Елеазар Хараш за Християнската мъдрост (ЛЕКЦИЯ)

Представяме ви избрани акценти от Елеазар Хараш за Християнската мъдрост:

• Смирението ни дава това, което нямаме.
• Щастливият и спокоен живот ни отслабва, а слабият човек става жертва.
• Смирението е началото на всички блага.
• Бедствията са повод за благодарност към Бога. Това са изказвания на монаси – персийски, сирийски и всякакви, християнски монаси.
• Ако постоянно благодариш на Бога, ще умориш дявола от глад.

Скърбите са голямо благо за човека. Те са извор на силата. И няма по-нещастен от такъв човек, който не е бил закален от тях.

• За дявола нищо не е така страшно, както мисъл, винаги и постоянно заета с Бога.
• Бог ни е дал сила да побеждаваме, не като се сражаваме, а само чрез едното търпение.
• Знак за Божие наказание е, когато човек живее в охолство и удоволствие.
• Божията помощ и тежкото прави леко.
• Ако сме внимателни над себе си, ще имаме власт и над демоните.

Няма нито една добродетел, която да може да устои, без основата на смирението.
Никой не може да спаси онзи, против когото действа Бог. Значи, когато Бог е решил да действа, никой не може да го спаси.

Често благоденствието произвежда много повече зло, отколкото бедствието. Сещам се за една монахиня, за която  скоро стана въпрос и в София, Метхелд – прекрасна, дълбока, това е немската Ал Рабия, за която след време ще говорим. Тя казва:

Колкото по-мизерен става живота ми, толкова по-широка става душата ми.

Значи, колкото по-голяма мизерия, толкова повече любов, толкова повече красота, толкова повече широта. Това е правилният подход и това е истинският човек. Докато  обикновеният човек и бедност, и богатство го объркват. Въобще за нея ща говорим, тъй като тя спада към мистиката на християнството.

Гледай на Божията сила, а не на трудността, на обстоятелствата. Значи, къде трябва да е насочен погледа ти? Няма значение колко е голяма трудността. Няма значение дори ако е свръхголяма. Гледай на Божията сила и разбира се, призовавай Божията сила. Значи, гледай на Божията сила, а не на трудността, на обстоятелствата.

• Който предпочете земното пред духовното, той ще се лиши и от едното, и от другото.
• Който се стреми към небесното, той непременно ще получи и земното.
• Който съгреши, а не бива наказван тук, той е най-нещастния човек.
• Този, който е изпълнен с любов, той е изпълнен със Самия Бог.
• Ние водим борба не с видимите хора – воюващите срещу нас са невидими, затова и опасността е голяма; затова и победата е голяма.

За тия, които обичат Бога с цялата си душа, битката с дявола е нищо, а за обичащите света тя е трудна и непоносима.

• Бог и всички ангели гледат битката, която ти водиш с врага. Когато победиш лукавия, то е защото Бог ти е дал сила да го победиш. Победата е дар Божи – тя не е твоя.
• Свободата на волята е най-горчива за грешните хора и сладка за праведните хора.
• Бог очаква пламенен стремеж на нашата добра воля към Него. А преуспяването Той сам го извършва в нас.

Който не подчинява волята си на Бога, той ще се покори на неговия противник – Сатана.
Който не съобразява своята воля с Божията воля, той се препъва в собствените си начинания и попада в ръцета на т.н. врагове.

Христос ни е заповядал, не да нямаме врагове, това не е в наша власт, но да не ги мразим – ето, това е в нашата власт. Докато другото – не е.

Облеклият се във вярата e страшен за невидимите врагове. Тука говорим за абсолютната вяра. Такава е имала и Метхелд. Тя казва: В заслепението най-ясно Го виждам. Целият й стил е такъв, мистичен, чист, истински отдадена душа.

"Аз самият съм причината. Лукавият не може да ме накара да греша."Ето вижте искреност. Лукавият не може да ме накара да греша – греша по своя воля. Защо тогава обвинявам лукавия?
Дяволът не е причина за нашите грехове. Стига да бъдем будни. Но човекът със слаба воля и без дявола пада в многото пропасти на греха.

Там, където Го няма Бог, там господарува дяволът.
С Бога и в нещастие да живееш, е щастие; и в нищета да живееш, е богатство; и в скръб да живееш, е утешение. Т.е. същественото е дали си с Бог или не – събитията нямат значение.
Любовта Божия е рая, в който е живял Адам.

• Ще попиташ: по какъв начин царува грехът? И отговаря: Не поради собствената си сила, а поради твоето безгрижие.
• Нищо не е скрито от съдията, затова напразно се стараем да грешим на тайно.
• Добродетелта на гордия човек е непотребна за Бога.
• Началото на доброто е страх Божий, а краят е любов към Бога.

Прекрасна мъдрост. Тя не спада към най-дълбоките мистерии, тъй като тука говорим главно за светци, монаси. Светците, както ви казах и преди, са деца на ангелите, но много важна мъдрост. През нея се минава, за да се стигне след време до мистериите, до дълбоките неща и т.н. Затова и говорим за нея.

Християнската мъдрост:

• Не помнú извършените от тебе добрини, за да ги помни Бог.
• Коя е дрехата на душата? Добродетелта. А кое е голотата? Порокът.
• Чуй Бога в заповедите, за да те чуе Той в молитвите.

