Самадхи е тотално вътрешно преживяване на Бога. При третото око, сърдечната чакра няма такива неща и няма Пълно Различаване, освен ако тръгнеш по Пътя на истинско пречистване, тогава вече донякъде ще ти подсказват...Но Дявола може да те накара да правиш правилни неща и ти да мислиш, че си прав. И след време да се възгордееш...Ще си убеден, само че убеден е само този, който изпълнява Божията Воля. Той има Тотално Убеждение, защото може да различава.
При влизане в Самадхи човекът вече става дух - осъзнат Дух. Тук вече умът изчезва, угасва. Угасва най-малкото зло. Такъв човек, той вече няма насилие, което е много важно. никакво зло към другия, никакво насилие. От тук вече се раждат тез неща. А когато умът го няма, няма кой да пречи. Това е висша чакра на различаване, но от нея им по-дълбока. Тази чакра, Учителят я нарича: “Любов към Бога”- хилядолистника. Тя може да говори за свещени неща, за Божествени неща. Тя имя право. “Третото око” няма право. То говори за духовни неща.
Има по-висша чакра, която само тя има право да говори за Мистерии и Дълбоки неща...Това са степени.
За да стигнеш до “третото Око”, трябва да минеш през две чакри със страшни изисквания.
Всички чакри се пазят от 7 страшни Змии - Огнени енергии, които не те пускат ако има грешка - ако не си в Принципа. Пречистване на сърцето до една степен и те те пускат. А гърлената чакра - трябва да си стигнал, след толкоз много тренировки, прераждания, години , векове и т.н. да не си способен да обидиш някого, да не си способен да критикуваш, но да различаваш - забележки, да. Да не си способен на излишни неща, на общи приказки...Всичко това много се тренира. Тази чакра, който я е минал, той знае мярката - колко да говори, колко да спре, дали да говори въобще. Няма значение дали го одобряват. То е мярка.
Самадхи е преживяване на Небитието - Нищото. И нищите стават част от Бога. Обаче Бог е дал тези...Заедно е, заедно с Бога. Бог го е желал. Тук вече говори Духа.
Самадхи е проникване в Неизречимата Тайна на Живота. Това е мистично излизане от битието. В Самадхи ученикът става посветен. Той вече е освободен от заклинанието на ума и на сътворението - “старото заклинание на Хаоса”.
Самадхи дава откровения, не прозрения, не хрумвания.
Гносисът казва:
“Само Неизразимото е най-разбираемо.”
В Самадхи Словото е надминато. Може да говориш, но то е вече компромис или по някакви съображения, или Бог иска, заради Волята Му, но Словото е надминато. Чрез Самадхи си станал част от Нищото и част от Бога. Не означава, че всичко знаеш, може да проникваш в много неща, но трябва да е в Хармония с Бога. Имаш Свободна Воля, но някъде пак Бог може да не ти даде някой въпрос да го проучваш... има някаква причина.
Самадхи, това е битието на чистият Дух, но това не е още не е битието на Древния, на Бога. Сям Древният е сроден с това битие, с твоя Дух но Той не е ограничен от него. Той Си има Друга Дълбина...и тя голяма.
Човекът на Самадхи живее, но не съществува. Съществувание няма, той си е в Бога. Тоест, Духът живее, но без битието. Битието е привидно. И той го осъзнава. Затова той вижда навсякъде Единството на Религиите и Ученията. Любовта по това се отличава.
Има по-дълбока чакра от хилядолистника и по-висша степен от Самадхи. При тази Тайна чакра Бог вече не е Дух. Когато Бог е създал Духа, то е било по необходимост, за да стане Достъпен. Той е по-Дълбоко нещо от духа. Но Бог не е Дух, Бог е Мистерия.
В Самадхи, на високо ниво, няма Учител и ученик. Те са се сляли. Няма понятия, няма разделение, само Едно Тотално Сливане в Нищото. Тук няма дори Учение и Слово. Може да се случи като последствие, като компромис, но тези неща ги няма, защото Учението и Словото са Реалност, бедна - реалност излязла навън заради другите. Трябва да го има, като компромис, като Пътеводител. А тук навътре е Мистерията.
