Търси

Елеазар Хараш: Когато се докоснеш до Дао, придобиваш собствената си Изначална Дълбина

Още по темата ...
Елеазар Хараш: Как може ученикът да се домогне до своето Етерно Сърце? (ЛЕКЦИЯ за етерния свят)

Елеазар Хараш: Как може ученикът да се домогне до своето Етерно Сърце? (ЛЕКЦИЯ за етерния свят)

Виж повече
Томас Ман: Йосиф показа в Египет, че страданието е предварително условие за извисяване

Томас Ман: Йосиф показа в Египет, че страданието е предварително условие за извисяване

Виж повече
сфинкс

Сфинксът, числовите кодове на числата 19, 91, 123, 369 и скритият Път към Центъра

Виж повече
29.06.2025 г.
4215
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Елеазар Хараш - Великолепното Учение за Дао (ЛЕКЦИЯ + въпроси)
27.06.2025г.

Здравейте, Учителю на Дълбокото разбиране. Каква тема сте ни подготвили днес?
Така. Великолепното Учение за Дао, и ще стане въпрос за красотата на Неразбирането, защото който разбере Дао...

Ами то, неразбирането и Незнайното са част от Дълбокото разбиране..?
Да, спадат, приближават се. Така. Великолепното Учение за Дао. И да виждаш, и да не виждаш Дао, все едно - не го разбираш. Всичко, въобще всичко, което казва Лао Дзъ, е неуловимо. Стилът му е Дао, красота до красота, и днес ще ти говоря за тази Чиста, необятна красота - като подобна на Любовта. Казва: "Погледни Дао, и няма да видиш нищо!" Защото някои виждат нещо, нали? Слушай се в Мистерията на Дао, и няма да чуеш нищо. Мистерията отгоре е светла, отдолу не е тъмна. Бъди съвършено спокоен, и ще се завърнеш в Дао в коренът - това само Любовта може да го направи. Връщането в Дао означава покой. Мъдреците не се съревновават, и така нямат равни на себе си - Даосите. Бъди празен, и ще бъдеш пълен. Някои неща сме ги казвали. Дао, означава да си цял. Цял, означава да се завърнеш в Дао. Да стигнеш далече, означава да се завърнеш обратно. Дао също мами хората! Забележи, Лао Дзъ! Иска да им даде покой. Сега, дали ще успее? Дао е много тънко, то се изявява, без да се показва. Който не следва Дао, ще умре от себе си, от голямото си знание. Великата тайна на живота е да създадеш Дао в себе си. Тези, които умеят да изгубят, да изгубват себе си - привличат Дао. А тези, които привличат себе си - изгубват Дао. Лао Дзъ казва: "Следвай Дао - и ще имаш себе си. Но, ако следваш себе си, пак ще имаш себе си. Това го наричам - огорчение." Как може без Дао, някой да има себе си? Аз следвах Дао и се спасих от своето голямо разбиране за нещата. Виж Лао Дзъ - каква красота. Даосът винаги желае да постигне по-малко, отколкото може да постигне. Даосът се вглежда в несгодите. гледа, гледа и вижда Покоя. После пак гледа, гледа и казва: "Това е лъчезарност!" Странни са Даосите, и говорим за Даоските Мъдреци. Хората не ги разбират, а и те не разбират себе си, и не искат себепознание - те искат само Дао.

