Здравейте Учителю на Нетленното.
Преди да започнете 133-то интервю, искам да Ви споделя, че 16-ти Август е една специална дата за мен, тъй като 1996г. в Рила, там получих първият си урок по Тайната на числата, и толкова години по-късно пак на 16-ти Август, усещам как се затваря един цикъл, за да започне нов.
Да, силно число, число на Духа. Число Пазител, според Учителя, иначе, ще говорим за Абсолюта, Великата Мистерия, Върховното Нищо. Моят съвет е, като слушат хората да не се вкопчват, да бъдат свидетели, да наблюдават тези дълбоки мисли. Това, което ги повдига, могат да се вкопчат малко в него, но това, което не е за тях, то е за други хора, и за това трябва по-скоро наблюдателно, за... Да.
А, преди да започнете, тъй като през годините съм си мислил, че когато стигнем до там, да говорите за Абсолюта, че един предел, едва ли има нещо, над това, което може да се каже, но това означава ли, че има готови хора, или е за Неродените?
По вътрешни изчисления от Учителя, тъй като всички лекции действа Учителя, помага Учителя, тайно Той ги прави и те трябва да стигнат до строго определени Души - над 40 000 са.
Сега?
Да. Сега. Обаче те, покрай тях има и други почти подготвени и въобще те ще се разрастват, защото пробуждането естествено става. Така. Абсолютът Великата Мистерия, Върховното Нищо. Мистерията е Велико Нищо, Велика потопеност, в Древния Абсолют, това Нищо е по-дълбоко от безсмъртието, то е отвъд живота и смъртта. То не се нуждае от безсмъртие, то е преди тях. Земният се страхува от Нищото, а Мъдрият царува в Него. Нищото е последната Истина и над Него е само Абсолютната Истина, която е в Абсолюта и тя е Велико Безмълвие. Там навътре няма дъно. Тук се сещам, правим биография на Учителя, скритата биография и там се казва: Безкраят има край - Учителят няма. И също се казва, че Тъмнината на Учителя е по-светла от Слънцето. Много такива неща, това е биография много специфична, много дълбока, но както и да е. Да.
Аз Ви споделих наскоро, че почувствах Учителя като Необятна Безпределност, но наскоро си позволих да направя проучване, дали има хора с тази фамилия и се оказа, че няма. Тоест, Неговото дори земно име не е случайно.
Да. Нищо не е случайно, особено при Учителите. Значи, там навътре няма дъно. Абсолютът е създал Безкраят и се е оттеглил във Върховната си Мистерия, Великата Непознаваемост - според Учителя. Когато Нищото е разбрано, осмислено, то е освобождение, то те завръща в Целостта. Нищото е унищожение на материята на сътворението, което е и разрушения на страданията. Той е Несъществуващ, защото е Абсолют, няма как да съществува, това е ограничение. Несъществувание - също е над него, просто е извън всичко и съществуване и несъществуване. Той е отвъд всичко родено и неродено, Той няма начало, Безначален е. Без Име, даже и ние се раждаме безименни, всяко прераждане някакви имена. Безименен, Върховна Мистерия - Поклон. Никой не знае как е възникнал Той, Абсолютът, защото Той е преди всичко. Той е излъчил Бога от себе си, като условно начало, защото е имало нужда от начало от Алфа и Омега, но Той самия - Абсолюта е всякога без начало.
Бог е излъчен от Върховното Нищо, като Негово подобие - подобие на Нищото. Абсолютът е Неведом, над всичко вътрешно и външно. Бог е роден вътрешно, а Христос е привидно отвън, но също е нещо вътрешно. Учителя казва: Той, Абсолюта, никога не се ражда. Той няма как да се роди, защото... На друго място Учителя казва: Той е извън вселената. Не може да го побере нито вселената нито това, което е извън.
А има ли светове, навярно вътрешно, Вие ще кажете, светове в които няма време, и поради това, че няма време, тоест, няма Алфа и Омега, те са да по-близо до Абсолюта?
