреда, а на самия себе си.
Искаш ли изкушението да не те победи – отсечи своята воля и се отдай на Божията воля.
Когато нямате в себе си спокойствие, знайте, че нямате в себе си смирение. Когато нямате в себе си спокойствие, може да имате много други хубави качества, но нямате същественото, за което Учителят е казал: Първото качество на Бялото братство – смирението. Самата дума е много красива – с мир в себе си – тя просто си показва какво носи смиреният човек. Смирението е висота.

От себе си никъде не можеш да избягаш. Където и да отидеш, сам себе си трябва да понесеш.
Изкушенията идват върху едни, за изглаждане на минали грехове, а върху други – за предотвратяване на възможни бъдещи грехове.
Без волята Божия нищо не може да се случи.

Всеки живот е дивна тайна, известна само на Единния Бог. Аз скоро казах това в София, което е казал Мерлин: Само боговете създават бъдещето, но те не го знаят. Но ясновидците го знаят, разбира се в кавички... Значи, ясновидците знаят и бъдещето,  може да отидат даже и по-дълбоко; но боговете не го знаят.

Няма в живота случайни обстоятелства. Всичко е промисъл! И това се потвърждава и от Учителя: Какво е случайността? Закон, който слиза от високо измерение, това е случайността. Така някой път някоя случайност може да ти промени целия живот. Случайно ли е това? Това е промисъл.
Когато правим всичко, което зависи от нас, получаваме изобилно Божията помощ.
Старай се да не робуваш на собствената си воля и ще сразиш главата на змията.
Всичко е от Бога – и добро,    и скръбно, и недостойно. Ето го обяснението – всичко е от Бога: и добро, и скръбно, и недостойно. Доброто е благоволение, скръбното е замисъл, а недостойното е допущение. По благоворение е, когато живеем правилно; по замисъл е, когато биваме вразумявани; по допущение е, когато не се поправяме.

Бог е Всеизпълващ и няма място без Неговата власт. Той се открива на всеки според необходимото.


С много молитви трябва да събираме разсеяните си мисли.
Онзи, у когото няма разкаяние, той не ще се заеме и със своето самоизправление.
Прелъстени са тия, които са възложили упованието си на самите себе си.
Който сам себе си укорява, него сам Бог го оправдава.
Видиш ли някой пропаднал, знай, че той е следвал своята собствена воля. Няма нищо по-опасно от това и по-пагубно.
Постигналият отсичането на своята воля е достигнал до мястото на покоя.
За Бог казват: Той изпреварва бързите, надхитрява хитрите, поваля силните, смирява гордите, побеждава всяка сила.

Дори и да се отличаваш с пост, молитва, милостиня, целомъдрие или много други добродетели, без смирение всичко това ще се  разруши и ще погине. Спомням си, един приятел в София, издател, казва: Всичко мога да направя, всичко мога да постигна. Викам: Ей сега ще ти кажа едно просто нещо, което въобще не можеш. Казва: Мога и магии, и всичко! – Ето ти: стани смирен човек. – Това не го мога. Как ще го можеш?! Смирението – единственото качество, което демоните не могат да го имитират – прекалено дълбока вода. Понеже в гордия човек има его, той не може да стане толкова малък, че да изчезне и Бог да влезе в него. Всичко друго може да се имитира: молитвен дух, пост и т.н., не искам да изреждам. Смирението, тоз, който го е постигнал, може да го различава и да го види. Но то не е точно въпрос на постигане, то е нещо по-дълбоко, по-нататък ще обяснявам. Смирението е дълбока вода и то позволява да възприемаш съвсем правилно Бога и Истината. Без него имаш малко по-други възприятия. Ето защо е важно, трябва да се проучва. Издадохме преди време една книга, след време пак ще я преиздадем, поради важността. Но аз ще го обясня по-нататък по друг начин. Единствено добродетелта на смирението, пак казвам, е такава, че демоните не могат да я подражават.

Смирението е небесен живот на земята. Всички съкровища се намират в смирението, защото в смирението има всичко и от там започва всичко.

Елеазар Хараш, 2010, Варна
Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса и сигурността ( анализатор в B2 Security - противодействие на трафика на хора, антитероризъм, продоволствена сигурност, регионално развитие и политки на Балканите), основател на Асоциация на българските села и аграрна медийна група, чрез които работи в направлението за възраждане на българските села и селско стопанство - по природосъобразен и устойчив начин.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 3
  • Alisha
    19.04.2020 г. 21:07
    Г-н Борисов, могат ли да бъдат закупени лекциите на г-н Елеазар Хараш на диск/флаш?
  • Alisha
    19.04.2020 г. 21:05
    Г-н Хараш, Може ли ученик да изпитва липса на доверие към учителя си и страх от въздействие и проваляне на всичко в живота му? Какво означава това и за ученика и за учителя? Естествено поради това ученикът си тръгва от този учител, но въпросът остава и не дава мира?:(
  • Ади Сейкова
    23.07.2019 г. 23:15
    Благодаря . Смирение е - С Мир . " Моят мир ви давам " Дар голям от Господа наш !

Коментари:

Спонсори на Портал 12