Даосът, като се смирява пред трудностите - той я изгубва, трудността. Като се смирява пред трудността, той я изгубва и тогава се явява Дао. Когато обиждат Даосът - той пие Жива вода. Според Конфуций, ценностите в живота са стремежът към хуманност и към ритуалите. Според Лао Дзъ, те, ценностите са белег на провал, крах на личността и наистина без Дао, без Бог в себе си, каква е тази хуманност и тези ценности? Ти ще имаш някаква хуманност, а нямаш Дао, нямаш мярката, защото само Дао е хуманно, а не човекът. Ще обясня. Лао Дзъ казва. Лао Дзъ не е мислител, умствен човек - той е Дълбината, Дълбинната Мъдрост на Дао. И тук се загатва само една важност. Значи, той нищо не подценява, обаче говори за позицията на Дао, и се загатва една важност. Придобиването на Дао като съществено. И когато придобиеш Дао, всичко друго вече е придобито, но по правилния начин, защото Дао е Древната мярка за всичко. Лао Дзъ е роден от Дао, от Мистерията на Дао. Той е отвъд смъртта и безсмъртието. Ето защо е наречен Старец, носител на Изначалната Мъдрост, но той е странен и трудноразбираем. Но има хора, които ще го разберат и за тези хора говоря, а другите ще го разберат, а другите ще разберат Конфуций. Отново е Път, отново е на място, отново е правилно. Според Лао Дзъ, героизмът е много вреден и опасен. Той развива съпротива, и създава много врагове, и увеличава злото в света. И затова Лао Дзъ казва: Като не оказваш съпротива - успяваш да устоиш! Което и Библията си го има. Това е библейското: Като те ударят по едната страна, обърни и другата, и кармата - разрушаваш кармата. Защото героите създават врагове. Една шега: Един хулиган пред всички ударил с юмрук един свещеник. Обаче, този свещеник бил някога боксьор и с един удар го свалил. Хулиганът му казал: "Не е ли казано, когато те ударят, дай си и другата буза." Казано е, но е казано още: С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Хората от църквата гледат и питат какво става? И един казал: "Тълкуват евангелието."

Особеното при Лао Дзъ е и странното е, че той не проповядва истина, която трябва да се разбере, защото това е ограничена истина. Той проповядва Истина, която не трябва да се разбере, защото тя е Необятна, тя е началото на всички неща. Ще обясня. Ако човек разбере Истината - ще я развали. И ако не е подготвен, тя ще стане илюзия и пречка, преграда. А, който е в илюзията, всякога, всичко превръща в илюзия. И затова човекът постепенно трябва да се пречисти и подготви за Дао, за Истината и т.н.. Да.

Аз си спомням, че Учителят Беинса Дуно има една беседа, в която казва: "Не ви изнасям Абсолютната Истина."
Да, тя е между другото, може да се каже така: Върховната Истина е само една, и това е Парабрахман - Абсолюта, даже не е Бог. И там, значи, човек трябва Боре, да, Дълбоко да Обожестви, колкото може, смирението и Нищото. И ако осъзнае много Дълбоко - Нищото, това е Великото освобождение. То е било преди Христос и Луцифер. Ние сме били преди Христос. Ние сме Искрите - преди Бога. И в Нищото въобще, тези думи спасение и възкресение... Но въпросът е на Дълбоко Осъзнаване, и това може да се случи с Любовта, нали, с Любовта към Дао, към Бог, към Истината. Както и да е, дълга тема, тя е част от онази книга, която правим, която е по-дълбока от Библията. Както и да е.

Казва: "Ако нямаш Дао, Любовта, Лекотата - каква е ползата от всичко друго?" Той ни насочва Лао Дзъ, изцяло към Дао, и казва: "Всичко друго ще се яви, ще дойде." Мъдрецът, Даосът: Мъдрецът е твърд, но не е остър. Острия е карма - той ще стане мек. Достойният човек е изпълнен с добродетели, но лицето му и изразът му показват - простота, естество. Чистият човек изглежда като малко оцапан, точно в това оцапване е скрита чистотата му. Ако живееш с Любов към Дао, не ти трябват никакви техники и практики, защото целта на всички практики е живот в Дао. Но, ако нямаш Любов към Дао, тогава те очакват много практики, дори и когато те заблуждават, ти ще практикуваш, но, винаги всичко е есенцията в Дао. Учението на Лао Дзъ за Пустотата е Древен Път. Това е Учение за Съкровеното, за еликсира на живота. Учението за Изначалната чиста Божественост, която е скрита в Дао - Великото Начало, Великото Нищо, което е единственото съществуващо нещо. Тази Пустота, Безкрайност е Същността, Душата и Дълбините - Великото Дао. Великото Дао е Древна Изначална Пълнота. В тази Пълнота на Нищото, как може да, въобще думата спасение или възкресение, включително и възнесение, но и онзи път трябва да го има и други пътища трябва да ги има - това си е Божия, Божий замисъл. Така. Изначална Пълнота - Праизточникът. А, религията, науката и звездите са малки ручейчета, но главното е да се търси Същността. Само Пустотата, Нищото позволяват да надникнеш в Дао в Изначалното прасъстояние. Тук в Дао, в Праизточника, енергията е много фина, разредена, лека, релаксирана. А, когато енергията се сгъстява, се раждат форми, множества, животни, хора, птици, събития. Те искат да се разходят по света и да си поживеят, но Дао, Изначалното Нищо - това е Пустотата, т.е., в своето Древно и Първично състояние. Тук няма форми и ограничения, тук енергията е фино разредена, и е в Дълбинен Покой.