Значи, въпросът, дали има време, не е до светове а до Осъзнаване, и ако и тук посветените и всички те си живеят извън времето, и движат се в Него, не в космоса, не в света, не във вселената, както Толтеките. Абсолюта е повече от същност, Той е Чиста Прасила, обвита в Мистерия, в Него няма въздух, няма на едно най-високо ниво, дори Акаша - в Бог има. Но в Него няма, Той е създал всичко, но е отвъд всичко. Бог е съвършенство, Абсолютът е Прасъвършенство. Бог е само лъч от това Прасъвършенство. Тайните Божии са разгадаеми от човешкия Дух, но Мистерията - не. Бог е основата на живота, а Абсолюта е Коренът на Мистерията, която е отвъд живота. В Божествения свят, Словото е храната, в Мистерията е Безмълвната Истина.
Сърцето е образът на Бога, а Сърцевината е Праобраз. Мистерията е скрита в Сърцевината на човека. В Словото Божие има начало - Безмълвието на Абсолюта е безначално. Бог носи в себе си печатът на Върховното Нищо, на Абсолюта, тъй като Той е част от Него. В нашата Дълбина има нещо по-дълбоко даже дори от Покоят. Ние сме част от нещо Абсолютно. Нищото е Абсолютно неуязвимо, защото е съвършено. Самата основа на Бога е Нищо, неизречимост, защото е подобие, отломък от Абсолюта. Ако ти си чист и Дълбинен, ще се срещнеш с Бога, но не можеш да се срещнеш с Абсолюта. Той решава тази среща, която е частична, и която е отвъд тази Чистота и Дълбина. При това частично сливане с Абсолюта изчезват всички пророчества, защото в Абсолюта няма събития и явления. Нищото е отвъд като Мистерия, Първично съществувание, без живот и смърт, без падение.
Твореца предшества творението - Абсолюта предшества Бога, Твореца. Той е отвъд всичко, Абсолютът е бил във Върховното Нищо, което е Върховната Мистерия, Абсолютно Тя е Абсолютно Непознаваема! Ние сме родени от Мистерия, която е Абсолютно неродена. В нашите Дълбини няма сътворение и време, ето защо трябва да познаем себе си в Дълбините си. В нашите Дълбини няма живот и смърт. Животът и смъртта са излизане от Дълбините и от Мистрията. В своите Дълбини, ние сме неизречени, и въобще в този свят, най-дълбоките неща, са неизречени. Ние сме станали сътворени, когато сме били изречени. В Мистерията няма Слово, в Мистерията, Тишината те учи а не Словото. Тишината е Древния Учител, и точно в нея е Истината. Мистерията е Изначалния свят и той не е създаден, Той е винаги и всякога, Той е Неизречен, свободен от ограничение, от съществувание, и поради това е Сияещ. В Единство с Бога си неуязвим, но тук в Мистерията си Изначален, Първичен. От Словото израства енергията и свещеното, от Мистерията - Сиянието.
Тот казва: Абсолютът съществува отвъд реалността, Той е Свръхреален и немислим. Тази Велика и Свръхреална Мистерия, е родила реалността, а от реалността е слязло сътворението, ограничението. Прасъществото е създало Любовта, но я превъзхожда. Тази Любов не е създадена, за да бъде разбрана. Тя е велико превъзходство над живота и смъртта, над света и вселената. В Бога можеш да видиш смисъла, но в Абсолюта, Той е отвъд смисъла, отвъд история и предания, отвъд Слово.
Тот казва: Имало е Древност, когато Бог го е нямало, само Абсолютът и Неговата Бездънна Мистерия. Този Абсолют, който е Върховното Нищо, съдържа в Себе си и Безкраят и Мистерията - нашият истински Дом, Абсолютната родина. От тук няма никакво, никакъв произход и капка маймуна, нали, това съм го вмъкнал така. Самия Бог е произлязъл от Нищото и самият Той е Път към Върховното Нищо. Върховното Нищо, е Велика Непостижимост, и наистина, какво можеш да постигнеш във Върховното Нищо, в Древния Покой и в Целостта? Това е Изначалната Мистерия, която е Прасъстоянието. Тази Върховна Мистерия е родила квинтесенцията, Искрата, Тя е Неродеността.