Ако влезеш навътре дълбоко в себе си, ще откриеш висшият Аз, трябва да го надминеш, защото той е капан. Още по-навътре е Бог и Вечността. Според Майстер Екхарт още по-навътре и там не трябва да застояваш. Навътре Е Абсолюта и Мистерията. Туй всичко е навътре в нас…
Това е красотата на Самадхи - да си умрял без остатък, не на 80% - значи има нещо, което още пречи на Бога. Обаче има степени на Самадхи.
Самадхи е влязло в Нищото. Когато си влязъл тук, не търсиш и смисъла даже. Не говорим за съдържание и за факти. Тук не търсиш смисъла, защото си безкраен. Ако търсиш смисъла, значи още ти липсва Пълнотата, нещо не си намерил. От Самадхи почват видове Пълнота нагоре...Развитието е безконечно.
Самадхи е само Началото на Истинският Път и тука ставаш естествен и разбираш, че това вече не е постижение. Това е което си бил ти в Началото. Не е някакъв успех...Освобождаваш се от себе си - умствения свят си го махнал.
В Нищото, нищо не може да бъде казано на дълбокото ниво - то е дълбоко мистериозно.
В чакрата над Самадхи е надрастнато, това което е наречено: “Любов към Бога”. Майстер Екхарт говори за тези неща - за Отреченост на дълбоко ниво и от Бога, за да влезеш в Абсолюта. Тази чакра обича само едно нещо - Мистерията на Абсолюта. Тук се ражда Нова Любов - Любов към Мистерията на Абсолюта.
Истинското различаване е в Самадхи и в Сахасрара чакра. В тази, по-висшата чакра трябва да се разделиш и с “Различаването” - тук е Мъдростта. Трябва да се разделиш, за да влезеш в Премъдрост и в Мистерия - там където са Старци, част от Боговете, не всички.
На Езика на Аразума, на атланските жреци, чакрата се нарича “Аая Морхот”. Иначе означава Пра-Вдъхновението. Това е друг вид вдъхновение, което вече не е вдъхновение към Бога - Вдъхновение Отвъд Духа. Майстер Екхарт говори за Искрата и за този Друг Свят.
“Нищото” е Целостта, Пълнотата и естествено става общуване, защото Бог ги прави сродни. Бог участва в Нищото. Щом две “Нищо” се срещат, срещат се две Чистоти Големи - от Божествена Чистота нагоре. Те могат да се обменят. И такъв човек може да Обновява Словото.
Това Нищо е Единственият Вход към Бога, към Целостта на нещата. И тогава си цялостен, и тогава различаваш на друго ниво, но много не те интересува различаването, защото в края на краищата те интересуват дълбоки, Мистични неща и Мистерии. Тука се случва на езика на Аразума:
“Маар Дарита” - “най-Древното проникновение”. То се нарича още: “Вещото Възприятие”. Това е дълбоко проникване в нещата, защото Нищото има право да прониква във всичко, защото То никога не пречи, То гледа само да види нещо, което може да подобри и да помогне.
Висшият свят може да прониква в низшият свят, низшите не могат. За тях има стена.
Безсмъртието е дошло след Мистерията. Даже и то не ни трябва на високите нива. То е ненужно, защото ти си Мистерия. Нямаш нужда от безсмъртие, смърт, от всичките тези сътворени. Нямаш нужда и от Несътвореност.
И този и отвъдния свят са само малки спирки. Трябва да минеш през тях и да заминеш.
Меркаба е Тайната на Чистият Дух, който тръгва към Мистерията. И Тот казва:
“Този чист Дух, който е есенция, отива към Искрата, Той пътува към Абсолюта, не към Бога.
Тука вече Древният Абсолют казва:
“Аз Съм Този, Който Не Съм” - това означава преведено: “Защото има още много Непроявеност в Мене”