Любов и мистика.

Темата е: "Любов и мистика.". Божествената Любов в тебе – това е Бог в тебе. Човекът не е Любов - той е проводникът. Защото, ако Бог даде на човека Любовта, щастието, младостта и всичко - той ще ги развали. Някога ще му бъдат дадени, когато стане осъзнат, когато ги заслужи. Само чрез Любовта - мислиш правилно. Тук се сещам: Светлите мисли идват от висши светове, а от висши същества, а правата мисъл идва от Бога - тя е мярка. Любовта има мислите и чувствата на Бога, желанията на Бога - това е Душата и Духът. Умът е друго нещо. Любовта, която я има днес, казва Учителят: Между душите, е определена от минали прераждания. Тоест, всичко което преживявате сега, това са минали прераждания и действия. Сега живеете миналия си живот. Всичко, което сеете сега - ще го жънете после. Казвам това, защото има много хора, които работят сериозно в този живот, а текат последствия от миналия живот, и те мислят, че не вървят по правия Път, когато им е тежко. Не! Когато е тежко, скръбно и мъка, това е правият Път, и Бог е най-близо до вас.

Без Любов - животът остава неразбран. Любовта е най-здравословното състояние, Изначалното състояние, и това е във вид на Покой, не спокойствие, не мир, не договори за мир - Дълбочинен Покой. Само чрез Любовта може да пътуваме във всички светове. Ако нямаш Любов - знанието ти нищо не представлява! Най-висшата Любов е тази, която не се изказва с думи, просто не може да я изречеш, тя спада към неизразимото, и това е мярка за Истинска Любов. Любовта към Бог създава Покой и правилност. Любовта е създала ръцете, за да прегръщат безкрайностите. Така се прегръщат Душите - ефирът. Истинската Любов поглъща материята и вселената, не остава нищо освен Бог и Пътят към Мистерията на Абсолюта. Истинската Любов е чувство на Бога, а не на човека. Злото се страхува, когато хората заживеят в Любов и съгласие в Единство - там злото трепери, прави всичко възможно да създава конфликти. Ще ви кажа нещо: Не се страхувайте от конфликтите! Изслушвайте и обидите, и конфликтите, поглъщайте ги с Любов, слушайте без да чувате, за да може, Бог ви изпраща някой път близки хора да ви обиждат за предпочитане е близки. И много точно могат някои да ви жегват, докато Бог заживее във вас. Когато Бог заживее във вас, кой може да обиди Бога? Кой може да обиди океана? Всичко си отива!

Имаш ли Любов? Имаш ли Любов, ще имаш и Дълбоко разбиране и осъзнаване. Нямаш ли Любов - ще имаш знания, информация, които ще те погубят. Истинските мъдреци нямат информация и знания - имат Любов и Покой. Това е мярка, и те са много скромни. Учителят казва: "Когато влизаш в чуждо Сърце, събуй си обувките." Това е подход на Любовта. Когато някой истински те залюби - възлюбил те е тайно Бог. Който е познал Истинската Любов - не може да я изрече. Тя не спада към изречимото. Ако имаш Любов, това е Божествено внушение и Вдъхновение - Бог иска да го познаеш. Страданието изработва Дълбините на Любовта. Който си мисли, че ще мине без страдания - нищо не е разбрал. А, за по-дълбока Любов, страданието не върши работа – там е мъчението. Тук трябва да се направи последният скок и завръщане в Бога. Изключително ценно нещо, подобно на страданието. Любовта е по-дълбока от живота и от смъртта, и затова е много важна. Който има Любов, внася свещено значение в нещата.

В чистотата сме духовни, а в Любовта сме Божествени. Живата Любов, живата Душа е Любов, а мъртвата е много, много знания. Който е изгубил Любовта, е изгубил душата си. Затова много хора питат: Има ли Душа, има ли Дух? Всичко го има, абсолютно каквото си помислиш, го има някъде. Въпросът е, ти къде си? В Любовта - чувствай действащия Бог. Изпълнен с Любов, винаги означава - изпълнен с Божията сила. Чистата и истинска Любов е по-висша от знанията и от добрите дела.