Майстер Екхарт казва: Тази Искра е част от Великата Мистерия. И казва, че: Тя не се нуждае нито от Бог, нито от Син, нито от Святия Дух. Това означава, че ние сме Древни и сме част от тази Мистерия, а не, че сме вечни и сътворени. Тук в Мистерията, ние сме Сияеща Лекота. Тук в тази Древност е роден Покоя, като нероден, като първично състояние. Това е състояние без мисъл. Тук и светлите мисли са пречки. Накратко. Що е Покоят? Покоят е Владетел - има огромна наука за Покоя. Покоят е ухаещ, Той е Виждащ, Той е Древната Цивилизация - там живеят съществата.
Мелхиседек казва: Покоят е Меч. И казва: Покоят дарява Неизреченото. Тук се сещам за едно послание на Мелхиседек кратко, казва: Когато дойде Страшния съд, всички вярващи и невярващи ще бъдат унищожени, те са в гибел - само Истинните същества, цялостните. И на друго място се знае, че, кое нещо е Истинно? Което е тотално, което е цялостно, цялостна Любов - примерно. Покоят дарява Неизреченото.
Лао Дзъ казва: Покоят е отстраняване на световете, на сътвореността. Покоят е Чиста Същност. Покоят е Обожествяващ, защото е Божествен. Покоят Древен, тук в Покоят е Великия отдих, и за това Лао Дзъ казва: Нищото е Съвършената Пълнота. Тук няма практики, тук е подходът на Безкраят и Лао Дзъ казва: Който практикува Дао, знае, че всички практики са излишни. Ще обясня: Тук Дао, Нищото е Великия Покой, а Покоят е над всички практики - всички практики трябва да се завърнат в Него. Тук си в Дао, за произхода, в Праизточника, какво може да практикуваш?
В своето Нищо в своя Покой, човекът е безпределен. Тук човекът е Тайнство, това Нищо, този Покой е Учението на Древните Даоси, Атланти и т.н.. Абсолютът, това Върховно Нищо, никога не може да бъде определен - то е Абсолютно Непостижимо. Той не съществува, както казах - защото е Абсолют. Защото Той ако съществуваше, щеше да означава, че е ограничен. Абсолютът е бил всякога Нероден и Той никога не се ражда. И Учителя казва: Той не може да се роди, защото вселената не може да го побере, нито мястото отвъд вселената. Чрез Любовта се живее в Бога, но само чрез Незнайното и Отречеността, може да се живее в част от Абсолюта и то ако носиш нещо от Мистерията. Ако ти осъзнаваш, че в теб има Мистерия и нещо Абсолютно, това означава, че Мистерията те е докоснала.
Аз съм този, който съм. Това е глас на същество от Дълбините. А, Аз съм Този, който не съм - това вече нещо е от Прадълбината, Върховната Непроявеност. Тази Непроявеност е огромна. Всичко, което е проявено е много малко и ограничено - капка от океана, от Прасъществото. Прасъществото, което е Неизмеримо и Неизречимо. Още нещо, Абсолютът е отвъд Безкрая. Божествената Любов не пътува към Върховния, само Абсолютната Любов пътува към Мистерията. Тук има тайна, която самото бяло братство не я знае, но това е друга тема - особен въпрос. В нашия Дух има нещо по-дълбоко от живота, защото той е част от Мистерията. Бог знае, и познава Тайната на живота, Абсолюта е отвъд, и за това е Мистерия. Бог управлява сатанинското зло, Абсолютът управлява Древното зло. Бог е споделим, за това е създаден, за да е достъпен, по-близък и да води. Абсолютът е Несподелим. Бог е присъствие, и тук е силата му. Абсолютът съществува като Неприсъствие и като Свръхсила. Само в Нищото се разкрива Тайната на живота, защото Нищото е от Мистерията, и за това е казано: Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството. Някога още в Дълбоката Древност, Абсолюта е решил да породи начало, от своето Безначалие. Да породи Бог, нещо от Себе си, и да извлече светове и създания - милиарди, но Той си е Един. Сътворения, които до тогава не са били известни.
