Елеазар Хараш за Халил Джубран: Ливански мистик с вродена мъдрост, голяма волност и широта!``

Халил е ливански мистик. Човек с вродена мъдрост, с голяма волност и широта. Казва:

• Животът е по-стар от всички същества.
• Истината е била истина още преди да бъде изречена.
• В спомените няма разстояния.

И Учителят го казва: В момента, в който си помислиш за някой умрял, ти си мислиш, че си спомняш – всъщност той е до тебе. Някой път мислиш, че ти мислиш за него, но и той мисли за тебе. В спомените няма разстояние.

Животът звучи в нашите безмълвия. Значи, там най-хубаво, най-тънко се предават нещата.
Вие сте дух, въпреки че се движите в тяло. Много е важно да осъзнаем, че ние сме духове; тялото не може да се движи така, както и хладилникът не може да се движи, или каруцата. Значи, ние го движим.

Нощта е време за търсене и намиране. Значи, изпитанията свързани с мрака, с нощта, с тъмнината са време, да намериш нещо ценно в себе си – да намериш себе си.
Когато над вас падне мрак, кажете си: този мрак е все още неродена зора.
Халил Джубран - Сълзи и смях
Пророкът - Халил Джубран
Халил Джубран - Пясък и пяна

Когато сърцето ви се смири, вашите писания ще ви отведат до любовта и мъдростта на Всевишния. Другият път ще говорим повече за смирението, значи: когато сърцето ви се смири.

• Ние бяхме неизречена дума, но животът ни промълви.
• За Любовта са неведоми глъбините й. Любовта е корона и кръст. Растеж е тя, но също тъй и резитба.
• Животът е тъма, само когато в него липсва порив.

Вашата радост е разбулената ваша скръб. Значи всеки, който може да си разбули скръбта, ще открие радостта.
Какво, ако не част от себе си, следва да захвърлите, за да станете истински свободни? Значи не някъде, не нещо, а нещо от себе си.

• Бог не чува думите ви, освен когато Сам Той не говори чрез вашата уста.
• Казва: Господи, Ти си самата ни нужда. И като ни даваш повече от Себе Си, даваш ни всичко.
• Наслада има и във въздържанието.
• За цветето е наслада да дарява мед на пчелата; за пчелата цветето е извор на живот, а за цветето пчелата е посланник на любовта.

Вие сте животът, вие сте и булото. Значи едновременно човекът е и животът, едновременно е и булото.

• Когато стигнете планинския връх, тогава започва истинското изкачване.
• Животът, а и всичко живо, се зачева в мъгла, а не в бистротата на кристал. Но кой знае дали кристалът не е мъгла?!
• Споменът е вид среща.
• Дали духовете, които витаят в ефира, не завиждат на човека за страданието му?
• Една пътека води към зората – пътеката на мрака.
• Същината на другия човек не е в това, което ти разкрива, а в онова, което не може да ти разкрие.
• У нас дълбокото е сдържано, а повърхностното е бъбриво, пустословно.

Велик певец е оня, който изпява нашите мълчания. Наистина, тези песни са най-велики, които имат нещо общо с нашето скрито мълчание.

• Чест е за убития, че той не е убиецът.
• Веднъж разказах за морето на потока и той помисли, че преувеличавам и че си измислям.
• Сами избираме своите радости и скърби, и то много преди да ги преживеем.
• Когато радостта или скръбта ти нарастнат извънмерно, светът става малък.
• Вонящият пор казал на уханната роза: Виж колко бързо бягам! Ти дори не можеш да пълзиш, камо ли да вървиш. А розата казала на пора: Благородни и бързоног бегачо! Бягай, моля, бягай по-надалече!
• Същностното у нас е безмълвно; бъбривото е придобитото.
• Живеем само, за да открием Него. Всичко останало е вид изчакване.
• Вдъхновението винаги ще пее. Вдъхновението никога не ще обяснява.
• Можеш да забравиш онзи, с когото си се смял, но никога този, с когото си плакал и скърбил.

Една прекрасна мъдрост:

Коренът е цвете, което презира славата. Всъщност ако го нямаше той, нямаше да има нито цвете, нито показ – всъщност красотата е в корена, в корените на нещата.