Елеазар Хараш: Всяка чакра е врата, която си има своя златен ключ

Първата чакра, както знаете - муладхара - ще използвам тези имена. Тези чакри имат седем много строги пазачи, мога да нарека жестоки пазачи, мога да ги нарека строги пазачи, все е вярно. Който иска да се изкачва по пътя на чакрите, трябва да се спаси от тези пазачи. Първата чакра е свързана със силата на сексуалната страст, това е пазачът, който не пуска човек да се качва нагоре в развитието. Ако човек може да се справи  със страстта си, а това става - после ще разберем - със силата на чистите желания, това е златният ключ - всяка чакра има ключ. Силата на сексуалната страст трябва да бъде овладяна, тя е създадена, тя е първична слънчева енергия, изключително важна енергия, никой не трябва да я подценява, но тя трябва да се превърне в Божествена Любов. Затова е създадена, за да се изкачи нагоре до върховната чакра, която е абсолютна любов към Бога. Това е нейният път.
 
Втората - свадхистана - тя е свързана с гнева. Знаете, когато човек е малко незадоволен, човешката любов, незадоволеността се трансформира и човекът е гневен. Това са остатъци от страстта, остатъци от неговото неразбиране, неорганизирани тела и той търси някъде да си излее гнева. 
 
Трето - манипура чакра - тя е свързана с мързела, едно много тежко препятствие за някои хора. Питаха ме: Какво да правя с мързела? - Ами ето ти един метод, само че ти пак може да злоупотребиш, но все пак, когато сутрин те мързи да ставаш, излежаваш се, почваш да броиш от десет до едно, на едно казваш : “Едно с волята на Бога: - и ставаш, за да можеш да победиш това много опасно качество, което ще ти навреди, защото мързелът е болест, той е магнит за болести, както и страхът, както и гневът и т.н.
 
Освен, че са пазачи и че са ценни в развитието, те са и приятели, и помагачи в развитието.
 
Четвърто - анахата или сърдечна чакра - безлюбието. Колкото и да не можеш да търпиш един човек, рано или късно трябва да трансформираш това.
 
Следващата чакра, петата - е свързана с критичния дух. Много тежка задача, една от най-тежките - критиката и недоволството. Критиката е болест, тя е демагнетизиране, тя изпъжда енергията и винаги изтича скъпоценна енергия, след което след време човек се разболява много лесно. Ако искаш да станеш уязвим и след време да се разболееш, почваш да критикуваш. Ако няма хора удобни, почваш да критикуваш животни, растения, вселената, музиката и т.н. Ще си изхарчиш енергията, обаче трупаш черни точки.
 
Шесто - третото око. Тук вече е гордостта. Най-малкото его да имаш и микроскопична гордост да имаш, вече третото око е запушено. Всъщност то няма да се отвори истински, докато има микроскопична гордост. Когато си смириш напълно, защото смирението поглъща гордостта, тогава вече навлизаш в будността, защото будност и смирение са тясно свързани и тогава вече третото око започва да работи. Но гордостта, както знаете, не е лесна задача. Умът пак може да си въобрази.
 
Седмата чакра - сахасрара - това вече е най-трудната задача, там пазач е светлината. Преди време ви говорих как трябва да се спасим от успеха, от щастието, от светлината - една трудна задача. Ако се отървем от тази светлина, ще влезем в истинската светлина, не светлината на ума, тука трябва да се освободим напълно от ума, никакъв ум, никакви остатъци, абсолютно чисто духовен ум, превърнал се в чист инструмент. Тогава слиза светлината на духа, съвсем друг род светлина. 
 
Всяка чакра е врата, която си има своя златен ключ. Например петата чакра изисква чисто слово. Ако искаш да се освободиш от критиката, трябва да се научиш да говориш много чисто. Например, ако си много недоволен, какво трябва да направиш, ако искаш да развиеш тази чакра и да се спасиш от критичния дух. Ако те е обхванало голямо недоволство, достатъчно е да произнесеш няколко пъти думите: "Недоволство, колко си красиво". Разбира се, то няма да понесе това, защото е същество от астралния свят. Малко ще го обидиш. Може да каже: Откъде накъде така ще ми говориш. Но не изпадайте в разговори, защото астралните същества са големи дипломати. Просто кажи няколко пъти: "Недоволство, колко си красиво, аз ти се възхищавам". И така то ще напусне. Освен, че изисква петата чакра чисто слово, тя изисква и голямо търпение, за да се придобие това слово.

В шестата, третото око, изисква се пак голямо търпение, защото гордостта не е лесна задача. Винаги човек иска нещо да постигне, нещо голямо, някакви големи планове. Учителят казва: “Любовта има малки планове, тя търси подробностите”, иска да е силна в малките неща, защото Бог е силен в малките неща, обаче човек иска да е много голям. Иска да стане голям авторитет, много знаещ, иска да натрупа много пари, много имоти, все големи неща иска и затова пропада, защото не му стига енергията и накрая съвсем други астрални същества постигат целта си. В шестата чакра ставаш много търпелив и човек, който отвори третото око, абсолютно нищо не може да го обиди. Той поглъща обидите със своята любов, със своята духовна любов, защото това е чакрата на духовната любов - будността. Да не говорим, че някои обиди са похвала. Третото око е именно изгубеният рай, някои търсят рая, това е третото око. Ако искате да знаете, на окултен език, това е будността, изгубената будност, това е раят. В шестата чакра човек става образ на Бога, той става жива душа, а в седмата става подобие, там се намира нещо друго.

Шестата е раят, а седмата е Царството Божие. Ако човек съумее да надрасне дори и положителната светлина, оптимизма си, защото той също е плитък в сравнение със светлината на Духа, тогава човек ще влезе в седмата чакра - ослепителната светлина, нарича се самадхи.
 
Освобождението от първата чакра се намира в чистите помисли. Аз не казвам, че ученикът трябва да избяга от половия живот и да мисли, че е разрешил въпроса. Учителят казва: Не бягайте от изкушенията, а ги побеждавайте. Обаче, който не е искрен, ще бъде оплетен от удоволствията, а който е искрен и работи заедно с Бога, и иска Бог да му помогне, той ще овладее астралните сили. Ще иска помощ от Бога, Бог да го учи.
 
Числото - седем чакри - е мистична природа на човека. В това число се намира цялата духовност на човека. Това е последното посвещение - сливане с Бога. Окултната наука казва, че това число - седем - е лишено от материя, от вещество. То символизира чистото съзнание. Именно това чисто съзнание се възпламенява в седмата чакра и там се ражда истинският човек в неговия първичен вид. Един ден, когато са готови хората и когато цялото човечество е готово, изобилието на Божествения живот, на седма чакра ще се разлее върху целия свят. Това е Божественото разливане на свещената енергия върху човека. Това е наречено самадхи. Слънцето в Египет е означавало езотерично седмата чакра. Тогава вече човек става слънчево същество. На окултен език това означава Месия. Някои хора чакат външен Месия, но именно в седмата чакра се осъществява срещата с истинския Месия. Това е всъщност Месия, осветено пряко от Древното Дихание. Така са мислили посветениете в Египет. И човек е роден - според египтяните - за да стане чиста духовност. Това е неговата цел.
 
из “ТАЙНА И ДУХОВНОСТ”
лекции XII том
Окултни лекции държани от Елеазар Хараш в 
градовете Варна и София през 2001г.