Между Бог и Абсолюта има пълно Единство, просто Той е в ограничен вид. А между Бог и Христос има Божествено Единство. Абсолютът е Мистична Самороденост, скрито Самобитие в Себе си - Тайна Самосъздаденост. При Абсолюта, общуването е чисто сливане, без глас, докато при Бог има вътрешен глас. Идеята за Абсолюта е Неведома а не незнайна. Той съществува, универсално, това невидимо и универсално Прасъщество, което е скрито в Нищото, в Себе си, е създало Твореца на Световете. Само Нищото може да озарява живота, защото е Цялост. Умът е непълнота. Нищото е Съвършено присъствие, това е нашият източник, нашия произход. За да проникнеш в Тайната на Нищото, трябва да се върнеш в своето Първично Съзнание. Древните казват: Светът е умрял, преди да е загинал. В Нищото няма гробища, няма раждане, няма смърт, няма път, а само Велика Пълнота, Безмълвие и Безпределност. Нищото е Мистичната, Единна и Изначална Праоснова - Лао Дзъ нарича Дао.
Върховното Нищо, никога е нямало начало и край. То е велико, Безначалие. Нищото това е Единствената Чиста и Върховна Реалност. Мъдрите търсят Нищото, за да преодолеят живота и смъртта, и за това те търсят Мистерията и така се съединяват с Нищото, което е Свободата. Блажени нищите духом - тяхно е Царството. Защото Нищото е друго Име на Бога и Свободата. То е Велик Избавител, Нищото, но То трябва да се познае. То е достъпно. Това Нищо присъства в нас, в нашата Дълбина. Човечеството ще върви все повече към осъзнаване на Нищото. Колкото по-дълбоко осъзнаване, толкова по-дълбоко завръщане в Нищото. Всичкото е преход към Нищото - Праизточника. Към края сме. Нищото няма нищо общо с отрицателното, както някои мисля. Нирвана, и те мислят, че е нещо отрицателно. То е Изначалното, то е Целостта, Прапроизхода, Пълнотата.
В Нищото се руши сътворението. Когато човекът стане Нищо, Вселената и светът изчезват - това е наречено Краят на света. Ако си знаещ, светът е тук, ако си нищ, Нищо, къде е светът? Нищото е Нулата - Неизчерпаемост. Нулата е неизмерима, тя е Нищото, а единицата е ограничена, тя е породена от Нулата, за да има начало. Единицата е начало, а Нулата е Безначалие. Всичко е родено от Нулата. В Нищото, ние сме по-дълбоки от несътвореното и сътвореността. Тук в Нищото Словото престава да съществува, и тук се случва истинската медитация, която е сливане, няма мисли, няма нещастия - тук няма дори и светли мисли, А. щастието е преодоляно отвсякъде, защото Нищото е Пълнота, Блаженство и Цялост а не щастие. След време, когато съществата се върнат в Мистерията ще бъдат в Нищото, тоест в Съвършенството, и няма да се нуждаят от нищо, нито от живот, нито смърт, защо? Защото ще бъдат в Нищото, тоест в Съвършенството. Ще живеят там в своето съвършенство, и това е стихът в Библията: Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен - Матея 5:48. Това беше така, накратко за днес, голяма тема, след време ще има продължение.
Тази непостижимост, и непознаваемост, безпределност на Абсолюта, тя всъщност е пак един безценен и неописуем дар, защото ако Абсолюта беше познаваем както Бог, на висшите нива, все пак щеше да има някакъв край, а така е Абсолютно безпределно, Вие казахте и над Безкрая даже...
Значи, това, което не може да постигнеш - никога не можеш да го разрушиш. И това е Великата Неуязвимост, Нищото. Нали, ако Бог беше създаден, Той е излъчен като Нищо. Ако беше създаден, щяха да го унищожат, както са се опитали Боговете и са се сблъскали с Нищото - ние сме говорили. И където се провалят, нали, и всъщност те пропадат в себе си а Бог си остава Недосегаем, защото никой не може да направи нито да огорчи Нищото, нито да Го докосне, нито да Го обиди, нито, и ако ти живееш в Нищото, ако си низш и смирен, кой може да те обиди? Няма такова същество, което да те обиди, защото няма го този, който да се обиди - той е изчезнал, разтворил се е.
Когато в предходни години сте говорили за степените на отреченост, първо нали, Висшия Аз, Душата, Духа, че човек трябва да се отрече дори от Висшия Дух, за да влезе в Искрата. Влизането в Искрата, за което споменахте и преди малко, е сливане с Бога или с част от Абсолюта? Да го кажете още един път?