Ще обясня нещо. Много хора, почти всички хора, могат да направят чисти постъпки, но това не е мярка. Съвсем друго нещо е да познаваш Бога и Дълбините. Любовта не говори с думите, а с Дълбочината си, с присъствието си, явно или тайно. Учителят казва: „Вие обичате някой човек повече от друг. Защо? Вие сте длъжник от миналото към този човек. Това трябва да се разплати, или отношенията да се подобрят.“ Единството с Бога е Любов, и никога религия! Сгъстената Любов е сгъстеното могъщество на Бога. Любовта създава новия човек, а не образованието - образованието не е мярка. Когато между две Души има Божествени и съкровени чувства - това е далечно и Древно сродство. Любовта е вечната книга, а не Библията. Любовта е по-дълбока от Библията и писанията, и родена милиарди години преди тях - и затова Любовта е мярка. Едва после могат да дойдат Мъдростта и Истината, но Любовта е Основата - Основанието. Човекът на Любовта има белегът на търпението. Без Любов към Бога няма реално развитие, независимо какво постигаш. Без Любов към Бога - човекът е в опасност. Независимо дали вижда или разбира - той е в опасност. И когато му изтече добрата карма, тази опасност изведнъж става катастрофа.

Любовта в нас е Пътят, защото тя е самият Бог в нас. Душата е светилището на Любовта. Енергията на Любовта е енергията на Бога, но силата на Бога е от по-висока степен - тя е Свръхреална. Силата е над енергията. „Стани Любов!“, казва Учителя: „Стани Истина, а не християнин или религиозен.“ Какво е Любовта? Една друга мярка: Просветлен Покой. Любовта е Мистично наситен свят, и затова всички я търсят. Още нещо. Изида казва: „Любовта храни Безкрая." Ако в Безкрая нямаше Любов, Безкраят щеше да е беден и празен. Любовта в нас е създателят на Бога. Истинската Любов в нас, това е Прасъстоянието преди света и вселената. Любовта е Мистерия, родена от Върховна Мистерия - Абсолютът. Казвал съм, Бог в сравнение с Абсолюта е - както капката и океана. И от друга гледна точка, Бог е забулен Абсолют, затова силата му е необятна. Макар че Бог, Абсолютът, се е ограничил - Бог е могъща сила, защото скритият Абсолют действа забулено в Него.

Любовта е Мистерия от Абсолюта, слязла в Сърцето на Бога, и това е Велик, Единен процес - Тотално Единство. Любовта към Бога ни отделя от сътворението, а Любовта към Абсолюта ни отделя от несътвореността. Ние сме по-дълбоки от безсмъртието и несътвореността - ние сме Мистерия. Когато си в Любовта - Дълбините ти сияят. Това не е светлина, нещо по-дълбоко. Дълбините ти тайно сияят. Любовта пие вода от извор без дъно, от тишина без Слово, и от слънце без лъчи. От Мъдрост без понятия, и от Истина без предели. Тези, които търсят Любовта - търсят своето Древно Прасъстояние, Праспоменът, Великата цялост. Без Любов, никога не може да победиш своята тъмнина. Не говорим за злото в света - своята собствена тъмнина. Какво казва Първият Прастарец: „Любовта излязла от Белия мрак - Неизповедимостта.“. Любовта е тази, която осмисля Тишината. Любовта дарява Бог на другия - най-скъпоценното нещо. Любовта е свят в себе си, а не свят в света. Само един поглед на Любовта, има такива случаи, и Пътят ти се променя завинаги - защото е поглед на Бога. Тук нека да ви кажа, че хората ходят къде ли не, пътуват и в автобуси, и къде ли не, на какви ли не места, и все гледат да срещнат онзи поглед на Сродната Душа, или Божия поглед на съдбата, която ще ги поведе. Затова е това тънко поглеждане, но има огромна наука за очите - това е друга тема.

Любовта е по-дълбока от свещените писания, те са стари, а Любовта е Древна. Ще кажа някои неща и за Мистиката. Мистиката е извън науката. За Мистикът, всичко е скрит покой. Покой има дори и в бурята. Бурята е пълна с Покой, въпросът е, дали ти си в Бога или в себе си? Дали си в егото или във външното? Мистиката не е религиозна, а Божествена същност. Мистичният възглед е в това: Всичко, което гледаш - да го въздигаш. Нещо казва Учителят за Мистично, за сладкопойните птици. Ще ви го кажа: Сладкопойните птици са стари Души, които често са преспивали човешки деца. Учителят обяснява за два славея, които си пеят в гората и си живеят. Какво става след време? Единият влиза в мъжко тяло, другият остава в гората. Какво ще се случи? Славея отива при този човек, в неговата клетка и в неговия дом - старата връзка продължава. Това се случва и с кучета, и с котки, и затова някои хора ценят повече котка, от човешкия род, защото там тече скрита, любима Душа от блага карма. Това са тънки, скрити неща, които хората не виждат, но те си работят в света.