Лао Дзъ казва: Следвай Дао, и ще имаш себе си, защото Дао ще е в теб. Свободата без Дао означава, че си станал бедствие за себе си. Свободата в Дао и, е и покой в Дао. Ако Дао те излъже, тук пак много тънко Лао Дзъ. Ако Дао те излъже, ти ще станеш безсмъртен и свободен, но ако ти излъжеш Дао - погиваш, защото не умееш да лъжеш! Дао умее да лъже, но чрез Истината. Един Даос разговарял с едно врабче и го попитал: "Защо си толкова малко?" Врабчето казало: "Защото ти си голям. Ако беше по-малък, щяхме да сме братя." И Даосът казал: "Вече съм малък." Тогава врабчето му казало: "Ела да те прегърна." Виж как се говорят в смирението, в Любовта, нещата. Лао Дзъ е Потайна Мистична логика, много тънко скрита от света - като Дзен. Лао Дзъ е естествено мистично явление на Изначалната чистота и Простота. При Лао Дзъ е достатъчно само едно Дълбинно Осъзнаване, разбиране на Дао, но това е Бездна от Мистична Простота. Лао Дзъ спада към Дъното на Дао, към Мистерията на Дао. Чуй само какво казва: Нищо не развивай!

Бъди само Изначален, естествен! Какво съвършенство над света и човечеството. Ще обясня. Лао Дзъ превъзхожда чудото, той не прави нищо в живота - тук чудесата са неуместни. Той, Лао Дзъ прави само едно - живее тотално в Дао, и това е всичко. Лао Дзъ е Изначална чистота, която е отвъд всички чудеса. Ако някой отиде да му прави чудеса и да му каже: В Името Божие. Той вече се е провалил. Тук при Лао Дзъ, смисълът не е в чудесата, във вярата и в писанията, а в теб самия - както е Дзен. Защото Дао е Тотално в теб, и това е смисълът, и самият Лао Дзъ е тотално в Дао и изразява Върховната Неизразимост на Дао. Той изразява тази Прелестна Неизразимост. Лао Дзъ е безпределен, а не безсмъртен - тук и безсмъртието е второстепенно. Той е осъзнал своето Нищо, своето Единство. Неговата Любов е Тотално Единство с Дао - неразделност. Ще обясня. Лао Дзъ е Нищо и Дао е Нищо. А две Нищо са - Едно Тотално Цяло. Пълно, пълно сливане. Две Нищо - не са двама! Това е Изначално Върховно Сливане.

При Лао Дзъ, вярата е странична, второстепенна. Той не вярва в Дао - той е Дао. Тук няма вяра! То е все едно да питаш Бог: Вярващ ли е? Дао е нещо Абсолютно. Тук вярата е второстепенна, странична. Дао е това, което създава тишината в твоя шум, но ти можеш и да не го чуеш. В Тишината на Дао ти отсъстваш и не пречиш на себе си, а в шумът ти присъстваш, и това е огорчение, казва Лао Дзъ, за за тишината, която не те чува, а тя иска да се обменя с теб. Когато си в Дао, си винаги добре, защото си в Дълбините си, в Дао - твоето естествено Дао. Нищо не е буквално предопределено, казва Лао Дзъ - защото Дао е в нас. Дао е неуловимо, но улавя всичко. Явлението Лао Дзъ, е като Дао, това явление е ясно и абсолютно неопределено. Те затова академиците и в Москва са, на едно събиране се чудят се, той реален ли е, практик ли е, логик ли е, не е ли реален, съществува ли, не съществува ли? Той Свръхсъществува! Даосите казват: Само спокойствието може да успокои всичко друго. Ако Дао иска да спаси някого - тогава Дао го пази. Ако Дао иска да спаси някого, му дава Любовта. Мъдростта е в това, да не правиш нищо от себе си - само Дао да прави, защото, само да е умеещо. В покоя всичко се оправя. Мъдрата реч показва и разкрива Тишината. За да разбереш, казват Даосите - трябва да се объркаш. Първо трябва да се объркаш, да можеш после да, както водата като е. Обаче някой иска да я обърка, а тя не трябва да я бъркаш - остави я. Тя сама се изчиства и се изяснява, и става ясна - и виждаш дъното.