Влизането в Искрата е свързано с надрастване на Божествената Любов, и влизане в Абсолютната Любов, и там вече Искрата се връща в Мистерията си, където е нейния Дом. И за това тя не се нуждае, както казва Майстера: Не се нуждае от Бог, от Святи Дух, от друга степен на Нищото е Искрата.
А, когато говорихте за Покоя, правилно ли е да наречем, че Покоя е образа на реализираната Любов?
Покоя е постигнал Божествената Любов, но има още по-дълбок Покой, той вече е в Мистерията, и там е свързана с Абсолютната Любов, която е на три степени и там са много Дълбоки нещата.
Казвали сте, че по определени закони и по своя воля, могат да се върнат онези, които са се слели с Божественото, а тези, които са се слели с частицата от Абсолюта, при тях има ли някакво завръщане в световете?
Има хора, които изключително много обичат Душите, и дори да постигнат Великото, както Буда е постигнал в миналото си, Той пак е слязъл, но той, както Лао Дзъ, Той е слязъл като Нищо, живее, като Нищото, живее си в Дао, Той не се чувства роден, той си е нероден, той е напълно осъзнаване. И заради тази Любов към Душите има такива, които слизат, има такива, които не слизат, обаче, ако Абсолюта прошепне, че трябва да слезе, защото Той в Него има Дълбок Мистичен опит, който ще помогне на една категория Мистично настроени Души, Той ще послуша този глас, но Той пак ще слезе като нероден, знае, че ще има подкрепата ма Абсолюта и на Бога и на съществата, както и Учителя на... И на Херувими и на Богове и на Старци, те са Единство и те си помагат в който и свят да са, защото това Единство е Изначално.
Когато се говори за Дом неръкотворен, става въпрос за този Абсолютен Безпредел?
Да. Да. Няма къде да се подслони Христос в сътворен свят. В несътворения също има ограничения, но в Неведомостта няма. Това е много, българския език е много, има такива думи има, които могат да обяснят тези неща, които на много езици не могат да се обяснят. Разлика, както е Любов и обич, нали, сътворено и несътворено, са ограничени - Неведомостта е друго нещо. И както загадка, тайна и Мистерия, и Прамистерията вече Свръх.
И в тази Мистерия обитават, кои..., Старците..?
Значи: Старците, Независимите Старци, Божества, някои от Боговете, които са изтръгнали от себе си, специални усилия за да влязат там, и неизвестни същества, които някога ако Абсолюта реши, ще станат известни и такива подобия на Ашера, Лилит е там, нали, която е много опасна, и тя е така скрита като Ашера, и това, което се е говорило за нея, то е от такива умствени хора, полудуховни, духовни, които не могат да разберат Божиите Абсолютни неща и те съчиняват там.
Може ли да се каже, че цялата съвкупност на тези най-неописуемо Висши същества на Старци, които ги изредихте, създава едно ядро в Мистерията, от където произтича цялата, целия миров потенциал?
Ами, те живеят, те са се завърнали, надминали са Божествената Истина и са се завърнали в Истината на Мистерията, и по този повод се казва, че от Истината тече Мистерия, не свобода, свободата е на по-ниско ниво.
Това означава, че в Дълбините на Мистерията е Самата Истина?
Там е, и за това тя като слиза надолу трудно се изказва, трудно се разбира, да не говорим като попаднеш в ум, нали. Умът горкия той чистия ум не разбира, а неовладяният. Той трябва да бъде надраснат с контрол.
И ето защо всичко е подвластно на тази Истина, защото тя е в Центъра.
Тя води всичко. И накрая тя ще покаже на всеки и ще научи всеки, защото много хора си въобразяват правдата, добре, да, Истината дава свобода, само че след време, коригира - Дълбока Истина, Дълбока...
На финала....: около това ядро на Истината, този Център, можем да кажем, че нейния..., нещо като ореол... е Любовта?
Ами, Любовта в най-висшия смисъл е Истина, а Истина в която няма Любов.... те са така слети, във високото ниво, че са неделими, защото няма как Любовта да е без Истина, и няма как Истината да е без Любов, след като те образуват Ядро.
Можем да кажем, че двете се самопораждат една в друга?
Да. Да.
Благодаря Ви.