Има цветя, които нямат мирис. Защо? Защото са го скрили. Има такива Души, които избягват контакти, защото се съхраняват. Когато станат Любов и неуязвимост - могат да общуват. Ето още нещо мистично. Суфи казват: „Само Бог знае колко капки има в дъжда“, и Той наистина ги знае. Такива неща знае и Учителя, но това е друга тема. Това, което го има в Жената Душа - го няма в света. Тоест, искам да кажа: Любовта дава на другия нещо, което го няма в света, и в по-дълбок смисъл, го няма и във Вселената. Затова е Велика Любовта! Това Съкровено Сърце на Жената е като хиляди цветя. Когато две чисти Души се срещат, два извора се срещат - образува се несътворената връзка. Буда казва: "Ако можеш да видиш ясно, чудото само на едно единствено цвете - целият ти живот ще се промени." Няма по-дълбока музика от Съкровената същност - тя изпреварва инструментите. Един миг с Бога е век. Защо? Защото е наситен. Мистикът винаги пие Бога. Мистикът няма бъдеще, и тук никакви пророчества и послания не важат, защото той живее в Бога и върви към Абсолюта.

За Мистикът, истинската Любов е връзка на Тайна с Тайна, а в Дълбокия смисъл на Тайна с Мистерия. В Мистикът пее Тишината, и Тишината му е музикална. Някои казват, че когато Учителят е вървял върху тревата, тревичките са се радвали, те чувствали Неговата радост, а Той сякаш танцувал върху тях - това са изначални отношения. Когато Мистикът е преживял Бога, той разбира, че Словото е безпомощно да обясни Бога и Дълбините му.

Първичната храна на Мистикът е Любовта - насъщния хляб. Мистикът не живее в историческо време - той е в Бога и в Учителя, той е чист Дух. Тук няма въпроси – вярваш ли в Духа или не? Той просто е осъзнат чист Дух. Всъщност, тялото го няма - Духът е тук. Духът и Душата живеят и с тяло, и без тяло. Само че без тяло са в лекотата. Мистикът е чисто съзнание в тялото, но не е лесно да бъде разбран, както и Буда. Буда може да бъде разбран - само от друг Буда. Мистикът е в Дълбоко смирение и затова вижда като Бога, защото вижда чрез Бога. Религиозният човек и духовният човек, не могат да видят това, което Мистикът вижда. Някой път ще ви разкажа повече за Майстер Екхарт, какви неща е видял отвъд Бога и отвъд Духа, но това е друга тема. За Мистика, Нищото е мястото на Божието действие - тук Бог действа в Самия Себе си. Когато си тотално смирен и нищ, Нищо - нищо не може да пречи вече на Бога да действа както си Той иска, тоест, правилното действие.

Ще кажа нещо за Дзен. Изнасял съм много години. В Дзен, погледът е много странен и Мистичен. Дзен вижда чудна красота, забележете и в съсипания живот, и в разочарованието, и в провалите, и в увехналото цвете, защото Дзен казва: "Всичко е неповторимо!" Много просто. Увехналото цвете се завръща. Изсъхнал извор се връща в себе си - той се скрива, но той пак съществува, просто хората не го виждат. Дзен казва: "Разбереш ли Истината, твоят дом се превръща в светилище." И казва Дзен: "Най-важното нещо е да разбереш, кое е най-важното нещо?" Смисълът не е нещо, което може да се изучава. Смисълът, според Дзен - това си ти. Тук няма писания. Това си ти, и ти трябва да разгадаеш себе си - не Библията. Първо себе си и Бог, и после всичко става много лесно, и то правилно. Дълбоката Мистична способност в човека в миналото се е наричала Меркаба – Небесната колесница. Това е Божественият огън в човека, това е светлинното тяло.