Покоят се заключава в това - да приемеш това, което е. Мъдрецът нищо не постига, той само си живее в Дао. За да може да видиш цялото Дао - трябва да си Цялостен. Само Любовта дава това. Пребиваващият в Дао е лек. Дао е кристално чиста вода, без примеси, без вкус, без цвят, без аромат, защото Дао е Изначалното Чисто състояние. Това е Нищото Боре, и тук думата спасение, и да търсиш спасител, както и да е. Който не следва Дао, се изгубва в себе си, в своя въображаем свят. Ако срещнете човека на Дао - следвайте го. Ако не, търсете го, но с тънко разбиране, и учете се от неговото дълбоко Дао, но следвайте своя универсален Път. Животът е Път към Дао, към нещо по-дълбоко от самия живот. Според Даосите, когато приемаме Дълбоко живота, такъв, какъвто е, постигаме способността да се променяме. Според Даосите, освобождението, те са го наричали - разтваряне, по друг начин, сливане. Единственият начин да възкръснете, е да откриете Вътрешната Истина - тя е Дълбоко в нас, Дао. Каквото практикувате - в това се превръщате. Да твориш според, Даосите означава: Да създадеш себе си. За да станеш господар на живота, трябва да станеш жертва на Дао. Покоят, означава - възстановяването на живота. В покоя, Сърцето живее правилно. Няма какво да постигаш - трябва само да събудиш себе си, и да заживееш в Дао. Пустотата не е пусто място, а тя е преизпълнено място, преизпълнено с Дао, с Безкрайност. Съкровеното Дао, иска да го приемеш, без да иска да го разбираш - това не се изисква.

Когато влезеш в Дао - трябва да оставиш всичко на брега. Знания, мнения, разбирания. Тези, които са се докоснали до Пустотата на Дао, са Мистици. Пустотата е нужна не за да знаеш, а за да изчезнеш в Дао. За Дао, Мистикът, за Мистикът, унищожение означава - изчезване, завръщане, оживяване в Дао. На нашия език може така - оживяване в Бога, за да е по-достъпно. Да се завърнеш - това е Покоят. Ние живеем, когато не помним себе си, а когато помним само Дао. Дао е ключът за Дао. Ако гласът на Дао се слее с човекът - случва се хармония. Само чрез Дао, можеш да изследваш нещата. Покоят е завръщане в началото. Който постъпва като Дао е равен на него. Който не уважава своя Учител, макар и да е много умен - той ще се отклони и ще се заблуди. Пътят на Даосът е завръщане в Съвършената Простота. В гласът на Дао има пълна хармония. Даоският Мъдрец не прави нищо своеволно, а действа чрез Дао. Добри постъпки може да извърши всеки, но да познаеш Дао е друго нещо. Великото Учение на Дао е ясно, дори и в тъмнината. Който се движи в посоката на Дао, лети в необятното. Почтените действия са от Сърцето на Дао. Когато се докоснеш до Дао, придобиваш собствената си Изначална Дълбина, която винаги ти е била дадена. Даосите са заобиколени от Дао и вътрешно, и външно. Каквато болка и мъка да изпитваш - избирай Дао. Под успех, Даосите разбирали, Покой и естествено благополучие. Отделянето от Дао е изгубване на Яснотата. Да стигнеш много далеч, означава да се върнеш близо до Дао. Които не са будни - ще погинат. Даосът съхранява цялост. Когато е, енергията е цялостна, тя никога не боледува от мнения, състояния, от сътворение. Докато раздвоената енергия отваря вратата на безпорядъка.