Злото се стреми да се скрие и да се спотаи в мислите на човека. По друг начин казано, Учителят го казва: Злото изпраща своите куршуми в човека във вид на мисли. Така то атакува човека, чрез шепот, във вид на мисли.

Когато предприемаш нещо коварно, не мисли, че го правиш на някого, защото сам се оплиташ в своята мрежа.

С нашите зли сили се хранят демоните и получават силата си, за да воюват срещу нас. А с отдалечаването ни от злото, те се изтощават от глад и губят сили.

• Който прави зло, е наследник на дяволите.
• Където е истинската любов към Бога, от там бяга всяко зло.
• Никой не е така страшен за демоните, както смиреният човек.
• Който не иска доброволно да се смири, той ще бъде смирен по неволя.

Даже и да нямаше дявол, безбройни пътеки водят алчния човек към ада. Както виждате, алчният човек няма нужда от дявол; няма нужда дяволът да му удари някакво рамо – просто самата алчност е дявол. Това е достатъчно. Без помощта на дявол, той пътува към ада.
Ако Бог, който знае вашите страдания и може да ги премахне, но не го прави, то без съмнение е, че Той чрез тях промисля и се грижи за  вас.

Ако ти не си простил на врага си, не на него си нанесъл вреда, а на самия себе си.
Искаш ли изкушението да не те победи – отсечи своята воля и се отдай на Божията воля.
Когато нямате в себе си спокойствие, знайте, че нямате в себе си смирение. Когато нямате в себе си спокойствие, може да имате много други хубави качества, но нямате същественото, за което Учителят е казал: Първото качество на Бялото братство – смирението. Самата дума е много красива – с мир в себе си – тя просто си показва какво носи смиреният човек. Смирението е висота.

От себе си никъде не можеш да избягаш. Където и да отидеш, сам себе си трябва да понесеш.
Изкушенията идват върху едни, за изглаждане на минали грехове, а върху други – за предотвратяване на възможни бъдещи грехове.
Без волята Божия нищо не може да се случи.

Всеки живот е дивна тайна, известна само на Единния Бог. Аз скоро казах това в София, което е казал Мерлин: Само боговете създават бъдещето, но те не го знаят. Но ясновидците го знаят, разбира се в кавички... Значи, ясновидците знаят и бъдещето,  може да отидат даже и по-дълбоко; но боговете не го знаят.

Няма в живота случайни обстоятелства. Всичко е промисъл! И това се потвърждава и от Учителя: Какво е случайността? Закон, който слиза от високо измерение, това е случайността. Така някой път някоя случайност може да ти промени целия живот. Случайно ли е това? Това е промисъл.
Когато правим всичко, което зависи от нас, получаваме изобилно Божията помощ.
Старай се да не робуваш на собствената си воля и ще сразиш главата на змията.
Всичко е от Бога – и добро,    и скръбно, и недостойно. Ето го обяснението – всичко е от Бога: и добро, и скръбно, и недостойно. Доброто е благоволение, скръбното е замисъл, а недостойното е допущение. По благоворение е, когато живеем правилно; по замисъл е, когато биваме вразумявани; по допущение е, когато не се поправяме.

Бог е Всеизпълващ и няма място без Неговата власт. Той се открива на всеки според необходимото.

С много молитви трябва да събираме разсеяните си мисли.
Онзи, у когото няма разкаяние, той не ще се заеме и със своето самоизправление.
Прелъстени са тия, които са възложили упованието си на самите себе си.
Който сам себе си укорява, него сам Бог го оправдава.
Видиш ли някой пропаднал, знай, че той е следвал своята собствена воля. Няма нищо по-опасно от това и по-пагубно.
Постигналият отсичането на своята воля е достигнал до мястото на покоя.
За Бог казват: Той изпреварва бързите, надхитрява хитрите, поваля силните, смирява гордите, побеждава всяка сила.

Дори и да се отличаваш с пост, молитва, милостиня, целомъдрие или много други добродетели, без смирение всичко това ще се  разруши и ще погине. Спомням си, един приятел в София, издател, казва: Всичко мога да направя, всичко мога да постигна. Викам: Ей сега ще ти кажа едно просто нещо, което въобще не можеш. Казва: Мога и магии, и всичко! – Ето ти: стани смирен човек. – Това не го мога. Как ще го можеш?! Смирението – единственото качество, което демоните не могат да го имитират – прекалено дълбока вода. Понеже в гордия човек има его, той не може да стане толкова малък, че да изчезне и Бог да влезе в него. Всичко друго може да се имитира: молитвен дух, пост и т.н., не искам да изреждам. Смирението, тоз, който го е постигнал, може да го различава и да го види. Но то не е точно въпрос на постигане, то е нещо по-дълбоко, по-нататък ще обяснявам. Смирението е дълбока вода и то позволява да възприемаш съвсем правилно Бога и Истината. Без него имаш малко по-други възприятия. Ето защо е важно, трябва да се проучва. Издадохме преди време една книга, след време пак ще я преиздадем, поради важността. Но аз ще го обясня по-нататък по друг начин. Единствено добродетелта на смирението, пак казвам, е такава, че демоните не могат да я подражават.

Смирението е небесен живот на земята. Всички съкровища се намират в смирението, защото в смирението има всичко и от там започва всичко.

Елеазар Хараш, 2010, Варна