Помня, някога преди около 30 години, на едно събиране с йога и други, бях казал, че: Няма проблеми да отида до луната - коства минути, с Духа, не въображение, с Духа. Всички ми повярваха, един твърдо отрече, и той е благословен. Но за мен няма значение дали ми вярват или не. Аз знам какво говоря, защото винаги съм пред Бог, Учителя и Истината – винаги, по всяко време. Тази мистична сила е реална, но само когато е слуга на Бога и Учителя, слуга на Истината. Тук въобще не става въпрос за космически кораби, защото в Библията е казано. Корабите са, хайде да не казвам, за изостанали. А в Йезекил е казано, Бог казва: "И ще вложа Духът си във вас." Бог не казва, че: Ще те кача на космически кораб. "Ще вложа Духът си във вас!" Най, между другото, най-съвършените кораби и ракети падат лесно в блатото, защото съвършенството им е условно. Чистият човешки Дух - никога не пада, няма такива условия, няма такива способности. Чистият Дух в човека е Меркаба – колесницата за придвижването в световете. Но тук се иска Скрита Мистична чистота. Ще обясня: Само когато станеш Нищо, в теб има място за чистота и за Бог, и за Истинската Любов. Само чистотата не е достатъчна. Аз съм казвал: Чистотата е важна, но не е същностна - Любовта е същностна. Любовта е, защото е Цялост, и тя е състояние на Бога - Може да извърши всичко. Това е състоянието преди световете, преди сътворението.

Гносисът - тайното Учение за откровението на мистиците казва: "Неизразимото е най-разбираемото нещо!" Истинският Път е стремеж към незнайното и към неизразимото. Мистикът служи на Истината и никога на религията - той е концентриран. Ал-Халладж казва: "Дори и когато Бог ти разбива сърцето - то е Любов." Няма грешка тук, защото иска да ти създаде ново Сърце. Твоето човешко сърце и твоето човешко мислене е беля, беда - пропаст. Много се радвам, че Бог ми разби сърцето и продължава да го разбива, иначе нищо няма да излезе от мене, това го знам от опит. В Извора има избликнал Дух - той се е пожертвал заради Бога, и заради Душите. Ето защо са ценни изворчетата. В Извора, чист Дух обновява тайно водата, за разлика от блатото - там е друга история. Когато Бог докосне Словото - то става Дух в действие, става Единство. Когато Бог докосне човека - тогава той пие Любов, Покой, Пълнота, Истина, Безпределност. Сам Древният е станал мрак. Защо? За да прикрие ослепителната си и преизобилна Прасветлина. Всъщност мрак няма, но хората нямат способност да възприемат Бог и Абсолюта, и те го мислят, че Той е мрак. Мрак не съществува, защото всичко е Бог и скрития Абсолют. Мъдрец е този, който превръща злото в себе си, в светлина. А, Мистикът е друго нещо. Той е този, който превръща светлината в Сияние.

Мъдрецът се жертва за Бог - Мистикът се слива с Бог. Ето защо Мистикът вижда отвъд духовността - тя е ограничена, за религията въобще не говоря. Мистикът - сърцевината му не е духовния свят, а Мистерията. Мистикът е в Сърцето на Бога, и затова той разбира смисъла на нещата. Мистикът е надраснал Словото, но после той се е завърнал в него обратно, за да служи на Душите и да им даде посока. Той може без Словото, но прави компромис, заради Любовта към Душите. Мъдрецът е търсил - Мистикът е намерил. Между другото, тук е силата на думата Намерение - означава да намериш, не само да търсиш, да намериш. Мистикът е преживял в Дълбините си - религиозният човек там ще се удави. Истинският Мистик е преживял нещо Дълбоко в Дълбините си, и затова е придобил едно ново качество - това е проникване в Истината. Например, представи си една златна статуя на лъв. Един човек ще види златото, друг ще види лъвът, друг ще види майсторството, друг ще види силата, други ще видят гривата на лъва, друг, очите и лапите, и т.н. Мистикът ще види Тайнството, ще види Царя, който е вътре в него, който е Владетелят на Себе си и на света. Защото този, който е овладял себе си, и Бог го овладява - такъв е законът. Това е завръщане в Царството Божие. Учителят казва: "Ако с никого не си в дисхармония - ти си гений." С нито един човек. Това важи и за светии. Тогава ставаш истински светия - истински велик човек. И Учителят казва: "Наричам щастлив този човек, на когото Душата е пълна с Любов." Това беше. Исках да бъда по-кратък. Това е безкрайни теми, Дълбоки теми, много идеи. Разработил съм почти около 80 000 идеи, но тук няма какво да говоря. Въпросът е, че смятам, че и това, което ви казах, е важно.