Който се отказва от Дао - е обречен. Дао не е Господ, нито Всевишния. Дао не се различава от нас. Забележи. Ние сме, просто - няма. Дао не се различава от въздуха, от водата, от природата, от песъчинката - Дао е във всичко. Тези, които следват Дао, изпреварват света и събитията, а тези, които следват себе си, събитията ги изпреварват. Дръж се здраво за Дао, и нещата ще дойдат при теб. Което взема - преди това е давало. Който има Дао, е въоръжен без оръжие. Любовта е даряването отвътре. Покоят побеждава света и нетърпението. Лао Дзъ казва: Причината, че ни сполетява голямо зло, е, че имаме голямо его. Ако нямаме его, злото избледнява, угасва и умира. Към края. Който спазва мярката - постига вътрешният устой. Когато Дао иска да запази един човек - опазва го чрез Любовта. Ако нямаш Дао, ако нямаш Любовта, каква е ползата от всичко друго? И последното. Ако човек постигне Единство, другият свят вече не съществува. Който има Дао, задълбочава своя живот и има Същественото извън двата свята. Това е простотата на Дао. И за Дзен ще говорим по-нататък - друг вид.

Когато казахте, че Дао примамва, това е нещо съвсем различно от онова изкушаемото астрално примамване. Всъщност тук Той зад "примамва"..., какво стои скрито?
Да, иска да ти даде Сърцето си, Сърцевината си, красивото, а не да те използва или да, просто иска да даде, но даде Същественото, както е в Дзен. Дзен е, твоя живот в Истинността, Боре. И затова те си живеят тук в Безкрая, и горе са в Безкрая. Просто Безкрая се е пренесъл. И в Дзен, смисъла си ти - ти си Сърцевината, ти си. Дзен е Същността! И когато имаш Дзен - вече всичко друго е последствие, то си идва.

В предходни наши интервюта и Ваши лекции сте казвали многократно, за това незнание, за това, че човек не трябва да слага точка, край на нещата чрез разбирането. И така си представих, когато Христос събира своите ученици на Тайната вечеря, той всъщност не им ли говорил точно това, за за това Безпределно Незнайно, за Нищото...?
Да. В Библията им говори по един начин, а така извън и насаме - не им говори за Бог, а за ПраОтеца, за Абсолюта. Защото там е Сърцевината на всичко. Значи, в това Нищо, ако както ти казах, ако го осъзнаем Дълбоко и ние сме, Бог има качества, те са хубави неща, Любов, Мъдрост, търпение - обаче те са ограничения. Абсолютът е без качества! Тези, които са преживяли Абсолюта в Единството, в Нищото, те са в тази Любов, която има всичко, която е Изначалната, и която изпреварва и спасение, и възкресение и изцеление - каквото се сетиш. Ти, как ще ти, как ще изцеляваш Лао Дзъ и Дзен? Какво ще изцелиш там, като там е Душата на нещата - Същността?

Макар, че вие също казвате за Христос, че той е станал Нищо и заради това минава през иглените уши.
Да. Дълбоко е смирението му, дълго време трябва да се смиряваш, за да може, Боре, после да влезеш в Нищото, че, последната степен, третата степен, която е Върховна. Нищото е най - това е Върховното освобождение. Това е просто, това е било преди света и тогава не е съществувал нито Бог, нито Христос, нито богове. Само Той - Върховния. И това изпреварва и събития и всичко.

Ако Христос все пак е имал един тесен кръг, пред който да е говорил на Тайната вечеря...
И в апокрифните книги е говорил на много хора.

Да, всъщност..., Учителят Беинса Дуно заговарял ли е за такива?
Учителят е странен, друг вид Дзен, нали? Питат го: Знаеш ли евангелието? Не го знам! Аз го живея! Той живее в Същността, в Истинността. Какво има да знае? Той не знае. Той просто е Слятост. Да.

Благодаря Ви много.
Да, и аз.

Препоръчани книги:

Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спомоществуватели на Портал 12: